След като всеки ден пред нас истерични гласове развиват страховити сценарии за чудовището шистов газ, реших да преведа една статия по темата от авторитетното издание "Ройтерс". По-долу прилагам и статията на английски. Ако трябва с една дума да обобщя посланието й, то е: "Който се бои от мечки, да не влиза в гората!".
Фракингът е не по-рисков от други нефтени и газови находища
Джон Кемп
12 Декември (Ройтерс) – време е да спрем да демонизираме хидравличния фракинг. Производството на нефт и газ е мръсна работа, при която се изхвълрят всякакви вредни отпадъци. Но химикалите, използвани при хидравличния фракинг не са по-опасни от тези, често използвани при ацидирането и други конвенционални методи за добив.
Фракингът не представлява по-голям риск за околната среда от производството от конвенционални кладенци, което индустрията и регулаторите са се научили да управляват успешно през последните десетилетия и така да минимизират ефекта върху местните общности.
Голяма част от политическата опозиция срещу фракинга е движена от всеобщата враждебност към фосилни горива и липсата на разбиране относно това как се добиват нефт и газ от конвенционални нефтени кладенци, а не толкова от някакви особени опасности, свързани със самия хидравличен фракинг.
Рисковете, обикновено цитирани от противниците (замърсяване на чиста вода, изхвърляне на солени отпадъчни води и химикали от чрез фракинг и сеизмична активност) са проблем и при конвенционални методи за добив.
ФРАКИНГЪТ НЕ Е НОВОСТ
Разликите между конвенционалните и фракираните находища се преувеличават. Фракингът е станал отдавна най-популярният метод за добив. Той е част от цял арсенал от техники за подобряване нивата на поток и количеството хидрокарбони, извличани от обширни нефтени и газови формации.
Нефтената индустрия използва експлозии, за да разбие скалите съдържащи нефт и за да подобри притока на нефт до повърхността на кладенците от 1865 г.
От средата на 20 в. опасната практика да се взривяват с динамит находища постепенно бе заменена от хидравлично разбиване, което използва инжектиране на течността под голямо налягане. Първият фракинг е извършен в полето край Канзас Хюготон още през 1947 г.
До 2002 г., много преди шистовият газ и нефтът да бъдат уловени в обхвата на политическия радар, хидравличният фракинг е извършван милиони пъти в САЩ, според неотдавнашно изследване на National Petroleum Council (NPC).
Според NPC ("Prudent Development: Realising the Potential of North America's Abundant Natural Gas and Oil Resources," September 2011), до 95 % от находищата днес се фракират, което възлиза на 43% от цялото производство на нефт и 67% от производството на газ в САЩ.
Фракингът се използва рутинно за подобряване на добива от много нефтени и газови находища, не само при тези, отворени при тесни формации като при Барнет, Тексас и Бакън, Северна Дакота.
ПИТЕЙНАТА ВОДА
Критиците твърдят, че фракингът представлява повишен риск за водоносните подпочвени слоеве, от които се добива питейна вода за домакинствата и селското стопанство.
В повечето случаи обаче, формации съдържащи нефт и газ се срещат на стотици метри под водоносните подпочвени слоеве и са отделени от тях чрез един или повече непробиваеми скалисти слоеве, обхващащи резервоара. Ако това не беше така, тъй като нефтът и газът са по-леки от водата, вече щяха да са проникнали в зоната на питейната вода и дори да са излезли на повърхността.
При фракинга рискът е да се повреди обвивката на резервоара, което би довело до изтичането на нефт, газ и фракинг течности в пласта с питейна вода. Но тъй като нефтените и газовите пластове са на голямо разстояние от питейната вода и големият брой други влияния върху нефтените и газовите резервоари, включително повреда на формацията при пробиването, рисковете не са много по-големи, отколкото при конвенционалните находища.
Критиците изразяват загриженост по отношение на химичните добавки, използвани при фракинга. В много случаи фракинг компаниите се опитват да запазят търговска тайна за тези ‘коктейли’, което увеличава подозренията, макар че това се променя чрез доброволни или задължителни разкрития като „ФракФокус”.
Така или иначе, индустрията отдавна е отделила всякакви неприятни химикали в конвенционалните находища. Хидрохлорни и хидрофлуорни киселини се използват често за разширяване на естествените пори в резервоара или за разбиване на формацията. След изхвърляне на киселините, използваните киселини, уталожените скали и седиментите се изпомпват от кладенеца при почистването.
Тинята от дрилинга, използвана рутинно при всеки кладенец съдържа дизелови или синтетични масла, както и химически добавки, като пенообразуватели, разредители, бактерициди и емулгатори, за да се регулират различните аспекти на работата, които трябва внимателно да се отстранят от кладенеца след употреба и да се изхвърлят на безопасно място.
