Бог разбира езика на сълзите (Изход 32:1-26)

/проповед/ 

Продължаваме с поредицата „Завет и поклонение“ върху Изход 2 част. Вече казахме преди няколко седмици, че израилтяните направиха стан в подножието на планината Синай и Бог извика там Мойсей, за да му даде десетте заповеди. Докато Мойсей беше на планината Синай, за да ги получи, нещо ужасно нередно ставаше долу при Аарон и израилтяните. Те си бяха направили златно теле, на което да се покланят.

Ако Мойсей не се беше застъпил в молитва за тях пред Бог, Бог щеше да ги унищожи.

Днес ще видим, че само Бог и никой друг не е достоен за поклонение. Ще говорим също за застъпническата молитва.

Прочит Изход 32:1-4. А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. 2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете. 3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.

И по-нататък,

Изход 32:19 „И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.“

Като видя развилнялия се народ, Мойсей така се ядоса, че разруши и Десетте заповеди... или по-скоро плочите, на които те бяха написани.

Мойсей още не беше слязал с Десетте Божи заповеди и те вече бяха нарушени.

Изход 32:22-24 „Аарон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото. 23 Понеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.

Хвърлих го в огъня... и направих това теле... Това е много убедително оправдание, нали?

Ние сме много добри в оправданията. Ето някои оправдания за извършени ПТП-та пред полицията в Америка:

Една невидима кола се появи от нищото, удари моята кола и изчезна.

Пешеходецът нямаше идея накъде да тръгне, затова го прегазих.

Телеграфният стълб приближаваше бързо. Опитах се да го заобиколя, когато той удари предницата ми.

Мъжът беше заел целият път. Няколко пъти се опитах да го заобиколя, докато накрая го ударих.

Косвена причина за това произшествие беше един малък човек в малка кола с голяма уста.

Аарон каза, „Хвърлих златото в огъня и оттам излезе златно теле!“

Народът на Израил потвърди завета с Бог и тогава Мойсей се качи на планината за 40 дни. Само 40 дни бяха достатъчни, за да настъпи поквара в народа.

Какво виждаме в този текст? Първо, виждаме отстъпничеството на Аарон.

Мойсей се качи на планината и хората започнаха да се безпокоят. Къде се изгуби този Мойсей!? Защо се бави толкова много? Какво ще правим без водач?

Те трябваше да са верни на Бога, не на Мойсей. Не издигай на пиедестал човек. Ако издигнеш някого на пиедестал, оттам има само един път за него – надолу!

Проблемът не беше, че бяха забравили Мойсей, а че бяха забравили Бога.

Псалми 106:21 „Забравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет.“

Това не беше просто бунт срещу Мойсей. Те се бяха разбунтували срещу Бога. Не описва ли тази картина България днес?

Аарон искаше да спечели одобрението на народа, затова отстъпи пред капризите на хората. Мойсей го беше оставил да води в негово отсъствие, но вместо да води хората, той ги следваше.

Днес има много лъжеучители, които поучават това, което хората искат да чуят. Един от белезите на последното време е, че хората ще се тълпят да слушат проповедници, които им гъделичкат ушите.

Вместо това проповедниците на Божието слово трябва да настъпват по пръстите хората, образно казано. Ако съм ви настъпал, то е защото ви обичам J. Или поне да им слагат камъчета в обувката. Да ги предизвикват. Божието слово трябва да ни изобличава и предизвиква да коригираме поведението си.

В една църква сложили надпис: „Заповядайте при нас. Ние обещаваме да не хвърляме Библията по вас.“ Аз пък се надявам, че без да хвърлям Библията, слушането на Словото ви предизвиква и понякога дори това е болезнено! Защото Библията е огледало, което казва истината за нас, за да може да коригираме поведението си, ако е необходимо.

Десетте заповеди, които изучавахме, правят нещо, което е необичайно – те наричат греха с истинското му име. Казват, „еди кой си имал роман с жена.“ Не е роман, а прелюбодейство, грях! Когато децата не се покоряват на родителите си, това не е просто фаза от живота им, това е грях!

Бяхме на гости при роднини и докато говорихме, майката каза на 10 годишния си син да направи нещо, а той троснато ѝ отговори с обида! Това става, когато родителите и лидерите правят това, което децата и хората очакват от тях.

Така постъпи и Аарон. Направи златно теле. Защо теле? Те току-що бяха излезли от Египет, където хората се покланяха на свещения бик Апис. Наричаха го Обновителя на живота. Те вярваха, че светкавица е слязла от небето върху една крава, оплодила я и кравата е родила Апис.

На планината Синай израилтяните гледаха нагоре – там, където се беше качил Мойсей и както видяхме в 19 гл., оттам се чу гръм, засвяткаха светкавици и гъст облак обви планината (ст. 16).

И тогава те си спомниха за този египетски символ на власт и сила, бика Апис.

Но като направи теле, Аарон наруши втората заповед – „не си кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята.“ (Изх. 20:4) Те искаха да се покланят на бог, когото виждат.

