Monday, June 15, 2015

Визов кошмар

Представете си, че сте командирован да работите в чужбина за поне 5 г. Страната, където отивате, се слави с администрация, която не е сред най-ефективните. Затова седем месеца преди определената от вас дата на заминаване започвате да подготвяте документи от най-различни институции, нужни за кандидатстване за виза. Когато сте готов, ги предавате в посолството на тази страна. Оттам ви казват, че издаването на виза за вас и семейството ще отнеме 2 месеца. 

Докато чакате, намирате наемател на апартамента си и се преселвате с 3 куфара със семейството си при приятели. Пакетирали сте едрата покъщнина, за да се изпрати отделно. Не си губите времето - учите местния език и четете книги за културата на новата ви родина. Нямате търпение да отидете и да започнете работа. 

Когато идва време за визата се обаждате в посолството, но служителят ви казва, че все още визите не са пристигнали. Очаква това да стане много скоро и да се обадите пак. Правите го, но отговорът е същият. Всичко това се повтаря 5-6 пъти. Вече са минали не 2 а 4 месеца, а визите все още се бавят. Вашият адвокат в страната се опитва да се свърже с отдел „Миграции”, за да разбере какъв е проблемът. След още месец му казват, че визите не са отказани, просто още не са издадени, защото се изисква още един документ, който не е предоставен. Адвокатът ви обаче казва, че няма основание да се иска такъв документ и досега това не е било практика. Освен това, вие не можете да го получите, даже да искате.

Междувременно разбирате, че макар и да можете да отпътувате за страната и да останете там без визи 9 месеца, на практика не можете да го направите, защото паспортът ви е в посолството заедно с другите документи. Минава още един месец. През всичкото това време живеете с децата си в една стая. Не можете и да работите, защото не знаете колко ще продължи всичко това. Средствата ви са на привършване. Изтича и давността на документите, които сте подали за виза, а издаването на нови означава още 6 месеца ходене по мъките, много средства и усилия.

Как бихте се чувствали, ако това се случеше с вас?

Ще кажете, това е просто някакъв кошмар!

Не, не е лош кошмар или откъс от филм на ужасите. Това е истинска история - историята на едно младо американско семейство с 4 малки деца. А страната, в която искат да работят, не е в Африка или Латинска Америка. Тази страна е член на Европейския съюз и се казва ... България. Джош и Лидия Провов имат желание да работят като мисионери към БПЦ „Нов живот” - регистрирана в страната църква.

Освен тях, за български визи в момента кандидатстват и мисионери от други организации. От няколко месеца никой от тях не е получил виза. Дирекция „Вероизповедания”, МВнР и МВР си прехвърлят топката и никой не знае докога ще продължи всичко това. Липсва и закон за подобни случаи (досега те са се решавали от дирекция „Вероизповедания), така че реално няма нарушаване на закона.

Причината? Дали това е част от целенасочена ‘анти-секти’ кампания? Или е някакво недоразумение? Административен произвол или некомпетентност на служител?

Дълго ние, българите, не можехме да пътуваме свободно на запад. Бяхме затворници в собствената си родина. От началото на века се ползваме от това право и оценяваме свободата, която имаме. Защо сега причиняваме същото на другите? Толкова много ли са чужденците, които идват да живеят, работят и инвестират в България, та с лека ръка да ги караме да чакат месеци наред?

Забележете, тук не става въпрос за ислямисти или за други заплашващи мира и сигурността на гражданите лица. Напротив – тези хора са решили да посветят много години от живота си, за да работят за духовното възраждане на друга нация. Нация, която е затънала в посткомунистическото блато на бедност, корупция и престъпност. Нация, която отчаяно се нуждае от духовни ориентири, светлина и надежда.

Дано отговорните институции скоро се сезират и осигурят свободно придвиждаване на чужденци у нас. Не само на тези, които идват с цел туризъм или за да ни използват като трамплин към страни с по-големи социални помощи за безработни. Но и на тези, които идват, за да оказват помощ.