Призован да призоваваш (Малахия 2:1-9)

/проповед/

Нека вземем Библиите си и да отворим на последната книга в СЗ, Малахия, 2 гл. Това е на страница 1358 от Библиите в църква. Ще прочетем от 1-9 ст. Вече казахме, че Малахия е пророк, който е изпратен до юдеите, които са се върнали от вавилонски плен в Ерусалим. Храма и стените на града са възстановени, свещеническата служба също е възстановена и поклонението на Бога е подновено.

Но духовната температура на хората беше доста ниска. Духовната апатия се бе настанила в Ерусалим. И Бог изпраща Малахия, за да отправи послание, с което да укори народа и да го предупреди за последствията от формалното поклонение и духовната летаргия. Но освен предупреждение, това щеше да бъде и послание на утеха и надежда.

И Бог започна с думите „Аз ви възлюбих“. Любовта беше движещата сила и основата на взаимоотношенията на Бог с Израил. Той искаше те да се върнат при Него.

И след като е разкрил този основополагащ принцип на Божията любов, от 6-14 ст. Малахия насочва погледа им към духовния упадък, който характеризира живота на народа. Този упадък се изразява с половинчато поклонение, което миналият път пастор Джош демонстрира така живописно, като ме накара да ям отхапан от него десерт. J

Проблемът в Израил беше, че хората бяха отегчени от поклонението в храма, защото бяха отегчени от Бога. Те отбиваха номера с жертви на крадени, куци и болни животни. С това показваха, че презират Господа.

И сега, във 2 глава, стихове 1-9, Малахия ни помага да видим кои са корените на това презрение и тази апатия. Ще видим, че отношението ни към Божия призив да влияем на другите за Него зависи от отношението ни към Господа и Неговото Слово. Нарекъл съм това послание „Призован да призоваваш. Нека да се помолим.

Пасажът започва така:

Малахия 2:1 „И сега ето заповедта, която се дава на вас, свещеници...“

Някои сигурно ще си кажат, това не е за мен, защо изобщо пасторът ни проповядва върху този пасаж? Но под думата „свещеник“ Библията има предвид не само наследниците на брата на Мойсей, Аарон. Той беше от племето на Леви. Левитите трябваше да служат в скинията, а по-късно и в храма.

Но преди 2000 години Исус предаде Себе Си като последна жертва за грях и стана нашия Първосвещеник.

Евреи 4:14 „... имаме велик Първосвещеник, Исус Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса...“

По-нататък авторът на Евреи казва, че тъй като Исус е нашият вечен Първосвещеник, старозаветните свещеници вече не са нужни.

Евреи 7:27 „Който няма нужда всеки ден, както онези първосвещеници, да принася жертви първо за Своите грехове, после за греховете на людете; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.“

Това означава ли, че днес изобщо не трябва да има свещенослужители? Не, разбира се. Но означава, че нашият Първосвещеник Исус е единственият посредник между Бога и човеците.

Но има още нещо интересно. Според Библията в Новия завет всеки вярващ е свещеник!

1 Петър 2:9 „Вие обаче сте избран род, царство свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“

Ако ти вярваш в Исус и принадлежиш на Тялото Му, ти си свещеник! Ти си отделен за поклонение и служение на Бога.

Следователно, този пасаж е и за теб. Подобно на свещениците по времето на Малахия, ти също си призован да призоваваш хората да повярват и да се покланят на Бога. Но ние често забравяме за тази най-велика отговорност, която Бог ни е дал.

Свещениците по времето на Малахия също бяха пренебрегнали своята отговорност да се грижат за душите на хората. Но тяхното поведение беше непристойно и неотговарящо на висотата на длъжността им.

Не отговаря и на висотата на очакванията към тях и поведението на някои български депутати. Четох, че в Парламентът ни направили черен списък за вписване на всички наказания, наложени на депутатите за непристойно поведение в пленарната зала. За няколко месеца деветима народни представители са били наказани с отнемане на думата. До санкции като порицание и напомняне се е стигало само по веднъж. Двама депутати едва не са се сбили по повод на стара статия на Волен Сидеров. А последният е скандално известен с непристойното си поведение. Преди години получи пет присъди пробация за хулиганство.

Още по-тъжно е, когато в непристойно поведение са хващани Божии служители. От време на време в медиите избухва скандал относно неподобаващо поведение на някой православен свещеник. По времето на Малахия също имаше свещеници, които демонстрираха непристойно поведение.