ПРОИЗВОДСТВОТО НА 'САЛАМУРА'
Според проф. Норман Хайн от Университета Тулса, типичният фракинг използва 43 000 галона фракинг течност и 30 844 кг. пясък. Но мащабен фракинг може да се нуждае от повече от 1 млн. галона течност и 1 360 000 кг. пясък. ("Petroleum Geology, Exploration, Drilling and Production", 2001).
Ето защо е много важно внимателното изхвърляне на огрoмни количества отпадъчни води, за да се избегне замърсяване на водоизточници на повърхността и на подпочвените води. Но нека пак кажем, проблемът с отпадъчните води не е нов.
Във всяка нефтена и газова формация, хидрокарбоните са смесени с големи количества солена вода, която излиза на повърхността заедно с нефта и газа. Нефтената ‘саламура’ насища порите на скалата-резервоар заедно с нефта и газа и може да съдържа до 20 пъти съдържанието на сол в морската вода.
Конвенционалните кладенци произвеждат огромни количества нефтена ‘саламура’, която обикновено се ре-инжектира в дълбоките соленоводни подпочвени пластове, за да се осигури безопасно изхвърляне (често като част от програма за поддържане на налягане и нива на производство в нефтения резервоар). Отпадъчната вода, добита при фракинга представлява точно същите проблеми.
СЕИЗМИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ
Хидравличният фракинг е обвиняван в това, че е причинил леки земни трептения в Оклахома и близо до Блякпул в северна Англия. Но управлението на потъването и на други проблеми, свързани с производството на нефт (както и добива на въглища в мините) е друг известен проблем, който не е характерен само за фракинга.
Дори без фракинг, извличането на нефт и вода от огромното поле Уилмингтън в Лонг Бийч, Калифорния, причини потъването на повърхността на града с 9 метра. Производството на нефт остави голяма част от града под морско ниво, докато бе предприета мащабна програма за инжектиране на вода с цел предотвратяване на по-нататъшно потъване и бяха построени диги, за да бъде той предпазен от наводнение.
В Северно море производствена платформа на Екофиск се наложи да бъде изтеглена през 80-те, след като нивото на водата спадна с няколко метра, оставяйки палубата под линията на водата.
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Фракинг операциите са често по-видими и оставят по-големи следи в природата от конвенционалните нефтени и газови кладенци. Нужни са стотици камиони и танкери, които да превозят водата и пясъка и да отнесат отпадъците.
Освен това фракингът отвори нефтени и газови формации в части от Северна Америка и на други места, където не е предприеман мащабен дрилинг или поне такъв не е извършван десетилетия наред.
Въпреки това, дрилингът не е невъзможен дори във високо урбанизирани области.
Един от най-богатите на залежи на петрол басейни на планетата лежи под Лос Анджелис, Лонг Бийч и Бевърли Хилс в Калифорния. В двора на гимназията в Бевърли Хилс има 19 нефтени кладенеца, които изпомпват няколко стотин барела петрол на ден.
От време на време има разливания и инциденти. Никоя форма на производство на енергия не е безрискова. Предизвикателството е той да се ограничи до приемливи нива и да се компенсират жертвите, когато нещо се обърка.
За индустрията и регулаторите най-голямото предизвикателство ще бъде да се поддържат и подобряват стандартите по време на бумa на добив след 30 години. Но това е предизвикателство, дошло вследствие на бърз растеж, а не причинено от самата фракингова технология.
Mon Dec 12, 2011
COLUMN-Fracking no more risky than other oil, gas wells: Kemp
By John Kemp
Dec 12 (Reuters) - It is time to stop demonising hydraulic fracturing. Oil and gas production is a messy, dirty business that produces all sorts of harmful waste. But the chemicals used in hydraulic fracturing are no more dangerous than those frequently used in acidizing and other conventional well treatments.
Fracking poses no more risk to the environment than production from conventional wells, which the industry and regulators have learned to manage successfully in recent decades to minimise the impact on local communities.
Much of the political opposition to fracking seems to be driven by general hostility to fossil fuels, and a lack of understanding about how oil and gas are produced from conventional wells, rather than by any special dangers associated with hydraulic fracturing itself.
The risks commonly cited by opponents (contamination of drinking water, disposal of salty waste water and chemicals from fracked wells, and seismic activity) are just as much of a problem when drilling ordinary wells.
FRACKING NOT NEW
Differences between conventional and fracked wells are overstated. Fracking went mainstream long ago. It is part of a spectrum of techniques for improving flow rates and the ultimate amount of hydrocarbons recovered from a broad range of oil and gas-bearing formations.
The oil industry has been using explosives to fracture reservoir rocks and improve oil flow to the foot of wells since 1865.
From the middle of the 20th century, the dangerous practice of dynamiting wells was gradually replaced by hydraulic fracturing using high pressure fluid injection. The first frack job was performed in Kansas' Hugoton field as long ago as 1947.
