/проповед/
Един варненец и жена му решили
да прекарат студената зима на Канарските острови. Планирали да отседнат в същия
хотел, в който прекарали медения си месец преди 20 години. Но тъй като били
много заети с работни ангажименти, се наложило мъжът да лети в четвъртък, а
жена му – на следващия ден.
Съпругът се регистрирал в
хотела. Това било в ерата преди да има смартфони и фейсбук. В хотела имало
компютър с интернет и
той решил да пише на жена си имейл. Но объркал една буква в имейл адреса и
изпратил имейла без да разбере за грешката си.
Междувременно, някъде в София,
една вдовица се била тъкмо върнала от погребението на съпруга си. Той бил
свещеник, който преминал в небесните поселения, след като починал от инфаркт.
Вдовицата решила да провери имейла си, за да види дали е получила
съболезнователни имейли от роднини и приятели. Но след като прочела първия
имейл, извикала и припаднала. Синът ѝ се втурнал в стаята, намерил майка си на
пода и видял следния имейл на монитора:
До: моята любяща съпруга
Току-що пристигнах днес. Знам,
че си изненадана да получиш имейл от мене. Те имат компютри тук и е позволено
да изпращаш имейли на близките си. Тъй като току-що пристигнах, реших да ти
изпратя имейл.
Всичко е готово за пристигането
ти утре. Чакам с нетърпение да те видя тогава! Надявам се пътуването да премине
гладко, както беше при мене.
П.С. Тук е доста топло!
***
Разбира се, тази смешна
история е измислица, но тя показва една важна истина - ние, хората си правим
човешки планове, но често те се объркват. Както казват, човек предполага, Бог
разполага. Не винаги това, което планираме да се случи, става. Божият план
обаче не може да бъде осуетен.
Още по-силно това е валидно, когато говорим за Божия план за спасение.
Хора, които не вярват в Бога на Библията, имат различна представа и план за
своето спасение. Обикновено техните планове се свеждат до спазване на
религиозни ритуали – обикаляне около църквата, минаване под масата, палене на
свещ и т.н.
Други се надяват, че като
спазват определени заповеди, ще се спасят. За тях е много важно да знаят кога
какво може да се яде, кога не трябва да се работи, кога се ходи на гробищата
(като че ли човек може да си спомня за починалите си близки дни само на
задушница) и т.н.
Тези хора свеждат всичко
до спазване на определени правила. Има и такива, които мислят че спасението им зависи от това дали ще
постигнат духовно просветление. Те смятат, че спасението е само за малцина
избрани, комуто е дадено да се докоснат до Божието знание. Такива са будистите,
дъновистите и много други.
Разбира се, добре е, че
тези три групи хора търсят Бога. Лошата новина обаче е, че Го търсят на
неправилното място. Защото Божият план за спасение се различава от тези три и
всички останали човешки планове. След малко ще видим какъв е той. Преди това
обаче, нека видим защо имаме нужда от спасение.
Защо трябва да се спасим?
Понякога като говоря с хората за Бога, те ми казват: Защо трябва да се
спася? Аз съм добър човек, на никого не съм направил нищо лошо. Ако има Бог,
той със сигурност ме обича и ми желае най-доброто!
Но Библията ни казва, че
ние имаме нужда да се спасим, защото сме грешни.
Еклисиаст 7:20 „Наистина
няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.“
Това е така поради
първородния грях на Адам и Ева. Някой може да каже, защо аз трябва да отговарям
за техния грях? Проблемът е, че грехът се предава на всеки човек.
Римляни 5:12 „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез
греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички
съгрешиха.“
Всички ние сме заченати и
се раждаме в грях. Можем да отхвърляме тази истина, можем да се правим, че
грехът не съществува, но така се самозалъгваме и замитаме проблема под килима.
1 Йоан 1:8 „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в
нас.“
Но какво е грях? Грехът е
бунт срещу Бога, престъпване на Божия закон (1 Йоан 3:4).
Един автор пише, „Ние не
разбираме правилно какво е грях, докато не разберем, че той е насочен срещу
Бога... Всеки грях е насочен срещу Бога в този смисъл, че той нарушава Неговия
закон, презира Неговата власт, отхвърля Неговото управление... Фараонът и
Валаам, Саул и Юда – всеки от тях каза, „Съгреших.“, но връщащият се блуден син
каза, „Съгреших срещу небето и пред тебе“, а Давид каза, „Пред Тебе, само пред
Тебе съгреших.“ (Псалм 51:4)
Всички ние съзнателно сме
вършили неща, които са грях. Грехът наранява другите, унищожава ни като
личности, замърсява Божия образ в нас. И което е най-лошото, грехът наранява
Божието сърце.
