Надежда за сухите кости (Езекиил 37:1-10)

/проповед/

Днес отново върнахме часовниците с един час назад. Надявам се всички сте се наспали и не приличате на онзи, който се оплакал на приятел: Абе, не знам какво става. Легна да полежа - заспивам! Легна да почета - заспивам! Легна да гледам телевизия - заспивам! Легна да спя - ееее, няма заспиване!

Надявам се всички вече сте се събудили, защото сме в навечерието на 1 ноември – деня на народните будители. Будител идва от „будя, събуждам“. Ние, българите, имаме нужда някой да ни извика, „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди.“ Но вие се досещате че аз имам предвид не физическо, а духовно пробуждане. Имаме нужда от нови будители.

Но ако духовното състояние на някои хора може да се опише като летаргия, за други то е духовна смърт.

Римляни 5:12 „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“

Много наши сънародници са духовно мъртви, защото са роби на греха и неговите различни превъплъщения: материализма, разврата, страха, депресията, отчуждението, омразата...

Те се нуждаят от духовно съживяване, от новорождение. Преди да се събудят, те трябва да бъдат съживени!

Може би затова не е случайно, че точно преди Деня на народните будители ние ще отбележим една друга годишнина – 501 г. от началото на протестантската Реформацията.

Реформацията даде Библията в ръцете на хората. Това стана в България преди почти 150 г. Библията стана наша, разбираема за всички българи. И като пастор на църква „Нов живот“ аз съм благодарен на Бог, че можем точно тази и идната седмици да сме домакини на инициативата за преписване на Библията на Библейското дружество под мотото „Нашата Библия!“ И докато преписваме Библията да се молим Словото да стигне до всички наши сънародници. За да преживеем духовна Реформация!

Защото само Божието Слово е това, което може да ни реформира и да даде надежда на духовно мъртвите!

Много хора днес живеят без надежда. Може би никога преди светът не е търсил толкова отчаяно отговори на важните въпроси и никога преди светът не е бил така фанатично убеден, че те нямат отговори. Днес хората казват, „Отче, прости ни, защото ние не знаем какво правим – и моля те, не ни казвай какво да правим!

Хората вървят с бързи крачки към пропастта, към огненото езеро с горяща сяра. Известният агностик Томас Хъксли бързал да хване влака. Скочил в такси, дърпано от коне и извикал на кочияша, „Побързай, закъснявам, карай бързо!“ Файтонът потеглил и Хъксли се облегнал на седалката, и затворил очи. След малко ги отворил, погледнал през прозореца и забелязал, че се движат в погрешна посока. Изведнъж осъзнал, че не е казал на кочияша къде да го закара и се провикнал, „Знаеш ли къде отиваш?“ Кочияшът отговорил, „Не, ваша чест, но карам бързо!“

Такава е съдбата на много наши сънародници. Не знаят къде отиват, но летят със страшна скорост към втората, духовната смърт. И нямат надежда.

Чувствал ли си се някога така, сякаш си в безизходица? Сякаш никога няма да излезеш от бедата, в която си изпаднал? Ако да, тогава имам добри новини за теб. . Има надежда за безнадеждните!

В момента в нашата църква разглеждаме поредицата Даниил: смелостта да си различен, която разказва за живота на еврейската диаспора във Вавилонски плен. Подобно на Даниил и приятелите му, Езекиил също е изселен във Вавилон и служи като пророк сред изгнаниците. В своята книга той описва народа на Израил като духовно мъртъв:

Езекиил 37:1-2 „Господнята ръка беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух, и ме постави сред поле, което беше пълно с кости. 2 И ме преведе край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле и бяха твърде сухи.

Eзекиил гледа тези безжизнени, разпръснати на бойното поле трупове, от които са останали само сухи кости. И в тях той вижда народа си – 12-те племена на Израил и Юда, разпръснати сред много народи. От човешка гледна точка е невъзможно те да се съберат. Невъзможно е да се изправят отново след това поражение.

Един човек се разхождал в Морската градина и се отбил да погледа мача на група момчета. Попитал едно от момчетата какъв е резултатът. То казало, „Водят ни с 5:0.“ „Мале, сигурно си много обезсърчен?“ „Защо да съм обезсърчен?“, отговорило момчето. „Ние още дори не сме влезли в притежание на топката!“

Но много хора живеят без надежда. Жан-пол Сартр казва „Човек не може да разчита на никого освен на себе си; той е сам, изоставен на земята посред безкрайните си отговорности, без надежда, без друга цел освен тази, която сам си поставя, без друга съдба освен тази, която сам изработва за себе си на тази земя.“

Ефесяни 2:12 „по онова време бяхте без Христос, бяхте изключени от общността на Израел, бяхте чужди на заветите, свързани с Божието обещание, и живеехте в този свят без надежда и без Бог.“

Така живеят много българи днес – без надежда и без Бог. Ако не вярваш, гледай довечера новините. Но Бог има отговор за безнадеждните ситуации. Има надежда за сухите кости!

