Tuesday, December 16, 2014

Рождество през очите на Йосиф

/проповед/

Aко ви попитам кои са най-известните влюбени двойки в човешката история, какво ще ми отговорите? Ромео и Жулиета? Антоний и Клеопатра? Тристан и Изолда? Най-вероятно няма да споменете Йосиф и Мария, защото когато ги споменаваме, те обикновено са в сянката на Исус, както и трябва да бъде.

Но ако изследваме любовта на Йосиф и Мария, мисля че ще видим, че тя би издържала теста. Тяхната любов помежду им и любовта им към Бог са описани в една от най-великите любовни истории, историята на Рождество.

Така че, тази сутрин ви каня да разгледаме Рождество през очите на Йосиф и да чуем неговия разказ за Рождество. Четем за него в Матей 1:18-25. Нека прочетем пасажа.

Тази история се състои от 4 части и във всяка от тях ще видим колко много Йосиф обича Мария.


1. Радостно очакване.

В началото на пасажа виждаме радостното очакване. Ст. 18 започва така: „А рождението на Исус Христос беше така: след като бе сгодена майка Му Мария за Йосиф...”

Важно е да знаем, че еврейското бракосъчетаване се състои от 3 етапа. Първият е годежът. Обикновено той се организира от родителите. Родителите на годениците се събират и обсъждат годежа. Едните казват: Бихме искали дъщеря ви да се ожени за нашия син. Нейните родители отговарят: „Не е лоша идея, хайде да я обсъдим.” После организират годежа без дори младите да участват.

Днес младите се женят, след като са се запознали и влюбили един в друг. Те сами решават да се оженят именно в този романтичен период от живота си, мислейки че той ще продължава вечно. Евреите обаче са смятали, че младите хора не притежават мъдростта, необходима за вземане на такова решение, затова вместо тях решавали родителите.

Вторият етап от еврейският брак е, когато годежът се скрепявал с подписване на документ и младите вече се считали за съпруг и съпруга. Въпреки това, те все още не живеели заедно. Това време било посветено на изграждане на взаимоотношенията и опознаване един друг, на планиране, мечти за бъдещето и очакване. То продължавало около година.

Обърнете внимание какво казва Матей: „преди да бяха се събрали”. В това време те нямаха интимни отношения. Йосиф обичаше Мария толкова много, че не се възползва от нея.

Това звучи направо неразбираемо за повечето хора днес. Натискът за интимност преди брака е огромен. Но искам да кажа на младите хора тук. Ако някой ви каже: „Ако наистина ме обичаш, докажи го като ми се отдадеш”, тогава му отговорете: „Ако наистина ме обичаш, ще чакаш, защото ще се запазя за този, за когото се омъжа/оженя. Ако не не искаш да чакаш, значи не си ти този, за когото ще се оженя.”

В чакането има много мъдрост. Бракове, изградени върху похот са несигурни, защото ако изпитваш похотливи чувства към един човек, ще изпитваш същите и към друг. Но бракове, изградени на любов, демонстрират доверие, посвещение и вярност.

Една стюардеса била преследвана от един леко пийнал пътник в първа класа. Той непрекъснато я задявал и се опитвал да я накара да се съгласи да се срещне с него в хотелската му стая същата вечер. Едва се отскубнала от него и попаднала на друг пътник най-отзад в самолета, който се държал по подобен начин и се опитвал да разбере къде ще отседне, и какво ще прави тази вечер.

Пилотът вече съобщавал, че самолетът се приготвя за кацане. Мъжът от първа класа пак я заговорил и й предложил ключ за хотелската си стая. За негова радост, тя му се усмихнала и приела ключа му, като го сложила в джоба си. След това отишла най-отзад, извадила ключа от джоба и с широка усмивка го подала на другия мъж с думите: „И гледай да не закъсняваш!”.

Има различни начини да кажем „Не.” Трябва да се научите да казвате не.

Библията ни казва, че Йосиф и Мария са се пазели един за друг до сватбата си. В този етап от връзката си те вече са били считани за съпруг и съпруга, но все още не били женени, само сгодени.


