/проповед/
Прочит: Деяния 1:6-11
Кондак
Като изпълни определеното за нас и като съедини
земното с небесното,
възнесе се в слава, Христе Боже наш,
без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,
викаш на тези, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да е против вас.
възнесе се в слава, Христе Боже наш,
без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,
викаш на тези, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да е против вас.
Първо, това беше историческо
събитие. Като прекрасен историк, Лука ни казва, че то е станало на Елеонския
хълм срещу Витания (1:12), 40 дни след Възкресение, пред очите на свидетели
(Деян. 1:9). Исус се възнася и с това завършва мисията си за спасение на
човечеството. Затова се нарича и Спасовден.
Защо Исус чака цели 40 дни
на земята, преди да се възнесе? В началото на служението си Той беше устоявал
40 дни на изкушенията на Сатана в пустинята. Последните 40 дни бяха
Триумфалната обиколка на Исус, преди да се възнесе. Исус победи смъртта и демонстрира
превъзходството си, за да може учениците му да участват в радостта от Неговата
победа.
Но имаше още една причина. Само
едно явяване след възкресение щеше да бъде подлагано на съмнения. Но
непрекъснати явявания на повече от 500 човека в продължение на 40 дни щяха да премахнат
съмненията и на най-скептичните сред тях и да установят неговата власт и
авторитет.
Възнесение ще си остане
тайнство за нас, защото то е в сферата на свръхестественото. То става простичко
и бързо. Исус е със своите ученици на Елеонския хълм. Той току-що е изнесал
последната си реч пред учениците. И Исус вдига прободената си от гвоздей ръка,
за да ги благослови. Тогава тялото Му се издига свръхестествено и облак Го
закрива от погледа им.
Какъв по-подходящ начин за
Неговото възнесение от това? Не бяха ли чудесата постоянни спътници на земното
Му служение? Не беше ли възкресение най-невероятното от всички чудеса?
Защото ангелите и облаците
слугуваха на издигането Му. Въздухът Му се покори като на Бог. Небесните порти
се отвориха, защото ангел викаше на средните ангелски чинове да махнат
небесните порти, за да влезе Христос, Царят
на славата. „Издигнете, порти,
главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати и ще влезе Царят на славата. Кой
е Този Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой” (ср. Пс. 24:7-8).
Някои подлагат на съмнение
възнесение, като казват, че тяло не може да преодолее земното притегляне. Но
тялото на Исус беше от различно естество. То беше възкресенско, нетленно тяло и
се подчиняваше на по-висши закони.
Представете си самолет, който
е на пистата за излитане. Той тежи много тонове и е здраво свързан със земята
чрез гравитацията. Не е възможно да излитне! Но това е само докато реактивните
двигатели не се включат и по законите на аеродинамиката самолетът преодолява
гравитацията! Така беше и с Господ Исус. Както смъртта и гробът не можеха да го
задържат, когато Отец Го възкреси от мъртвите в прославено тяло, така и земята
не можеше да го задържи, когато дойде времето да се върне при Отца.
Възнесението беше историческо
събитие. Преди това, Възкресение сложи край на земното служение на Исус. Сега
беше нужно ново събитие, което да ознаменува края на земния Исус и началото на
небесния Христос. Щеше да е жалко Исус да се явява на учениците безкрайно и
тези явявания малко по малко да намаляват, докато напълно изчезнат. Това щеше
да обърка учениците и да доведе до загуба на вярата у тях. Затова Възнесение
беше най-подходящият завършек на живота на Исус на земята.
След като се възнесе,
учениците продължиха да се взират към небето, където Исус се възнесе. За тях
това беше краят на вяра в Исус в плът и кръв и началото на вярата в Исус, който
е неограничен от времето и пространството. Те бяха получили обещанието, че
скоро ще получат Святия Дух. Затова не си тръгнаха покрусени. Исус им беше казал,
че ще отиде при Отца (Йоан 16:28). На възкресение Той заръча на Мария Магдалина
да каже на учениците, че „Той се възнася”. Те разбираха, че процесът, започнал
на възкресение трябва да завърши с приемането на Исус в присъствието на Отца.