Библията казва, че Бог е
свят и справедлив. Святостта е основната характеристика на Бога. Във видението
на Йоан четирите живи същества пред престола на Бог Отец, символизиращи цялото
творение, казват: „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщи...“ (Откровение
4:8). Бог е свят, затова не може да остави греха ненаказан. А какво е
наказанието за греха?
Римляни 6:23 „Заплатата на греха е смърт...“
И тук не говорим само за
физическа, а за духовна смърт. Духовната смърт е вечно отделяне от Бога, а
крайната дестинация на тези хора е огненото езеро.
Откровение 20:15 „ако
някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото
езеро.“
Без Божия план за спасение
вечната смърт е съдбата за всяко човешко същество.
Дотук разгледахме
причината, поради която имаме нужда от спасение. Нека сега видим...
Какъв е Божият план за спасение?
Бог е единственият, който може да ни даде спасение. Той е единственият
главен герой в драмата на човешката история. Ние сме неспособни да се спасим
поради греха и неговите последствия. Беше нужно някой, който е без грях, да
плати цената за нашето престъпление срещу Бога.
Затова Бог направи
немислимото. Самият Той стана човек в Исус Христос. Бог слезе на земята.
Йоан 1:1,14 „В начало беше
Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог... И Словото стана плът и
живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно
с благодат и истина.“
На земята Исус беше 100
процента Бог и 100 процента човек. Живя безгрешен живот.
1 Йоан 3:5 „и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма
грях.“
Но Бог не дойде на земята
да си почине от небесните си дела. Не дойде, за да гастролира в най-големите
градове и да покаже някое друго чудо. Всъщност, той не напусна границите на
Юдея и Галилея.
Исус не дойде, за да ни
научи как да свързваме двата края. Не дойде, за да ни научи как да се грижим за
бедните или как да установим социална справедливост. Не дойде, за да ни научи
как да живеем по-добре. Не дойде, за да ни направи по-добри на коледа. Не
дойде, за да ни покаже как да излезем от пандемията.
Не. Той, дойде, за да
умре. Дойде, за да направи мъртвите живи!
Исус не забрави нито за
миг защо беше дошъл. Имаше цел и я изпълни докрай.
Преди много години един собственик на магазин в Англия не харесвал
лошите обноски на клиентите си. Първо забранил да се пуши (тогава това било
разрешено) в магазина, след това забранил да се говори грубо, след това да се
влиза с бебешка количка и с домашни любимци. И най-накрая забранил изобщо да се
влиза в магазина! Клиентите трябвало да погледнат през прозореца, да видят
продуктите, които искат и да позвънят на звънеца, за да бъдат обслужени през
малък отвор във вратата.
Какво бихте казали за този
магазинер!? Той напълно бил забравил целта, с която магазинът му съществувал!
Ако целта ти е да продаваш хранителни стоки, тогава ще трябва да търпиш някои
хора, които не ти харесват, за да постигнеш своята цел.
Подобно на този магазинер,
някои църкви днес са забравили целта, с която дойде техния Спасител – да
потърси и да спаси погиналото. Подобно на този магазинер, някои християни също
не знаят защо са дошли на този свят. Какъв е смисълът на живота им. Знаеш ли
какъв е смисълът и целта на твоя живот?
Исус знаеше защо беше
дошъл - за да умре и плати цената за нашето спасение. Това беше Неговата цел и Неговият план.
Той се пренесе като
съвършена жертва вместо нас, жертвана веднъж завинаги. Тъй като Исус е Бог,
Неговата смърт има вечна стойност. Тя напълно изплати греховете на целия свят,
както ни казва ап. Йоан:
1 Йоан 2:2 „Той е
умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия
свят.“
Откъде знаем? Това бе
потвърдено чрез Неговото възкресение от мъртвите. Той победи смъртта. Неговата
жертва е достатъчна.
Как работи Божия план за спасение?
В Деяния 16:31 един човек попита ап. Павел как може да се спаси. Павел
отговори: „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.“
Единственият начин да се
включиш в Божия план за спасение е, като повярваш. Това е единственото
изискване.
Йоан 3:16 „Защото Бог
толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който
вярва в Него, но да има вечен живот.“
Една компания произвела
микс за сладкиш. На инструкциите пишело, че трябва само да се прибави вода и да
се пече. Но продажбите не вървели и компанията не разбирала защо. Накрая
открила, че клиентите гледали с недоверие към микса, защото се искало да
добавиш само вода. Това звучало твърде лесно на хората. Затова
компанията-производител променила инструкциите и написала, че трябва да се
добави едно яйце и вода. Идеята проработила и продажбите се увеличили
многократно.
