/проповед/
Иска ми се някакси да можехме да отидем в Ерусалим на този
ден преди 2000 години и да наблюдаваме тези невероятни събития. Би било
вълнуващо да сме част от тълпата и да вървим по виещия се път от Елеонския
хълм, покрай Гетсиманската градина, после през долината Кидрон и да влезем през
Източната порта на Ерусалим. Щеше да е незабравимо преживяване.
Навремето участвахме в много манифестации. Слава на Бога,
вече не ни задължават да минаваме чинно пред местни партийни величия, да махаме
и да викаме „КПСС-БКП!“ Ако не знаеш какво означава това, се радвам за теб!
По онова време имаше много вицове за комунизма, но трябваше
да се внимава на кого ги разказваш, за да не те опандизят. Като този:
Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до
близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът
преговаря с тях: - Другари, при вас имаше ли революция? - Не. - А съветска
власт? - Не. - А колективизация? - Не. - А култ към личността? - Не... - А
перестройка? И това не? - А ленински съботници всеки месец? – Не. – А
манифестации? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
Слава Богу, това вече е в миналото. Като изключим
протестите, днес само учителите и учениците преминават дефилирайки през града
на 24 май. Останалите се нареждаме зад въжетата да се любуваме на пъстрата и
радостна гледка.
Нашите братя и сестри от Бургаските църкви всяка година
също дефилират след училищата на 24 май. Носят плакати, на които пише „Език
свещен на нашите деди“, „Азбука, евангелие, вяра, народ“, „Твоето Слово е
светилник на нозете ми“, „Св. Св. Кирил и Методий създадоха азбуката, за да
преведат Евангелието“ и др.
На мен ми се иска да направим и ние това във Варна!
Но, когато учениците и учителите минават, е добре да ги
аплодираме за положения труд през годината. Всеки обича да бъде насърчаван. И
процесията при триумфалното влизане на Исус в Ерусалим беше възможност хората
да викат в прослава на Бога.
Нека прочетем Лука 19:28-44.
Това се случваше по време на Пасха и евреи от целия свят се
стичаха в Ерусалим. Някой беше пуснал слуха, че Исус идва насам и преминава
през Витфагия и Витания, затова много хора се събраха, за да го посрещнат.
Отделно, заедно с Исус също вървяха хора от Витания. Двете
множества сигурно са се слели в едно като две морски вълни, блъскащи се една в
друга.
Исус влизаше в града и тълпите Го посрещаха като воин,
който триумфално се завръща от война. Римският гарнизон беше вдигнат на крак.
Не можеха да спрат хората, но бяха заели места, за да предотвратят възможен бунт.
Юдейските началници също клатеха глава и с тревога наблюдаваха ликуващите
тълпи.
Някои от хората, дошли на площада бяха просто любопитни
сиирджии. Те бяха чули как Исус бил възкресил Лазар от гроба. И те искаха да
видят още някое чудо.
Но повечето хора бурно приветстваха Исус. Викаха „Осанна!
Блажен който идва в Божието име“. На староеврейски „осанна“ означаваше „Спаси
сега!“ Те гледаха на Исус с надежда така, както много българи гледаха на
Симеон, когато се завърна, за да участва в изборите за Народно събрание през
2001 г.
Много от хората в тълпата в Ерусалим също бяха убедени, че
Исус ще поведе народа си към освобождение от омразните римляни.
В подобна ситуация беше невъзможно за Исус да спре и да
говори на тълпата. Въодушевената тълпа не би го изслушала. Затова Исус направи
нещо, което всички да видят. Той изпрати да доведат едно осле и го яхна в
изпълнение на думите на пророк Захария.
Захария 9:9 „Радвай се много, сионова дъще; възклицавай,
йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък
и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица.“
Този пасаж ни показва, че Исус идваше като Цар, но Той не
беше обикновен цар. Той беше яхнал осле или магаренце. За нас магарето е животно,
което по-скоро асоциираме с отрицателни качествата. В приказки, разкази, пословици,
басни и поговорки то се явява като олицетворение на глупост, невежество и
пословичен инат.
Но в древността в Близкия изток то е считано за благородно
животно. Царе, князе и съдии са яздели на магаре. Когато царят отивал на война,
той яздел кон, а когато идвал с мир, яздел на магаре.
Захария казва, че този Цар ще е „кротък и възседнал на
осел“. Исус изпълнява това пророчество, за да покаже че Той идва не за да обяви
война, а за да въдвори мир. Той идва в света, за да донесе мир и любов.
Направи ли ви също впечатление какво казва Лука за
стопаните на ослето?
Лука 19:33 „И като отвързваха ослето, стопаните
попитаха: Защо отвързвате ослето?“
Интересното е, че то е било собственост на поне двама
стопани. Това е така, защото магаретата били скъпи. Често един човек не можел
да си позволи да си купи добро магаре. Налагало се да си поделят цената с друг
съсобственик.
А чудели ли сте се как Исус е знаел, че ослето е там? Да не
би да е имал рентгенов поглед, който е преминавал през стените и е могъл да
види магаренцето? Не бих искал да ограничавам силата на Исус, но по-естествено
обяснение е, че Исус вероятно е минавал по тази улица много пъти преди това.
Може би е виждал ослето и къде стои то. Може би вече беше
говорил със стопаните му и беше обяснил, че един ден ще се нуждае от това осле.
И ги беше попитал дали щяха да се съгласят да Му го дадат. И сигурно те бяха
отговорили да.
