/проповед/
Христос възкръсна! Наистина възкръсна!
Честито Възкресение Христово! Как сте? Успяхте ли да се подготвите за Великден?
Някои хора от браузване в интернет не са успели да дойдат на църква, камо ли да се подготвят за Великден. Един мъж казал:
"Спрете ми нета!... Трябва да успея да се приготвя за Великден, да махна елхата, гирляндите..."
Днес е Възкресение. Това е велик ден в човешката история, затова нашият народ го е нарекъл Великден. Днес ние сме се събрали да празнуваме възкресението на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Но дори днес нашата радост не е пълна поради злото, което виждаме в света. Разбити семейства. Геноцид над цели нации и етнически групи.Убийства и изнасилвания. Експлоатация на детски труд и домашно насилие. Секс робини и проституция. Световни конфликти.Омиротворяващи операции. Жертви на атентати.
Преди 12 години е нападната българската военна база в Кербала (Ирак). Загиват петима наши военослужещи. Представям си какво са почувствали техните съпруги, бащи и майки, когато са научили за смъртта им...
Превъртаме лентата 14 години преди това. Съкрушена от скръб е и майката на Клейтън Карпентър, Рут Дилоу. На 27 февруари 1991 г., в разгара на операция „Пустинна буря” в Кувейт, тя получава много тъжно известие от Пентагона. В него й съобщават, че синът й е стъпил върху мина и е загинал.
По-късно Рут пише: „Не мога да опиша скръбта и шока, в който изпаднах. Беше непоносимо. Цели три дни плаках. Цели три дни давах израз на моя гняв и на загубата си. Три дни различни хора се опитваха да ме утешат, но неуспешно, защото загубата беше твърде голяма.”
На третия ден от известието телефонът иззвънява. Гласът отсреща казал: „Мамо, аз съм. Аз съм жив.” Рут Дилоу казва: „В началото не можах да повярвам. Но след това разпознах гласа му и той наистина беше жив.” Известието, което била получила, било грешка.
Тя разказва: „Смеех се, плачех, искаше ми се да се премятам във въздуха, защото моят син, когото смятах за мъртъв, беше жив. Едва ли някой някога ще разбере как съм се почувствала тогава.”
Може би никой от нас не би разбрал как се е почувствала. Но някой от новозаветните личности биха я разбрали, защото самите те са преживели същите чувства. Един ден те гледаха как приковават на кръст техния най-добър приятел и учител. Те видяха болката Му, когато викаше „Жаден съм” и „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?”
Те слушаха, когато накрая той отпусна глава и каза: „Свърши се!” и „В Твоите ръце предавам духа си.” Те наблюдаваха, когато сваляха тялото Му от кръста и Го погребваха. Заедно с Него бяха погребани всичките им надежди и мечти.
В петък и цялата събота те скърбяха, докато накрая, „в първия ден на седмицата, рано сутринта”, както казват Писанията, няколко жени се отправиха по пътеката, водеща до гроба. Те се чудеха кой ще отвали камъка, за да помажат тялото.
Но щом пристигнаха, откриха че камъкът вече е отвален. Ангел им каза: „Сгрешили сте мястото. Търсите Исус сред мъртвите. Той не е мъртъв, Той е жив. Той възкръсна както беше казал.”
„Той възкръсна!” Това празнуваме ние тази сутрин. Когато претеглим всички доказателства, ние се убеждаваме, че Исус е жив. Той възкръсна от смъртта и каква промяна само внесе Неговото възкресение!
Петнадесета глава на 1 Коринтяни е посветена на възкресението. В стихове 1-8 Павел пише: „Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали.
Защото първи ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока.”
След това въведение Павел развива убедително аргументи в подкрепа на възкресението на Христос. И накрая в 51 и 52 ст. той насочва вниманието си към това, което ще се случи при Второто идване на Христос: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на окото, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.”
На Великден Христос възкръсна и се възнесе при Отца. И един ден Той ще се върне, за да установи Своето управление. Дотогава Той изпратиСвятия Си Дух за укрепване на светиите и за да води Църквата в свидетелството й за Него.
Но сигурно си задаваш въпроса: какво се промени след Великден? Нима светът сега е по-добър? Затова на този Великден искам да говоря за някои от трансформациите, настъпили следствие на възкресението на Исус.
1. ПРОМЯНАТА В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ КРЪСТА И ГРОБА
Преди възкресението кръстът е бил известен само като инструмент за мъчение и екзекуции. Той представлявал груби дървени греди, попити с човешка кръв. Тази екзекуция била толкова ужасна, че римските власти забранявали разпъването на римски граждани. Разпятието било единствено предназначено за робите и най-големите врагове на империята.
Но днес, благодарение на Неговото възкресение, ние носим кръстче като красиво украшение, защото навсякъде по света кръстът се счита за символ на надежда и напомня за Божията любов към нас.
