/проповед/
Защо Деяния
на апостолите и защо „Неудържимите“?
Книгата Деяния
на апостолите е описание на събитията след Христовата смърт,
възкресение и възнесение. Тя е написана около 63 г. След
Евангелието, това е втората книга на Лука, който е придружавал
ап. Павел в някои от мисионерските му пътувания. Затова някои я наричат
„Евангелието на Лука“ 2. Лекарят и историкът Лука пише история на
християнството – раждането на ранната църква и нейното разпространение от
Ерусалим в „Юдея, Самария и до края на земята“.
Но това географско
разпространение се дължи на делото на Святия Дух чрез апостолите.
Затова други наричат книгата „Деяния на Святия Дух.“ Делото на Исус не
завърши с неговото възнесение, но е продължено от апостолите и ранната църква,
а днес – от нас, нейните наследници.
Това движение
беше и остава мощно, динамично, завладяващо все повече
територия и помитащо всяка крепост на съпротива на противника. Затова аз
нарекох тази поредица послания „Неудържимите.“ Никой не може да спре
водените от Святия Дух.
Въпреки
това, днес все още има крепости, които оказват съпротива. Нещо
повече, в Библията се казва, че макар и победен, дяволът все още има влияние в
този свят. Затова светът е толкова объркан.
Разбираме, че е
объркан от бомбардировките в Сирия, от законите,
които ЕС ни налага да приемаме, от размириците в Русия, от
факта че българските политици сякаш
служат не на сънародниците си, а на чужди интереси.
Ние копнеем
за един свят на мир, справедливост и любов, но се чувстваме безсилни
да се противопоставим на злото около нас. Затова днес, няколко дни
преди празника Възнесение Господне, ще видим какво каза
Исус на апостолите преди да се възнесе на небето. Ще разгледаме по-подробно
първите стихове в Деяния 1, за да видим как Исус подготви апостолите за
служение. Като се учим от тях, ние можем да се подготвим да
участваме също в мисията на Исус на
земята.
Нека
се помолим за Словото.
В
очакване на Духа
Деяния
1
Както и в
началото на евангелието си, Лука пише в увода до Теофил, вероятно
някой знатен и влиятелен човек, който е бил ученик на Лука и на
когото Лука е разчитал неговите писания да бъдат преписвани и разпространени.
Деяния 1:1-5 „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус
вършеше и учеше, откак започна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез
Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе
Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през
четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях,
заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което,
каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете
кръстени със Святия Дух не след много дни.“
Първите два
стиха са особено важни. Другите религии разглеждат своя
основател като някой, който е завършил служението си на земята. Лука казва,
че Исус само го е започнал – „откак започна“.
В такъв
Исус Христос вярваме ние: историческия Исус, който е
живял тогава и съвременния Исус, който живее днес.
Разграничението между евангелието на Лука и Деяния не е между Христос и
Неговата църква, а между двата етапа в Христовото служение – до
Възнесението и след него.
Истината е,
че Исус е тук и днес и той служи на земята чрез нас! Ако ти си
член на Неговата църква, Исус иска да служи и чрез теб!
За това обаче
ние трябва да сме подготвени. Апостолите също трябваше да бъдат
подготвени. По какъв начин Той ги подготви за служение на земята?
Първо, Исус
им даде увереност, че той е Божият Син – яви им се, даде им ‘много
верни доказателства,‘ че е жив. Явяваше им се „през четиридесет дни“, даже яде
с тях.
Второ, той
им разясняваше как ще изглежда Царството Божие – ‘и им говореше за
Божието царство’ (ст. 3). Трето, даде им инструкции какво да правят
оттук нататък – ‘да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от
Отца’ (ст.4). И четвърто, и най-важно, каза им да очакват да бъдат
кръстени със Святия Дух – това именно беше този дар. (4,5).
Защо беше важен
фактът, че Исус се яви на апостолите и даде много убедителни
доказателства, че е жив? След Голгота те бяха доста посърнали и
разколебани. Това ли беше техният Господ? Той им обещаваше да
въдвори царството си, а се остави да бъде разпънат на
кръста.
