/проповед/
Съдията стои пред вратата:
тик-так, тик-так, Божият
часовник тиктака
(Яков 5:1-11)
Един човек бил много нетърпелив и изобщо не понасял
негативни коментари. Един ден жена му се обадила на работа и говорила
бавно и някакси унило. Мъжът й я прекъснал и я подканил да бъде кратка и
позитивна. Тя замълчала за миг и след това радостно отговорила:
„Открих, че въздушните възглавници в нашето ново БМВ работят страхотно!“
Досега в поредицата „Действена вяра“ върху посланието на Яков говорихме за това
как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив
живот и да не показваме пристрастия, да обуздаваме езика
си и как да имаме вяра, която носи мир.
Последният път видяхме, че Яков ни съветва да признаем Божия
суверинитет над нашите планове и да живеем така, че да използваме всяка
възможност да Му служим. Защото ние сме пара, която се явява, после
изчезва и един ден ще застанем пред Съдията.
Глава 5 продължава мотива за Съдията и
предстоящия Страшен съд от Яков 4:12, „Само Един е законодател и съдия, Който
може да спаси и да погуби.“ Тя даже започва със същите думи като 4:13 –
„Слушайте сега...“.
В този пасаж Яков ни предупреждава да се
подготвим за Господнето пришествие, като споделяме ресурсите си, като се
въоръжим с търпение и чакаме Бог да въздаде справедливост.
В първите 6 стиха Яков се обръща към една
конкретна група хора, тази на богатите – „Слушайте сега, вие богати...“
Яков 5:1-6: „Елате
сега, вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас.
2 Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. 3 Златото ви и
среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще изпояде
месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. 4 Ето,
заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика;
и виковете на жътварите влязоха в ушите на Господа на Силите. 5 Вие живяхте на
земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. 6
Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.“
Кои са тези богати хора, на които Яков говори? От една страна, езикът
тук е доста остър и апокалиптичен. Подобно на старозаветен пророк, Яков
отправя обвинения към силните на деня, които събличат и последната дреха
от гърба на бедния и живеят разгулен живот. Затова, някои коментатори приемат,
че Яков има предвид богати хора, които са невярващи.
От друга страна, това може да са и християни,
които са забогатяли и са се отдали на живот в „разкош и разпуснатост“. Може
би е така, защото не е имало период в църковната история, когато Яковата
строга критика към богатите да не е била приложима към членове на църквата.
Ако те са християни, заповедта плачете и
ридайте (ст.1) е предупреждение и призив за покаяние, докато все още
имат възможност за това.
Така или иначе, по-важно тук е, че с този пасаж
Яков се обръща към всички нас. Ще кажете, „Как така, аз не съм богат,
тази критика е отправена към богатите, не към мене!“
Но истината е, че дори да не спадаме към
категорията „богати хора“, всеки от нас разполага със средства и ресурси,
колкото и малки да са те. Например, когато правите пролетно почистване,
не се ли удивявате колко ненужни неща сте натрупали за една година? А за
10?!
Допреди 30-ина години в страната имаше дефицит
и беше трудно да си купиш хубави дрехи. Днес не е нужно да си богат, за
да си облечен добре. Можеш да се облечеш прилично от магазин за дрехи втора
ръка.
Цените на новите дрехи също падат. Четох някъде, че китайците толкова са свалили
цените на своята конфекция, че фирмите за обработка на стари дрехи в Индия
вече не са рентабилни и също преминават към производство на нови дрехи. Това води
до заливане на пазара с дрехи на достъпни цени.
Така е не само с дрехите. Днес ние
живеем много по-добре, отколкото преди. Точно затова този текст се
отнася и до нас. Тук Яков ни учи как да избегнем капаните на
материализма и да ги използваме, за да трупаме небесни съкровища.
Джон Уесли е казал, “Не знаете ли, че Бог ви е поверил тези пари, за да нахраните бедния, да облечете
голия, да помогнете на непознатия, вдовицата, сирачето...? Как
можете, как смеете да мамите Господа, като ги използвате за други цели?
Яков обвинява тези хора, че трупат земни
съкровища. Но това е напълно безсмислено, защото богатството гние,
дрехите се изпояждат от молци, а златото и среброто ръждясват.