Защо това беше толкова лошо? Защото Бог няма образ. Бог е безкраен и ако му направиш образ, ти го вкарваш в някакви граници и рамки. Това теле може би символизираше мощ, но не и един Бог, който е любов, който прощава и е състрадателен, търпелив, справедлив.

Второ, когато правиш образ на Бог, ти създаваш бог по свой образ. Все едно казваш, „Ето атрибута на бог, който аз съм избрал, на когото искам да се покланям.“

Аарон не само направи теле, но и направи нещо още по-глупаво – направи жертвеник на Господа пред него.

Изход 32:5-6 „След като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа. А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

Не можеш да седиш на два стола и да не паднеш. Илия попита народа, „Докога ще се колебаете между две мнения?“ (3 Царе 18:21). Исус също каза:

Откровение 3:15-16 „Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.

Или си с Бога или не си. Няма средно положение. Както една жена не може да е полубременна, така и един човек не може да е хем с Бога, хем да се покланя на идоли.

Израилтяните бяха излезли от Египет, но Египет не беше излязал от тях. Същото се отнася за някои от нас. Някои християни уж идват на църква, четат и слушат Словото, но не му позволяват да ги промени. Излезли са от стария си живот, но старият им живот не е излязал от тях.

Израил беше изпаднал в откровено идолопоклонство, а идолопоклонството води винаги към неморалност. Когато в ст. 6 се казва, че хората станаха да играят, не се има предвид, че са станали да играят хоро. Или на народна топка. Думата за „играят“ има сексуална конотация. Те бяха направили оргия.

В ст. 19 се говори за танц, който е неморален и еротичен. До 25 стих те вече бяха голи. Бяха тръгнали по много хлъзгава почва, следвайки своя отпаднал от вярата лидер.

Изход 32:7-10 „Тогава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 9 Господ каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са; 10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.

Това беше смъртна присъда. Бог искаше да ги убие и да започне отново с Мойсей. Забележете, че в ст. 7 Бог нарича Израил „твоя народ“. А в ст. 11 Мойсей казва, „а, не, те са твоят народ!“

Понякога родителите разиграват подобен диалог помежду си. „Виж какви ги е свършил синът ти!“ „Моят син ли, не е ли и твоят?!“

Божията оферта си беше доста съблазнителна. Много хора биха се възползвали. Днес много хора се отказват от това, което правят и започват отначало. Но не и Мойсей. Той имаше меко сърце и обичаше народа си. Беше истински водач! Беше добър пастир, беше готов дори да даде живота си за тях.

Нека видим какво помоли той Бог:

Изход 32:11-14 „Тогава Мойсей се помоли на Яхве, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и отмени това зло против народа Си. Спомни си за слугите си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят завинаги. Тогава Господ отмени злото, което възнмеряваше да стори на народа Си.“

Бог отмени злото, защото Мойсей се помоли. Молитвата променя нещата. Молитвата движи ръката, създала света.

Езекия щеше да умре, но в отговор на неговата молитва Бог промени решението си и му даде да живее още 15 години. Ана беше бездетна, но в отговор на молитвата ѝ Бог промени решението си и ѝ даде дете.

Мойсей изтъкна две причини в своята молитва Бог да се отвърне от гнева си. Нямаше значение какво ще кажат египтяните. Нямаше значение какви причини изтъква Мойсей, а как се молеше. Той агонизираше в молитва!

Същото важи и за нас днес. Моли се от сърце и ще докоснеш Божието сърце. Моли се само с устата си и можеш да впечатлиш хората. Но ако напоиш молитвите си със сълзи, от тях може да израстне нещо голямо!

Изход 32:32 „Но сега, ако искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи и мене от книгата, която си написал.“

Мисля си, че сигурно Мойсей е направил пауза след „ако ли не...“ Може би пауза, в която очите му са се насълзили. А Бог разбира езика на сълзите.

Римляни 8:26 „Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.“

След като слезе от планината на Преображение, пред Исус се изправи един човек и му разказа за болката си. Как синът му има ням дух, който го кара да се тръшка, как го е хвърлял много пъти в огън и във вода, за да го убие. И как той е довел сина си при учениците, но те не са успели да изгонят бяса. Тогава Исус заповядва да доведат детето при Него. Бащата го моли,

Марк 9:23-24 „Ако можеш да сториш нещо, смили се над нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш [да повярваш]! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.“

Представете си този баща. Той разбира, Исус е последният му шанс. Сълзи се стичат по лицето му. И той изрича тази простичка молитва. Искрен е, признава, че му е трудно да повярва. Но иска да повярва!

Такива трябва да бъдат и нашите молитви. Понякога хората ме карат да им дам молитви за излекуване от болест, за мир в безпокойство, за други проблеми. Но не е важно красноречието. Важното е всяка молитва да е искрена и да излиза от сърцето.

