Кога ще повярваме на Орешарски

Просто 'извинете' не е достатъчно

За 4 месеца Орешарски се компрометира толкова много, че каквото и да направи оттук нататък, хората трудно ще му повярват. Безцеременното и тоталитарно управление в полза на мафията и във вреда на България трудно ще бъде преглътнато от българите. Просто ‘извинете’ или дори справедливо наказание за воденето на национално безотговорна политика едва ли би стоплило хората на улицата. Дори да предположим, че в биографията си оттук нататък министър-председателят натрупа години в ‘служба на народа’, това трудно би накарало хората да натиснат undo на командата ‘омраза’.

И все пак, трябва да има някакъв, макар и само теоретичен начин след 10 г. името Орешарски да не предизвиква само отрицателни асоциации. Днес той все още е на сцената на политическия театър. Все още не е изиграл цялата си роля. Все още може да слезе от сцената, възвърнал човешкото си достойнство.

Просветлението

Съгласен съм, че за да стане това е нужно да стане чудо. Или поне остър завой в делата от негова страна. Но чудеса стават. Да си представим, че г-н Орешарски се събуди една сутрин с просветлението, че последните 130 дни са били един лош кошмар. И след като разбере, че не е просто сън и осъзнае каква попара е надробил, да реши да поправи стореното. Невероятно, но в политиката, както и в живота, всичко е възможно.

Да предположим, че това все пак се случи. По някакво свръхестествено влияние един ден той се събужда променен човек. Изведнъж проглежда и осъзнава каква велика каша е забъркал. Всичко, което досега му се е струвало като невинни заигравки със силните на деня изведнъж добива уродлив вид на откровен слугинаж. Той е отвратен и погнусен от себе си. Орешарски е объркан и парализиран от страх. Не знае откъде да започне, за да поправи всички насътворени от него глупости.

Просто натиснете 'undo', г-н Орешарски

За да не се чуди и мае какво да прави в този сюблимен момент, предлагам на неговото внимание следния списък, в който с обратен знак фигурира всичко, което досега е направил. Ако следва тези указания, това може би ще му помогне да не влезе в историята само с лошо:

1. В прав текст да си признае, че е грешил многократно, защото се е ръководил от чужди на страната сили.

2. Да назове конкретно на имената на кукловодите, които наложиха своите решения чрез него. Няма признание без покаяние, а покаянието изисква пълни признания.

3. Като следваща крачка да предложи на следните длъжностни лица, назначени от него на съответната длъжност, сами да си подадат оставката (списъкът е дълъг, но при добро желание за седмица би могъл да се срещне с всеки от тях):

§         ВИС-аджията Емил Иванов, назначен за областен управител на София-област.

§         Петко Арнаудов за управител на Държавно горско стопанство – Царево. (опитал да ликвидира Национален парк Странджа и да узакони построеното в границите на парка вилно селище „Златна перла“)

§         Иван Комитски, назначен за председател на Държавна агенция „Архиви” (който е бил щатен служител на Трети самостоятелен отдел на ДС)

§         Николай Попов, назначен за заместник-директор на Агенция „Митници“ (комуто е отнет достъп до секретни документи поради установени нерегламентирани връзки с наркопласьори).

§         Мариана Георгиева – филолог и професор по синтаксис, назначена за министър на Младежта и спорта

§         Волен Сидеров, назначен за шеф на Етичната комисия в Парламента...

§         Боян Чуков, близък до Алексей Петров, оглавил Съвета по сигурност към Министерския съвет.

§         Иван Великов, назначен за областен управител на Варна (обвинен, без присъда).

§         Михаил Михайлов, назначен за областен управител на Перник (бивш заместник-кмет по строителството, уволнен за злоупотреба с държавна помощ след земетресенията през 2012 година.)

§         Бейхан Дуран, назначен за областен управител на Смолян (осъден за нападение с нож.)

§         Юнал Тасим. назначен за заместник-министър на икономиката и енергетиката. (през 2009 г. обвинен в корупция.)

§         Георги Димитров, назначен за постоянен секретар на МВР (бивш служител на ДС във Второ главно управление с псевдоним „АНТОН“)

§         Бюрхан Абазов, назначен отново заместник-министър на земеделието. (През 2004 г., на същата длъжност продава на физически и юридически лица общо 974 декара в парк Странджа на цена между 100-150 лв. на декар.)

§         Ева Жечева, назначена за председател на Държавната агенция за закрила на детето. (заемала поста до 2002 г., когато е принудена да подаде оставка заради финансови далавери.

§         Стефан Чайков, назначен за шеф на Агенция „Пътна инфраструктура” (и участващ като управител, съдружник във фирми с предмет на дейност поддръжка на пътища)

§    Георги Христозов, назначен за член на Управителния съвет на Българския енергиен холдинг (осъждан и с отнет достъп до класифицирана информация).

§       Мукадес Налбант, назначена за заместник-министър на просветата (обявила преди време Левски за закононарушител).

§         Даниела Бобева, вицепремиер в кабинета „Орешарски“ (свързана с Васил Божков-Черепа като член на Съвета на Директорите на фирмата му „Мотстрой“ АД.)