Първо, те не почитаха Бога (ст.2-3). Първата стъпка към духовна апатия и формализъм е поругаването на святостта на Бога. Според християнския мислител Тозер, „Най-важното нещо за всеки човек е неговото отношение към Бога.

Едно дете не се покорило на заповедта на баща си. Затова баща му го нашляпал и го наказал да стои в стаята си. След малко бащата влязал при него, а синът му бил все още намусен и сърдит. Баща му му казал със сълзи на очи, че е много натъжен от поведението му и е наранен от неблагодарността, която получава, след цялата любов, която показва към него. Момчето сърдито отговорило, че не вярва в любовта на баща си. Ако той го обича, защо тогава го е нашляпал и го е изпратил да си легне? В бунта си казало необмислени думи.

Днес също много християни измерват любовта на Бога с временните обстоятелства, в които се намират. В бунта си питат Господа как може тяхната бедност, тяхната болка и техните несгоди да се съвместят с Божията благодат. Но Господ знае колко глупави сме склонни да бъдем, когато сме измъчвани от нещо, затова не ни унищожава, но търпеливо ни увещава, за да достигнем до правилно разбиране за това кой е Той.

Малахия 2:2 „Ако не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми – казва Господ на силите..“

Целта на свещеничеството беше да принася слава на Бога. Но тези свещеници не почитаха Бога, затова и не си правеха труда да го слушат. Те „не вземаха присърце“, т.е. не полагаха волево усилие да се покорят на Божиите заповеди. Затова, както каза миналия път п-р Джош, те жертваха животни с недостатъци.

Свещениците бяха отегчени. Нехаеха относно Божиите думи. Често и ние се чувстваме така. Eдин студент в духовна семинария се оплакал, че трябвало да чете Изповедите на Августин Блажени. „Това е скучно“, казал той на професора. Професорът отговорил: „Ти си скучен!“

Той имал предвид, че когато се вглеждаме в богатството на Словото и на Църквата и го намираме скучно и безинтересно, всъщност ние сме тези, които сме празни. Ние сме загубили умението си да виждаме чудеса там, където истинските чудеса се случват. Ние трябва отново да се нучим да оценяваме добротата, истината и красотата.

Духовният живот и дисциплини, необходими за християнския живот са монотонни и обикновени. Но именно в обикновените неща – оправянето на леглото, писането на домашните, миенето на съдовете, молитвата за нашите врагове, четенето на Библията, Божията транформация хваща корени и расте.

Свещениците бяха отегчени. И въпреки това поради своята любов, Бог им дава още един шанс да се върнат при Него. Ст. 2 започва с думата „ако“. Ако отдадат славата на Бога и почитат Неговото име, ще ги благослови. Но ако те продължават да упорстват в греха си, Той ще ги накаже.

Как ще ги накаже? Ще прати върху тях проклятие и ще прокълне благословенията им (ст.2).

Ст. 2 „Ако не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми ... тогава ще пратя върху вас проклятие и ще прокълна благословенията ви.“ Нещата, които трябваше да са благословение за тях се бяха превърнали в идол и клопка за тях. Насърченията са ги накарали да се възгордеят, изобилието – да лакомеят за още, богатството – да станат свидливи. Благословенията са се превърнали в проклятие за тях.

И това проклятие вече ги беше застигнало: „Дори ги проклех вече, понеже не вземате това присърце.“ (ст.2) И след това Бог им казва нещо, което може и да ви откаже да обядвате след служба:

Малахия 2:3 „Ето, Аз ще разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии, нечистотии от жертвите ви; и ще бъдете отнесени заедно с тях.“

Аз не съм рибар, но знам че когато човек улови риба, не е добре да я изяжда цялата, освен ако не е цаца. Защо? Защото в рибата има вътрешности, които трябва да се изхвърлят.

Когато свещениците жертваха на Бога, те не само жертваха животни с недостатък, но и вместо да очистят животните от техните вътрешности и изпражнения, и да изгорят нечистотиите вън от града, те ги принасяха на Бога! И Бог им каза: Ако продължавате да хвърляте нечистотии в лицето ми, какво ще кажете да си сменим ролите и аз да ги намажа на вашите лица?