Молитвата на Мойсей беше ефективна, защото той беше праведен и верен Божи слуга. Бог се радва да отговаря на молитвите на своите верни люде, изказани с любов и вяра.

Когато е придружена от пост, това също дава сила на молитвата. С една дума, нашите молитви ще са ефективни, когато се молим така, че наистина да убедим Бога, че искаме нещо! Нека се молим така, както Авраам се молеше за Содом, както Анна се молеше за син и както този баща се молеше за сина си.

Човешкото вероотстъпничество доведе до Божия гняв. А Божият гняв бе укротен от молбата на Мойсей.

Шотландският реформатор Джон Нокс постоянно се молил за своята страна. Цели нощи подред молитствал на дървения под в убежището си, скрит от кралица Мери. Когато жена му го помолила да поспи малко, той отговорил, „Как мога да спя, когато моите сънародници не са спасени?“ Той често се молил с агония в гласа си, „Господи, дай ми Шотландия или ще умра!“ Бог разтърсил Шотландия. Бог му дал Шотландия.

В книгата „Опасни застъпнически молитви“ Джей Денис пише за една църква, която взела телефоните на 160 случайно избрани хора от телефонния указател. За половината от тях хора от църквата се молили всеки ден. Другите 80 оставили настрана.

След 90 дена на молитстване, се обадили на всички тези хора и ги попитали дали са съгласни човек от църквата да ги посети и да се помоли за тях. Сред тези, за които не са се били молили само един от 80 човека казал „да“. Сред тези, за които се молили за 90 дни, 69 от 80 казали „да“.

Застъпническата молитва е наистина опасна! J

Всеки вторник варненските пастори се изкачваме на Галата и се застъпваме в молитва, викайки пред Бога за града ни. Понеже на морето, както знаете, е доста ветровито, вятърът бързо разсейва облаците и често докато се молим времето се променя за секунди.

Затова и аз често се моля с тази молитва: „Господи, нека слънцето на Твоята правда да изгрее и да разпръсне облаците на неверие и мрака на невежество сред хората във Варна!“

За какво се молиш тези дни и седмици? Нямаш отговор? Не се предавай. Божието забавяне не означава не. Не се безпокой, не издигай хора на пиедестал, не слушай лъжеучения, но чакай Бога.

Не си прави златно теле, не създавай свой бог по свой образ. Моли се ревностно и искрено, агонизирай в молитва, застъпвай се за семейството си, духовното си семейство и приятелите си, дори през сълзи. Защото Бог разбира езика на сълзите.

Нека се молим.

 __________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

06.11.2022

Извади мухата от супата (Еклисиаст 9:13-10:20)

/Как да водим пълноценен живот чрез Божията мъдрост - проповед/

Увод. В живота често се случват неприятни изненади. Веднъж с Ваня бяхме на ресторант и тя намери в салатата си жив охлюв...! Но най-често в ресторантите се изненадваме неприятно от друг представител на фауната. Сигурно всички сте чували вицове за муха в супата. Като тези:

- Келнер! В супата ми има муха.

- Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване.

- Келнер! В супата ми има муха.

- Добре, ще ви донеса вилица.

- Келнер! В супата ми има муха.

- И какво от това, по мухата ви има супа.

- Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?

- Като че ли плува по гръб, господине.

Супата е топла и вкусна, всичко е чудесно, и изведнъж както си хапваш виждаш муха в супата и ... ти се отяжда. Животът ни често прилича на супа, в която плува... муха. Всичко изглежда наред, ти се наслаждаваш на взаимоотношенията си в семейството или с приятели, имаш добра работа, когато изведнъж се случва нещо, което вгорчава живота ти... Муха в супата.

В Еклисиаст 9:13-10:20 Соломон продължава да размишлява за живота, но този път в светлината на контраста между мъдростта и безумието. В този пасаж Соломон ни предупреждава да не даваме място на греха, защото той води към безумие, а то вгорчава живота. Божията мъдрост е тази, която ни помага да имаме смислен и пълноценен живот. Затова Проповедникът ни дава три важни съвета, чрез които можем да имаме успешен живот.

1   1.  Цени мъдростта у другите (9:13-18).

От ст. 13-15 Проповедникът започва размишленията си с интересна притча:

Еклисиаст 9:13-15 „И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма): 14 Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили. 15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.“

В тази притча един беден и мъдър човек надхитря велик цар. Той избавя града от обсадата – може би чрез някаква военна стратегия или чрез дипломация. Но  неговият принос остава незабелязан. Хората бързо са забравили доброто, сторено от него.

Тъжната истина е, че хората търсят мъдрост само когато ножът е опрял до кокъла. В останалото време в светлината на прожекторите са само тези, които имат власт и богатство. Мъдростта на този сиромах не е била възнаградена, но тя толкова е впечатлила Соломон, че той размишлява върху нея и достига до три заключения.

Първо, Божията мъдрост превъзхожда човешката сила. Това Соломон казва в 9:16 – „Мъдростта струва повече от силата.“

През последните години организираме редовно срещи на класа от гимназията. И на тези срещи се уверявам в истинността от тези думи. Тези, които като ученици бяха най-големите купонджии и се „славеха“ с пиянските си запои, днес са изхабени от живота.