Разпнатият, възкръснал и възнесъл се Исус трябваше да влезе в славата на Отца.
Това е историческата
значимост на Възнесение. Нека сега да видим каква е духовната стойност на това
събитие.
Учениците са там, с поглед
насочен към небето: като се взираха към небето, когато възлизаше (Деян. 1:10).
Исус изчезва от погледа им. Но именно от този момент нататък Марк продължава
разказа и пише от гледната точка на Господ. Чрез боговдъхновението, дадено на
него ние имаме възможност да надникнем в тайните на небето. Под диктовката на
Святия Дух, той пише: „Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.”
(Марк 16:19)
Какво посрещане само! Тръненият
венец е заменен със славна корона. Когато преди много години капитан Георги
Георгиев се завърна от околосветско пътешествие във Варна, той беше приветстван
с невероятни овации. Същото стана и с българите, покорители на Еверест.
Невероятен кортеж на радост приветства героите от САЩ 94. Но всички тези овации
бяха нищо в сравнение с посрещането на възнесалия се Христос на небето.
Възкръсналият Исус Христос
победи Сатана, смъртта, ада и демоните. Неговото възкресение и възнесение
доказваха, че Той е победителят. Апостол Петър пише: „Исус Христос... Който е
отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, на Когото се покориха ангелите,
властите и силите.” (1 Пет. 3:22)
Възнесението на Христос беше денят на неговата коронация. Това беше много различна коронация от тази, която Светият синод се опита да направи със споменаването на Симеон Сасккобурготски в молитвите си. Тук виждаме Царят на вселената да се възнася и да получава цялата слава и почит.
Затова ние трябва да се
запитаме, изповядали ли сме го като наш Господ и Спасител? Поклонили ли сме му
се във вярност? Потвърждаваме ли с живота си, че сме Негови ученици?
Когато Исус седна отдясно на
Отца, завърши земното служение на Исус. Но само няколко дни по-късно, на
Петдесятница, щеше да започне новата епоха на Духа. Следователно, на възнесение
ние празнуваме освобождението на Исус от ограниченията на времето и
пространството и новото време, когато Той щеше да може да присъства във всеки
вярващ, от всяко поколение и всяко място.
Така че, хубаво е, че Исус
не е още сред нас в тяло, защото щеше да бъде ограничен географски. Ако искахме
да Го срещнем, може би трябваше да си уредим 5-минутна среща за 2041 г.! Но
днес цар Исус е с мен и с тебе чрез Святия си Дух винаги, когато Го призовем.
Някой е казал: „Неговото
възнесение не е отделяне от Неговите люде, а възкачване на Неговия трон и
начало на Неговото царуване като глава на Църквата, която „е Негово тяло,
пълнотата на Него, която изпълва всичко във всичко.”
Чарлс Уесли допълва „Той
живее вечно горе и аз мога да се застъпвам и да моля всеизкупващата му любов и
скъпоценната му кръв. Неговата кръв изкупва всички хора и поръсва трона на
благодатта.” Какъв Спасител имаме!
Това не означава, че можем
да правим каквото си искаме. Ние имаме отговорността да живеем свят живот. Но
ако съгрешим, имаме средство за очистване и прощение. Възнесение прави възможно
Исус да е до всеки нас във всеки момент от живота ни.
И когато учениците бяха
вперили взор в небето, за да зърнат как техния Господ изчезва в облака, те бяха
изненадани от фигурите на двама ангели, които им казаха: „Галилеяни, защо
стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така
ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.” (Деян. 1:11)
Ангелите едва ли са имали
предвид, че Второто идване на Исус Христос ще бъде просто като обратно
превъртане на възнесението. Едва ли Исус ще дойде пак на същото място и ще е
облечен в същите дрехи. Неговото идване ще е лично, но не в компанията на
избрани хора. Йоан пише: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око...”
(Откр. 1:7) Той се възнесе сам, но ще се върне в компанията на милиони изкупени
от всички времена (1 Сол. 4:13-17).
