/проповед на Великден/
Преди
няколко дни се зачетох в смешни надгробни надписи. Ето някои от тях:
Сега знам нещо, което вие не знаете.
Казах ти, че съм болен.
Знаех си, че ще стане така.
Най-накрая
намерих място за паркиране.
Махай
се, не виждаш ли че спя.
Моля
деактивирайте моя фейсбук.
Знаех
си, че това ще се случи.
Играта
свърши.
Чувството за хумор на някои
хора продължава да живее дори след смъртта им! Това са реално съществуващи
надгробни надписи. Но такива не може да се видят във варненските гробища.
Преди около месец с моят
съпруга, майка ми и сестра ми ходихме на гробищата. Беше понеделник и нямаше
почти никой. Спрях колата до парцела с гроба на баща ми. Само на 500 метра от
нас се виждаше пътя, по който минаваха коли към града и в обратна посока. В
небето над нас прелетя самолет.
Жените се захванаха да
почистват гроба. Аз отидох да взема нещо от колата и по пътя се загледах в
гробовете. Докато се разхождах, се зачетох в надгробните плочи. На един от
гробовете под името и двете дати пишеше, „Животът с тебе беше като миг,
раздялата ни – цяла вечност! Почивай в мир!“
Помислих си, тук лежат
погребани останките на хиляди хора. Сред тях има известни и неизвестни хора,
големи и малки, богати и бедни, но на всички от тях пише едно и също - името, дата
на раждане и дата на смърт и тире между тях, представляващо земния им път.
Сред гробовете имаше и гробове
на деца. Като този на Боби с надпис, „Обичам те, мое малко слънчице. С обич,
мама.“
След като почистихме гроба,
постояхме малко и си тръгнахме. Помислих си, колко тихо и спокойно е тука.
Точно както се очаква да е на едно гробище.
Един петък вечерта гробището
до крепостните стени на Ерусалим също беше тихо и спокойно. То беше разположено
в градина, а гробниците бяха изсечени в скала. Там евреите погребваха своите
починали, надявайки се да са отишли в един по-добър свят. В този петъчен
следобед малко преди залез слънце те погребаха тялото на Исус.
Библията споменава 4 пъти, че
Исус е погребан във взет на заем гроб. Той принадлежеше на един богат човек на
име Йосиф от Ариматея. Той беше известен в града, защото освен богат, беше и
член на Санедриона – еврейския орган на управление.
Четиримата евангелисти Матей,
Марк, Лука и Йоан ни разказват историята за смъртта на Исус, като всеки добавя важни
детайли към нея. Йосиф от Ариматея отива при Пилат и иска разрешение да погребе
тялото на Исус. Пилат е изненадан, защото не е очаквал Исус да умре толкова
скоро. Разпятието е било мъчителен начин за умъртвяване. С него римляните
изпращали послание до всички, което казвало, „Вижте колко мощен е Рим!“
Силни мъже понякога висели на
кръста няколко дни, преди да умрат. Но Исус умира само след 6 часа. Не е
трябвало да счупят краката му, за да ускорят смъртта. Когато са свалили тялото
му от кръста, то не е било приятна гледка. По него личали следите от ударите и
мъченията, на които е бил подложен.
Било цялото в кръв, в ребрата
му имало прободна рана, лицето Му било ужасно обезобразено, кожата на гърба му
висяла като парцали.
Йосиф и Никодим измиват тялото,
поръсват го с 40 кг миро и аромати и го увиват в ленена плащаница.
Мирото кара плащаницата да полепне по тялото. Така евреите погребвали мъртвите
си.
Вече се смрачава и това може да
им докара главоболия, защото Старият завет забранявал на евреите да се докосват
до мъртвец в събота. Няма
време да се търси нов гроб, затова Йосиф предоставя гроба, който е подготвил за
своето семейство. Той е нов, току-що изсечен в скалата. Никой не е полаган в
него.
Йосиф и Никодим вдигат отпуснатото,
безжизнено тяло на Исус и на почивки го пренасят до близката гробница. Заедно с
ароматите то трябва да е тежало повече от 100 кг. Слънцето бавно залязва на
запад, докато двамата мъже вървят задъхано, носейки тялото на Исус към гроба.