В нашето общество се цени грубата сила, но тя е кратковременна. С годините силите ни отслабват, но добрата новина е, че можем да придобием мъдрост. Мъдростта се основава на вечни принципи, затова ако черпиш мъдрост, животът ти ще бъде успешен от гледна точка на вечността.

Един силен младеж, който работил на строеж се хвалил, че е по-силен от останалите работници. Подигравките му били насочени най-вече към един от по-възрастните работници. След като го търпял известно време, накрая възрастният работник му казал: „Хващам се на бас за седмичната ни надница, че мога да избутам нещо на количката до онази сграда, което ти не можеш да избуташ обратно.“ „Дадено, старче“, отговорил младежът. Възрастният мъж отишъл до количката, хванал дръжките ѝ, обърнал се към младежа и казал: „Добре, сядай вътре.“

Мъдростта може и да не носи слава и популярност, но в края на краищата се оказва права.

Малко по-надолу Соломон казва, че хората не винаги се вслушват в Божията мъдрост.

Еклисиаст 9:16б-17, „а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат. 17 Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.“

За съжаление, мъдростта често остава невъзнаградена. Често Божията мъдрост и съвет влизат в едното ухо и преминават през другото. Затова, когато хората се вслушват в Божествената мъдрост, ние трябва да се радваме.

Когато един мъж откаже повишение във фирмата, защото това би ограбило от времето му за семейството и църквата, ние трябва да го насърчим. Когато една съпруга каже, че няма да подаде молба за развод, въпреки че има библейски основания за това, ние трябва да изразим нашето одобрение.

Трето, понякога Божията мъдрост може да бъде победена от безумието. Соломон пише,

Еклисиаст 9:18 „Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.“

Колкото и ефективна да е Божествената мъдрост, един единствен грешник може да осуети доброто, което тя би постигнала.

Миналата година нашите дървета в градината народиха много ябълки. Раздадохме на много хора, но пак останаха много за нас. Сложихме ги в щайги и трябваше да проверяваме всеки ден за гнили ябълки. Случваше се, когато бяхме много заети или уморени, да забравим да почистим ябълките. И тогава откривахме, че от една гнила ябълка са започнали да гният и съседните.

Един грешник разваля много добри неща. Малко квас заквасва цялото тесто (1 Коринтяни 5:6). Една муха разваля супата.

Затова, ние трябва да внимаваме грехът да не разруши Божията мъдрост, която получаваме от Словото. Телевизията и интернет не са зли сами по себе си, но мнозина се влияят от грешници, които се представят в добра светлина в медиите.

Едно проучване, направено през 2016 г. показва, че българите гледат средно 236 минути телевизия дневно. А колко минути прекарват в разговор със своите деца?! Познайте кой има по-голямо влияние върху децата им – те или телевизорът? Нека не се оставяме безумието да ни побеждава.

Дотук видяхме, че Соломон ни насърчава да оценяваме мъдростта у другите, защото Божията мъдрост е по-велика от човешката сила. Нататък Кохелет ни съветва,

2    2. Избягвай безумието на всяка цена (10:1-7)

В 10 гл. Соломон използва думата „безумен“ 9 пъти. А в Притчи, Еклисиаст и Песен на песните той използва нейните производни цели 128 пъти! Тук той сравнява мъдростта с безумието, за да ни помогне да правим мъдри избори в живота си.

В началото на главата започва с една странна поговорка, „Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.“ (ст.1) Мирото е благовонно масло, употребявано в древността както за лек, така и като днешните парфюми.

С други думи, както в 9:18, тук отново смисълът е, че са нужни много по-малко усилия да съсипеш нещо, отколкото да го направиш. Мухата е незначително същество, а мирото е много скъпо. Незначителното може да разруши ценното.

Един човек, който е далеч от Бога може да накара много хора да съгрешат. Един песимист може да разбие надеждите на всички. Един критикар може да създаде атмосфера на обезсърчение. Един лош другар може да поквари добрите нрави на мнозина.

Но мухата може да е не само човек, тя може да е недостатък в характера. Един недостатък, лош навик или таен грях може да отрови целия характер на човека. Затова, убий мухата преди да е кацнала в твоя парфюм. Извади мухата, преди да е съсипала супата.

Може да имаш склонността да действаш безотговорно, или да се оправдаваш за всичко, или да лъжеш – това може да доведе до нравствен упадък. Лесно е да си кажеш, какво толкова, това е само един дребен недостатък – една малка забежка, малко повишаване на тона, малък експеримент в погрешна посока. Но, както е казал народът, малките камъни обръщат колата. Малка муха съсипва цялата супа.

По-нататък, Соломон казва:

Еклисиаст 10:2 „Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния – в лявата.“

Тук Еклисиаст няма предвид политическото ляво или дясно. Бог не е нито социалист, нито консерватор, Той е теократ (да не се бърка с технократ!).

Тук смисълът е, че в древността, както и днес, обикновено дясната ръка е по-силната и сръчната. В Израел десницата била тази ръка, която давала милостиня и благословия, а лявата ръка се асоциирала със слабост. Следователно, тук Соломон има предвид, че мъдрият човек обикновено върши правилните неща, а безумният – погрешните неща. Съжалявам, ако си левичар.

Не е нужно много време, преди всички да видят делата на безумния човек:

Еклисиаст 10:3 „Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.“

Докато се подготвях за тази проповед, ми попадна репортаж за гей парад в Латвия. Тези безсрамни публични прояви на хомосексуалистите са добра илюстрация как безумният и отроден от Бога човек държи целият свят да види неговото падение.

След като разглежда контраста в най-общото поведение на мъдрия и безумния човек, в следващите 4 стиха Соломон разглежда отношението ни към властите.

Еклисиаст 10:4 „Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.“

Проповедникът тук ни съветва към сдържаност в случаите, когато началникът ни е ядосан. Не се поддавай на провокации. Не хвърляй муха в супата. Запази хладнокръвие и спокойствие. Така може да спечелиш началника си на своя страна.

В работата си ти ще се сблъскваш с всякакви хора, някои от които с много трудни характери. В такива случаи ни идва веднага да напуснем. Но хора с трудни характери (както впрочем и мухи) има навсякъде. Затова Соломон ни съветва: „Успокой се, вдишай дълбоко. Не напускай работата си. Не се опитвай да избягаш от света.

Винаги ще срещаш хора, които трудно понасяш. Те може да са на работното ти място, в училище, в махалата, в църкватаили дори в собственото ти семейство! Лесно е да се ядосваме на тях. Животът без тях би бил толкова по-лесен, но ние бихме останали духовно слаби! Благодарение на тях ние сме принудени да израстваме в области, в които иначе бихме останали духовни бебета.

Сдържаност по отношение на началниците е необходима, защото под слънцето йерархията често не почива на никаква логика:

Еклисиаст 10:5-7 „ Има зло, което видях под слънцето – грешка, като че ли  произхождаща от владетеля, – и това е, че 6 безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места. 7 Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.“

За съжаление, в живота и най-вече в недемократичните общества, често ролите са разменени. Компетентните, трудолюбиви и успешни хора са управлявани от некадърни и ограничени хора. Затова някои нации са за оплакване, а други са благословени – „горко“ и „блазе ти“ (ст. 16 и 17).

За по-младите сигурно ще е трудно да повярват, че допреди 80 години свещеникът, даскалът и кметът са били най-почитаните хора в България. Днес, всеки път когато включим телевизора, първо научаваме новините за корумпирани кметове, унизени учители и незаинтересовани свещеници.

Защо Соломон отделя толкова много време на сравнението на мъдрия и безумния човек? Защото знае, че безумието може да разруши живота ни. Мухата може да съсипе супата. Затова завършва главата с напътствието...

3    3. Прилагай мъдрост в живота си (10:8-20)

Еклисиаст 10:8-10 „Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе. 9 Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях; 10 ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.“

Това са пет илюстрации, с които Соломон сякаш ни казва, „Мисли преди да действаш.“ Може да си много силен и да изкопаеш голяма яма. Но по-добре не я доближавай, за да не паднеш и да не се пребиеш в нея. Избягвай опасности при работа. Бъди мъдър, не само силен.

Второ, освен че е нужно да прилагаме мъдрост при свършване на дадена работа, мъдрост ни е необходима и за да контролираме езика си (10:11-15). „Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача“ (ст.11). Това е ключов стих за следващите 4 стиха.

Сигурно сте виждали змиеукротител по телевизията. Винаги съм се чудил как тези хора омайват змиите. Сигурно се иска специален талант за това. Но ако змията ухапе змиеукротителя преди да бъде омаяна, няма голяма полза от таланта му. Той е имал умение да я омая, но не го е използвал.

Соломон иска да ни каже, че е важно да използваме мъдростта, която имаме. Не е достатъчно да знаем как да свършим някаква работа. Важно е да приложиш знанието си преди да е станало твърде късно. Иначе, като се обърне каруцата — пътища много.

Ти можеш да знаеш какво е правилното нещо, което трябва да направиш в много области от живота. Може би си в състояние да изредиш много важни принципи за брака, отглеждането на деца, управлението на парите, сексуалността, приятелството и работата. Но това не е най-важното. Ако змията те ухапе, голяма работа, че си знаел как да я омаеш.

Важно е не само да имаш знанието, но и да го приложиш във всички тези области. В църквите има много хора, които са объркали живота си, защото са били ухапани от змия. Кои са областите, в които знаеш кое е правилното нещо, но не го правиш? Живееш ли в чистота? Търсиш ли си брачен партньор по правилния начин? Зачиташ ли авторитета на съпруга или съпругата си? Молиш ли се със съпруга си и четеш ли Библията с децата? Ако отговорът на кой да е от тези въпроси е не, трябва да започнеш да прилагаш Божията мъдрост.

Мъдростта е нужна и при контролирането на езика:

Еклисиаст 10:12-15 „ Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него; 13 защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост. 14 Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него? 15 Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

Защо е безумие да говориш много? Защото има много ползи от мълчанието или по-малкото говорене: 1) Можеш да слушаш внимателно какво казва другия. 2) Имаш време да си оформиш мисълта. 3) Другият ще оцени думите ти, защото си го изслушал. 4) Рискът да кажеш нещо глупаво е много по-малък. Един мъдрец е казал, че е по-добре да те смятат за глупак, отколкото да си отвориш устата и да отстраниш всяко съмнение в това.

И накрая, в 10:18 Соломон казва, „От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.“ Представете си мъж, който седи вкъщи, гледа телевизия и пие бира. Къщата се разпада. Покривът тече.Неплатените сметки се трупат. Биреното коремче става все по-голямо. Супата вече е отровена.

Какво е онова, което знаеш, че трябва да направиш през следващата седмица, което още не си направил? Аз знам какво трябва да свърша. Ти сигурно също знаеш. Затова не отлагай днешната работа за утре. Състави план, начертай стъпкитеи действай!

През май 2012 г., 32-каратов рубин и диамантен пръстен, част от колекцията на една от най-богатите жени в света, Лили Сафра, бил продаден на търг. Предварително бижутата били оценени на около $3-5 милиона, но били продадени за $6,7милиона! Това е най-скъпият рубин в света. Колкото и ценни да са рубините, Библията ни казва, че Божията мъдрост е много по-добра и по-ценна.

Тази мъдрост можем да намерим в Божието слово. Но, както знаем, Исус Христос е Словото или Логосът. Следователно Той е също и Мъдростта.

1 Коринтяни 1:30 „А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога...“

Ако си в Христос, ти може да черпиш от Неговата мъдрост. А ако още не си повярвал в Него, какво те спира да го направиш сега?

Ако вече си приел Исус Христос като твой Господ и Спасител, Божията мъдрост е на твое разположение. Тогава се вслушай в думите на Соломон.

В този пасаж той ни насърчава да ценим мъдростта, защото тя превъзхожда човешката сила. Второ, той ни съветва да избягваме безумието, защото то може да разруши живота ни. Вместо това, нека търсим и прилагаме Божията мъдрост. Тогава ще имаме един тих, спокоен и пълноценен живот.

Нека се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.04.2018

Игра с огъня (Яков 3:1-12)

/Проповед на тема "Изговаряй думи на живот" (Яков 3:1-12)/

Прочит на Яков 3:1-12.

Дотук имахме 5 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Накрая разгледахме 5 принципа за истинска вяра. Помните ли кои бяха те? (вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело). В пасажа, който прочетохме, Яков отново насочва вниманието ни към езика. Озаглавил съм темата "Изговаряй думи на живот". Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Чели ли сте приказката за „Лошата дума“ на Ран Босилек?

Един дървар видял в гората мече в един трънак и му помогнал. Мечката дошла и в знак на благодарност му предложила да станат приятели. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:

— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!

— Не се ядосвай, Мецано — отговорил дърварят. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:

— Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.

— По-силно, по-силно! — рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.

Дърварят си отишел.

Минали се години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:

— Какво стана, Мецо, раната?

— Коя рана? — попитала мечката.

— Дето те ударих по главата.

— Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.

Езикът е голяма сила. В него има смърт и живот. С думи можем да привдигнем или да съборим човек. Събарянето става най-често, когато обсъждаме хората – в тяхно присъствие или тяхно отсъствие.

Някой беше казал, големите умове обсъждат идеи, посредствените умове обсъждат събития, амалките умове обсъждат хора. От кои си ти?!

В църквите, до които пише Яков, очевидно е имало много хора с „малки умове“, които клюкарствали зад гърба на другите и се наранявали с език.

Наранявал ли си някога с думи? Мисля, че няма човек, който да не го е правел! Ние избягваме грехове като убиване, крадене и пиянство, но посичаме хора с езика, който използваме. Съпрузи и съпруги взаимно се нараняват. Децата избухват срещу родителите си. Учители и ученици взаимно се обиждат. Дори политиците пред камерите не могат да укротят това зло.

Този грях не е чужд и на нас, християните!

В първа глава Яков казва, че който не обуздава езика си, неговото благочестие е суетно (ст.26).

Затова псалмопевецът възкликва в Пс. 141:3, „Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми.“

Тук, в началото на главата Яков се обръща към тези от читателите си, които имат желание да станат учители в църквата. И той ги предупреждава да помислят за отговорността, която има учителя. Той ще бъде съден по други критерии. Защо? Защото комуто много е дадено, много и ще се изиска.

Онзи ден гледах едно предаване по телевизията за бъдещето на християнството. Единият от участниците в разговора каза, че докато пловдивският митрополит Николай се разхожда с ролекс в луксозно Ауди, няма как да има авторитет като духовен пастир.

Религиозните учители ще бъдат съдени по аршина, по който самите те учат другите да живеят. Ето защо слуховете за религиозни водачи, които стават жертва на алчност, похот или лъжа предизвикват такива скандали. Ние очакваме от тях повече, защото те са тези, от които се очаква да опазват високите Божии критерии за истина и любов.

Яков 3:2: Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“

Най-лесно се съгрешава с думи, с език. Затова ако си укротил езика, имаш контрол над цялото тяло, казва Яков.

И в следващите стихове той използва няколко метафори, за да покаже колко мощен инструмент е езикът. Първо, в ст. 3-4 той сравнява езика с юзда на кон и кормило на кораб.

Яков 3:3-5: Ако слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, можем да обръщаме и цялото им тяло. Ето, и корабите, макар и да са толкова големи и да са тласкани от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали.

Конят по онова време е бил най-мощната „машина“. Но юздата може да го насочва наляво, надясно, а ако се дръпне, притиска езика на коня и го кара да спре.

Корабът пък е бил най-големият движещ се съд по онова време. Интересна подробност е, че рулят на кораба бил във формата на език.

Супер-самолетоносачите клас „Нимиц“ на Военноморските сили на САЩ имат водоизместимост над 70,000 тона и са дълги от 210 до 333 м. Могат да се движат със скорост 30 възли с двигател 280000 конски сили. Имат около 6100 човека екипаж. Притежават излетни катапулти за изстрелване на самолети с маса 25000 кг. Но колкото и големи да са тези кораби, те се управляват от един човек с кормило, голямо една хилядна от размера на кораба. Едно малко кормило може да промени посоката на движение на тези огромни кораби.

По подобен начин езикът може да контролира и насочва нашия живот.

И след тези две метафори за езика като юзда и кормило на кораб, Яков сравнява езика с огън.

Яков 3:5-6 „Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.“

Лятото в България често виждаме по новините репортажи за големи горски пожари. Как започват тези пожари? Понякога причината е светкавица или искри от падащи камъни и скали. Но най-често причината е човешка небрежност - изхвърлен фас, стъкло, пластмаси или от недобре загасено огнище. Когато времето е сухо, пламъците лумват за секунди и могат да заличат цели декари. Движат се със скорост 22.5 км/ч и са често по-бързи от животни и хора. От съвсем малко огън се получава неконтролируем пожар.

По същия начин думите, изречени от нас могат да съсипят нечий живот или да разбият нечие семейство. И Яков дори казва, че езикът се запалва от ада. За него езикът е покварен от грехопадението. Ако не всички, то много грехове започват с изречени на глас или на ум думи.

Подобно на фас, изхвърлен върху сухи храсти, нашите думи могат да възпламенят хора.

Когато искрите полетят в домовете ни, избухва ослепителен пожар, който оставя дълбоки белези и продължителна болка.

Казана дума, хвърлен камък. А той, камъкът, понякога може да съкруши духа, да разбие сърцето.

Колко хора си обезобразил или убил с думите си?

Бързаме ли да критикуваме? Изграждаме ли с думи или събаряме? Живот или смърт има в езика ни?

Големият английски проповедник от 18 в. Джон Уесли винаги се носел много стегнато. Една неделна сутрин той си сложил вратовръзка с дълга, увиснала надолу дантела. След края на проповедта една жена дошла при него и казала: „Брат Уесли, отворен ли си да приемаш критика?“ Той отговорил, „Предполагам. Какво бихте искала да разкритикувате?“

Тя казала: „Дантелите на вашата вратовръзка са несъразмерно дълги за един Божи човек.“ И тя взела ножица и ги одрязала. Наоколо се разнесъл шепот, но Уесли спокойно попитал, „Мога ли да взема назаем ножицата ви за малко?“ След като тя му я подала, той казал: „Мадам, отворена ли сте за критика?“ Тя отговорила, „Предполагам, че да.“ Той казал, „Добре тогава, моля изплезете езика си.“

Езикът може да причини смърт и чрез клюкарстване. Клюкарството е разпространяване на непотвърдени факти за друг човек със желание да предизвикваме силно впечатление.

Една селянка злобно клюкарила друга жена и нейното семейство в селото. Един ден разбрала, че е грешала за тази жена и семейството й и отишла при мъдреца на селото, за да го попита как може да поправи стореното от нея зло. Мъдрецът й казал да си отиде, да заколи кокошките си, даоскубе перушината им и да ги сложи в торба. После трябвало да се върне при мъдреца, но по пътя да разпръсне перушината.

Тя сторила както ѝ заръчал. Когато се върнала при него, той й казал: „Сега иди и събери цялата перушина, която разпръсна.“ Жената била удивена от тази заповед и казала: „Досега вятърът е отнесъл перушината над цялото село и отвъд него.“ Мъдрецът й отговорил: „Същото е станало и с твоите безразсъдни думи. Те са като перушината, разпръсната на вятъра. Не можеш да я събереш.“

Клюкарството е като да развяваш мръсните дрехи на някого, за да привлечеш вниманието към себе си. Как го правим ли?

