Всичко ли е суета? (Еклисиаст 1:1-11)

/проповед/

Всеки от нас в даден момент от живота си се е питал, какъв е смисълът на живота.

Eдин университетски преподавател по философия в продължение на цели 45 години писал до известни философи, учени и автори. На всички задавал въпроса „Какъв е смисълът на живота?“ Отговорите, които получавал, били меко казано, депресиращи.

Известният квантов физик Айзък Азимов отговорил: „Доколкото мога да видя, животът няма смисъл.“ Австрийският психиатър Карл Юнг казал: „Не знам какъв е смисълът или целта на живота, но сякаш има някакъв смисъл.“ Авторът на 2001-ва: Космически Одисей, Артър Кларк, признава: „Страхувам се, че нямам конкретна представа за целта на живота.“

Психиатърът Албърт Елис, изобретил Рационално-емотивната терапия, отговорил: „Доколкото мога да кажа, животът няма специален или заложен смисъл или цел.“ С известно отвращение, Джоузеф Хелър отвърнал: „Нямам отговори за смисъла на живота и вече не искам да търся никакъв смисъл.“

Но не си мислете, че само учени достигат до това заключение. По време на среща с деца от детската градина, един актьор казва:

„Деца, ценете това време от живота си, защото сега е времето, когато все още имате избор. Но то минава бързо. Когато си тийнейджър си мислиш, че всичко ти е позволено и правиш каквото искаш. Двадесетте отлитат зашеметяващо бързо. През трийсетте създаваш семейство, купуваш на изплащане апартамент и си мислиш, „Къде отидоха двадесетте?“ През четирийсетте коремът ти се превръща в спасителен пояс и ти се появява втора брадичка. Музката започва да става твърде силна. Една от съученичките ти от гимназията става баба.

През петдесетте ти правят лека операция – наричаш я процедура, но тя си е операция. През шейсетте се налага да си направиш сериозна операция, музиката пак е силна, но това няма значение, защото и без друго не я чуваш. През седемдесетте със съпругата ти отивате да живеете на село. Започваш да вечеряш в 2 следобяд, обядваш в 10 ч. сутринта, закусваш предната нощ и прекарваш повече от времето си в търсене на най-лекото кисело мляко, мърморейки „Защо децата не се обаждат?“ През осемдесетте преживяваш удар и завършваш живота си в някой старчески дом, бърборейки с някоя жена от персонала, която наричаш мамо. Имате ли въпроси?“

Вие сигурно си мислите, че подобен песимизъм няма място в живота ни като християни, но той се среща в църквата. Нещо повече, той присъства в Библията. Да, както ви обещах, днес започваме поредица проповеди върху Книгата Еклисиаст,която съм нарекъл, „Какъв е смисълът? Поглед към живота през очите на Еклисиаст.“

Сигурно ще си кажеш, как е възможно, мислех че всички книги в библейския канон са боговдъхновени! Това звучи доста объркващо. Кой е писал тази книга?

Названието „Еклисиаст“ e гръцкият превод от Септуагинта на староеврейската дума „кохелет“, която означава „проповедник“. Но кой е проповедникът, писал тази книга? Още от увода към книгата научаваме, че автор на текста е Соломон.

Еклисиаст 1:1: „Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим.“

Соломон беше човек с ненадмината мъдрост. Ако има някой, който може да отговори на въпроса за смисъла на живота, това е Соломон. Но той притежаваше не само мъдрост. Той имаше несметни богатства, които не можеше да изхарчи. Имашеповече притежания, отколкото можеше да обходи. Имаше повече жени, отколкото можеше да зарадва.

Както обаче виждаме и както ще се убедим от книгата, поне за известно време, той не разбираше какъв е смисълът на живота. Нека прочетем 1:1-11:

Еклисиаст 1:1-11: „Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява. 6 Вятърът отива на юг и се връща на север;

вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват. 8 Всички неща са досадни –

човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане. 9 Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас. 11 Не се помнят предишните  поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после.

Още в началото той казва:

Еклисиаст 1:2: „Суета на суетите – казва проповедникът, - суета на суетите, всичко е суета.“

Думата „суета“ се среща повече от 30 пъти в книгата. Тя буквално означава „дъх“ и символизира неща, които са преходни и напразни. Всичко, казва Соломон, е напразно. Животът няма смисъл.