2. Ужасно разочарование.

Втората част от историята на Йосиф е история на ужасно разочарование, защото ст. 18 продължава така: „...преди да бяха се събрали, тя се намери непразна...”

Това сигурно е бил голям шок и разочарование за Йосиф. Не знаем кой му е казал, но може би е била Мария. Сигурно му е казала нещо като „Йосифе, имам прекрасна новина за теб. Ще си имам бебе, но не какво да е бебе, а Месия, този когото нашият народ очаква от много години. Един ангел ми каза. Попитах го: Как ще стане това, тъй като не познавам мъж, а ангелът каза: „Това, което е заченато в теб е от Святия Дух. Това е чудо, Йосиф. Не е ли прекрасно? Не се ли радваш?”

Да се радва!? Как можеше да се радва? Сигурно си е помислил, че Мария го е предала. Сигурно се е почувствал отхвърлен и си е помислил, че Мария не го обича повече. Днес много хора страдат от несподелена любов. За нея пеят много певци, като тази песен на Боян Иванов (В живота често става така):



Ако ти си отидеш за миг
Ще заровя лицето си в облак
И тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
Ако ти си отидеш за миг

Ако ти си отидеш за миг
Само мъка оттам ще вали
заличила последните стъпки
на съня, който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
Ако ти си отидеш за миг.



Много млади хора се измъчват от несподелена любов, без да съзнават, че не му е времето да мислят за любов.

Но Йосиф беше сгоден и въпреки това Мария го беше отхвърлила. Но дори тогава той пак я обичаше. В ст. 19 се казва: „Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.”

Според Мойсеевия закон Йосиф можеше да я заведе при градските порти и хората там да я убият с камъни. Тогава името на Йосиф щеше да бъде изчистено и репутацията му – възстановена. Но Йосиф реши да не прави това. Той реши да не я излага и да не я наранява, а да се разведат тайно, за да може тя да започне живота си отново. Той също щеше да започне отначало.

Чудя се как се държите в ситуации в брака ви, когато сте разочаровани от съпруга/та си? Отговаряте ли с обида? Домашното насилие днес за съжаление е норма, но то няма оправдание.

Или може би се мръщите и сърдите, и лишавате от внимание другия? Това е детинско. Иска се истинска любов, за да се направиш че не виждаш някои грешки, да простиш и забравиш.
Йосиф демонстрира своята силна любов към Мария като беше готов да се раздели с нея тихомълком.

Някой беше казал, че Любовта е сляпа, а бракът е институция. Следователно, бракът е институция за слепци.” В това има голяма доза истина. Павел каза почти същото в 1 Коринтяни 13 гл.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Така че, когато гледаме на историята на Йосиф, виждаме неговото радостно очакване, но и ужасно разочарование.


3. Сбъдната мечта.

Но както знаем, историята не свършва с развод на Йосиф и Мария, а със щастливо сбъдване на мечтата да са заедно. Ст. 20-23:

20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Святия Дух. 21 Тя ще роди син, и ще Му наречеш името Исус*(Спасител); защото Той ще спаси людете Си от греховете им. 22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: 23 “Ето девицата ще зачне и ще роди син; и ще му нарекат името Емануил” (което значи, Бог с нас).
Каква невероятна радост трябва да е изпитал Йосиф! Ангел на Бога внезапно му се явява и му казва: „Мария не те лъже. Тя ти е била напълно вярна. Не ти е изневерявала. Онова, което й се случва е изпълнение на Божието обещание да спаси Своите люде от техните грехове.”
Повече от 1000 г. евреите бяха чакали идването на Месия. Над 300 пъти Бог бе говорил на пророци да пророкуват за Месия. В резултат на това разполагаме с пророчества за почти всяка фаза от живота на Исус, дадени стотици години преди въплъщението Му.

Те пророкуваха, че Той ще се роди от девица, че ще се роди във Витлеем и ще излезе от Египет, че ще порасне в Назарет, че ще бъде предаден за 30 сребърника, че ще бъде разпънат, че ще бъде погребан в гроб взет на заем и че ще възкръсне от мъртвите. 