Плътно зад тях вървят Мария Магдалина и другата Мария и плачат.
Аз не съм ходил в Ерусалим, но
знам че това малко гробище е все още там край Ерусалим. Входът към гробницата е
толкова нисък, че посетителите трябва да наведат глава. Вътре е мрачно и влажно
и се разнася тежка миризма на плесен.
Полагат тялото на една
издатина и излизат. Отвън търкулват огромния камък така, че да затвори входа. Жените
седят и гледат отстрани. Йосиф и Никодим си тръгват, а след тях тръгват и
жените. В гроба е тихо. Миризмата на смърт се носи навсякъде.
Библията не ни казва почти
нищо за съботата. Знаем много за Разпети петък и Възкресение, но не и за
съботата. Вероятно по някое време идват римските войници, за да запечатат
камъка. Лука казва просто, че „в съботата си почиваха според заповедта.“ (Лука
23:56)
Но за неделята имаме
достатъчно информация. Лука пише: „А в първия ден на седмицата, сутринта рано,
жените дойдоха на гроба...“(Лука 24:1)
Жените идват да балсамират
тялото на Исус. Те не очакват Той да е възкръснал. Това е последното, което
биха си помислили. Те са шокирани и безкрайно объркани, когато стигат до гроба
и виждат, че печатът е разкъсан, стражите са изчезнали, а гробът е празен.
Какво се е случило? Да не би
някой да е откраднал тялото? Никой не знае със сигурност.
Два ангела застават до тях и
изричат едно от най-въздействащите изявления в Библията: „Защо търсите живия
между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна.“ (Лука 24:5-6)
Жените хукват обратно към
града, за да намерят учениците, които се крият, и казват:
Йоан 20:2 Отнесли са Господа
от гроба и не знаем къде са Го положили.
При което учениците се отнасят
толкова скептично към новината, че Лука ни казва, че...
Лука 24:11 А тези думи им се
видяха като празни приказки и не им повярваха.
Може би и ти се чувстваш по
подобен начин. Ако ти приемаш, че Исус е бил реално съществувала историческа
личност и вярваш, че Той е бил просто добър морален учител, но мислиш че разказите
за възкресението са празни приказки, не си сам J.
Най-добрите приятели на Исус
са се чувствали така сутринта, когато откриват, че тялото му е изчезнало. Никой
от тях не е помислил, че Исус е възкръснал. Те са си помислили това, което
всеки на тяхно място би помислил, защото са вярвали, че Исус ще си остане
мъртъв.
Но Петър и още един от
учениците не могат просто да оставят нещата така. Жените настояват, че тялото е
изчезнало. За да не будят подозрение, само Петър и Йоан отиват, за да видят с
очите си какво е станало. Йоан стига пръв до гроба, но Петър влиза. Библията ни
казва, че
Йоан 20:5-6 „видя плащаниците
сложени, а кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита
на отделно място.“
Това означава, че плащаницата
е била като празна черупка, като че ли този, който е бил в нея просто се е
изпарил през нея, подобно на пеперуда, която излиза от пашкула.
Тогава Мария среща Исус
възкръснал от мъртвите.
След това двама ученици срещат
Исус по пътя към Емаус възкръснал от мъртвите.
След това апостолите срещат
Исус възкръснал от мъртвите.
След това съмняващият се Тома
среща Исус възкръснал от мъртвите.
След това повече от 500 човека
срещат Исус изведнъж възкръснал от мъртвите.
Посланието се разнася: Той е
жив! Той възкръсна от мъртвите!
Една легенда разказва как в
ранната църква един вярващ бил заловен и приготвен да бъде хвърлен на кладата.
Като вързали ръцете му и го завели до стълба на кладата, го попитали какви му
са последните думи. Той извикал: „Христос възкръсна!“ Властите не знаели, че на
съседните хълмове се били събрали християните, за да наблюдават екзекуцията.