Когато не виждаме смисъл в живота, той се превръща в един безкраен цикъл от безсмислени неща. Поколенията минават едно след друго, дните се нижат един след друг, вятърът духа накъдето си иска, реките се вливат в морето, но после пак се напълват от кръговрата на водата в природата. Животът е една безкрайна въртележка, на която се въртим и не стигаме до никъде.

Темата на цялата книга е безсмисленият живот. От човешка гледна точка животът е празен и преходен.

Случвало ли ви се е да питате някого как е и той да ви отговори: „Все така, карам я някакси.“ Повечето хора живеят без да виждат смисъл в живота. Единствената им цел е да преживеят. И все пак, дълбоко в себе си, съзнават, че в живота трябва да има смисъл.

В стихотворението „В търсене на смисъла,“ поетът Румен Ченков показва контраста между нашия копнеж да разберем смисъла на живота и невъзможността ни да го постигнем:

„Какъв е смисълът? Това е стар въпрос. / Защо живеем и защо сме тука? / В душите ни засяда като рибя кост, / по съвестта ни непрестанно чука. Едва ли някой го е разгадал, / но всеки отговора търси упорито, / отива си, макар и неуспял, / а истината си остава скрита.“

Има и хора, които дори не си задават въпроса защо сме тук, какъв е смисълът на живота. Това ли е всичко, за което сме тук? Да ядем, да пием и после да умрем?

Но проповедникът иска да знае отговора на въпроса за смисъла, затова пита: „Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?“ (ст.3)

Изразът „под слънцето“ се среща 29 пъти в книгата. Той е ключов. Проповедникът, както и повечето хора, не се интересува какво става над слънцето. Не го интересува какво се случва в небето. Цялото му внимание е съсредоточено на земята.

Това чувство сполучливо е изразено в песента на Канзас, „Прах във вятъра“.

„Притварям си очите само за миг и мигът е отлетял. Всичките ми мечти пред погледа ми преминават, някак си необяснимо… Прах във вятъра. Всички те са прах във вятъра.“

Ние току-що завършихме поредица върху Яков, който също казва:

Яков 4:14: „...вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва.“

1 Петър 1:24: „Всяка твар е като трева, и всичката ѝ слава като цвят от трева; тревата изсъхва и цветът ѝ окапва, но словото Божие трае довека.“

За човека без Бога, за материалиста, животът е напразен. И каквото и да опитва, не може да намери удовлетворение. „Окото не се насища с гледане, нито се пълни ухото със слушане.“ (ст.8) Ние искаме повече и повече. Преминахме от черно-бели телевизори на гигантски плазмени екрани, долби-съраунд, 200 канала, и пак не ни стига!

Животът изглежда безсмислен на тези, които търсят смисъла под слънцето. Дотолкова безмислен, че никой не помни предишните поколения:

Еклисиаст 1:11: „Няма спомен за предишните поколения, нито ще се помнят бъдещите поколения от онези, които ще дойдат след тях.“

Фолксфаген имат реклама, която илюстрира този светоглед

Рекламата показва млад мъж, който всеки ден се събужда, облича, отива на работа... Отегчителната монотонност прекъсва едва когато един ден той се спира на прозореца и вижда ... Фолксваген Бийтъл. Но може ли тази кола да разруши цикъла, който проповедникът описва?!

Хората реагират по различен начин на безсмислието на живота. Някои се държат така, сякаш животът има смисъл – създават семейства, работят, водят здравословен живот.

Други се отдават на апатия и бягство от реалността. Зависимите в център „Ренесанс“, с които се срещам, са се опитвали цял живот да избягат чрез наркотици или алкохол. Още повече хора търсят спасение чрез интернет и телевизията.

Всички те са жертва на светогледа, наречен хуманизъм. Ако няма Бог, то човекът е бог. Всички проблеми, които той е създал, той също може да разреши. Съединението (без Бога) прави силата. Всичко от човека, в името на човека.

Кое е най-важното за хуманизма? Благосъстоянието на хората. Под това се разбира само материални блага.

Ние се поклонихме на мамона и забравихме поклонението на Бога. Търсим семейна близост, а разрушихме семейството. Чувстваме се самотни, а отхвърлихме Божия план за брака. Тюхкаме се, че България се обезлюдява, а самите ние не искаме да имаме деца.