Езикиил 37:3 Той ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? Аз отговорих: Господи Яхве, Ти знаеш.

Човешки погледнато, пророкът би могъл да каже, „Невъзможно е тези кости да оживеят“. Абсурдно е да предположиш, че мъртви кости могат да се съживят. Но Бог е този, който зададе въпроса и Той е този, който има отговора.

Матей 19:25-26 А учениците, като чуха това, твърде много се зачудиха и казаха: Като е така, кой може да се спаси? 26 А Исус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.

Всъщност, Бог се удоволства в това да прави невъзможното. Но както беше казал някой, когато казваме че нещо е невъзможно, ние затръшваме вратата пред лицето на Бога.

Няма невъзможни ситуации. Има само хора, които се чувстват така. Но ако твоята надежда е в Бога, ти няма нужда да изпадаш в отчаяние! Просто спри да гледаш на обстоятелствата и вдигни очи към небето. Погледни към Бога.

Защото Той е единствената надежда за сухите кости!

Песимистът намира проблем във всяка възможност. Оптимистът намира възможност във всеки проблем. Не се отчайвай. Потърси отговор в Словото.

Езикиил 37:4-8 Пак ми каза: Пророкувай над тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте Господнето слово. 5 Така казва Господ Йехова на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух и ще оживеете; 6 ще сложа и жили върху вас, ще ви облека в плът и ще ви покрия с кожа, и като вложа дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ. 7 И така, пророкувах, както ми беше заповядано; и като пророкувах, започна да гърми и, ето, трус, и костите се събираха, кост с костта си. 8 А като погледнах, видях, че жили и плът израснаха по тях и кожа ги покри отгоре; дух обаче нямаше в тях.

Сигурно ти изглежда абсурдно някой да говори на сухи кости. Представи си как Езикиил е застанал насред полето и проповядва на тези купчини кокали. Може би си е казал, тези кости са сухи, по тях няма кръв, няма мускули или плът, няма органи, няма тъкани, нищо което да напомня за живот.

Знаете ли колко кости има в човешкото тяло? 206! Мускулите са > 600, a кръвта е почти 14 кг.!

Моята дъщеря в момента изучава анатомия в колежа. Всеки студент трябва да знае наизуст наименованието, формата и предназначението на всяка кост. След това трябва да знаят всички тъкани, мускули, органи и системи.

Псалм 139:14 „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“

И всичко това Бог е направил от пръст! И ако Той го е направил, Той може да събере разпръснатите мъртвите кости и да ги възроди за нов живот.

Сигурно за Езикиил е изглеждало налудничаво да говори на мъртви кокали, но той се подчини. Защо? Защото знаеше, че Божиите пътища не са като човешките пътища.

Сигурно и ти си се чувствал така. Искаш да кажеш на някого за Бога, но ти се струва, че по-скоро мъртви кости ще чуят, отколкото този човек. В такъв момент не забравяй, че Словото никога не се връща празно. То ще извърши Божията воля и ще благоуспее. (Исая 55:11)

Евреи 4:12 „Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.“

Римляни 10:17 „ И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“

Храниш ли вярата си със Словото? То е светилник на нозете ти, виделина на пътеката ти (Псалми 119:105). Ако ти самият не ходиш в светлина, как ще я дадеш на другите?

Много от твоите близки, колеги и приятели са духовно мъртви. Божието Слово е като прозорец в тяхната килия на безнадеждност, през който те могат да надникнат и да видят светлината на надеждата. Само тогава ще могат да променят посоката на живота си.

Езекиил даде Словото на надежда на сухите кости. Те се облякоха с жили, плът и кожа, но това не беше достатъчно, за да оживеят. Беше нужно още нещо.

Езекиил 37:9,10 „Тогава ми каза: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така казва Господ Яхве: Ела, дух, от четирите ветрища и духни върху тези убити, за да оживеят. ¹⁰ И така, пророкувах, както ми заповяда; и духът влезе в тях и те оживяха; и се изправиха на краката си, една твърде голяма войска.“

Ела, Дух, и духни върху тези убити, за да оживеят.