Понякога ние хвърляме в лицето на Бога неща, които не искаме някой да намаже на нашето лице. Ще кажете, как хвърляме нечистотии в лицето на Бога? Ами, по много начини. Например, когато пренебрегваме личните си срещи с Бога, но се сърдим, когато любимите ни хора ни пренебрегват. Когато редовно закъсняваме за служба, но не искаме да закъсняват за срещите ни. Когато обвиняваме Бог за провалите си, но се засягаме, когато незаслужено ни обвиняват.

Бог каза на свещениците, ще намажа лицата ви с нечистотии. Вие не изнесохте нечистотиите вън от светилището, затова сега вие ще бъдете отнесени заедно с нечистотиите си.

Освен жертвите, тяхното учение също беше като нечистотии на животни. Какво става с тялото ти, когато ядеш мръсотии? Разболява се. Какво става с душата ти, когато яде мръсотии? Разболява се.

Когато в църквата хората биват хранени с нечиста духовна храна, с небиблейски доктрини като доктрината на просперитета например, Божиите деца се разболяват. Бог ни обича и иска да бъдем здрави емоционално, духовно, да имаме здрави взаимоотношения с Него и помежду си.

И хората се объркват, защото тези проповедници изглеждат много добре външно. Понякога най-лошата храна е опакована най-добре. Като отидете в магазина, най-привлекателна е най-нездравословната храна – бонбоните и чипсовете, не зеленчуците!

Бог порица свещениците, и това щеше да доведе до тяхното отхвърляне и отстраняване – ще бъдете отнесени заедно с нечистотиите. Както казва библейският коментатор Матю Хенри, „Нищо не профанизира Божието име повече от неприемливото поведение на тези, чието задължение е да отдават почит на него.“

Приятели, Бог не може да гледа пасивно как се отнасяме към името Му и няма да остави някой да благоденства за дълго, ако той се бунтува срещу волята Му. Защо? Да си припомним пак думите му: „Аз ви възлюбих“. Той ни обича твърде много, за да ни остави да живеем така!

Малахия 2:8 „Но вие се отклонихте от пътя, накарахте мнозина да се спъват в закона, извратихте завета, сключен с Леви – казва Господ на силите.“

Как започва духовното падение? Първо човек решава да не взима присърце повече Божието слово. Казва си, вече няма да чета Библията всеки ден. Не е толкова важно какво казва Господ. Започва да се отнася с презрение към Словото Му.

В резултат човекът се отклонява от пътя на покорство на Бога. „Вие се отклонихте от пътя“. Вече не ходи в живот на благочестие и святост. И неизбежният резултат е, че такъв християнин кара и другите да се спъват с него. „Накарахте мнозина да се спъват в закона“.

Всички ние влияем едни на други. Когато ти охладнееш за вярата, другите около тебе също ще охладнеят. Децата ти и съпругата/съпруга ти ще охладнеят. Защо? Защото вместо да призоваваш другите, ти ги спъваш във вярата им. „Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ (1 Коринтяни 15:33).

Изказването на Исус за такива лидери изобщо не е политически коректно. Той казва:

Матей 18:6 „А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.“

Бог изпрати Малахия да каже на тези свещеници, че те са извратили завета, сключен с Леви. Какъв беше този завет?

Малахия 2:5 „Заветът Ми беше с него за живот и за мир, които и му дадох заради страха, с който ми се боеше и се страхуваше от името Ми.“

Тук Бог припомня на евреите за завета, сключен с внука на Аарон, Финехас. В книгата Числа 25 гл. четем как докато са още в пустинята, мъжете на Израил са изкушени да блудстват с дъщерите на Моав и да жертват на техните богове. Господният гняв пламва срещу Израил, Бог изпраща мор сред тях и заповядва на Мойсей да погуби всички първенци на народа. Точно тогава един израилянин провокативно довежда пред всички една мадиамка и влиза с нея в шатъра си. Тогава Финехас убива двамата и така морът престава. И Господ казва на Мойсей:

Числа 25:10-13 “Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.“

По времето на Малахия свещениците бяха далеч от ревността за Господа на своя предтеча Финехас и бяха изпаднали в духовна апатия. Бяха загърбили Словото, бяха се отклонили от следването на Господа и с това бяха станали за съблазън на останалите.

До какво доведе всичко това?

