/проповед/
Миналият път започнахме нова поредица проповеди „Исус –
наша радост“ с уводната тема “Раждането
на една църква“ и разгледахме Деяния 16 гл. Разбира се, става въпрос за
църквата във Филипи. Днес вече насочваме вниманието си към самото послание на
ап. Павел към Филипяните.
Това е една от най-харесваните книги в Новия завет.
Християните от всички поколения са обичали да я четат и препрочитат, да учат
наизуст стихове от нея. Има много причини за това, но може би главната е, че
това е най-радостното писмо, писано от Павел. Онова, което прави посланието
толкова забележително, е че Павел го пише, докато е в затвора!
Аз се радвам, че можем да го изучаваме заедно, защото то ни
показва как можем да откриваме радост, когато преминаваме през болка. Ще видим
какъв отговор дава Филипяни на въпроса, който задават милиони хора - защо Бог
допуска страданието.
Друга причина, поради която това посланието е толкова важно
е, че макар и много късо, то засяга много християнски доктрини като Личността и
делото на Исус Христос, оправданието чрез вяра, Второто идване и много аспекти
на освещението.
Вече видяхме, че когато Павел посети за първи път Филипи
(около 51 г.), той срещна трима човека, които се оказаха ключови за
основаването на църквата там – търговката на платове Лидия, робинята и
началника на затвора. След това Павел отива във Солун, Берия и Атина. Но Павел
не забравя църквата във Филипи, която лично той е основал. Хората там също
много го обичат. Между тях има силна привързаност и любов.
Десет години по-късно Павел се озовава в затвора в Рим, или по-скоро под нещо като домашен арест,
окован за войник през цялото време. Докато е там той очаква да бъде съден пред
кесаря. Когато филипяните научават за това, изпращат един от своите водачи
Епафродит с дарение за нуждите на Павел. В Рим Епафродит се разболява и почти
умира. Филипяните научават за това и са силно притеснени за него. По-късно той
се възстановява от болестта и Павел го изпраща обратно в църквата във Филипи с
благодарствено писмо до тях. Това писмо се превръща в новозаветното послание
към Филипяните.
В него има много топлота и загриженост. Думите „радост“ и
„радвайте се“ са споменати 14 пъти в 104 стиха!
Тази топлота личи веднага след началния поздрав в писмото.
Нека прочетем
Филипяни 1:1-8 „Павел и Тимотей, слуги на Исус Христос, до
всички светии в Христос Исус, които са във Филипи, заедно с епископите и
дяконите: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус
Христос. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги, във
всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в
делото на благовестието от първия ден, дори досега, като съм уверен именно в
това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня
на Исус Христос. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце,
тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта както в оковите ми,
така и в защитата и в утвърждаването на благовестието. Защото Бог ми е свидетел
как милея за всички ви със сърдечната любов на Христос Исус.“
В ст. 3 Павел изразява благодарността си за филипяните и
неговата благодарност естествено преминава в молитва „с радост“ (ст.4) за тях.
Той благодари за тяхното участие в делото на благовестието (ст.3-5) и се моли
Божието дело да продължи да расте и да се усъвършенства в тях до деня, в който
те застанат пред Христос.
Павел споменава, че той чувства силна привързаност към тях,
казва „понеже ви имам на сърце“ (ст.7). Те са му давали много доказателства за
тяхната любов – не само с помощта, изпратена за него, но и като продължават да
защитават и утвърждават благовестието дори в негово отсъствие. Той „милее за
всички тях“ (ст.8), иска да ги види и да получи новини от тях. Изпитва същата
нежна загриженост към тях, каквато Христос има за скъпоценните души.
И след благодарността и радостта, която Павел чувства към
църквата във Филипи, в ст. 9-11 той преминава към молитва за тях. Нека прочетем
тези стихове:
Филипяни 1:9-11 „И затова се моля любовта ви да бъде все
повече и повече изобилно просветена и проницателна, за да можете да различавате
доброто, та да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с
плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.“
Тук Павел се моли за филипяните за три неща: да имат повече
любов, да имат проницателност и изпитват нещата, и да имат повече праведност.
Нека разгледаме по-подробно тези стихове и да видим как и ние можем да
изграждаме любов, проницателност и праведност в живота си.
Първо, Павел се моли те да имат повече любов.
Филипяни 1:9 „И затова се моля любовта ви да бъде все
повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко.“ А НП казва, „Моля
се вашата любов все повече и повече да се усилва чрез знание и преценка за
всичко.“
Нашата любов трябва да се усилва.
Съпругата в едно младо семейство казала на съпруга си,
когато се върнал от работа: „Имам чудесни новини за теб. Много скоро вкъщи ще
бъдем трима, а не двама.“ Съпругът ѝ се спуснал към нея и я прегърнал. На
лицето му се появила широка усмивка, в очите му се четяла огромна радост.
Той сияел от щастие, докато целувал жена си, когато тя
казала: „Радвам се, че се чувстваш така, защото утре сутринта майка ми се
нанася при нас.“
Един съпруг със сигурност ще се нуждае от повече любов, ако
разбере че тъща му се нанася у тях! Колкото повече хора живеят заедно, толкова
повече любов е нужна.