§         Бранимир Ботев, шеф на Агенцията по туризъм (в конфликт на интереси и замесен в различни далавери в завода си в с. Баня, където управлява царския имот.)

§         Светослав Лазаров, главен секретар на МВР (зет на бившия заместник на Румен Петков – Камен Пенков, който притежава охранителна фирма - пряк конфликт на интереси.)

§     Хората, назначени в ръководството на Агенцията за държавна финансова инспекция, свързани с проверки и разкрития около АЕЦ „Белене“ и енергийните дружества.

§         Чавдар Георгиев, назначен за заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. (заради устройствения план на Царево, подкрепен от него, срещу България в момента се води наказателна процедура.)

§   Йордан Грамов, назначен за заместник-министър в МВР Йордан Грамов ( прокурор, наблюдавал редица проверки срещу ведомството.)

§      Иван Айолов, заместник-министър на енергетиката (шеф на енергийна фирма с главен акционер холдинг под шапката на Богомил Манчев, главен застъпник за проекта „Белене“.)

§         Румяна Тодорова, сестра на евродепутата Илияна Йотова, поставена начело на НЗОК (Национална здравно-осигурителна каса).

§         Владимир Писанчев, новият шеф на ДАНС (замесен в делото „Галерия“ и напуска агенцията).

§   Бивш шеф на кабинета на Румен Петков е назначени в Ръководството на „Информационно обслужване“, което брои бюлетините на изборите.

§         Марио Примджанов, назначен за втори път за шеф на „Национална спортна база“ (продал зала „Универсиада“ на фирми, близки до Делян Пеевски).

§         Новоназначеният изпълнителен директор на Спортния тотализатор.

§         Цветлин Йовчев, назначен за министър на МВР.

§         Външният министър Кристиан Вигенин (върнал на работа в министерството бивши сътрудници на ДС)

§        Mинистър Клисарова след опита й да премахне от учебните програми „Тютюн” на Димитър Димов и „Майце си”

§         Маргарита Джурелова, върната на директорския пост в ДМСГД „Св.Иван Рилски“ (наказвана няколко пъти за груби нарушения и престъпления срещу децата, случили се, докато е управлявала дома.)

§         Г-жа Стефанова, назначена за заместник-началник на ДАНС (разследвала без резултат като прокурор измами с евросредства и случая с бюлетините от последните избори).

4. В случай, че някои от горепосочените се заинатят и не си подадат оставката до 2 дни, да им бъде поискана такава.

5. На техните места да се назначат хора след провеждането на прозрачни конкурси. За това ще са напълно достатъчни 2 месеца.

6. Да се извини на нацията за поредното възкресяване на мъртвеца „АЕЦ Белене” и да признае, че този проект е заробващ и икономически неизгоден за България.

7. Да направи изявление пред нацията, че искът на „Атомстройекспорт” за 1 млрд. евро към България е несъстоятелен и че българската страна ще направи всичко необходимо, за да спечелим делото.

8. Да закрие създаденото от него и никому ненужно Министерство на инвестиционното проектиране.

9. Да се отдели ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) от ДАНС и да се анулира промяната на закона за ДАНС.

10. Всяка седмица да прави отчет за всеки изхарчен лев от държавния бюджет, включително от взетия кредит от 1 млрд.

11. Да се извини за абсурдното предложение хипермаркетите да не работят в събота и неделя под предлог, че така ще се подпомогнат кварталните магазинчета. 

12. Да обяви в несъстоятелност решението да се закрие НЦИОМ.

13. Да се преразгледа решението за намаление цената на тока с 5% с помощта на вземане на нови заеми.

14. Същото се отнася и за обещанието да се увеличат детските надбавки, помощите за първокласници и майчинските.

15. Да обяви в несъстоятелна на сделката с пенсионния фонд „Доверие“, продадена на офшорна компания с неясна собственост.  

16. Да спре работата по проекта „Южен поток”, който е изключително неизгоден за България с предвидени смешно ниски транзитни такси.

17. След тези успешни мерки, не би трябвало премиерът да има проблеми да договори пари от ЕС за останалите без финансиране магистрала „Хемус“, жп линията София – Варна, както и за магистрала Черно море.

18. Да каже кой е виновен за забавената цифровизация.

19. След тези належащи мерки, идва ред и на монополите. Орешарски да призове Парламента да приеме антимонополно законодателство.

С една дума, г-н Орешарски трябва да натисне „undo” на почти всичко, което досега е правил. (Допускам все пак, че в блатото от гафове може да плуват и някои добри управленски решения).

Току-що сложил точка на предложенията към премиера, се събуждам и разбирам, че съм сънувал. Наистина, насън всичко е възможно. Въпросът е, как да живеем не на сън, а в реалността?

Допускам, че Орешарски може и да не сънува това просветление свише. За мен също не е здравословно да бягам от действителността и да живея в своите сънища. Какво да направя? Може би все пак има изход от тази заплетена ситуация. Може би отговорът е да не чакаме отново да заспим, а да превърнем съня в реалност.