Обещаваше им нов
свят, демонстрираше силата си, като изцеляваше и освобождаваше
хората, възкресяваше мъртви от смъртта, а себе си не можа да спаси...? Възкръсналият Исус се яви на апостолите, за да могат те
да свидетелстват, че Той е победил смъртта.
Исус избра,
изпрати и инструктира апостолите. Те се нуждаеха
от това техният Господ да им вдъхне увереност след всичко случило се. Нуждаеха
се от възстановяване, напътствие, насърчение.
Бившият лагерист в Белене
Йосиф Петров, който по-късно става народен представител, споделя в интервю, че
сред нечовешките условия на живот в лагера много хора били отчаяни и не
вярвали, че ще издържат на мъченията. Но той непрекъснато ги насърчавал и
ободрявал. Веднъж, когато един човек до него се разплакал, той му казал, „Ти и
аз ще излезем оттук“. След време, когато Йосиф Петров бил освободен, го срещнал
на улицата. Приятелят му признал: „Твоите думи тогава ми вдъхнаха сила да
издържа!“
Когато сме обезсърчени, ние
се нуждаем от насърчение. След Голгота апостолите се нуждаеха от възстановяване
и насърчение и Исус им се яви!
Разбира се, тук
Лука говори за специалните характеристики на апостолите. Първо,
те бяха лично избрани и изпратени от Исус. Глаголът, използван
тук от Лука за миналото причастие „избрал“,
‘еклегомай’, е използван също когато са
излъчени двама души, един от които, Матия, трябва да заеме мястото на Юда
(ст.24).
Същият глагол е
използван, когато Господ описва Павел на Анания: ‘той ми е съд,
избран да разгласява Моето име пред народи и царе...’
(9:15). Така се подчертава, че всички апостоли (11-те + Матия и Павел) нито
са се самоназначили, нито са били посочени от човек, организация, синод или
църква, а са пряко и лично избрани и издигнати от Исус Христос.
Второ, Той
им се представи, даде им даде много убедителни (текмерион)
доказателства, че е жив и то в продължение на 40 дни. Говореше
им за Царството, ходеше с тях, ядеше с тях, те Го пипнаха и видяха, че не е
призрак. Те бяха свидетели и на възкресението Му (1:22).
С една дума,
Исус стана осезаем за техните сетива: зрение, слух и ръце. По-късно
Павел и Яков щяха да срещнат възкръсналия Господ (1 Кор. 9:1, 15:7,8). Ето
защо след тях не е имало и не може да има такива апостоли.
Но всички
ние като ученици на Исус можем да кажем, че Той също ни е избрал,
разкрил ни се е и ни е изпратил като свои свидетели, дал ни е своя Дух.
И както и
на апостолите, Той заръча и на нас да проповядваме в
Негово име покаяние и прощение на греховете сред всички народи (Лука 24:47). Да
сме Неговите пратеници и мисионери в този свят.
Защото в крайна
сметка, на света има два вида хора: тези, които трябва да
споделят за Христос и тези, които трябва да чуят за
Него.
В една църква
обявили, че ще съберат дарение за един мисионер
в Африка. Когато дискусът стигнал до един богат човек, той го отместил
встрани с думите „Аз не вярвам в християнски мисии.“ „Тогава си
вземете нещо“, казал разпоредителят. Това е за езичниците.“
Исус се
яви на апостолите и накрая, им заръчва да чакат в Ерусалим, докато
получат обещания дар (ст.4). Кой беше този дар? Това беше Духът
на истината, който щеше да им напомня на какво ги е учил Той (Йоан 14:26).
Това са четирите
стъпки от подготовката на Христовите апостоли. Те бяха лично избрани от
Божия Син, бяха очевидци на историческия Исус, имаха
заръката и разрешението Му да говорят в Негово име, бяха облечени със силата на
Христовия Дух.
Именно чрез тези
хора Исус продължава да ‘действа и да ни учи’. Лука възнамерява да ни запознае
с тях в Деянията. Това са неудържимите. И най-хубавото е, че ние също имаме
тази сила на наше разположение!
Деян. 1:6-8. „И
тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще
възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или
времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила,
когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в
Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“
Как мислите,
разбираха ли учениците какво царство Исус е основал?
Очевидно учениците
не разбираха какво точно е това царство. Те попитаха Исус дали ще
възстанови царството на Израел сега. След това, след като се възнесе пред
тях, те продължиха да гледат в небето, като че ли очаквайки той
да се върне отново.
Но въпросът
им не беше толкова неуместен. Защото темите за Божието царство и за Божия
Дух са свързани. Когато Бог установи царството на Месия, казват
пророците, Той ще излее Своя Дух – това щедро изливане на
Духа, на което ще се радват всички, ще бъде сред основните знамения на
Неговото господство:
Йоил 2:28 „И след
това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения.“
Щом Духът ще
дойде, това не означава ли, че ще дойде и Царството? Грешката
на апостолите е, че тълкуват неправилно естеството на
Царството. От глагола „възстановявам” се вижда, че учениците очакват политическо царство
с определена територия; от въпроса „сега ли ще възвърнеш на Израил”
се вижда, че имат предвид национално царство, а от
наречието „сега” личи, че се надяват това да стане незабавно.
Исус обаче им
казва, че по своята същност Божието царство е духовно. То
представлява господство на Бога чрез Святия Дух в живота на вярващите.
Но най-интересното е, че макар и то да не се отъждествява с политическа
идеология или програма, то води до сериозни политически и
обществени промени, защото ценностите му влизат в сблъсък с
ценностите на света.
Първи
евангелските християни в България са заговорили против употребата
на спиртни напитки и тютюнопушенето. За много години
въздържателното дело си останало евангелско, защото за него се говорело само
от амвоните на евангелските църкви. По-късно се организират
въздържателни съюзи, издават се книжки и образователни брошури.
През 1907
г. мисионерът Джеймс Кларк издава над 100000 въздържателни
брошури, някои от които с разрешение на Министерството на просветата,
били разпространени сред учениците. Много салони и кръчми той украсил
с илюстрации като „Пътят на пияницата или 5-те стъпала, които водят
към съвършено опропастяване.“
С постъпки
пред народни представители Кларк полага основите на противоалкохолна
програма в страната и за издаване на закон, забраняващ продажба на
алкохол на младежи под 20 годишна възраст и въвеждащ противоалкохолно обучение
във всички училища.
Божието царство
е духовно, но води до реални обществени промени!
Второ, в Божието
царство, казва Исус, влизат всички народи. От центростремителното поклонничество
на народите в СЗ (Ис. 2:2-3), в НЗ то се трансформира в ‘центробежна
мисионерска дейност.’ Исус заръчва на Своя народ да тръгне и да
поучава други народи.
Деян. 1:8 „но ще
приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене
както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“
В лекция по
мисионерство в Московския Библейски Институт преподавателят
помолил студентите да се представят, като кажат как се казват и къде
служат. Един студент се изправил и казал, „От всички пастори тук, аз съм
най-верния на заповедта на Исус в Деян 1:8!“ След първоначалната
изненада у другите, той продължил. “Там се казва да бъдем свидетели за
Исус до края на земята. Аз съм пастор на север от арктическия кръг в едно
село, което се казва Ямал. На местния език това означава „Края на земята“.
Всички се разсмели.
Всяко кътче на
земята, без значение колко отдалечено е то, трябва да бъде
докоснато от посланието на кръста. Ако ти си повярвал в Исус Христос и
Неговият Дух обитава в теб, Той те е избрал, екипирал те е с всичко
необходимо и те е изпратил – в твоето семейство, блок, училище,
университет или работно място. Дори да отидеш на края на земята, ти си
изпратен там с мисия!
Свидетелстваш ли
за Исус?
Всъщност, в Деян.
1:8 откриваме обобщено съдържанието на цялата книга.
Така глави 1-7
описват събитията в Ерусалим, 8 глава – разпростирането му до Юдея и
Самария, а от 9 глава (приемане на християнството от Павел) до края четем
за мисионерските му обиколки до ‘края на земята’, Рим.
Но това щеше да
стане след като апостолите получат обещания Святи Дух. За
това историческо ‘изливане’ на Святия Дух ще говорим
следващата неделя.
Така Христовият живот, смърт, възкресение и възнесение намериха
своята кулминация в този най-велик дар, изливането на Святия Дух.
Святият Дух щеше да стане основното доказателство, че Божието царство е
въдворено.
Защото това
завършване на Христовото дело на земята беше също така и едно ново
начало. Точно както Духът дойде върху Исус, за да го подготви за
неговото публично служение, така сега Духът щеше да дойде върху
неговите люде, за да ги подготви за тяхното служение.
Разбира се, щеше
да има и разлика. Сега апостолите вече нямаше да са
наблюдатели, а самите те щяха да бъдат движеща сила на Христовото служение на
земята. Те вече разполагаха с Духа и вместо да гледат нагоре към
Исус те трябваше да се захванат за работа и да изпълнят Неговото поръчение
да станат свидетели за него до края на земята. Те трябваше не да гледат
към небето, а да идат до края на земята.
И днес много
християни са склонни да проявяват нездравословно любопитство към
небесния свят. Това им пречи да се заемат с възложеното им от
Бога служение. Вместо това ние трябва да свидетелстваме за Исус със силата на
Духа.
Други вярват на
политически утопии. След Балканските войни и Първата световна война много
млади хора са повярвали в политическата утопия на комунизма. Днес
като че ли по-характерна за християните е апатията и
незаинтересоваността от обществените въпроси.
Шепата
протестиращи срещу ИК и други погрешни политики на
правителството е доказателство за това. Позицията „от мен нищо не
зависи“ и напразното взиране в небето с очакване Исус да дойде и да накаже
нечестивите не е онова, което Той иска от нас. Той очаква ние да
свидетелстваме за Него – с думи, живот, а понякога и с ясно заявена позиция по
наболели въпроси.
Това съзнание,
че имат отговорна мисия, виждаме у апостолите. В следващия пасаж,
Деян. 1:12-26, Лука описва какво те правеха между възнесение и Петдесятница. Молитвата беше
тяхна основна дейност след завръщането им от Елеонския хълм в Ерусалим.
Лука ни казва, че тя е имала две характеристики, за които Калвин казва, че
са ‘две същностни характеристики на истинската молитва, а именно, че те
са постоянствали и че са били в единодушие’ (ст.14).
Забележете,
че апостолите не чакаха обещания Святи Дух със скръстени ръце. Исус
им беше заповядал да чакат неговото идване, но това не отменяше нуждата
от молитва.
Уилям Уилбърфорс, който инициира огромни социални реформи в Англия, се е молил обикновено 3
часа на ден. Заедно с други християни са организирали християните в страната за
молитва преди важни дебати в парламента. В нашата църква също вярваме в силата
на молитвата, затова преди всяко богослужение имаме време за молитва и
организираме периоди за пост и молитва.
Апостолите демонстрираха
единство и постоянство в молитвата – насърчавам те да опиташ това и
ще бъдеш изненадан от резултатите!
В
заключение, първата глава на Деяния повдига въпроси, на които всеки
от нас трябва да си отговори. Повярвал ли си на
свидетелството на апостолите за Христовата смърт и
възкресение? Получил ли си Духа? Молиш ли се за
свидетелството на Исус в света, започвайки от твоя Ерусалим – от Варна? Служиш
ли на Бога с дадените ти от Святия Дух дарби? Преживял ли си неговата сила? Или изпадаш в нездравословно
взиране в небето? Как можеш ти и нашата църква да приближим идването
на Христос тук, във Варна, и на земята?
Както Константин
Преславски пише в първото българско стихотворение-акростих, „Азбучна
молитва“,
Аз се Богу моля с
тия думи:
Боже,
светотворче, що създаде
Видим свят и
дивен свят невидим!
Господ-дух прати
ми ти в сърцето
Да ме лъхне с
пламенното слово –
Ето в прави път
да тръгнат всички
Живи в твойта
заповед пречиста!
...
Ръце вдигам да
получа мъдрост,
Сила, що обилно
от небето
Ти даряваш на вси
твари живи...
Да направя явно
твойто слово за народа!
На Светата Троица
прослава:
Всяка възраст ней
хвала въздава!
И народът мой
Отца и Сина
И Светия Дух
възвеличава –
Днес, вовек веков
и до амина.
Нека да се
молим. Да благодарим на Бог за това, че е изпратил Духа
си. Нека да го помолим да ни даде сила, за да можем да
продължим мисията на Исус и на неудържимите в нашето
поколение. Амин!
---
БПЦ "Нов живот" Варна
13.05.2018 г.