Когато чули думите „Христос възкръсна!“, те се провикнали в един глас,
„Наистина възкръсна!“
Така се поздравявали в ранната
църква. Така се поздравяваме и днес.
Христос възкръсна! Наистина
възкръсна!
Учениците срещнаха
възкръсналият Господ и бяха променени завинаги.
Петдесет дни след Възкресение
Христово Петър, който преди това се отрече три пъти от Христос, се изправя да проповядва
в Ерусалим (Деяния 2:14-41). Той проповядва на същите хора, които са разпънали
Исус. Неговата кръв е по ръцете им. И той казва: „Вие разпнахте и убихте Исус
от Назарет. Но Бог Го възкреси от мъртвите, като го освободи от агонията на
смъртта, защото е невъзможно за смъртта да Го държи.“ Към църквата се прибавят
3000 души.
Както казва американския
апологет от холандски произход Ханк Ханеграаф, „В резултат на Възкресение
Христово се случи нещо без прецедент в човешката история. В течение на няколко
стотин години малка групичка от на пръв поглед скромни вярващи успя да обърне
цяла една империя с главата надолу.
За тях добре е казано, че „те
се изправиха срещу размахания стоманен меч на тирана, окървавената грива на
лъва и огньовете на хиляда смърти“, защото те бяха дълбоко убедени, че подобно
на техния Господар, един ден те ще възкръснат от гроба в прославени,
възкресенски тела“.
Понеже не беше възможно да
бъде държан Той от смъртта. Това отличава Исус Христос от всички други родоначалници
на религии.
Един от тях, Буда, умира през
483 г.пр.Хр. Кости от един от пръстите му били изпратени като подарък на
китайския император по време на династията Танг. По-късно забравили за тях и ги
открили отново през 1981 г. Откритието било сензация за будистите в цял свят и
днес костите се посещават от много будисти.
Ако някой твърди, че е намерил
пръст който е принадлежал на Христос, никой християнин няма да му повярва,
защото нашата вяра се основава на факта, че Христос е възкръснал от мъртвите.
Гробът на Исус е празен! „Бог
(Го) възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да
бъде държан Той от нея.” (Деян. 2:24)
Веднъж големият художник
Микеланджело се обърнал към свои колеги и казал с възмущение: „Защо
продължавате да изпълвате галерия след галерия с безкрайни картини на тема Христос
в немощ, Христос на кръста, и най-вече, Христос който виси мъртъв? Защо се
концентрирате на мимолетния епизод като че ли той е последното дело, като че ли
завесата се е спуснала веднага след поражението на Христос? Тази ужасна сцена
продължи едва няколко часа. Но за безкрайната вечност, Христос е жив. Камъкът
беше отвален и Той управлява, царува и триумфира!“
Днес е Възкресение Христово.
На Варненските гробища всичко е тихо и спокойно. Засега няма възкресения. Но
добрата новина от гробището в Ерусалим се разнесе и там.
Веднъж проповядвах на едно
погребение. Хората бяха посърнали и мрачни. Гледката на мъртвеца в ковчега е
винаги потискаща, дори покъртителна. Дадоха ми думата като свещенослужител да
кажа нещо.
Казах на хората, че Исус победи
смъртта, затова и ние можем да имаме надежда за вечен живот. Че ако вярваме в Христовата смърт и
възкресение и ние ще възкръснем телесно. На лицата им видях учудване и надежда.
Сякаш за първи път чуваха добра новина на гробищата. Сякаш за първи път чуваха за
Възкресение, макар че иначе всички празнуваха Великден.
Истината е, че без Витлеем
нямаше да има Голгота. Без Голгота нямаше да има Великден. Без Великден нямаше
да има християнство.
Без люлката нямаше да има
кръст. Без кръста нямаше да има празен гроб. Без празния гроб днес с вас нямаше
да сме тука. Празният гроб е Божият печат и за нашето възкресение.
1 Коринтяни 15:22,23 „Защото
както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. 23 Но всеки на
своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези,
които са Негови.“
1 Солунци 4:14 „Защото ако
вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе
заедно с Него.“
Преди 2000 години от гробищата
в Ерусалим се разнесе една добра новина. И тя достигна до целия свят:
Добрата новина е, че гробът е
празен.
Добрата новина е, че Исус
възкръсна от мъртвите.
Добрата новина е, че дяволът
не може да го държи.
Добрата новина е, че смъртта
изгуби жилото си.
Добрата новина е, че гробът
изгуби своята победа.
Добрата новина е, че вече няма
нужда да се страхуваме от смъртта.
Страхуваш ли се от смъртта?
Аз не се страхувам – не защото
съм много смел, много силен, или много умен. Не се страхувам от смъртта, защото
знам какво ме очаква от другата страна. Моят Господ ми каза в Словото какво
мога да очаквам там – той е подготвил дом за мен.
Някои се надпреварват да
купуват апартаменти на занижени цени. Други цял живот бъхтят, за да изплатят
апартамента си. Аз съм спокоен, защото знам, че Исус е подготвил прекрасно жилище
за мен във вечността.
Смъртта е победена. Да, и днес
хора умират, но нейната сила е отнета. Смъртта няма последната дума. Ние не
отиваме от страната на живите в страната на мъртвите. Не! Ние отиваме от страната
на мъртвите в страната на живите!
Животът е поредица от битки.
Но в последната битка ще имаме победа. Има победа за Божиите деца.
Добра новина от гробищата?
Това е странно място за добри новини. Но Великден е велик точно заради най-добрата
новина. Ако търсиш Исус на Възкресение, не го търси в гроба. Той не е там. Напусна
преди 2000 години и никога не се е връщал.
Добрата новина днес е, че ако
търсиш Исус, можеш да Го намериш точно сега. Мога ли да те запозная с него?
Казва се Исус от Назарет. Роди
се в малко невзрачно село, никога не напусна Палестина, семейството му се срамуваше
от Него, религиозните учители го ненавиждаха, римските власти го измъчваха и убиха
като престъпник, приятелите му го изоставиха. Но Той възкръсна, възнесе се
отдясно на Отца и днес царува над света.
Добрата новина е, че Исус е
жив! Рождество беше обещанието, Възкресение е потвърждението.
Той е Божият Син, Първородният
преди всяко творение, Глава на Църквата, Святия, Съдия, Цар на царете и Господ
на господарите, Светлината на света, Княз на мира, Човешкият Син, Словото на
Живот, Алфа и Омега, Емануил, Аз Съм, Истинен Бог, Хлябът на живота,
Избавителят, Добрият Пастир, Божият Агнец, Канарата, Възкресението и Живота,
Пътя, Истината и Живота.
Никейският символ на вярата казва:
„Вярвам в ... един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден
от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен,
роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.“
Мартин Лутер допълва: „В
живота си Христос е пример за това как да живеем. В смъртта си Той е жертва за
нашите грехове. Във възкресението си Той е победител. Във възнесението си –
Цар. В застъпничеството си –първосвещеник.“
Той те възлюби толкова много,
че даде живота си за тебе. Беше разпънат на кръста. Беше погребан в гробницата
на Йосиф от Ариматея. Възкръсна от смъртта в неделя сутринта. Той плати цената
за твоя грях, за да може ако повярваш, да не загинеш, но да имаш вечен живот.
Можеш да имаш вечен живот.
Можеш да знаеш, че грехът ти е простен. Можеш да имаш победа в последната
битка.
Едно момиченце живеело до
гробищата. Макар и да ѝ се налагало да преминава през тях след залез слънце, тя
никога не изпитвала страх. Някой накрая ѝ казал, „Не се ли страхуваш да минаваш
през гробищата?“ „О, не – отговорила тя – не се страхувам, моят дом е от
другата страна!“
Християнино, страхуваш ли се
от гробищата? Не би трябвало, защото преди 2000 години от едни други гробища
дойде най-добрата новина: Христос възкръсна! И след като Христос възкръсна,
твоят дом е от другата страна!
Живият Господ Исус Христос
иска да се срещне с теб точно сега. Ще му дадеш ли сърцето си? Ще му се довериш
ли? Ще дойдеш ли при Него?
Ти си на ход.
Молитва.