Както и да е станало, накрая денят беше дошъл и Исус казва
на учениците си: „Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате, ще
намерите едно осле, вързано, което, никой човек не е възсядал; отвържете го и
го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа
трябва“ (ст. 30-31) и това ще е достатъчно.
Така и става. Те намериха ослето и го отвързаха. И докато
правеха това, стопаните му изтичаха на двора да ги попитат какво правят.
Отговорът беше, „На Господа трябва“.
Магаретата са били скъпо притежание. Те бяха средство за
придвижване. Използваха ги и като впрегатни животни, а също и за дърпане на
ралото. Те можеха да изпълнят задачи, за които беше необходима голяма сила,
която човек не притежаваше. Бяха ценни животни. И въпреки това, Исус каза:
„Кажете така: На Господа трябва.“
Какво е най-важното нещо в твоя живот? Твоите пари, твоят
апартамент, колата ти, телефонът или нещо друго, което ти е много скъпо?
Отговорът ти ще покаже много за това какъв си.
Запитай се, ако Исус дойдеше днес и кажеше, „Имам нужда от
това“, каквото и да е то, ще го дадеш ли? Би ли го предал на Него така, както
тези стопани предадоха магарето си? Би ли се съгласил Той да го вземе и да го
използва винаги, когато се нуждае от него? Или ще си го задържиш?
Те казаха, „Вземете го, щом е за Господа.“ И дадоха ослето
си.
И накрая, нека погледнем към ослето. Ослетата имат важна
роля в Библията. Точно едно осле научи Валаам на важен урок. Осле носи Мария от
Назарет до Витлеем. И сега виждаме осле да носи Исус при Неговото триумфално
влизане в Ерусалим.
Конете са красиви животни с козина, която лъщи на слънцето.
Буйната им грива се вее от вятъра, а дългите грациозни крака стопяват
разстоянията. Имат влажни очи и пръхтят така, че излъчват мощ и сила.
А магарето? Неговата грива изглежда като косата ни, когато
станем сутринта и още не сме се сресали. Опашката му е сплъстена. Ушите му са
твърде дълги. А ревът му ни кара да се смеем.
Но въпреки това, по пътя към Ерусалим това осле чува хората
да викат „Осанна!“ и ги вижда как постилат дрехите си по пътя пред него. И за
няколко минути това магаре, което не бихме очаквали да видим на процесии,
участва в една такава и дори в него са насочени всички погледи. Защо?
Защото то носи Царя на царете и Господаря на господарите.
Някой е написал този въображаем край към събитието на
триумфалното влизане в Ерусалим, наречен „Само магаре“.
„Магарето се събуди, все още под влиянието на спомена от
най-вълнуващия ден на своя живот. Никога преди то не беше чувствало толкова
силно удоволствие и гордост.
То отиде в града и при кладенеца видя група хора. „Ще им се
покажа“ – помисли си то. Но те не го забелязаха. Продължиха да черпят вода от
кладенеца и изобщо не му обърнаха внимание.
„Постелете дрехите си“ – троснато каза то. „Не знаете ли
кое съм аз?“ Те го погледнаха изумено. Някой го плясна отстрани и му заповяда
да се махне.
„Нещастни езичници“ – промърмори то на себе си. „Ще взема
да отида на пазара, там са добрите хора. Те ще си спомнят за мене.“ Но и там се
случи същото. Никой не забеляза магарето и то тръгна с важна походка по
главната улица пред пазара.
„Палмовите клони! Къде са палмовите клони?“ – викаше то.
„Вчера махахте с палмови клони.“ Наранено и объркано, магарето се върна у дома
при майка си.
„Глупаво дете“ – нежно каза тя. Не разбираш ли, че без Него
ти си просто едно обикновено магаре?“
Знаете ли, ако някога участвам в парад или процесия, то ще
е защото Исус седи на трона на моя живот. Също както магарето, ние не си
принадлежим. Но след това Исус идва и това променя всичко.
Цветница или Вход Господен отправя послание към нас днес.
Исус преминава и казва, „На Господа трябва.“
Ще обърнем ли гръб както направиха фарисеите? Или ще Го
подкрепяме за малко, както направиха повечето хора? И когато празненството
свърши, ще Го разпнем ли отново?
Или ще бъдем като стопаните на ослето, които дадоха това
което имат, за да може Исус да има процесия? Ние сме като това магаренце и Бог
иска да ни промени и трансформира, да не направи напълно нови създания.
Ще го поканиш ли в живота и в сърцето си? Когато си верен и
покорен на Него, Той става Твой Господ и Спасител. И ти се включваш в голямата
процесия от християни, която върви през вековете.
Нека да вървим в тази процесия, докато дойде Исус, да пеем
„Осанна“ и да махаме с палмови клонки. Да Го направим Цар на царете и Господ на
господарите.
Ако още не си част от Неговото царство, искам да те поканя
да станеш един от Неговите последователи, да бъдеш променен от Неговата милост
и благодат, да се покориш на Него, като изповядаш името Му с вяра и потвърдиш
решението си чрез вземане на водно кръщение пред свидетели.
Нека се молим на фона на тази песен.
Господи, всичко което имам, е от Тебе. То е Твое. Ти ми
даде всичко. Даде ми живота си, за да мога аз да живея. Помогни ми да се уча от
Тебе на щедрост. Ти си моя Цар. Помогни ми да осъзная, че аз ти принадлежа.
Научи ме да давам това, което не ми принадлежи, за да спечеля това, което не
мога да изгубя. Амин!