Големият християнски автор Тоузър пише: „Религиозното напътствие, колкото и здраво да е, не е достатъчно само по себе си. То носи светлина, но не може да даде зрение. Предположението, че светлината и зрението са синоними е донесло духовна трагедия на милиони. Фарисеите гледаха право в Светлината на света три години, но нито един лъч светлина не достигна до техните същества. Светлината не е достатъчна. За да има спасителна вяра е необходимо вътрешното действие на Святия Дух.“

Не е моя и твоя отговорност да съживяваме духовно мъртвите. Колкото и да се напъваме, не можем да ги съживим. Каква е нашата отговорност?

Римляни 10:14  Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

Знаете ли какво е 1207000 км дълго, може да се увие 30 пъти около земята и нараства с още 32 км с всеки изминат ден? Отговор: редица, образувана от хората, които не познават Исус Христос. Според едно изследване само 2% от хората са довели друг човек до Господа. Защо? Защото не чувстват като своя отговорност споделянето на благата вест.

Нашата отговорност е да споделяме Словото. Да събуждаме спящите. Святият Дух е този, който взема Словото и Му дава сила да съживява мъртвите души и кости. Той го използва, за да носи живот.

Сега искам да ви помоля да затворите очите си. Помислете си за някого, който е духовно мъртъв. Вижте как сухите му кости лежат на полето заедно с костите на милиони други. Той е духовно мъртъв.

Може би на пръв поглед изобщо не изглежда така. Той е в цветущо здраве, красив, умен и усмихнат... но  той върви с бързи крачки към ада без надежда и без Христос. Бог призовава теб да споделиш Словото с него.

Кажи на тези сухи кости: „Сухи кости, чуйте словото на Господа! Той ще ви даде жизнено дихание и вие ще се съживите. Ще прикрепи към тях сухожилия и плът, и ще ги покрие с кожа. Ще вложи дихание във вас и вие ще оживеете. Тогава ще познаете, че Той е Господ!

Могат ли кости да оживеят? Има ли надежда за сухите кости? За Бог няма нищо невъзможно.

Но може би и тук сред нас има хора, които живеят без надежда. Ако още не си се доверил на Исус за спасение, ти все още живееш в полето със сухите кости. Живееш без надежда. Но ние вярваме в Бога на надеждата. Чуй Божието Слово – то ти казва, че Исус плати цената за твоите грехове. Довери Му се за спасение и Святият Дух ще те възроди за нов живот.

Един пастор от Зимбабве се опитал да даде Нов завет на един много агресивен човек. Човекът го предупредил, че ще използва страниците да си свие цигари. Пасторът казал: „Добре, но поне ми обещай, че ще прочетеш страницата преди да я изпушиш.“ Човекът се съгласил и двамата се разделили.

Петнадесет години по-късно двамата се срещнали на християнска конференция. Човекът, който пушил цигарите, направени от Писанията, бил вече спасен и работел като евангелизатор. От амвона той разказал на присъстващите: „Изпуших Матей, изпуших Марк, изпуших и Лука. Но когато стигнах до Йоан 3:16, не можех да пуша повече. Животът ми беше променен в този момент.“

Божието Слово е живо и деятелно. Нека използваме всяка възможност да го споделяме и да се молим Святият Дух да работи. Защото Бог е най-великият Будител и Реформатор. Той може да събуди заспалия, да промени най-закоравелия пушач и да съживи мъртвите кости.

Има надежда за сухите кости! Амин!

____________________________
БПЦ Нов живот, 28.10.2018 г.

Кога ще повярваме на Орешарски

Просто 'извинете' не е достатъчно

За 4 месеца Орешарски се компрометира толкова много, че каквото и да направи оттук нататък, хората трудно ще му повярват. Безцеременното и тоталитарно управление в полза на мафията и във вреда на България трудно ще бъде преглътнато от българите. Просто ‘извинете’ или дори справедливо наказание за воденето на национално безотговорна политика едва ли би стоплило хората на улицата. Дори да предположим, че в биографията си оттук нататък министър-председателят натрупа години в ‘служба на народа’, това трудно би накарало хората да натиснат undo на командата ‘омраза’.

И все пак, трябва да има някакъв, макар и само теоретичен начин след 10 г. името Орешарски да не предизвиква само отрицателни асоциации. Днес той все още е на сцената на политическия театър. Все още не е изиграл цялата си роля. Все още може да слезе от сцената, възвърнал човешкото си достойнство.