Следователно, възнесение сочи
към факта на завръщането на Господ Исус. Той каза на учениците, че не е тяхна
работа да спекулират относно времето на Второто пришествие. Но ние можем да сме
сигурни, че както се възнесе, така Исус ще се върне. Затова ние трябва да сме
готови винаги.
Трябва да се запитаме:
„изкупваме ли благовремието” до идването на Исус? Включваме ли се в служение в
църквата? Той ни е поставил тук с цел – едни да бъдат пророци, други благовестители,
трети учители, други да служат със своите дарби и таланти... И за целта само 10
дни по-късно щеше да излее Святия Дух върху своите последователи.
В книгата си „Тихи разговори за служението”, д-р
Самюъл Гордън описва хипотетичен разговор на Исус на небето с Гавраил. Исус се
разхожда по златните улици на небето. Току-що се е върнал от земята в своето
възнесение. Цялото небе няма търпение да го посрещне и приветства и първият,
който го посреща е Гавраил. Те вървят под ръка по златната улица. Гавраил го
пита: „Учителя, ти умря за целия свят там долу, нали?” „Да” „Трябва много да си
страдал.” „Да”, казва Господ. „И знаят ли всички те какво си направил за тях?”
пита Гавраил.
„А, не, не. Само неколцина в Палестина знаят засега.” Гавраил
отговаря: „Ами, Учителю, какъв е твоят план? Какво си направил, за да кажеш на
света, че си умрял за тях и че си пролял кръвта си за тях? Какъв е твоят план?”
И Учителят отговаря: „Ами, помолих Петър, Яков, Йоан и Андрей, и още няколко
човека да се посветят на това да казват на другите. И след това тези, на които
са казали, могат да кажат на други, а те на други. И накрая, вестта ще стигне
до най-отдалеченото кътче на земята и всички ще чуят за благовестието.” Гавраил
тогава отговаря: „Но представи си, че Петър се провали? И Йоан също не каже на
никого? Ами какво ще стане, ако Яков и Андрей се срамуват или уплашат? Тогава
какво?” На което Исус отговаря: „Гавраиле, нямам други планове. Напълно
разчитам на тях.”
Неговите апостоли, а днес
ние имаме отговорността да споделяме благата вест с невярващите. Ние имаме
много работа на земята!
Ангелите попитаха учениците:
„Защо стоите и гледате към небето?” Те трябваше да мислят за небето, но да
работят на земята! Да бъдат свидетели, не звездобройци.
При Рождението Исус дойде на земята, за да може ние
да отидем да правим ученици. На Възнесение Исус замина, за да можем ние да
останем. Той възлезе на небето, за да може ние да служим на земята. Той се възнесе,
за да спусне Духа. Той възлезе нависоко, за да можем ние да се снишим ниско. Той
изчезна невидим на небето, за да може ние да сме видимото Тяло Христово на
земята. Той се скри в облак, за да може ние да се явим в обществото.
Нашето призвание не е да
чакаме Исус да дойде със скръстени ръце, нито да гледаме назад към Неговото земно
служение с носталгия. Не откъсване от реалността, а състрадание към изгубените
без Исус е нужно!
Някой е казал: „На
възнесение Исус напусна „тук” за „навсякъде”, напусна „времето” заради
„вечността”, напусна „първи век” заради всички векове.
На Рождество Исус дойде от
небето на земята. На възнесение Той се върна от земята на небето. Неговото
земно служение започна със слизане и завърши с възвишение. Започна с въплъщение
и завърши с прославяне. Започна в слабост и завърши в сила. Започна с очакване
и завърши в съвършенство. Започна с раждането на Човешкия Син от девица и
завърши с раждането на Човешкия Син от мъртвите. Започна с обещание и завърши с
изпълнение и ново обещание. Започна с хваление и поклонение и завърши по същия
начин.
Така че, нека се радваме и
празнуваме възнесение, защото то потвърждава исторически завършеното дело на
Христос, учи ни че нашият Господ влезе триуфално на небето и продължава да се
застъпва за нас и ни напомня за Второто му идване, за да съди света и нуждата
да сме готови по всяко време да дадем отчет за нашето настойничество.
Край
17.05.2015 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