Малахия 2:9 „Затова и Аз ви направих презрени и унижени пред целия народ, защото не сте опазили пътищата Ми, но сте били пристрастни в прилагането на закона.“

И иронията е, че те бяха станали презрени дори от тези, които трябваше да призовават да следват Господа. Следствие на духовната си апатия свещениците бяха снижили стандарта и бяха започнали да приемат животни с физически недъзи, защото не искаха да си създават проблеми с хората.

Повече ценяха мнението на хората, отколкото мнението на Бога. В крайна сметка бяха „презрени и унижени пред целия народ“ (ст.9).

Братя и сестри, Бог иска да се замислим над тази истина: когато не вземаме насериозно взаимоотношенията си с Него, никой няма да ни взема насериозно.

Какво тогава можем да направим, за да не сме като тези свещеници?

Първо, Бог желае ние да откликнем на Словото Му с покорство. Едно е да вярваш, че нещо е истина, друго е да му се покоряваш.

Яков 1:22 „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“

Един пастор искал да насърчи църквата да се покорява на Божието слово и след дълга проповед върху покорството на Божиите заповеди, накрая попитал: „Е, кажете ми, какво правите със заповедите в Словото?“ Една ниска женичка вдигнала ръка и казала: „Аз ги подчертавам в синьо“.

Подчертаването на библейските заповеди в синьо може да направи Библията ти по-цветна, но смисълът на заповедите е да се изпълняват. Библията не ти е дадена само за информация, а за трансформация! Второ, имай страхопочитание към Бога.

Малахия 2:4 „И ще познаете, че Аз ви пратих тази заповед, за да бъде потвърден заветът ми с Леви – казва Господ на силите.“

Бог имаше специално отношение към племето на Леви не само заради Финехас. Мойсей и Аарон бяха от същото племе. Когато Мойсей слезе от планината с десетте заповеди, той хвърли плочите на земята, защото видя хората да се покланят на златния телец. Тогава застана при входа на стана и каза: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити.“

Тогава Мойсей им каза да убият всеки, който се покланяше на телето. След това каза: „Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.“ (Изход 32:29)

Бог искаше свещениците по времето на Малахия да почитат името Му и да Го слагат на първо място. Той искаше те да имат ревността на Финехас и на Мойсей. И Той иска същото и за нас.

Върховен пример за покорство за нас е Исус. „Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:6-8)

Ако сме искрени с Бога, трябва да признаем, че често ние правим компромис с Неговата святост. Но ако осъзнаем колко невероятно величествен и свят е Бог, ние ще бъдем променени завинаги. Много от нас са отегчени от Бога, защото не разбираме кой е Той.  

И след като сме проумяли кой е Бог и какво иска от нас, следващата стъпка е самите ние да осъзнаем ролята си на свещеници. Да влияеш на другите за Бога означава първо да направиш място за Бога в живота си. Да развиваш лични взаимоотношения чрез четене и изучаване на Словото, и в молитва. Това правеше Леви:

Малахия 2:6 „Законът на истината беше в устата му и неправда не се намери на устните му; ходеше с Мене в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие.“

Ако ти си единственият вярващ в семейството си, ти си свещеникът в него. Обърни се и кажи на някого, „Ти си свещеник!“. Ти представляваш Първосвещеника Исус в твоето семейство, твоята работа и твоя живот. Ти си „Посланик на Господа на силите.“ (ст.7б) Ти си призован да призоваваш брачния си партньор, децата си, родителите си, приятелите, познатите и колегите си – да се запознаят с Него чрез Словото Му.

Един учител укорил своя ученичка в горните курсове и нейния по-голям брат, че били чели тази „лоша книга“, имайки предвид Библията. „Г-не, отговорило момичето, до неотдавна брат ми беше прахосник, комарджия, пияница и вдигаше такъв шум вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто чете Библията, той се хвана на работа, вече не ходи в кръчмата, не играе на комар, носи пари на майка ни и животът ни вкъщи е спокоен и чудесен. Как така, г-не, една лоша книга произвежда толкова добри плодове?

Както е казал Муди, или Библията ще те отдалечава от греха, или грехът ще те отдалечава от Библията. Бог ни призовава да осъзнаем, че е свят Бог и да призоваваме другите да Го познаят, за да ги обръщаме от заблудения им път и да спасим душата им от смърт.

Нека да се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.06.2020 г.