Защото, по думите на Джон Стот, там, на кръста, се срещнаха Божията любов и Неговата святост. Бог ни обича, но Той е справедлив Бог. Затова плати цената за нашите грехове, като жертва единородния си Син. Няма по-голямо изражение на Божията любов от кръста. Ако търсим дефиниция на любовта, трябва да я търсим не в речника, а на кръста. (Джон Стот)
Какво да кажем за гроба? Преди възкресението повечето от хората в света са смятали гроба за последната инстанция, за края на всичко.
Въпреки афишираната принадлежност към християнския свят, много българи се съмняват в историческата достоверност на възкресението. В литературата ни има много примери, демонстриращи несигурността в спасението и вечния живот.
В стихотворението „Майце си”, Христо Ботев оплаква своята нерадостна съдба на борец за свобода. Той знае, че го чакат неминуема смърт и студения гроб. Единственото му желание е да прегърне своите близки,преди да изгние в гроба. „Баща и сестра и братя мили / аз да прегърна искам без злоба, / пък тогаз нека измръзнат жили, / пък тогаз нека изгния в гроба!”
Но ние, християните, знаем, поради възкресението днес можем да празнуваме, защото животът започва истински след смъртта и никога няма да свърши. Това те кара да се чудиш защо отделяш толкова много време в тревоги и притеснения за материални неща.
Някой беше казал: „Бог е Бог на невероятното. Животът на Исус е рамкиран между две невъзможности: утробата на девица и празния гроб. Исус влезе в света през врата с надпис „Вход забранен” и излезе през врата с надпис „Няма изход”.”
Стражата не беше препятствие пред възкръсналия Исус. Камъкът не можа да спре чудото на възкресение. Завистта на фарисеите не попречи гроба да остане празен. Страхът на Пилат не успя да скрие истината, че Исус победи смъртта. Смъртта беше победена от Възкресението и Живота. „О, смърт, къде ти е жилото!”
Някой беше казал: „Прекарах повечето от дните си в търсене на гърнето с жълтици в края на дъгата. Накрая го намерих в подножието на кръста.”
Къде търсиш твоето гърне с жълтици? Къде е твоето богатство?
Цял живот ние работим и се стремим да натрупаме неща, които смятаме за важни. Но когато се изправим пред смъртта и се замислим за това какво става след нея, всички тези неща загубват своето значение и смисъл.
Има ли някакво значение в какъв апартамент живеем? Каква кола караме? Какви дрехи носим? На какъв телефон говорим? Ако говорим за вечността, всички тези неща губят своето значение.
Всичко, което виждаме от едната страна на възкресението, е временно. Само нещата, които не можем да видим са вечни. Каква промяна внася възкресението! Великден променя всичко!
2. ПРОМЯНАТА В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖИВОТА
Второ, освен промяната в отношението ни към кръста и гроба, вижте как се е променил самият живот. Достигат ли до вас посланията, които светът изпраща през последните години? Чувате ли гласовете на безпомощност и отчаяние, които напоследък преобладават?
Изведнъж ние осъзнахме, че планетата земя е засегната от злото на тероризма. Недалеч от нас бушуват войни. Край нашите граници преминават хиляди бежанци в търсене на по-добро бъдеще. Клетки на Ислямска държава в Европа убиват невинни хора. Възражда се тоталитаризма. Оранжева революция в Украйна, нежни революции в арабските страни, шарена революция в Македония. Всички вече разбираме, че битката със силите на омразата и злото ще бъде трудна и продължителна.
Освен това, има болести, за които нямаме лек. Семейства се разпадат. Деца биват малтретирани. По улиците ни спят бездомници. Момичета продават своята плът. Политици продават своята душа.
Ако наблюдавате тази гледка продължително време, ще се отчаяте. Ако единствената ни надежда е тази, която предлага този свят, ние нямаме надежда, защото посланието, което изпраща светът до нас е „надежда всяка тука оставете”. Това е послание на отчаянието.
В неговия капан попадат не само бедните и онеправданите, но и много известни личности. Хърбърт Уелс казва: „Нямам мир. На края на възможностите си съм. Американският писател Хенри Торо пише: „Повечето хора водят живот на тихо отчаяние.” Българският поет дисидент Петър Манолов пита: „Не сме ли прекалено усложнени и както трябва ли живеем?”
Както трябва ли живеем? Може ли да се живее без цел, смисъл и посока? То е като да се носиш в океана на живота като кораб без руля. Рано или късно ще потънеш във връхлитащата буря.
За разлика от света, Исус каза: „Аз дойдох, за да имате живот, и да го имате изобилно. Дойдох, за да ви покажа как да живеете, за да ви дам мир, надежда, радост и любов; да ви дам причина да съществувате.” (по Йоан 10:10)
Исус дойде при нас, за да можем ние да отидем при Отца. Исус стана човек, за да може ние да станем христоподобни. Исус бе арестуван, за да бъдем ние свободни. Исус бе осъден, за да може Варава и ние да бъдем амнистирани. Исус умря, за да можем ние да имаме живот. Исус бе прободен, за да можем ние да бъдем изцелени. Исус стана беден, за да бъдем ние богати в Него. Исус изпи горчивата чаша, за да можем ние да пием живата вода. Исус взе нашия грях, за да облечем Неговата праведност. Исус каза: „Свърши се!”, за да можем ние да имаме нов живот.
