/проповед/
Днес започваме нова поредица
проповеди върху Божията воля за
нашия живот. Някои християни имат странни идеи за това как да открият Божията
воля за живота си. Един човек искал да разбере каква е Божията воля за него.
Затова седнал до прозореца, отворил Библията и оставил вятърът да разтвори страниците
ѝ, след това избрал случаен стих, като сложил пръст върху страницата. Там
прочел, „Юда отиде и се обеси.“ Ужасен, той затворил Библията и опитал отново.
Този път пръстът му попаднал на тези думи, „Иди и ти направи същото.“ Още
по-ужасен, той бързо опитал трети път и методът на вятъра и пръста го отвел до
стиха, който казвал, „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“
Ние обаче няма да използваме
този метод. J Ще
разгледаме какво Бог иска в различни области от живота ни.
Стартираме с темата „Каква е
Божията воля за моята вечна съдба.
Нека се помолим за Словото.
И така, днес ще разсъждаваме на тема "Каква
е Божията воля за моята вечна съдба?"
Един мъж решава да присъства на раждането на детето си.
Влиза в родилното, моментално припада. Свестяват го. Почнала жена му да ражда,
той пак на земята, пак свестяване и така няколко пъти. Свестили му и му викат:
-
Поздравления, станахте баща!
-
Какво е?
-
Момиче!
-
Ох, слава Богу... поне няма да се мъчи като
мен.
Ако раждането на човек е свързано с толкова болка и мъчение,
трябва да си зададем въпроса, защо изобщо се раждаме. Задавал ли си си въпроса,
Защо съм се родил на този свят? Какъв е смисълът на живота?
Много хора мислят, че
тяхното съществуване се рамкира от люлката и гроба. Да, това е земният
ни живот, но той не е всичко. Както казва един автор, животът на земята е
генерална репетиция преди истинското изпълнение. Ти и аз ще прекараме
много повече време от другата страна на смъртта, във вечността, отколкото тук.
Животът ни тук е последната тренировка преди мача, подготовка за живота
във вечността.
Най-дълго живелият на човек земята в наши дни e … не е Лили Иванова. Това е французойката Жан Калмон. Тя е
живяла 122 години и 164 дни. Родена
е през 1875 г. и е починала през 1997 г.
Преживяла е Aприлското
въстание, откриването на ел. крушка от Томас Едисон, изобретяването
на кока-колата, аспирина и на баскетбола, Първата и Втората световни
войни, раждането на автомобила и компютъра, преживяла е студената
война, падането на Берлинската стена и дори световното по футбол
през 1994, на което България спечели бронза!
Но дори тези 122 години са миг в сравнение с вечността. Още
от край време човек се измъчва от екзистенциалния въпрос защо изобщо се
раждам, като ще умра.
Но работата е там, че ти не си създаден, за да
умреш. Ти си създаден за вечността. Божията воля е ти да прекараш вечността
заедно с Него на небето. И това е закодирано в сърцето ти.
Еклисиаст 3:11 „Той е... вложил вечността в сърцето им“.
Какво иска да каже Соломон? Според мен смисълът на тези
думи е, че Бог е вложил в нас инстинкт за безсмъртие. Това е така,
защото Бог ни е създал по Своя образ. Той е вечен и иска ние да живеем
вечно. Макар и да знаем, че всеки рано или късно умира, смъртта ни се струва неестествена
и несправедлива. Причината да се чувстваме така е, че Бог е вложил копнеж по
вечността в нашия ум.
Ние не сме създадени за кратък живот на земята.
Затова и ние, християните, не се чувстваме у дома си никъде. Създадени
сме за нещо много по-добро. Една риба никога няма да е щастлива, докато
живее на сушата, защото е създадена да живее във вода. Един орел никога
не би се чувствал удовлетворен, ако не му е позволено да лети.
Когато сърцето ни спре да бие, това ще е краят на
нашето време на земята. Но няма да е нашият край. Земното ни тяло е само
временно обиталище на твоя дух. Библията го нарича „хижа“, а говори за бъдещото
ни тяло като за „вечен дом“:
2 Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се разруши земният ни
дом, телесната ни хижа, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен,
вечен. (ВОВ)
Ние сме свикнали тук на земята с много възможности.
Понякога пред нас има голяма дилема какво да изберем да учим или да работим. За
разлика от земята, вечността предлага само две възможности: рая или ада.
И къде ще я прекараш зависи не от това колко добри дела си
направил, колко дървета си засадил и дали си живеел здравословен начин на живот
(не, че това са лоши неща!). Но зависи от това дали си вярвал в Божия Син Исус
Христос на земята и дали си имал взаимоотношения с него.