Божията любов (Малахия 1:1-5)

/проповед/

Едно дете в неделното училище казало: „Г-жо, не мога да разбера нещо.“ „Какво не можеш да разбереш, Гошко?“ „Ами в Библията пише, че децата на Израел са преминали Червеното море, нали?“ „Да, точно така.“ „И че децата на Израел са завладяли Обещаната земя, нали?“ „Да“. „И че децата на Израел са построили храма.“ „Да, така е.“ „И децата на Израел са отишли във Вавилонски плен.“ „И това е така,“ казала учителката. „Какъв е въпросът ти?“ „Ами искам да знам какво са правили възрастните през цялото време?“

Днес започваме ново изучаване и ще говорим за децата, извинете, възрастните в Израел. В продължение на 7 седмици ще разгледаме последната книга от Стария завет – Малахия. Това е една от най-пренебрегваните книги в Библията, но както ще видим, това е незаслужено, защото нейното послание е актуално и важно и за нас днес.

Книгата започва с думите „Пророческото слово от Господа към Израил чрез Малахия“ (1:1). В оригинал на староеврейски „пророческо слово” e “товар, бреме“. Още с тях Бог ни подготвя, че онова, което ще прочетем, няма да е лесно или незначително, а ще е нужно усилие, за да го понесем. То няма да гали слуха, а ще разтърси духа ни. Така и трябва да бъде, когато четем Божието слово. „Не е ли словото Ми като огън, заявява ГОСПОД, и като чук, който троши скала?“ (Еремия 23:29)

Това слово Бог отправя чрез пророк Малахия до Израел 600 години след основаването на царството Израел и 400 години преди раждането на Спасителя. И Той иска то да достигне и до нас.

Забележете, че макар и това пророчество да е тежко за приемане, то не е насочено срещу Израел, а е към Израел. Бог не иска да ги унищожи, а да ги върне при Себе Си. Затова аз реших да избера като мото на цялата поредица думите „Върнете се при Мене“.

Какво се беше случило досега в историята на избрания народ Израел? Бог призова Аврам да напусне родния си дом в Ур Халдейски (днешен Ирак) и да отиде в Обещаната земя. Аврам се покори, Бог ги умножи, но по-късно бяха поробени в Египет за 400 години.

След това, под предводителството на Мойсей и Исус Навиев те се върнаха и завладяха Обещаната земя. Дълги години те живяха в идолопоклонство и изневерявяха на Господа с боговете на съседните народи. След това Бог им даде царство, но след Соломон Израел се раздели на Северно царство – Израел (десет племена) и южно царство, Юда (две племена).

Северното царство беше завладяно от Асирия и десетте му племена бяха пръснати между народите, станали известни като „десетте изгубени племена на Израел“. По-късно, през 586 г.пр.Хр., поради непокорството си Юда също беше наказана от Бога с плен във Вавилон. Ерусалим беше разрушен, храмът – плячкосан и изгорен.

Бог изпрати пророци, чрез които потвърди че Израел няма да бъде унищожен в плен и ще се върне в земята си. Чрез Еремия Той обеща, че „като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място“ (Еремия 29:10). Това стана, когато Медо-Персия завладя Вавилон.

Последните три книги от Стария завет, Агей, Захария и Малахия, са написани след завръщането от плен. Последователно се връщат големи групи юдеи начело със Зоровавел, Езра и Неемия, които първо построяват храма, а после възстановяват стените на Ерусалим.

Малахия е писана около 430 г.пр.Хр. и името означава „моят посланик“. Не научаваме нищо друго за него, освен факта, че е натоварен с важна мисия. Въпреки, че храмът е построен и религиозният и гражданският живот са възстановени, вярата на Божия народ е изстинала и е удавена в празна ритуалност и формализъм. Хората са обхванати от религиозна летаргия и духовна апатия.

Датския философ от 19 в. Сьорен Киркегор разказвал история за един град, в който живеели патици. Всяка неделя те се запътвали с патешка походка към патешката църква и сядали на местата си. Патешкият хор изпявал химн, след което патешкия проповедник излизал отпред и разтварял патешката си Библия. И им четял... Патици! Бог ви е дал крила! С крилата можете да летите! С крилата можете да се издигнете и да кръжите като орли. За вас няма прегради! Имате крила. Бог ви е дал крила и можете да летите като птици.“ И всички патици изкряквали „Амин!“, след което ... се запътвали с поклащане у дома.