Просветлението

Съгласен съм, че за да стане това е нужно да стане чудо. Или поне остър завой в делата от негова страна. Но чудеса стават. Да си представим, че г-н Орешарски се събуди една сутрин с просветлението, че последните 130 дни са били един лош кошмар. И след като разбере, че не е просто сън и осъзнае каква попара е надробил, да реши да поправи стореното. Невероятно, но в политиката, както и в живота, всичко е възможно.

Да предположим, че това все пак се случи. По някакво свръхестествено влияние един ден той се събужда променен човек. Изведнъж проглежда и осъзнава каква велика каша е забъркал. Всичко, което досега му се е струвало като невинни заигравки със силните на деня изведнъж добива уродлив вид на откровен слугинаж. Той е отвратен и погнусен от себе си. Орешарски е объркан и парализиран от страх. Не знае откъде да започне, за да поправи всички насътворени от него глупости.

Просто натиснете 'undo', г-н Орешарски

За да не се чуди и мае какво да прави в този сюблимен момент, предлагам на неговото внимание следния списък, в който с обратен знак фигурира всичко, което досега е направил. Ако следва тези указания, това може би ще му помогне да не влезе в историята само с лошо:

1. В прав текст да си признае, че е грешил многократно, защото се е ръководил от чужди на страната сили.

2. Да назове конкретно на имената на кукловодите, които наложиха своите решения чрез него. Няма признание без покаяние, а покаянието изисква пълни признания.

3. Като следваща крачка да предложи на следните длъжностни лица, назначени от него на съответната длъжност, сами да си подадат оставката (списъкът е дълъг, но при добро желание за седмица би могъл да се срещне с всеки от тях):

§         ВИС-аджията Емил Иванов, назначен за областен управител на София-област.

§         Петко Арнаудов за управител на Държавно горско стопанство – Царево. (опитал да ликвидира Национален парк Странджа и да узакони построеното в границите на парка вилно селище „Златна перла“)

§         Иван Комитски, назначен за председател на Държавна агенция „Архиви” (който е бил щатен служител на Трети самостоятелен отдел на ДС)

§         Николай Попов, назначен за заместник-директор на Агенция „Митници“ (комуто е отнет достъп до секретни документи поради установени нерегламентирани връзки с наркопласьори).

§         Мариана Георгиева – филолог и професор по синтаксис, назначена за министър на Младежта и спорта

§         Волен Сидеров, назначен за шеф на Етичната комисия в Парламента...

§         Боян Чуков, близък до Алексей Петров, оглавил Съвета по сигурност към Министерския съвет.

§         Иван Великов, назначен за областен управител на Варна (обвинен, без присъда).

§         Михаил Михайлов, назначен за областен управител на Перник (бивш заместник-кмет по строителството, уволнен за злоупотреба с държавна помощ след земетресенията през 2012 година.)

§         Бейхан Дуран, назначен за областен управител на Смолян (осъден за нападение с нож.)

§         Юнал Тасим. назначен за заместник-министър на икономиката и енергетиката. (през 2009 г. обвинен в корупция.)

§         Георги Димитров, назначен за постоянен секретар на МВР (бивш служител на ДС във Второ главно управление с псевдоним „АНТОН“)

§         Бюрхан Абазов, назначен отново заместник-министър на земеделието. (През 2004 г., на същата длъжност продава на физически и юридически лица общо 974 декара в парк Странджа на цена между 100-150 лв. на декар.)

§         Ева Жечева, назначена за председател на Държавната агенция за закрила на детето. (заемала поста до 2002 г., когато е принудена да подаде оставка заради финансови далавери.

§         Стефан Чайков, назначен за шеф на Агенция „Пътна инфраструктура” (и участващ като управител, съдружник във фирми с предмет на дейност поддръжка на пътища)

§    Георги Христозов, назначен за член на Управителния съвет на Българския енергиен холдинг (осъждан и с отнет достъп до класифицирана информация).

§       Мукадес Налбант, назначена за заместник-министър на просветата (обявила преди време Левски за закононарушител).

§         Даниела Бобева, вицепремиер в кабинета „Орешарски“ (свързана с Васил Божков-Черепа като член на Съвета на Директорите на фирмата му „Мотстрой“ АД.)

§         Бранимир Ботев, шеф на Агенцията по туризъм (в конфликт на интереси и замесен в различни далавери в завода си в с. Баня, където управлява царския имот.)

§         Светослав Лазаров, главен секретар на МВР (зет на бившия заместник на Румен Петков – Камен Пенков, който притежава охранителна фирма - пряк конфликт на интереси.)

§     Хората, назначени в ръководството на Агенцията за държавна финансова инспекция, свързани с проверки и разкрития около АЕЦ „Белене“ и енергийните дружества.