Ефесяни 2:8 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; не
чрез дела.“
Йоан 17:3 „А това е вечен живот, да познаят Теб,
единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Ако ти си казал да на Исус и ако си Го познал и имаш
взаимоотношения с Него, ще прекараш останалата част от вечността с Бога. Ако
отхвърлиш Неговата любов, прощение и спасение, ще прекараш вечността завинаги
отделен от Бога.
Клайв Луис казва, „Има два
вида хора. Тези, които казват на Бога „да бъде волята Ти“ и онези, на които
Бог казва „Да бъде волята ти.“ Такива, които се покоряват на Исус като
Господ и такива, които са избрали да живеят без Него тук и във
вечността. Най-голямата трагедия не е смъртта тук, на земята, а вечната
смърт, към която вървят с бързи крачки милиони хора.
Когато проумееш, че животът е нещо повече от тук и сега и
осъзнаеш, че той е само подготовка за вечността, ще започнеш да живееш
различно. Ще гледаш на всичко през призмата на вечността.
Изведнъж много неща, които преди са ти се стрували важни,
ще започнат да ти се струват дребни и недостойни за вниманието ти. Колкото
по-близо си до Бога, толкова по-незначително ще ти се струва всичко
останало.
Когато живееш мислейки за вечността, ще се променят
и ценностите ти. Важни за теб ще станат вечните, не временните ценности.
К. С. Луис казва, „Всичко, което не е вечно, е вечно безполезно.
2 Коринтяни 4:18 „които не гледаме на видимите, а на невидимите
неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“
Ето някои промени, които ще настъпят у тебе, когато
Святият Дух започне да те освещава. Хората ще станат за теб по-важни
от други неща, които си преследвал преди, като кариерата и материалното
благополучие. Ще започнеш да използваш времето и парите си по-мъдро.
Няма да се нервираш,
когато попаднеш в задръстване и закъсняваш (защото знаеш, че времето е на
Бога и щом Той допуска да закъснееш, значи има причина).
Когато повярваш, Святият Дух ще започне да изработва в теб
плода на Духа и да прави характера ти по-христоподобен.
Приоритетите ти ще се
променят. Забавленията, бързата печалба, алкохолът, модните течения, селфитата и
съмнителните ценности на този свят вече няма да те вълнуват. Ще насочиш
вниманието си към взаимоотношенията, семейството и служението в църква.
Една популярна сентенция е, „Веднъж се живее!“ Този
израз предполага, че след смъртта настъпва краят. Подтекстът е, „Живей докато
си млад и опитай от всички удоволствия, без да се притесняваш за последствията
от действията си.“
И наистина, ако постъпките ти нямат дългосрочно
въздействие, тогава защо да не се отдадеш на егоцентрично задоволяване
на най-ниските си страсти?
Но фактът, че смъртта не е краят, променя всичко!
Смъртта е само преход към вечността и затова всички твои постъпки на земята имат
вечни последствия. Всяко дело в нашия живот дърпа струна, която ще прозвучи
във вечността.
Но ако твоят хоризонт се простира само до 70-80
години на земята, ти няма как да живееш пълноценно. Нашето
съществуване е като един айсберг. Хората виждат само онази част от
айсберга, която е над водата. Вечността е всичко останало, което не виждаш
на повърхността. Имаш ли очи за него?
Ние не можем да си представим как ще изглежда
вечността с Бога. Библията казва,
1 Коринтяни 2:9 „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло,
И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го
любят."
Нашият ум не може да проумее величието на небето.
Все едно да се опитваме да опишем интернет на една мравка. Не са
изнамерени думи, които да опишат вечността.
Но Бог ни е дал да видим част от нея в Словото Си. В
него ни казва, че Бог подготвя вечен дом за нас. Там ще се срещнем с наши близки, които
са вярващи. Там няма да има скърби, болки и страдания. Дори
работата, която ще ни бъде възложена, ще ни носи само наслада.
Противно на популярното мнение, на небето няма да лежим
на някой облак и да свирим на арфа! Ще имаме пълноценно,
неограничено и безкрайно общение с Бога, но и ще работим за нашия Цар.
Божията воля за теб е да повярваш и да предадеш
живота си на Цар Исус още тук, на земята. И Той иска да те благослови не само
тук, но във вечността. Защото „Намеренията на ГОСПОДА стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род.“ (Псалм 33:11).
От теб зависи дали ще Му позволиш да те благослови.
Какво трябва да направиш? Той иска да види у теб автентична вяра, която
се доказва чрез делата на твоя живот. Защото вяра чрез дела е мъртва.