Духовните патици се срещат в много църкви днес. Апатични християни, които не свидетелстват. Равнодушни членове на църкви, които не помагат на нуждаещите се... Безучастни вярващи, които не издигат глас срещу злото. Както беше казал някой, „Апатията е ръкавицата, в която злото си пъха ръката.“

Лесно е да охладнеем и да станем апатични, да подходим формално към Бог. Оттам до обвинението срещу него има само една стъпка. Божиите люде по времето на Малахия бяха престанали да се покланят в храма. Вместо най-доброто даваха на Бога остатъците от любовта си и посвещението си. За всичко лошо обвиняваха Бога.

И днес много хора обвиняват Бога. Бог е виновен, че допуска страдание в света. Къде е той, когато малки деца умират? Защо Бог допуска да има толкова бедност, корупция и престъпност? Бог е виновен за всичко, включително за този коронавирус!

Забелязали ли сте, че точно тези, които не вярват в Него, които са най-безразлични към Него, Го обвиняват най-много. Този когнитивен дисонанс е характерен за много хора днес. Същото беше и във времето на Малахия.

Проблемът на израелтяните не беше, че не вярваха в Бога, а че бяха безразлични към него. И задачата на Малахия беше да ги призове да се върнат към взаимоотношения с живия Бог. В книгата този призив е представен под формата на диалог между Бог и людете, който засяга 7 теми. В тази поредица ще разгледаме всяка тема поотделно.

В началото на всяка тема Бог отправя твърдение, което е последвано от саркастичен въпрос от хората, започващи с израза „с какво“. След което Бог им отговаря. В първия от тези „диалози“ (ст.2) Бог казва: „Аз ви възлюбих“. Следва въпроса „В какво си проявил любов към нас?“ И отговорът на Бог е „Не беше ли Исав брат на Яков? ... Но аз възлюбих Яков.“ (ст.2)

Бог започва този разговор със Своя народ, като изтъква Своята любов. Той има много упреци, които да отправи към тях. Има много неща, които да коригира. Но решава да започне с декларация на Своята любов. „Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам“ (Откровение 3:19).

Често когато сме наранени, започваме да обвиняваме другите. Като Баща, който се обръща към децата си, тук Бог ни дава един важен урок: „Увери в любовта си преди да коригираш“. Първо да кажем, обичам те, и после да кажем, нека поговорим за това.

Да си представим, че нашите взаимоотношения с Бог са мост. По него трябва да премине Божията корекция, но понякога товарът на корекцията е толкова голям, че мостът на взаимоотношенията може да се струти. Когато това стане, другият човек вече не ни слуша, защото не вярва, че го обичаме.

Затова Бог започна, като ги увери в Своята любов: „Аз ви възлюбих“.

Божията любов беше причината за всички изяви на Божията милост в тяхната история. Любовта беше изворът на всяко Божие благодеяние. Бог беше инициаторът, Той ги беше избрал, бе ги направил народ, бе се изявявал с чудесата си в историята им и им бе дал поръчението да разкажат на другите народи за Него. И Бог им напомня за това, защото те са забравили за Неговата любов.

Ние имаме нужда да ни се напомня за Божията любов. Аз записвам в дневника си всички благословения и чудеса, които Бог прави в живота ми, защото иначе съм склонен да ги забравям!

Евреите бяха забравили. И те поставят Неговата любов под съмнение, саркастично подхвърляйки, „В какво си проявил любов към нас?“

Както всички милости в живота ни произлизат от фонтана на Божията любов, така и всички наши грехове срещу Него произлизат от презрението към Неговата любов. Презираш ли любовта на Бога?

Преди няколко дни по новините чух за дете на 10 г. от Русия, което взело ключа за колата на родителите си, качило в нея четиригодишната си сестричка и я подкарало със 150 км/ч в платното за обратно движение! Причината да го направи? Доскучало му да стои вкъщи! Само по чудо тази своеволна постъпка не е довела до трагичен край. „Приключението“ приключва, когато колата влиза в канавката.

Колко често също като това дете ние показваме презрение към нашия небесен Баща, като прекрачваме авторитета Му и вместо да вървим в сигурния тесен път на Неговата любов, натискаме газта на собствения си греховен живот, водещ към смъртта!

Нашите грехове произлизат от презрението към Божията любов. И обратно, всички милости в живота ни произлизат от Божията любов.