Някой е казал, „Нищо не ни кара да обичаме някого толкова
много, колкото молитвата за него.“
Не знам колко пъти съм се молил любовта ми към някого да се
усилва, но това е нещо, което трябва да правим. Наистина, колкото повече се
молим за другите, толкова повече любовта ни към тях расте.
Ако не харесваш някого, не ти идва отвътре да се молиш за
него. Но когато го направиш, отношението ти към него се променя. Трябва да се
молим повече за другите, за да расте и любовта ни към тях.
Исус ни заповяда, „Обичайте неприятелите си и се молете за
онези, които ви гонят.“ (Матей 5:44)
Павел знаеше, че християните във Филипи се сблъскват с
много опозиция и врагове на благовестието. За тях беше важно да израстват в
Христовата любов и да я практикуват дори по отношение на неприятелите си.
За хората да обичаш врага си звучи неестествено,
патологично, безумно, подлагащо добрия човек на ударите на врага. Казват, че
светът е джунгла, в която оцеляват най-силните и най-коварните,
най-приспособимите. Ако искаш да оцелееш, трябва ти също да се бориш.
Главният герой в романа „Морал“ на полския писател Тадеуш
Доленга-Мостович, е професор Вилчур. Той е блестящ хирург, ръководител на
най-престижната клиника във Варшава. Но успехът на едни често поражда завистта
на други по-посредствени хора. Най-близкият му помощник, професор Добраницки и
съпругата му Нина започват да разиграват интриги, за да отстранят проф. Вилчур
от директорското място. След много коварства и подмолни действия те успяват.
Професор Вилчур си подава оставката, изпълнен с горчивина и се оттегля в
провинцията.
Не след дълго проф.
Добранецки се разболява от рак на мозъка. Единствено операцията би дала някакъв
шанс за живот. Но само
професор Вилчур би могъл да извърши такава сложна операция. След
дълги колебания Добранецки се обажда на Вилчур. За изумление на всички, проф. Вилчур се съгласява да го оперира въпреки нищожните
шансове за успешен изход. Операцията е успешна.
Една
от сътрудничките на проф. Вилчур му казва, „Ако трябваше аз да спасявам този
човек, пръстът си не бих помръднала. Такова чудовище не заслужава да живее.“ На
което Вилчур отговаря, „Смела сте.“ Тя пита, „Смела ли?“ Отговорът на проф.
Вилчур е, „Узурпирате божественото право да съдите. Но щом като все пак го
правите, тогава трябва да присвоите и другото божествено право: милосърдието.“
Има ли някой, когото считаш за твой враг, някой когото не
харесваш и който ти е причинявал само неприятности? Какво можеш да направиш?
Зависи от ситуацията. Ако е болен врага ти, погрижи се за
него. Ако е гладен, нахрани го. Ако е жаден, дай му да пие. Ако е гол, облечи
го.
Най-малкото, според Исус ние трябва да се молим за този
човек. Но и това не е лесно, нали? Не е лесно, но е правилното нещо! Ние трябва
да се молим за всички – за приятелите и враговете, за симпатичните и
отблъскващите, за добрите и за злите.
Това е важен аспект на молитвата, който често
пренебрегваме. Ние се молим за много неща, но не и за това да имаме повече
любов. Ако Бог е любов, тогава ние също сме призовани да обичаме другите.
Второ, Павел се помоли за филипяните да могат да различават доброто.
Филипяни 1:9-10 „И затова се моля любовта ви да бъде все
повече и повече изобилно просветена и проницателна, за да можете да различавате
доброто, та да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос.“
Един млад мъж пазарувал в Кауфланд и забелязал една старица
да го следва. Той помислил, че му се е сторило и продължил да пазарува. Накрая
се наредил на опашката пред касата, но тя застанала пред него и казала,
„Извинете, съжалявам, ако съм ви накарала да се чувствате неловко като ви
следях с поглед през цялото време. Просто приличате много на сина ми, който
почина неотдавна. „Съжалявам много“ – казал младия мъж – „има ли нещо, с което
да мога да ви помогна?“ Тя отговорила, „Да, можете ли като си тръгвам да кажете
„Довиждане, мамо!““
„Разбира се“ – отговорил младия мъж. Когато старата жена си
тръгнала, той извикал, „Довиждане, мамо!“ Когато застанал пред касата, видял че
сметката му е 127.50 лв. „Как е възможно?“, попитал той. „Купил съм само
няколко неща!“ Касиерката казала, „Майка ви каза, че ще платите и за нея.“
Приятели, ние трябва да можем да разпознаваме нещата,
особено когато някой иска да се възползва от нас и да ни измами, било то
духовно или материално. Има хора, които са станали ортаци на дявола без дори да
съзнават! И нечестивият ги използва, за да ни измами.