Както казва Денис Прегър, по-лесно е да ходиш на кино и на ресторант, отколкото да стоиш вкъщи и да чистиш повърнато. По-лесно е да си чатиш по фейсбук, отколкото да разкриеш истинското си аз пред твоя съпруг или твоята съпруга.

Но този живот, казва Соломон, е суета. Когато всичко е суета, тогава различията се заличават. Вече няма добро и зло, няма рай и ад, няма Бог и човек (има само човек), няма човек и животно (всички сме животни), няма мъж и жена!

Стига се дотам, че чрез Истанбулската конвенция, която привидно се бори с насилието над жени и домашното насилие, се прокарва предефиниране на пола чрез невинно звучащото понятие „социален пол.“ Предлага се, а както стана известно, вече се и работи по това в учебната програма да се включи изучаване на „нестереотипни роли на пола“.

Внушението е, че важен е не даденият от Твореца биологичен пол. Вместо това всяко дете трябва само да реши какво е. Това е чудовищен експеримент с децата. Джендър идеологията е друг горчив плод на хуманизма.

Но ако няма ясно определени полове, няма и различия между половете. А ако няма различия между половете, тогава мъжът и жената не означават нищо. Библията обаче казва, че „Бог сътвори човека по своя образ и подобие, мъжки и женски пол ги сътвори“ (Битие 1:27). Бог създаде различията и те имат значение.

Когато погледът ни е отправен под слънцето, от мъже и жени можем да се превърнем в безполови чудовища. Под слънцето и без Бог всичко е позволено.

Но има още един начин да се справим с преходността на живота. Можем да се опитаме да открием смисъла. И да потърсим този смисъл в Еклисиаст.

А Еклисиаст има толкова много смисъл и мъдрост! Например, знаете ли, че в Еклисиаст срещаме някои от най-известните изрази и поговорки:

„Нищо ново под слънцето; всичко е гонене на вятъра; всяко нещо е хубаво на времето си; в многото мъдрост има много тъга; който трупа знание, трупа и печал; има време за всяко нещо под небето; гол излиза човек из утробата на майка си, гол и ще си отиде...“

Заедно с проповедника, ти можеш да откриеш смисъла на живота. Може животът ти да е бил труден. Може да си правил много грешки. Но аз те каня да направим това изследване на смисъла на живота заедно с Еклисиаст. Ела и нека заедно потърсим смисъла.

Но ако искаме да го намерим, трябва да търсим не в себе си, като хуманистите. Нужно е да погледнем към Бога.

Защото, смисълът на живота не се открива в нищо, което е под слънцето. Смисълът на живота не е в това да имаш добра и доходоносна работа. Смисълът не е да те повишат и да направиш кариера. Смисълът не се състои даже въввзаимоотношенията и в децата, колкото и прекрасни да са те (майки, чувате ли?).

Смисълът на живота е в този, който обитава над слънцето. Той иска ние да Го търсим, да Го познаем, да Му се покоряваме.

В Исая 55 Бог кани своя народ да дойде при Него. Той вика жадните да дойдат и да пият, гладните да дойдат и да намерят храна. Кани самотните и неудовлетворените да намерят Него. И след това им каза: „Търсете Господа, докато може да се намери; призовавайте Го, докато е близо.“ (55:6).

Исус каза: Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. (Матей 11:28)

Елате при Мене. Но за да дойдете, погледнете нагоре. Аз съм над слънцето. Защото Аз създадох слънцето.

Много хора продължават да го търсят под слънцето. Известният английски поетБайрон казва, „Под жълта есен са се свили дните, / плода на минала любов вгорчават. / Еднички червеите, язвите, тъгите / оттук за мен остават. („На тоя ден“)

Торо пък е казал, „Повечето хора водят живот на тихо отчаяние.“

Един човек оставил следната бележка на възглавницата си, преди да се самоубие: „Имал съм малко трудности, много приятели, големи успехи; имах много жени, много къщи, посетих велики страни в света, но ми омръзна да измислям начини да запълвам 24 часа от денонощието.“

Така се чувстваше и проповедникът. Така ще се чувстваш и ти, ако не намериш смисъла. Затова всички ние трябва да търсим смисъла на дните си под слънцето в Този, който е над слънцето. И по Божията благодат, Еклисиаст ще ни доведе до него.