Последното твърдение е учудващо, тъй като,
както знаем, златото и среброто са неръждаеми метали. Но това е друг вид
ръжда, която „ще свидетелства против вас
и ще изпояде месата ви като огън“ (ст.3).
Това са хора, които пренебрегват духовните
реалности и трупат земни блага, сякаш ще живеят вечно на земята!
Забравят, че са пара, че Божият часовник тиктака – тик-так, тик-так, и
ще дойде деня, в който ще се изправят пред Съдията. Защото „виковете на
жетварите влязоха в ушите на Господа на силите“ (ст.4).
Запасяването с богатства е отричане на тяхното най-правилно използване
в служение на другите. Трупането на пари и имоти е идолопоклонство,
защото уповава на даровете, а не на Дарителя на даровете. Материализмът
се е вторачил в земното съществуване, без да очаква истинския живот,
който не е тук, на земята. На тези хора Павел заръчва
1 Тимотей 6:18,19 „да вършат добро, да богатеят
с добри дела, да бъдат щедри, съчувстващи, като си събират съкровище, което ще
бъде добра основа за бъдещето, за да се хванат за истинския живот.“
Какво правиш ти с ресурсите, които Бог ти да дава? Той ти е дал жилище
– упражняваш ли гостоприемство? Дал ти е кола – откликваш ли, ако някой
те помоли за превоз? Благословил те е е с реколта от зеленчуци и плодове
– споделяш ли ги с гладните? Тик-так, тик-так, Божият часовник тиктака.
Преди два месеца, малко преди да отиде в
чужбина, един човек от църква ни се обади да отидем и да си наберем
грозде от неговото лозе. Всички знаете за кого говоря – говоря за Емил. Вие
знаете, защото това грозде се превърна в благословение за много хора в нашата
църква!
Емил имаше плодове, които искаше да сподели с
другите, за да събере небесно съкровище. Той можеше да не си прави труда да
ни кани и да остави гроздето да изгние, но вместо това реши да прояви
щедрост и да се хване за истинския живот.
Богаташите, на които пише Яков, правеха точно обратното. Те не
само живеха в разкош и отхвърлят вечността, но и се отнасяха арогантно
и несправедливо с работниците си, като ги лишаваха от заплата. Законът
беше на тяхна страна и те го използваха, за да съдят бедните и да заграбят
(напълно законно) и малкото, което имат. Това си беше насилие над закона и чисто
убийство (ст.6, а също и 4:11).
Сякаш Яков говори не за Юдея от 1 в., а за България
от 21 век! В книгата си „Първият милион“ журналистът Крум Благов разследва
бързото забогатяване на 20 от българските олигарси, подпомогнати по една
или друга форма за започване на бизнес. Днес същите тези капиталисти угояват
себе си за сметка на бедните.
И те, като богатите по времето на Яков, живеят
така, сякаш те са бог. Не подозират, че Съдията е пред вратата. Тик-так,
тик-так, Божият часовник тиктака. Дори гледат с присмех на всички, които ги
предупреждават за идния съд. Мислят, че това е шега.
В един цирк зад сцената избухнал пожар.
Клоунът излязал на сцената, за да предупреди публиката. Те помислили, че
това е шега и започнали да ръкопляскат. Той повторил предупреждението – те
започнали да викат още по-силно.
По същия начин краят на света ще настъпи
под всеобщите аплодисменти на умниците, които вярват, че това е шега.
Защото Божият часовник тиктака. Съдията е пред вратата.
Нашите олигарси продължават да грабят народа
ни. Но виковете на ограбените от тях достигат до ушите на Господа на
силите!
Какъв е всъщност проблемът на богатите? Не могат да чакат. Нямат търпение,
искат да имат всичко тук и сега. Затова започват да трупат блага, но тези блага
остават неизползвани. Не е ли това проблем и за нас?
Защото, ако богатите нямат търпение да
трупат печалба, бедните нямат търпение справедливостта да
възтържествува. Но Яков има какво да каже и на тях.
Яков 5:7-9 „И тъй, братя, останете твърди до
Господнето пришествие... укрепете сърцата си... Не роптайте ... за да не бъдете
осъдени.“
Останете твърди, когато несправедливо ви ограбват и
насилват. Не роптайте, когато законът защитава престъпниците.
Бъдете търпеливи и чакайте Господа, защото Божията справедливост ще
възцарува! Тик-так, тик-так, Божият часовник тиктака.