За член на семейството: „Той за нищо не става.“

За колежка на работата: „Толкова е мързелива, че ще се счупи, ако вземе да направи нещо.“

За човек в църквата: „Тоя направо ми ходи по нервите.“

Яков 3:7-8: „Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Езикът е труден за опитомяване, казва Яков. Хората могат да опитомяват всякакви животни. Но няма човек, който да може да укроти езика си. Дори на най-съвършения светия понякога му се иска да си вземе обратно думите, които току-що е изрекъл. Той е буйно зло. Буйството е характерно задемоничния свят на злото. Мирът е характерен за Бог и неговото царство.

Езикът винаги иска да каже нещо. От него често излиза отрова, която довежда до смърт. И това не е всичко!

Яков 3:9-12 „С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.“

Яков недоумява как е възможно с един и същ език да хвалим Бога и да кълнем човеците. Кълнем тук може да означава „обиждам, говоря клюки, наранявам с думи“. Когато обиждаме хора, създадени по Божи образ, ние обиждаме и кълнем самия Бог. Това е вид лицемерие. Онова, което е на езика ни, е и на сърцето ни.

Дори да не обиждаш конкретен човек, внимавай какви думи излизат от устата ти. Използваш ли цинизми и псувни? Речта ти е огледало на сърцето ти. Чий си – Христов или принадлежиш на княза на този свят?

Затова Яков ни призовава да укротим езика си. Как можем да го направим?

Ние четем Библията по плана за четене всеки ден. Но може би ще е добре всеки ден от месеца да прочиташ също и една глава от Притчи 31. Ако вземеш това решение, след един месец ще си прочел цялата книга Притчи. Защо точно Притчи?

Защото там се говори много за езика.

Второ, като използваш акронима ДУМИ, опитай се да си зададеш тези 4 въпроса преди да говориш:

Д - Достоверно ли е? Отговаря ли на истината това, което се каниш да кажеш? Нужно ли е той да го знае?

У - Умиротворяващо ли е? Имаш ли мир да го кажеш? Би ли донесло то мир между теб и събеседника ти, или между него и Бога, между него и трети човек?

М - Милостиво ли е? В сърцето ти има ли любов и милост към този човек? Загриженост за него?

И - Инспириращо ли е? Биха ли думите ти вдъхновили човека или биха го съборили?

Нещо много важно: шансът ти да нараниш с думите си е право пропорционален на времето, през което устата ти е отворена.

Някой беше казал: „По-добре да замълчиш и да те помислят за глупак, отколкото да отвориш устата си и да премахнеш всякакви съмнения.“

Притчи 10:19: „В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен.“

Бог ни е дал две уши, но един език, за да ни покаже, че трябва да сме бързи да слушаме, но бавни да говорим. Бог е сложил двойна ограда пред езика – зъбите и устните, за да ни научи, че е по-добре да внимаваме да не обидим някого с езика си.

Една жена имала проблем с гърлото и лекарят й предписал да не говори за 6 месеца. Тя имала 3 деца и съпруг и изглеждало невъзможно да не говори, но се справила. Когато й трябвал някой, надувала свирка. Когато искала да му каже нещо, пишела бележки. След 6 месеца гласът й се върнал. Попитали я как се е справила и тя отговорила: „Ще се изненадате ако ви кажа колко много бележки изхвърлих, преди да съм ги дала на някого. Да видя написани думите си преди да ги дам на някого имаше голям ефект върху мен.

Не е нужно и ние да не говорим 6 месеца. Но можем да се научим да поставяме наморник на устата си.

И накрая, Бог ни е дал езика не да събаря, а да изгражда. Да насърчаваме другите. Насърчаваш ли най-близките си? Някой беше казал, че не бива да се оплакваме от слабостите на нашия съпруг или съпруга, защото ако не са били те, те щяха да се оженят за някого, който е по-добър от нас.

Говориш ли думи на живот или говориш думи на смърт?

В университета един студент се запознал с колега, който имал голям червен белег по рождение върху половината си лице. След като се опознали, приятелят му най-накрая се осмелил да го попита от какво е белега. Другият отговорил, че като пораснал попитал баща си от какво е белега и той му отговорил: „Сине, този белег е там, където ангел е целунал лицето ти. Имаш го, за да мога винаги да те познавам в тълпата.“ И добавил, „Знаеш ли, почти съжалявам тези, които нямат белег по рождение.“

Бащата изговорил думи на живот на сина си и тези думи трансформирали живота му.

Ако искаш да си източник на думи на живот, а не думи на смърт, трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бога. Това може да стане, като изповядаш с устата си, че Исус е Господ иповярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите. (Римляни 10:9)

Избери да говориш думи на живот, не на смърт.

Нека се помолим. 

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

10.12.2017 г.