§         Чавдар Георгиев, назначен за заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. (заради устройствения план на Царево, подкрепен от него, срещу България в момента се води наказателна процедура.)

§   Йордан Грамов, назначен за заместник-министър в МВР Йордан Грамов ( прокурор, наблюдавал редица проверки срещу ведомството.)

§      Иван Айолов, заместник-министър на енергетиката (шеф на енергийна фирма с главен акционер холдинг под шапката на Богомил Манчев, главен застъпник за проекта „Белене“.)

§         Румяна Тодорова, сестра на евродепутата Илияна Йотова, поставена начело на НЗОК (Национална здравно-осигурителна каса).

§         Владимир Писанчев, новият шеф на ДАНС (замесен в делото „Галерия“ и напуска агенцията).

§   Бивш шеф на кабинета на Румен Петков е назначени в Ръководството на „Информационно обслужване“, което брои бюлетините на изборите.

§         Марио Примджанов, назначен за втори път за шеф на „Национална спортна база“ (продал зала „Универсиада“ на фирми, близки до Делян Пеевски).

§         Новоназначеният изпълнителен директор на Спортния тотализатор.

§         Цветлин Йовчев, назначен за министър на МВР.

§         Външният министър Кристиан Вигенин (върнал на работа в министерството бивши сътрудници на ДС)

§        Mинистър Клисарова след опита й да премахне от учебните програми „Тютюн” на Димитър Димов и „Майце си”

§         Маргарита Джурелова, върната на директорския пост в ДМСГД „Св.Иван Рилски“ (наказвана няколко пъти за груби нарушения и престъпления срещу децата, случили се, докато е управлявала дома.)

§         Г-жа Стефанова, назначена за заместник-началник на ДАНС (разследвала без резултат като прокурор измами с евросредства и случая с бюлетините от последните избори).

4. В случай, че някои от горепосочените се заинатят и не си подадат оставката до 2 дни, да им бъде поискана такава.

5. На техните места да се назначат хора след провеждането на прозрачни конкурси. За това ще са напълно достатъчни 2 месеца.

6. Да се извини на нацията за поредното възкресяване на мъртвеца „АЕЦ Белене” и да признае, че този проект е заробващ и икономически неизгоден за България.

7. Да направи изявление пред нацията, че искът на „Атомстройекспорт” за 1 млрд. евро към България е несъстоятелен и че българската страна ще направи всичко необходимо, за да спечелим делото.

8. Да закрие създаденото от него и никому ненужно Министерство на инвестиционното проектиране.

9. Да се отдели ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) от ДАНС и да се анулира промяната на закона за ДАНС.

10. Всяка седмица да прави отчет за всеки изхарчен лев от държавния бюджет, включително от взетия кредит от 1 млрд.

11. Да се извини за абсурдното предложение хипермаркетите да не работят в събота и неделя под предлог, че така ще се подпомогнат кварталните магазинчета. 

12. Да обяви в несъстоятелност решението да се закрие НЦИОМ.

13. Да се преразгледа решението за намаление цената на тока с 5% с помощта на вземане на нови заеми.

14. Същото се отнася и за обещанието да се увеличат детските надбавки, помощите за първокласници и майчинските.

15. Да обяви в несъстоятелна на сделката с пенсионния фонд „Доверие“, продадена на офшорна компания с неясна собственост.  

16. Да спре работата по проекта „Южен поток”, който е изключително неизгоден за България с предвидени смешно ниски транзитни такси.

17. След тези успешни мерки, не би трябвало премиерът да има проблеми да договори пари от ЕС за останалите без финансиране магистрала „Хемус“, жп линията София – Варна, както и за магистрала Черно море.

18. Да каже кой е виновен за забавената цифровизация.

19. След тези належащи мерки, идва ред и на монополите. Орешарски да призове Парламента да приеме антимонополно законодателство.

С една дума, г-н Орешарски трябва да натисне „undo” на почти всичко, което досега е правил. (Допускам все пак, че в блатото от гафове може да плуват и някои добри управленски решения).

Току-що сложил точка на предложенията към премиера, се събуждам и разбирам, че съм сънувал. Наистина, насън всичко е възможно. Въпросът е, как да живеем не на сън, а в реалността?

Допускам, че Орешарски може и да не сънува това просветление свише. За мен също не е здравословно да бягам от действителността и да живея в своите сънища. Какво да направя? Може би все пак има изход от тази заплетена ситуация. Може би отговорът е да не чакаме отново да заспим, а да превърнем съня в реалност.