И заедно с това назидание Яков дава три
илюстрации – земеделец, пророците и Йов.
Яков 5:7б-11: „Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него,
докато получи и ранния, и късния дъжд. 8 Останете и вие търпеливи и укрепете
сърцата си; защото Господнето пришествие наближи... 9 Съдията стои пред
вратите. 10 Братя, вземете за пример на злострадание и на търпение пророците,
които говориха за Господнето име. 11 Ето, облажаваме онези, които са останали
търпеливи. Чули сте за търпението на Йов и сте видели сетнината, дадена му от
Господа, че Господ е много жалостив и милостив.“
Какво ни показват тези илюстрации?
Първо, един земеделец не може да жъне пролетно време.
Той трябва да чака есента. По същия начин, ако един пророк
предскаже бъдещи събития, те няма да настъпят веднага след
пророчеството. Той трябва да чака, за да се докаже, че е прав.
Йов пък понесе голямо страдание, загуби всичко което
имаше, своите деца и своето здраве. Той трябваше да чака Бог да
го оправдае, за да покаже че неговите страдания не са наказание за извършени
от него грехове.
Какво въоръжи Йов с твърдост и търпение? Онова, което знаеше и което научи за Бог. Същото
се отнася и за нас. Ако ние знаем, че Бог е екстравагантно щедър, безкрайно
мъдър и абсолютно суверенен, ние можем да уповаваме, че той ще ни дава всичко
от което се нуждаем в най-доброто за нас време.
Не е нужно да се опитваме да трупаме нетърпеливо ресурси, много от които ще останат неизползвани и ще хванат ръжда.
Яков ни насърчава да уповаваме на Бога и търпеливо да чакаме въздаването на
справедливост.
Яков 5:8: „Останете и вие твърди, укрепете сърцата си;
защото Господнето пришествие наближи.“
Тик-так, тик-так, Божият часовник тиктака. Съдията
идва. Той стои пред вратите. Може
всеки момент да влезе. Останете твърди и знайте: Бог забавя, но не забравя. Той
е жалостив и многомилостив (ст.11).
Накрая искам да те попитам – в коя от двете групи хора
припозна себе си? Може би имаш много ресурси, които стоят неизползвани и
са заплашени да изгният и да ръждясат, а с това и да свидетелстват против тебе
в съдния ден.
Ако е така, тогава послушай предупреждението на Яков
и живей със съзнанието, че истинският живот е след смъртта. Събирай
си съкровище, което ще е основа за бъдещето в небесното царство.
Защото Съдията стои на вратата.
Или пък, може би си от групата на тези, които са онеправдани
от силните на деня. Нямаш търпение да видиш осъдени тези,
които са се подиграли с теб и са обрали теб и семейството ти. Обрекли са
те на мизерно съществуване. Изнесли са националното богатство в
швейцарски банки и сега си живеят живота.
Исус идва чрез това Слово и ти казва: „Въоръжи се с
търпение. Твоят вик стигна до мен. Аз съм Съдията и стоя пред вратата. Идвам
и ще въздам заслуженото на всеки, който живее така, сякаш не
съществувам. Остани твърд до моето второ идване и нека се укрепи сърцето
ти. Ако го направиш, ще се увериш в моята милост и любов към теб.“
Един млад мъж трябвало да се върне у дома, за
да се ожени, но се прибрал по-рано от очакваното. Той не съобщил
на годеницата си кога точно си идва. Искал да я изненада. Обичал я
толкова много и бил работил здраво, за да спести за нов дом за тях.
Когато пристигнал било около полунощ, сърцето му
било развеселено, затова решил да се отбие у тях. Но когато се приближил
до къщата, видял че в нея свети навсякъде. Приближил се още и чул от
къщата да се разнася музика. Направил още няколко крачки и различил
танцуващи хора.
Накрая погледнал през прозореца и видял своята годеница
в обятията на друг мъж. Сърцето му натежало и той се отдалечил и никога
повече не се върнал.
Ако Исус дойде днес, къде ще намери Той своята невяста?
Тик-так, тик-так, Божият часовник тиктака. Съдията стои пред вратата. Какво ще направи, когато влезе
при теб?
Нека се помолим.
БПЦ "Нов живот" Варна
21.01.2018 г.