Нека се помолим.

________________

БПЦ "Нов живот" 

Варна, 04.02.2018 г.

"Шоуто" на Меркюри - ода за безсмислието на живота или критичен анализ на миналото?

"Празни пространства - за какво ли живеем? Изоставени места - пред резултата немеем. И все така, и все така, какво ли пак търсим тук и сега?

Герои се сменят след безумно падение, зад завесата всичко е едно представление. А ти продължавай, продължавай играта. Ще можеш ли още да удържиш на нещата? Шоуто трябва да продължи! Шоуто трябва да продължи! О! Сърцето ми забързано тупти. Гримът размазва се полека, но усмивката единствено стои!


Каквото и да става, оставям всичко на шанса. Любовта си отива - в сърцето болка остава. И все така, и защо ли така? За какво ли родени сме тук и сега? Предполагам, се уча по-човечен да бъда, защото може би скоро оттук ще си тръгна. Тъмата навън отстъпва път на зората, но там някъде в мрака аз зова свободата. 


Шоуто трябва да продължи! Шоуто трябва да продължи! О! Сърцето ми забързано тупти. Гримът размазва се полека, усмивката единствено стои! 


Като пеперуда е душата ми, пази спомени от детство. Те няма да умрат, след мене ще живеят вечно. Приятели, аз мога да летя! 


Шоуто трябва да продължи! О да! Шоуто трябва да продължи! С усмивката умирам, без да се отказвам, без да спирам. 


Напук на всичко ще живея. Да превъзмогна всичко ще успея. Ще намеря начин - аз умея в шоуто да оцелея! Ще трябва шоуто да продължи!" ("Шоуто трябва да продължи", източник - „Интернет”)

Британският певец и вокалист на Куин Фреди Меркюри се ражда на 5 септ. 1946 г. и умира на 24 ноември 1991 г., днес след като публично оповестява, че е болен от СПИН. Тогава бях студент първи курс във ВТУ и мълвата обходи за секунди СО, където живеех. Както и след смъртта на Майкъл Джексън и Уитни Хюстън, най-големите хитове на Фреди се завъртяха безспирно по радиата. Песента The Show Must Go On, беше излязла месец преди това. Спомням си, че един колега ме помоли да му я преведа – дали щеше да го направи, ако Меркюри не беше умрял!?

Цитираният по-горе превод е много по-добър от онзи, направен от мен в първи курс на университета. Но още тогава, докато превеждах думите на песента, ми направиха впечатление странното съчетание на отчаяние от безсмислието на битието и надеждата, че все пак, там някъде, зад ъгъла, лирическият герой ще намери смисъл и надежда: 

Каквото и да става, оставям всичко на шанса. Любовта си отива - в сърцето болка остава. И все така, и защо ли така? За какво ли родени сме тук и сега? Предполагам, се уча по-човечен да бъда, защото може би скоро оттук ще си тръгна. Тъмата навън отстъпва път на зората, но там някъде в мрака аз зова свободата. 

В песента си Куин повдигат много теми – за смисъла на живота, за свободата на духа, за взаимоотношенията, за щастието... В едно интервю малко преди това, на въпроса: „Сега имаш пари, слава... има ли нещо, което ти липсва? Фреди Меркюри казва: „Щастие ли? Не мисля, че съм го постигнал.” Поразително! Не е ли странно, че човекът, който е опитвал всичко – секс с мъже и жени, правел е покупки за милиони, имал е скъпи къщи, владеел е тълпите на концертите си, упражнявал е влияние над милиони млади хора в целия свят, ... казва, че не е щастлив!

За други това е песен възпяваща нихилизма и хедонизма. Животът е пълен с ‘празни пространства’, от които напразно се опитваме да се отскубнем; с герои на деня, които се сменят бързо както сменяме носните си кърпички; с мимолетни моди и увлечения (всяко чудо за три дни и на всеки три дни чудо). Лирическият герой се мята от крайно отчаяние и скептицизъм („всичко е едно преставление – за какво ли живеем?”) до търсене на смисъл и надежда („Напук на всичко ще живея. Да превъзмогна всичко ще успея.”)