By 2002, long before shale gas and oil had emerged on the political radar, hydraulic fracturing had been used a million times in the United States, according to a recent survey by the National Petroleum Council (NPC).
Up to 95 percent of wells are now fracked, accounting for 43 percent of total U.S. oil production and 67 percent of natural gas production, according to the NPC ("Prudent Development: Realising the Potential of North America's Abundant Natural Gas and Oil Resources," September 2011).
Fracking is routinely used to improve recovery from a wide range of oil and gas wells, not only those drilled into tight formations such as the Barnett shale in Texas and North Dakota's Bakken.
DRINKING WATER
Critics claim fracking poses a heightened risk to freshwater water aquifers that provide vital supplies for households and farms.
In most cases, however, oil and gas-bearing formations occur thousands of feet below the drinking water aquifers and are separated from them by one or more impermeable layers of rock capping the reservoir. If they were not, the oil and gas, being lighter than water, would already have migrated up into the freshwater zone or even escaped at the surface.
Fracking risks damaging cap rock and allowing oil, gas or fracking fluids to flow up into the drinking water layer. But given the large distance separating the oil and gas layers from freshwater, and the large number of other stresses on oil and gas reservoirs, including formation damage from drilling, the risks are not significantly higher than for conventional wells.
Critics have expressed concern about chemical additives used in fracking. In many cases, fracking companies have tried to keep the cocktails commercially confidential, adding to the suspicion, though this is changing with voluntary and mandatory disclosure via registries such as FracFocus.
But the industry has long pumped all sorts of unpleasant chemicals down conventional wells. Hydrochloric and hydrofluoric acids are commonly used to enlarge the natural pores in the reservoir or fracture the formation. After an acid job, spent acid, dissolved rock and sediments are pumped out of the well during the backflush.
The drilling mud used in every well routinely contains diesel or synthetic oils, as well as chemical additives such as foaming agents, thinners, bactericides and emulsifiers to regulate various aspects of performance, which must be carefully removed from the well after use and disposed of safely.
BRINE PRODUCTION
A typical frack job uses 43,000 gallons of frack fluid and 68,000 pounds of sand, according to Professor Norman Hyne of the University of Tulsa. But a massive frack job could employ more than 1 million gallons of fluid and 3 million pounds of sand ("Petroleum Geology, Exploration, Drilling and Production", 2001).
Carefully disposing of huge volumes of waste water is therefore essential to avoid contaminating surface watercourses and subsurface aquifers. But again the waste disposal problem is not new.
In every oil and gas formation, hydrocarbons are mixed with large amounts of salty water, which is brought to the surface along with the oil and gas. Oilfield brine shares the pores in the reservoir rock with the oil and gas, and can have up to 20 times the salt content of sea water.
Conventional wells produce huge amounts of oilfield brine, which is typically re-injected into deep salt-water aquifers to ensure safe disposal (often as part of a programme to maintain pressure and production rates in the oil reservoir). Waste water produced by fracking poses exactly the same problems.
SEISMIC PROBLEMS
Hydraulic fracturing has been blamed for a swarm of small earth tremors in Oklahoma and near the town of Blackpool in northern England. But managing subsidence and other problems associated with oil and production (as well as sub-surface mining) is another well-established problem that is not special to fracking.
Even without fracking, extraction of oil and water from the giant Wilmington oil field in Long Beach, California, caused the surface of the town to subside 9 metres. Oil production left much of the city below sea-level, until a massive water-injection programme was undertaken to prevent further slippage, and dikes were be erected to protect it from inundation.
In the North Sea, the Ekofisk production platform had to be jacked up in the 1980s after the seabed subsided several metres, leaving its boat deck below the water line.
RISK MANAGEMENT
Fracking operations are often more visible and have a larger surface footprint in local communities than conventional oil and gas wells. Hundreds of trucks and tankers are needed to haul water and sand to the site and carry waste away afterwards.
Fracking has also opened up oil and gas formations in parts of North America and elsewhere that have not experienced large-scale drilling before, or at least not for many decades.
Nevertheless, drilling is not impossible even in highly urbanised areas.
One of the most prolific petroleum basins on the planet lies under the cities of Los Angeles, Long Beach and Beverly Hills in California. The Beverly Hills High School has 19 oil wells on campus pumping several hundred barrels of oil per day.
There will be occasional spills and accidents. No form of energy production is without some risk. The challenge is to contain it to an acceptable level and compensate the victims when things go wrong.
For the industry and regulators, the biggest challenge will be maintaining and improving standards during the largest drilling boom in 30 years. But that is a challenge caused by rapid growth, not the fracking technology itself. (Editing by Jason Neely)
http://www.reuters.com/article/2011/12/12/column-fracking-risks-idUSL6E7NC2RL20111212
