По повод ужасното земетресение в Турция и
Сирия, прочетох нещо, което трябва да накара всеки, който го чуе, да се
замисли. На 25 декември (Рождество Христово), 1908 г., вестник „Il Telefono”, издаван в италианския град Месина и известен с вулгарния си
антирелигиозен език, публикува сатирична поема със заглавие „Детенцето Исус“. В
нея авторът предизвиква Бог да докаже, че съществува, като изпрати
земетресение. Ето го в (мой доста несъвършен) превод:
О, детенце, човек същински,
но и същи Бог!
Заради кръста драгоцен,
Отговори на нашта просба.
Щом мит не си, покажи ни -
със земетресение смажи ни.
Текстът в оригинал на италиански:
Mio piccolo bambino
vero uomo, vero Dio
Per l’amore della croce
rispondi alla nostra voce:
se tu non sei veramente un Mito,
schiacciaci sotto un terremoto.
Три дни по-късно градът е разрушен от ужасен трус, който убива 84000 души. Toва се смята за най-разрушителното земетресение в Европа. Божието Слово казва, „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.“ (Евреи 10:31)!
Срещнах доста скептични коментари в нет-а, изразяващи съмнение относно твърдението, че това стихотворение е публикувано точно в навечерието на земетресението. Но има достатъчно доказателства за истинността на случката. Случката за публикуваното стихотворение в навечерието на ужасното земетресение е потвърдена от италианския вестник „Corriere d’Italia”, както и в германски, френски и американски вестници.
Това не означава, че всяко земетресение и всяко зло са непременно наказание за неверие или богохулство. Понякога природните бедствия са резултат от безразсъдни действия на човека, но те може да са и следствие на цялостния ефект на първородния грях върху природата (Римляни 8:22).
Във всеки случай, всеки катаклизъм е също повод да се замислим, че в крайна сметка Бог е този, който управлява природните процеси и историята. И един ден всеки от нас ще отговаря пред Него.
Снимка: Wikipedia.