Но тук виждаме, че Неговата любов е подложена на съмнение. Израел казва, „В какво си проявил любов към нас?“

Те задават този въпрос, защото се чудят защо е трябвало да страдат толкова. Бог им обещава, че ще ги заведе в земя „където текат мляко и мед“ (Изход 3:8), че ще станат голям народ и всички народи ще им слугуват. Вместо това те са измъчвани от суши и са под властта на Персия. Те страдат политически, икономически и духовно. Но те не разбират, че всичко това им се случва заради тяхното непокорство.

И като се оплакват на Малахия, те всъщност показват неверието си в Бога. И си мислят, че ще им се размине.

Ние справедливо се възмущаваме, но не правим ли и ние понякога така? Когато някой ни нарани, когато се разболеем, когато някой близък почине неочаквано, когато плановете ни се провалят, е много лесно да се усъмним в Божията любов.

И те сякаш казват, явно Бог не ни обича, щом ни оставя да страдаме толкова много!

Божията любов към нас винаги е била бреме за Него поради бунтарската ни природа и коравосърдечната ни неблагодарност. Той има право да осъди Своя народ за липсата им на вяра, но не го прави. Вместо това им дава урок по история, за да им демонстрира своята любов.

Малахия 1:2c-4 “Не беше ли Исав брат на Яков? – казва Господ. – Но аз възлюбих Яков, а Исав намразих и направих планините му да запустеят, и наследството му да бъде за чакалите на пустинята. И ако рече Едом: Ние станахме бедни, но ще съградим отново запустелите места, то така казва Господ на силите: Те ще градят, но Аз ще събарям. И ще се нарекат нечестива страна и народ, срещу когото Господ се разгневи завинаги.“

Тази история е разказана в Битие 25. Исак се жени за Ревека, тя забременява с близнаци и Бог ѝ казва: „Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти; едното племе ще бъде по-силно от другото племе; и по-големият ще слугува на по-малкия.“ (ст.23)

Още преди да се родят, Бог беше избрал да възвеличи по-малкия, за да осъществи своите цели. Той можеше да избере и Исав. Като по-голям, Исав имаше първородството и трябваше да бъде основен наследник на благословенията на баща си. Но Бог избра Яков и поради това народът на Израел стана богоизбран народ.

Защо Бог избра по-малкия? Не защото той щеше да стане голям народ, напротив:

Второзаконие 7:7-8 „Господ не ви предпочете, нито ви избра затова, че сте по-многобройни от останалите племена; защото вие сте най-малобройни от всички племена, 8 но понеже Господ ви възлюби...“

Бог винаги избира някого, за да извърши своите намерения. Не е задължително ние да разбираме защо.

Но как да си обясним думите „а Исав намразих“ (ст.3)? Макар и Яков да беше шмекер и шарлатанин, той копнееше за Бога. Когато достигна зрялост във вярата, той се научи да се доверява на Бога.

От друга страна, Исав беше презрял духовните благословения и продал първородството си за една леща (Битие 25:29-34). След това се опита да си ги вземе обратно, но научи, че в живота на човек идва момент, когато вече няма връщане назад. Съжалението не може да промени миналото.

В древността в Израел, ако баща има двама сина и дава наследството си на единия, хората са казвали, че той е възлюбил единия и намразил другия. Следователно, когато Бог казва, че е възлюбил Яков и е намразил Исав, смисълът е, че в сравнение с Яков, е изглеждало, че Бог е обичал Исав много по-малко.

С други думи, „възлюбих“ тук е използвана, за да изрази избор, а „намразих“ е използвана със значение на отхвърляне, а не на лична неприязън.

Божията любов е суверенна и не зависи от нашите дела, затова не можем да обвиняваме Бога в несправедливост. Всичко, което Бог върши е с цел Неговата слава да се изявява.

Ето как Павел изразява тази мисъл: „макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава, ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих. И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!“ (Римляни 9:11-14)

И днес много хора обвиняват Бога, но не разбират, че всичко което Той върши е с цел Неговата слава да бъде изявена. Истинският въпрос не е защо Бог отхвърли Исав, но защо избра Яков. Макар и Яков да заслужаваше осъждение, Бог реши да излее своята милост над него. Исав просто получи това, което сам избра.