Фреди Меркюри не е сам в своя скептицизъм и неспособност на човека да се справи с големите въпроси на живота. Известният френски философ-екзистенциалист Камю също смята, че животът е безсмислен. Най-често срещаната тема в неговото творчество е темата за абсурда, произтичащ от конфликта между очакванията ни за рационална и справедлива вселена и реално съществуващата такава, която е доста безразлична към нашите очаквания. Той казва: „Нетърпимо е да смяташ, че животът е лишен от смисъл. Нетърпимо е непрекъснато да ти повтарят, че нашето съществуване няма смисъл. Човек не може да живее без някаква причина да съществува.”

За съжаление Камю приживе не намира причина да съществува. Човекът е измет. Той произлиза от планктон и е предопределен да изчезне. Това е всичко. Затова единствената му надежда е да създаде смисъл там, където няма такъв. Същата безизходица личи и в думите на известния английски философ, политик и автор от 16 в. Франсиз Бейкън. На него се приписват следните думи: „Човекът разбира, че е случайност... Той трябва да изиграе играта без да търси смисъл.”

Точно това се опитва да прави и лирическият герой в песента на Фреди Меркюри – да играе играта, без да търси смисъл. Но явно не може – дълбоко в себе си знае, че смисъл има. Затова и пресмъртната лебедова песен на гениалния музикант подчертава още повече агонията на търсещия, но затворен в тъмницата на греха човек. Безразборният секс, алкохолът и наркотиците са начините, чрез които той се опитва да избяга от болката на самотата и безсмислието, но те не му дават утеха. Хедонизмът, преследването на удоволствията отдалечава болката само временно, само за да я направи още по-нетърпима.

Но песента, както и животът на автора ѝ е много по-сложна и комплексна в своето послание. Струва ми се, че в тази титанична битка между злото и доброто, бушуваща в душата на лирическия герой, все пак победител е надеждата. Надеждата крепи човека, тя крепи и Фреди. Той вярва, че един ден пак ‘ще живее’, ще ‘превъзмогне всичко’ и ще ‘успее’. Дали това наистина не е някакво морално измерение на живота след смъртта?

Някои приписват това на неговата религия. Като произлизащ от семейство, вярващо в зороастризма, той може би се е надявал, че е вършил повече добро, отколко зло. А привържениците на тази религия смятат, че това им дава надежда, че ще отидат в рая, а не в ада. Друго основно вярване е, че колективните добри дела на човечеството постепенно ще превърнат несъвършения материален свят в неговия небесен идеал. Дали това не е провокирало и възклицанието: „Напук на всичко ще живея!”?

Има и такива, които смятат, че към края на живота си Меркюри преосмисля вярата си и че дори се обръща към християнството. В едно интервю той сочи към небето и казва: „Той се грижи за мене”. В “Somеbody Тo Love” основателят на Куин казва: „Коленича и започвам да се моля”, на фона на речитатива „Слава на Бога”. Случайно ли е всичко това?

Тогава как да си обясним ‘нехристиянските’ изказвания в песента? Диалог между старото и новото аз на лирическия герой? А какво да кажем за непрекъснато повтарящия се припев-поанта: „Шоуто трябва да продължи”? Ако заложим на промяната у Фреди, възможно е това да е опит за иронизиране и критика към цялата музикална индустрия, произвеждаща хора зависими от успеха, парите и наркотиците. И заедно с това - дълбоко изстрадана болка и съжаление за пропиляния в гонене на 'празни пространства' живот.

Ние не знаем дали Меркюри е станал християнин и е повярвал в Исус Христос в залеза на живота си. Но всичко ни дава основание да кажем, че е мислил сериозно над тази възможност. „The Show Must Go On” e писана малко преди смъртта на Фреди, така че много вероятно е тя да е не ода, възпяваща безсмислието на живота, а напротив – безпощадна себекритика на напразно изживяния, макар и посветен на музиката живот.

Критика, в която вероятно авторът се присъединява към Еклесиаст и повтаря в хор с него: "Всичко е суета и гонене на вятъра." (Eкл. 2:11) За разлика от Соломон обаче, на Меркюри не е достигнало време, а може би и смелост, за да добави като него: "Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека." (Екл. 12:13б).

Само Бог знае какво става в сърцето на всеки човек. Бог знае с каква мисъл е издъхнал Фреди Меркюри. Към края на песента Фреди признава, че се учи да бъде ‘по-човечен’. Остава да се надяваме, че е търсил вдъховение за тази си любов към ближния от Своя Създател.