Има живот след живота! Възкресение промени историята. Великден промени всичко.
Дори когато животът е изпълнен с болка, дори когато се бориш със самотата и скръбта, ти ще можеш да продължиш. Ще откриеш силата, която идва чрез вяра в Исус и Неговото възкресение.
3. ПРОМЯНАТА В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СМЪРТТА.
След Великден се промени отношението ни към кръста и гроба. Променено е отношението ни към живота. Накрая, стигаме до промяната в отнoшението към смъртта. Преди възкресението смъртта беше краят. Преди възкресението смъртта беше завесата, която се спуска и представлението свършва. Преди възкресението можехме единствено да скърбим като хора, които нямат никаква надежда.Черните дрехи и жалейките на българските погребения са израз точно на липсата на всякаква надежда, че ще видим отново своите близки.
Но след възкресението, когато някой почине, ние скърбим, защото сме загубили някого, когото обичаме. Но ние скърбим като хора, които имат голяма надежда, защото Исус Христос е жив и обещанието на Писанието е, че ако Той е жив, ние също можем да живеем вечно чрез вяра в Него.
Нашите грехове са простени чрез Неговата пролята кръв и ние имаме обещанието за вечен живот. Това променя цялостното отношение към самата смърт.
В книгата на Хенри Гарити „Портрети на устояване” се разказва за някой си Карл, който бил много богат човек и имал голямо имение. Той обичал да язди през своята долина, да гледа всичко, което притежава и да се любува на голямото си богатство.
Един ден, докато Карл яздил така, стигнал до хълм и в далечината видял един от наетите от него фермери – стар човек на име Ханс. Вече било обед и Ханс тъкмо бил сложил малка масичка в сянката на едно дърво и се готвел да обядва.
Но преди да започне да яде, той навел глава и долепил ръце за молитва, за да благодари на Бог за храната.
Карл наблюдавал как старецът се моли. После хвърлил поглед на храната. Тя представлявала филия сух хляб и бучка сирене. Със злобна усмивка Карл казал: „Ако имах само това за ядене нямаше да си правя труда да се моля.” Ханс отговорил: „На мен ми стига. Благодарен съм, че Бог е снабдил.”
Изненадан от отговора на стареца, Карл обърнал коня си и се приготвил да си тръгва. Но преди да го направи, старият Ханс казал: „Чакай малко. Трябва да ти кажа нещо. Снощи имах сън. В съня си видях прекрасна картина и след това чух глас да ми казва: „Тази вечер най-богатият човек в долината ще умре. Тази вечер най-богатият човек в долината ще умре.”
„Глупости”, казал Карл, докато се отдалечавал яхнал коня си. Но докато яздел думите на стария Ханс продължавали да отекват в ушите му. „Тази вечер най-богатият човек в долината ще умре.”
Дотогава той бил се чувствал много добре, но изведнъж го пробола болка в гърдите. Той се запитал: „Нима е възможно да е истина? Наистина ли ще умра тази нощ?”
Щом стигнал у дома, той се обадил на своя лекар и му разказал за съня на стария Ханс и за болките, които чувствал. Докторът отговорил: „Мисля, че няма от какво да се притесняваш, но за твое успокоение, ще дойда и ще те прегледам.”
Докторът дошъл и го прегледал. След като прегледът прключил, той казал: „Карл, як си като бик. Няма да умреш тази вечер.” Карл отговорил: „Сега се чувствал малко глупаво, че изобщо обърнах внимание на съня на стареца, че най-богатият човек в долината ще умре тази вечер. Но само исках да съм сигурен.”
Успокоен, той си легнал да спи. На следващата сутрин някой почукал на вратата и човекът отвън казал: „Карл, старият Ханс починал снощи.” Наистина най-богатият човек в долината умрял същата нощ.
Исус стана беден, за да можем ние да станем богати!
Великден промени всичко.
Павел писа: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?” (1 Кор. 15:55). „Да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.” (1 Кор. 15:57).
Неговото възкресение променя всичко. Преди него нещата изглеждаха толкова важни. Но сега те са доста незначителни. Преди него времето беше ограничено. Но сега разполагаме с цялата вечност.
Великден променя всичко.
Преди гробът беше последната дестинация. Сега ние пътуваме към нашия дом – новото небе и новата земя. Преди животът бе изпълнен с отчаяние. Но сега той има цел, посока и значение. Преди смъртта беше краят. Сега тя е едва началото.
Каквото и да решиш днес, Той те кани да предадеш живота си на Него и да промени целия ти живот. Моля се да откликнеш на Неговото предложение.
Нека се помолим.