По същия начин всички ние сме грешници, които са обект на Божия гняв (Ефесяни 2:3). Но благодарение на Неговата любов получаваме милост.

Наследниците на Исав в ст. 4 са наречени Едом по името на земята Едом. А в ст. 3 Бог казва „направих планините му да запустеят, и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.“ Защо Бог осъди едомците?

Първо, те отказаха да пуснат израелтяните да минат през земята им, когато излязоха от Египет. Второ, през годините много от техните царе водеха войни срещу Израел. И накрая, което преля чашата на Божието търпение, Едом не само не помогна на Юда, когато Вавилон я завладя, но и изпращаха информатори на вавилонците, изтребваха бежанците и плячкосаха Ерусалим след неговото разрушаване (Езекиил 25:12-14, 35:15, Авд. 8-16).

Езекиил 25:13 „Така казва Господ Яхве: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек, и животно; и ще го превърна в пустиня; от Теман до Дедан, всички ще паднат от меч.“

Едомците бяха арогантни, неморални и нечестиви люде, които постоянно потискаха Израел. Затова и Бог ги осъди на изтребление. В ст. 4 те наивно отговарят, че ще съградят отново запустелите места, но явно не разбират какво им е дошло до главата. Те са „народ, срещу когото Господ се разгневи завинаги.“

Това е съдбата на всеки човек и народ, който върши неправда и върви против Божиите намерения. Ако не вярваш, потърси на картата дали Едом съществува днес!

Бог е изявил своята любов към нас в Словото Си и я е демонстрирал в живота ни. Дори когато се съмняваме в нея, Той има много доказателства, за да ни накара да прогледнем за нея. Най-голямото доказателство беше, че преди 2000 години Божият Син Исус Христос дойде в плът, за да ни изяви Бог. На кръста, където умря и възкръсна, Той демонстрира Своята жертвоготовна любов.

Една жена напуснала съпруга си. Той извикал полицията и след няколко седмици полицията открила жената в съседния окръг. Дотогава съпругът осъзнал колко лошо се е отнасял с жена си. Решил да ѝ напише писмо, след това друго и това продължило месеци наред. Накрая дошло Рождество Христово и той отишъл да я види. Тя нощувала в евтин хотел. Той я помолил да си дойде у дома и тя го направила. По пътя към дома я попитал, „Писах ти месеци наред и не си дойде. Как така сега склони толкова лесно?“ Тя отговорила, „Онова бяха само писма; този път ти дойде лично.“

Исус дойде лично за тебе. И Той прави това не само защото иска да знаеш колко много те обича, но и за да кажеш на другите за нея.

Малахия 1:5 „Очите ви ще видят това и ще речете: Господ е велик и оттатък Израилевия предел.“

Израелтяните бяха безразлични към Божията любов, но ще дойде ден, когато ще трябва да я признаят. Тази любов днес отдавна е станала известна отвъд Израел, работейки за Божиите намерения в целия свят.

Ако днес за пръв път чуваш за тази любов, те насърчавам да изследваш как тя се е проявявала в човешката история. Можеш да започнеш от евангелията – четирите биографии на Господ Исус Христос в Библията. Вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово (Римляни 10:17). Насърчавам те да се присъединиш и към нашата Алфа група, която се подновява отново следващия месец.

Бог те обича. По думите на един автор, Той носи твоята снимка в портфейла си. И иска да те убеди в любовта си - ще му позволиш ли? Ще станеш ли проводник на тази любов за тези, които все още не са убедени в нея?

Може би ти си обвинявал Бог за нещо ужасно, което ти се е случило. Може би духовната летаргия те кара да се клатушкаш като патица вместо да полетиш като орел. Бог не иска ти да си безразличен към Него. Той иска да се върнеш при Него.

Той има какво да ти каже и какво да коригира в живота ти. Но не започва с корекцията. Бог започва с любовта и ти казва, „Аз те възлюбих.“ Ще се събудиш ли от твоята духовна летаргия? Ще откликнеш ли на Неговата любов?

Сега ще поканя хвалението да дойде отпред и да изпеем една песен. И докато те идват, искам да ти дам възможност да откликнеш на тази суверенна, безусловна любов. Можеш да го направиш, като се помолиш и приемеш Бог в сърцето си като Господ и Спасител. Аз ще се моля, ти можеш да повтаряш с мене.

Молитва.

____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
17.05.2020 г.