Божията воля е да приемеш Исус не само за Спасител,
но и за Господ. Както някой беше казал, да Му се поклониш два пъти –
веднъж като Спасител, и втори път, като твой Господар. Да изпълняваш
волята Му тук на земята и да трупаш съкровища за вечността.
Какъв съпруг си ти, какъв родител си ти на твоите
деца, съвестно ли си гледаш работата на работното място, какъв приятел
си, служиш ли в църква с дарбите, които Бог ти е дал.
Много християни са всеотдайни, когато става въпрос
за децата и внуците им – дават мило и драго за тях - но са далеч по-пестеливи,
когато от тях се нуждае духовното им семейство. Това е погрешно. Божията
воля е ние „да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“
(Галатяни 6:10).
Как можем да правим добро на нашето духовно семейство!
Ако някой е болен, моли се за него и му се обади да го питаш от какво
има нужда. Ако някой е обезсърчен, насърчи го със стих от Словото. Ако
някой има нужда от помощ, помогни му.
Изобщо, нашият живот на земята може да се оприличи
на настойничество. Бог ни е дал време, енергия, интелигентност,
възможности, взаимоотношения и ресурси. И той ни е поверил тези дарове, за да
служим на Него и на другите чрез тях.
Псалм 24:1 „Господня е земята и всичко, което има в нея,
вселената и тези, които живеят в нея.“
Преди години бяхме в Америка на посещение на
различни църкви. В един от градовете, които посетихме, домакините ни дадоха ключовете
за тяхната къща и ни казаха да използваме всичко, което искаме.
Така и направихме – използвахме кърпите за баня и чиниите,
спахме в леглата им, вземахме от храната в хладилника и в шкафа,
използвахме гаража за колата, с която пътувахме, гледахме филми на
домашното им кино, правехме си пуканки с машината им за пуканки. През
цялото време обаче знаехме, че къщата не беше наистина наша и се грижихме
да поддържаме всичко чисто и спретнато.
В света хората казват, „Ако нещо не е твое, не се грижи за
него.“ Християните обаче живеем според един по-висш стандарт. „Тъй като
Бог го притежава, трябва да се грижа възможно най-добре за него.“
1 Коринтяни 4:2 „А това, което тук се изисква от
настойниците, е всеки да се намери верен.“
Исус често сравняваше живота с настойничество.
В историята за талантите (Матей 25:14-29) един богаташ поверява
богатството си на своите слуги, докато отсъства. Когато се връща,
оценява понесената отговорност от всеки слуга и определя подобаваща
награда. Собственикът казва: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил
верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря (Матей 25:21)
Можем да кажем, че ако живеем като добри настойници
над Божиите дарове, това вече е доказателство за автентична вяра.
Божията цел за твоя живот не е материално благоуспяване. Нещо повече, верността
към Бога не гарантира успех в кариерата или дори служението.
Павел беше верен, но зeмният му път завърши в затвора и според
преданието е обезглавен. Йоан Кръстител беше верен, но също беше обезглавен.
Милиони верни хора са умрели заради вярата си. Но краят на живота тук на земята
не е краят!
В Божиите очи най-големи герои на вярата са тези,
които се отнасят към този живот като към временно назначение и служат
като верни настойници над дадената им Божия благодат. Божията воля за
нашата вечна съдба е когато си тръгнем от тази планета да чуем думите,
„Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те
поставя. Влез в радостта на господаря (Матей 25:21)
Един мисионер завършил своето служение и се завърнал
в Америка със същия кораб, с който пътувал президентът на САЩ. Да
посрещнат президента били дошли много хора. Бил строен военен оркестър,
постелен бил червен килим, веели се много знамена, имало много
журналисти, дошли да отразят събитието. Мисионерът обаче напуснал кораба
незабелязан.
Пълен със самосъжаление и недоволство, започнал да се оплаква
на Бога. Тогава Бог му казал, „Дете мое, ти още не си достигнал у дома.
Няма да минат и две секунди, след като отидеш на небето и ще извикаш: - Защо
отдавах толкова голяма важност на неща, които са били временни?
Къде ми беше умът? Защо пропилях толкова много време, енергия и грижи за
тленните неща?
Как живееш живота си? Пропиляваш ли време,
енергия и грижи за временните неща? Божията воля е да осъзнаеш, че
постъпките ти в този живот са съдбата ти в идния живот. Нека живеем
като добри настойници над Божиите дарове в нашия живот. Всеки ден да живеем
така, сякаш е последният ден от живота ни. Така ще бъдем подготвени
за вечността. Амин!
______________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
10.07.2022 г.