1 Петър 5:8,9 „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви,
дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. 9 Съпротивете му
се, като стоите твърди във вярата.“
Дяволът е лъжец, измамник и убиец. Той убива душите на
хората и е на лов за нашите души. Трябва да сме нащрек за неговите засади. Един
от начините да сме нащрек и будни е, като четем Библията. Друг начин е като
пребъдваме в молитва.
Писанието ни дава способността да виждаме ясно и да
разпознаваме нещата. Един богослов е казал, „Трябва да изграждаме това духовно
умение да различаваме доброто от злото, светлината от тъмнината, истината от
лъжата, най-доброто от по-доброто, праведното от неправедното, чистотата от
мръсотията и принципите от прагматизма.“
Често ние избираме добри неща, но за сметка на най-доброто.
Защо? Защото избираме както избира светът, а не както избира Христос. Избираме
материалното пред духовното.
Павел се моли филипяните да се научат да различават
доброто, за да бъдат безукорни до завръщането на Христос. Ние също трябва да се
молим за разпознаване и за сила да избираме най-доброто.
Трето, молете се да
сте по-праведни.
Филипяни 1:11 „изпълнени с плодовете на правдата, които са
чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.“
За известния пътеписец Робърт Луис Стивънсън се казва, че
като момче веднъж казал на майка си: „Мамо, човек не може да е добър без да се
моли.“ Тя попитала, „Откъде знаеш, Робърт?“ Той отговорил, „Защото съм опитвал.“
Едно момченце било наказано да стои в стаята си, защото не
слушало. Малко след това то излязло и казало на майка си, „Мислех за това,
което съм направил и се помолих с една молитва.“ Майка му казала, „Това е
хубаво. Ако помолиш Бог да те направи добър, Той ще ти помогне.“ „А-а, аз не го
помолих да ми помогне да стана добър. Помолих го да ти помага да ме търпиш.“
Не съм много сигурен, че Бог ще отговори на такава молитва.
Ние трябва да се молим да сме по-добри, отколкото сме. „Господи, помогни ми да
стана такъв, какъвто искаш да бъда. Не моята, но Твоята воля да бъде в моя
живот.“
Мартин Лутер е казал, „Ако пренебрегна молитвата само за
един ден, бих загубил много от огъня на молитвата.“ Не знам дали си даваме
сметка, че молитвата е най-мощното оръжие, с което разполагаме!
Как един християнин може да стане това, което е в Божиите
очи, ако не се моли? Ние се нуждаем както от Библията, така и от молитвата.
Трябва да четем Словото, за да разпознаваме Божията воля, а след това да се
молим Бог да ни помага да я прилагаме в живота си.
Праведността идва от праведния Бог. Не можем да я получим
от другаде. Затова ние се нуждаем да имаме постоянна връзка с Него, за да
растем в праведност.
„изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус
Христос, за слава и хвала на Бога.“
Истинската праведност може да дойде само от Господ Исус
Христос. Ние трябва да развиваме нашите взаимоотношения с Него, като прекарваме
време със Словото и в молитва.
Галатяни 5:22-23 „А плодът на Духа е: любов, радост, мир,
дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против
такива неща няма закон.“
Този вид „плод“ се дава от Святия Дух. Той произвежда този
плод в живота ни. Затова колкото повече време прекарваме в търсене на Господа в
молитва, толкова повече плод Святият Дух може да произвежда в нас. Ние се
изпълваме с плодовете на правдата. Така Той ни прави по-добри и по-праведни
хора!
Някой е казал, че е „по-лесно да си проповедник,
старейшина, дякон, неделен учител, младежки ръководител и посетител в църква,
отколкото да се молиш. Да имаш всеки ден молитвен живот изисква здрава работа.
Това е така, защото Сатана не иска да се молим. Когато се молим, ние
застрашаваме него. Затова за него е важно да разрушава молитвения ни живот.
Без всекидневно тихо време нашият духовен живот залинява.
Изпадаме в самодоволство. Затова ви насърчавам да планирате да имате среща с
Бог всеки ден. Да пиете всеки ден от източника на живата вода, Исус Христос.
Така правеше Исус.
Марк 1:35 „И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе,
и отиде в уединено място, и там се молеше.“
През 80-те години на 19 в. един млад мъж, който бил
посветен християнин, започнал работа в заложна къща. Макар и да не харесвал
работата, той работил като за Господа, докато пред него не се отворила по-добра
възможност. За да се подготви за живот на християнско служение, той написал на
късче хартия следните решения: „Обещавам на Бог, че ще ставам рано всяка
сутрин, за да имам няколко минути – не по-малко от пет – за молитва. Ще се
старая да се държа като смирен, кротък и ревностен последовател на Исус и чрез
сериозно свидетелство и предупреждение ще се опитвам да карам другите да се
замислят за нуждите на своята безсмъртна душа. Посвещавам се да чета не
по-малко от четири глави от Божието слово всеки ден. Ще изграждам у себе си дух
на себеотричане и ще се предавам като затворник на любовта към Изкупителя на
света.“ Този млад мъж бил Уилям Буут, който по-късно довел хиляди към Христос и
основал Армията на спасението. Молитва.
_______________
БПЦ "Нов живот" - Варна
20.02.2022 г.