Тази история ни напомня
как хората възприемат Божия план за спасение. Струва им се твърде лесен, за да
е истина. Затова си мислят, че трябва да направят нещо повече от само да
повярват, че трябва да добавят нещо към Божията „рецепта“ за спасение. Но Библията
е категорична:
Ефесяни 2:8-9 „Защото по благодат сте спасени, чрез вяра, и то не от
самите вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“
Това изненадва повечето
хора, защото живеем в един свят, в който всичко е с пари. Плащаме данък сгради,
данък смет, данък печалба, данък „не знам какво още“. Скоро ще ни искат и данък
за въглеродните емисии, които освобождаваме, докато дишаме! Както казват, само
сиренето в капана за мишки е безплатно, но и за него можем да спорим.
Затова много българи се
отнасят с подозрение към твърдението, че Божият план за спасение изисква само
вяра от нас. Звучи им твърде лесно и просто, за да е истина. И имат известно
право. Защото вяра без дела е мъртва, както казва ап. Яков. Проблемът е, че те
бъркат резултата от вярата с условието да повярваш.
Условието остава едно: да
повярваш. Не е нужно да правиш нищо друго. Всички други религиозни учители
казват, „Прави и ще се спасиш.“ Исус каза, „Направено е. Вярвай и ще се
спасиш.“ Бог е направил всичко, което е необходимо, като изпрати Исус Христос
да умре на кръста. Единственото, което трябва да направим, е да приемем Исус
Христос като Господ и Спасител. Да Му се доверим за Нашето спасение и нашия
живот.
Той каза:
Йоан 14:6 „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца
освен чрез Мен.“
Деяния 4:12 „И чрез никой
друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез
което трябва да се спасим.“
Това е Божият план за
спасение.
Ще приемеш ли Божия план
за спасение?
Ако си готов да следваш
Божия план за спасение, първо трябва да се откажеш от всички други спасителни
планове, на които си уповавал досега. Защото няма план Б и план В за спасение,
има само един план – Божият! Защото никой друг не е умрял за спасението ти и не
е понесъл твоето наказание, докарващо твоя мир, освен Божият Син Исус Христос.
И за разлика от
производителя на микса за сладкиш, Бог не е и няма да промени Своите
„инструкции“, за да направи спасението по-продаваемо. Благата вест, която ние
прогласяваме, трябва да остане без изискване за дела, дори това да звучи твърде
лесно или контракултурно.
Затова, положи вярата си
върху Исус като твой Спасител. Чети Библията, за да обновяваш ума и мисленето
си. Отхвърли греха, който лесно те сплита и приеми Бог в Исус Христос. Напълно
се довери на жертвата на Исус като съвършено и пълно изкупление за твоя грях.
Ако направиш това, Божието слово обещава, че ще бъдеш спасен, греховете ти ще
бъдат простени и ще прекараш вечността в небето.
Това е най-важното
решение, което някога можеш да вземеш. Приеми Исус Христос като твой Спасител
днес!
Може би си казваш, е, има
време, ще реша все някога.
Веднъж големият евангелизатор Дуайт Муди проповядвал пред най-голямото
събрание, пред което се е изправял. Това станало в неделя, 8 октомври 1871 г.,
в Чикаго. Темата на проповедта му била „Какво трябва да направя с Исус, наречен
Христос?“ Накрая на проповедта казал, „Искам да мислите върху това през
седмицата и следващата неделя, когато отново се съберем, ще решим какво да
правим с Исус от Назарет.“
Хорът започнал да пее
химна „Днес Спасителят зове, защото избавлението отлита; Бурята на правосъдие
настъпва и смъртта е близо.“
Но не успели да довършат
химна, защото докато пеели на улицата отвън се чула пожарната сирена и до
сутринта Чикаго бил опожарен. До смъртта си Муди съжалявал, че казал на
събранието да дойдат следващата неделя, за да решат какво да правят с Исус. Той
казал, „Оттогава никога не съм се осмелявал да дам на публиката седмица да
мисли дали иска да се спаси.“
В Божия спасителен план,
Исус дойде, за да ни измъкне от огъня. Той изпълни докрай своята мисия и сега
ти трябва да решиш какво да правиш с Божия спасителен план. Ще го приемеш ли?
Нека се молим.
____________________
30.01.2022 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна