Saturday, January 13, 2018

Защото вие сте пара (Яков 4:11-17)


/проповед/

Преди няколко дни по новините съобщиха за кола, която не спряла на жп прелез. Цялата кола е пометена от преминаващия влак. Тридесет и девет годишният шофьор от Варна е имал добра видимост, имало е звукова сигнализация, но не е спрял на знака стоп. Очевидно е бързал.

Днес ние живеем така, сякаш ще живеем вечно. Забързани сме в своя бяг. За нас знаците „Стоп“ не важат. Затова Яков ни казва: „Слушайте сега!“ Намалете скоростта. Спрете и чуйте, имам да ви кажа нещо важно. Оставете за момент плановете си, прекратете разговорите си, изключете телефоните си и отворете ушите си.

„Слушайте сега!“

Ние бързаме. Шефът на работа иска отчета до утре; трябва да взема децата от училище, да отида до магазина, колата пак е за ремонт, после трябва да мина през офиса...

Най-вероятно към офиса е бързал и бизнесменът Петър Христов, когато е прострелян с 8 куршума на софийския булевард „България“.

В нощта на 14-ти срещу 15 април 1912 г., 2200-та пътника на Титаник вече са си били легнали, унесени в сладки сънища, сигурно са си мислели, като пристигнем в Ню Йорк, ще се установим, ще опитаме някакъв бизнес, няма как да не ни потръгне – когато малко преди полунощ корабът е прорязан от голям айсберг и 1500 от тях потъват в ледените води на океана.

Слушайте сега!

Жителите на Содом и Гомор сигурно тъкмо ставаха от сън при изгрев слънце, прозяваха се и се канеха да излязат всеки по делата си, и точно тогава от небето се изля дъжд от огън и сяра и всички умряха, с изключение на Лот и двете му дъщери.

Животът на тази земя е крехък.

Досега в поредицата „Действена вяра“ върху посланието на Яков говорихме за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем  благочестив живот и да не показваме пристрастия, да обуздаваме езика си и как да имаме вяра, която носи мир.

В пасажът, който ще разгледаме днес, той насочва вниманието към живота ни на тази земя. Тук Яков ни насърчава да признаем Божия суверинитет над нашите планове и да живеем така, че да използваме всяка възможност да Му служим. Яков пише:

Яков 4:13-14a: „Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим – когато вие не знаете какво ще бъде утре.“

Вие не знаете дори какво ще бъде след 10 минути, да не говорим за утре или за догодина! Тези бизнесмени самонадеяно смятаха, че ще се събудят утре, че ще пристигнат без проблеми в града, че ще спечелят след година и че никой няма да ограби печалбата им. 

Исус разказа притчата за богаташа, чиито ниви народиха много плод и той реши да построи по-големи житници, за да събере житото си. Успокоен от този бизнес план, си каза: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?“ (Лука 12:16-21)

Вие не знаете какво ще бъде утре!

Означава ли това да не планираме? Не, разбира се, планирането е от Господа. Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.“ (Притчи 16:1) Писанията ни насърчават да планираме, но това трябва да става със съзнанието за Божия суверинитет над нашия живот и в съгласие с библейските приоритети.

Мъдро е да планираме и да си поставяме цели в работата, в брака си и в личния си живот. Мъдро е да планираме да прекарваме време със съпруга/та и децата си. Мъдро е да работим и да получаваме възнаграждение за труда си. Мъдро е да пестим, да си открием пенсионен влог и да мислим за старините си.

Проблемът на тези хора в ст. 13 и 14 беше, че те си правеха планове без Бога. Вместо това, трябваше да кажат, „Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.“ (ст.15). Ако е рекъл Господ, ще отидем тук или там.

Исус е Господ над целия ти живот, от понеделник до неделя, не само на неделята! Планирай, но чакай отговор от Господа. И знай, че животът е кратък.

Утре може да не сте живи, казва Яков. Днес ни има, утре ни няма.

Яков 4:14б: „Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва.“

Животът прилича на пара. Парата е мимолетна. Идва и си заминава. Затова

Яков 4:11 “Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона.“

Законът на любовта ни повелява да обичаме ближния. Но ако злословим срещу другите ние отхвърляме закона и по този начин се поставяме в ролята на законодател и съдия. Но „само един е Законодател и Съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си...“ (ст.12)

Защото вие сте пара. Ти си пара.

Смисълът на сравнението с пара не е в това, че животът е безсмислен, а че е временен.

Парата не е безсмислена, тя е важна. Без нея не би имало облаци, дъжд или сняг. Без нея не би бил възможен и парниковият ефект, който поддържа достатъчно топла атмосферата и същевременно охлажда земната повърхност. Така прави животът възможен.

Парата е важна, но парата е временна! Същото е и с нас, хората. Ние сме създадени по Божи образ, човешкият живот е ценен, но поради първородния грях ние сме смъртни.

Комунистическите диктатори в България и бившите социалистически страни си играеха с живота на милиони хора. Някои си избираха псевдоними, които трябваше да покажат на „масите“ тяхната власт и сила – Сталин означава стомана, а Молотов – чук. Издигнаха си огромни паметници, сякаш ще живеят вечно. Но и те са пара, изпариха се яко дим. Това е съдбата на всички тирани.

Между другото, имена величаещи светлото комунистическо бъдеще имаше и сред „масите“. Ето някои: Вовеки Веков Иванов, Аврора Спартакова, Гранит Ангелов, Великан Тодоров, Ленин Шилигарски, Стоман Каракашев, Мрамор Полежански, Столетник Стойков. Но даже да са живели сто лета, и те са пара.

Животът е мимолетен. Някой беше казал, че животът е като руло тоалетна хартия. Колкото повече се приближаваш до края, толкова по-бързо намалява! Затова, заедно с Мойсей ние трябва да е молим, „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.“ (Псалми 90:12)

На 1 януари 2019 година аз ставам на 50 години. До 70-та си годишнина, ако преди това не се преселя в небесното си жилище, имам още 7651 дни. Това са само 1093 седмици! Само Бог може да ми даде мъдрост как да изживея оставащите си дни на земята така, че да Му принасям слава!

Животът е кратък и смъртта е сигурна. Бърнард Шоу е казал, „Статистиката за смъртта е доста впечатляваща. Един от всеки един човек умира.“ Смъртта не е вероятна, тя е абсолютно сигурна. Всеки ще умре и ще застане пред съдния престол на Бога. Би трябвало заради това всеки човек да копнее да разбере как може да живее в изправни взаимоотношения с Бога.

Но на практика хората не мислят, за това и живеят така, сякаш няма да умрат. Гледат по телевизията как трупове се носят по водата след голямо наводнение, поклащат глава и след това излизат и тръгват по своите задачи без дори да се замислят да се покаят за греховете си!

Исус каза за галилеяните, които Пилат беше избил: „Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“

Ако изпаднеш в бедствие, гледай да си се покаял за греховете си, защото ако не си го направил, ще умреш в греховете си и ще бъдеш осъден на вечна смърт.

Животът е крехък. Животът е кратък. Ти си пара. Отдай славата на Бога. Смири се и не забравяй, че Бог е суверен. Няма място за хвалене. Хората, на които Яков пише, бяха християни, но въпреки това в своята самонадеяност бяха забравили, че Бог управлява живота им.

Наполеон е бил гениален военен стратег, но гордостта е довела до падението му. Канел се да нападне Русия и тогава един негов приятел се опитал да го разубеди. Когато станало ясно, че той няма да отстъпи от намерението си, приятелят му казал, „Човек предполага, Бог разполага.“

Наполеон гневно отвърнал, „Аз предполагам и аз разполагам.“ Един християнин, който дочул тази реплика, казал, „За мен това беше повратната точка в завоеванията на Наполеон. Бог няма да допусне някое нагло създание да узурпира неговите прерогативи.“ И наистина, нападението срещу Русия поставило началото на края на Наполеон.

Яков 4:16: „Но сега славно ви е да се хвалите. Всяко такова хвалене е зло.“

Ние може и да не сме толкова самонадеяни като Наполеон, но също като него можем да кажем: „Аз съм решил да направя това и нищо не може да ме спре!“

Това, казва Яков, е зло. За всяко нещо ние трябва да отдаваме хваление на Бога. Всичко, което постигаме, е възможно благодарение на Неговата благодат. Когато осъзнаем това, тогава ще съобразяваме всичките си планове с Божия съвършен план за нас. А ако успеем да направим това, тогава ще знаем как да правим добро и ще се стремим да го правим. Защото,

Яков 4:17: „Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях.“

Ако Святият Дух е в нас, ако сме Христови и общуваме с Него в молитва, чрез Словото, чрез общността, тогава ние ще знаем какво трябва да правим. И ако знаем, няма да имаме извинение, ако не го правим.

Той ни заповядва да обичаме ближния си. Ние нарушаваме тази заповед, ако мразим ближния. Но ние я нарушаваме и ако оставаме пасивни към страданието на ближния си и живеем егоистично.

Грях е не само да правиш зло, но и да не правиш добро!

Разбира се, ние не можем да прави добро на всички по всяко време. Но статистиката показва, че в повечето църкви 20% от хората вършат около 80% от работата, а другите 80% от хората седят със скръстени ръце!

Служението трябва да е убеждение, не просто някаква дейност. Ако идваш на църква само за да получаваш, или да се видиш с хората, нямаш убеждението, че трябва да служиш. Използваш църквата, за да посрещне нуждите ти, но не се интересуваш как Бог иска да те използва. Превърнал си се в религиозен консуматор вместо в Христов последовател.

Да имаш убеждението на слуга означава да се молиш така: „Господи, ето ме, готов съм да върша твоята воля.“ Дай ми очи да виждам хората както Исус ги вижда, дай ми сърце да ги обичам както Ти ги обичаш. Използвай ме като работник на нивата си.

И между другото, първото място, където Бог иска да Му служиш, е твоя дом. Следвай примера на Исус, който не дойде да му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28)

Защото ние сме пара. Бог е суверен и покорството на Божията воля в смирение е единственият разумен начин да живеем. Но някой ще каже, това е много трудно. Всеки ден се боря с моето его и много често губя битката.

Преди няколко дни една моя позната ми се обади разплакана по телефона да отида да убедя съпруга й да се съгласи да ампутират пръстите на краката му, защото иначе го заплашва гангрена, некроза и агонизираща смърт. Той има увредени кръвоносни съдове следствие на тютюнопушене. Животът е кратък, но има значение как го живеем! Ние сме пара, но и парата има цел и предназначение!

Какво да правим тогава? Предлагам ти да направиш следното. Първо, ако още не си го направил, покай се и покани Исус да стане Господ на твоя живот. Всеки умира физически, но не е нужно да умираш духовно. Ако се родиш духовно, ще избегнеш втората смърт и ще живееш вечно с Исус.

Второ, замисли се как искаш да изглежда живота ти, когато си на смъртното си легло. Какво би искал да си постигнал от гледна точка на вечността? Може като си отидеш вкъщи да вземеш лист хартия, да се помолиш, да попиташ Бог каква е целта на твоя живот, и да я запишеш. Ето моята цел:

„Аз съществувам, за да прославям Бога, като служа на моето семейство, правя ученици на Христос и обучавам лидери за Царството.“

Твоята цел трябва да отразява дарбите, които Бог ти е дал. И след като напишеш цел за живота си, може да набележиш някои конкретни цели, които да ти помогнат да следваш тази основна цел. Може например да си поставиш за цел всяка сутрин да четеш Словото и да се молиш за 20 минути.

За брака ти, може да запишеш, че искаш да имаш разговори всеки ден със съпруга или съпругата си поне за половин час. Можеш да си поставиш за цел от финансова гледна точка да изплатиш дълга си и да се простирате според чергата си, да не вземате нови заеми. Да даваш десятък за Божието дело.

Може да си поставиш за цел да правиш физически упражнения всеки ден, за да имаш по-здравословен живот. И след като си поставиш цели, периодично да преглеждаш изпълнението им.

Целта е така да броиш дните си, че да придобиеш мъдро сърце (Пс. 90:12) и посветиш живота си в служение на Бога. И ако си мислиш, че от теб нищо не става, нека ти кажа още нещо: Бог знае за всичките ти слабости, но въпреки това може да те използва за Своя слава.

Една стара жена имала менци, с които всеки ден носила вода с кобилицата от кладенеца. Едниният от менците бил спукан и пропускал вода. Докато жената стигнела до къщата си се изпразвал наполовина.

Цели две години всеки ден жената носела вода от кладенеца, но единият от менците пристигал у дома непълен. Другият бил горд с постижението си винаги да е пълен. Първият обаче се срамувал от недъга си и от това, че правел само половината от това, за което е предназначен.

След две години на горчив провал, един ден той проговорил на кладенеца и казал на жената: „Срамувам се от себе си, защото съм спукан и по целия път от мен изтича вода. Старицата се усмихнала и казала: „Забелязал ли си, че от твоята страна на пътеката има цветя, а от другата няма? Това е така, защото аз винаги съм знаела за твоя недостатък.

Но посадих цветя от твоята страна на пътеката и всеки ден, докато нося кобилицата, ти ги напояваш. Цели две години бера красиви цветя, с които украсявам масата. С твоя недостатък ти внесе красота в моя дом.

Животът е крехък и кратък, затова няма място за самонадеяност. Но ако Бог е в центъра на твоите цели и планове, тогава ти можеш да служиш на Него и да внасяш красота в живота на другите.

Нека се помолим.

____________
БПЦ "Нов живот" Варна
14.01.2018 г.