Повече от 300 пророчества, изпълнени буквално – това едва ли е съвпадение. Вероятността само 48 пророчества да се изпълнят в живота на един човек е 1/10 на 157 степен. Тези 300 пророчества бяха изпълнени, защото са пророчества на Бог, а Божиите пророчества винаги са истинни.

4. Покорство на Бога

Накрая, последната част от историята на Йосиф е история на покорство на Бога. Ст. 24 и 25:

24 И тъй, Йосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; 25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече Му името Исус.
Те вече бяха съпруг и съпруга, живееха заедно в дома, който Йосиф беше приготвил за тях. Съмненията на Йосиф бяха разсеяни и той очакваше с нетърпение раждането на Исус, сина на Мария и дългоочаквания Месия.

Но не след дълго той откри, че поради брака им ще трябва да преминат през трудности и жертви. Първо, те трябваше да търпят укорите на хората. Те живееха в малък град (Назарет), с много клюкари, застанали по ъглите, които ги наблюдават като минават. Maрия е бременна в седмия месец, а те са женени едва от 2-3 месеца. Помислете как са ги гледали хората.

Може би в началото Йосиф се е опитвал да обясни. „Бебето е от Святия Дух. Един ангел ми го каза.” Разбира се, Йосиф. Знаем всичко за тези неща. Вярваме на всяка дума, която ни казваш.”

Може би след известно време той се е отказал да обяснява. И след като са отишли във Витлеем, а после в Египет, сигурно Йосиф не е искал да се връщат в Назарет. Но Бог ги доведе в този град на намеци и клюки. „Чий син е това? Кой е всъщност баща му?”

Втората трудност за Йосиф е била в това, че макар и да са били женени, той не е можел да бъде с жена си. Той я обича и чака да се роди сина им. Да не говорим за дискомфорта, с който е свързана всяка бременност. Сигурно и Мария и Йосиф са преминали през това изпитание.
Този период е свързан и с физическо натоварване. Те трябваше да пропътуват 120 км от Назарет за Витлеем за преброяването. Не са пътували в кола с климатик. Ходели са, а от време на време са яздели и магаре. Не знам дали сте опитвали, не е много комфортно, особено за бременна жена в 9-я месец.

Накрая пристигат във Витлеем, улиците са препълнени с народ, местните тарикати са на всеки ъгъл и се опитват да ги измамят. И когато накрая стигат до страноприемницата, им сервират, че няма места за тях.

Децата от едно неделно училище правили сценка за Рождество с Йосиф и Мария, които пътуват към страноприемницата. Едно от момченцата искало много да вземе ролята на Йосиф, но учителката я дала на друго момче, а той трябвало да играе ханджията. Той се ядосал и по време на репетициите мислил как да си го върне на другото момче на представлението. В деня на представлението Йосиф и Мария излезли на сцената, вървейки и накрая почукали на вратата на страноприемницата. Ханджията отворил вратата и рязко попитал какво искат. Йосиф отговорил: „Искаме стая за тази нощ.” Внезапно ханджията отворил вратата широко и казал: „Чудесно, заповядайте вътре, ще ви дам най-добрата стая в хана.”

За няколко секунди малкият Йосиф не знаел какво да направи. Всички гледали със затаен дъх. Накрая, след като се окопитил, Йосиф погледнал наляво и надясно зад ханджията и казал: „За нищо на света моята жена няма да нощува в дупка като тази. Хайде, Мария, да вървим в плевнята.” И пиеската продължила по сценарий.

Аз съм убеден, че Йосиф е бил много загрижен за Мария. Но в онази нощ сигурно не е можел да се погрижи за всичко. Те се озоват в плевнята. Ако сте ходили в плевни, можете да си представите в каква обстановка е трябвало да останат и да се роди Исус.

Сигурно Мария е викала от болка, а не е имало кой да помогне на Йосиф. Не е знаел какво да направи. Бършел е челото й и се е опитвал да я успокои. Едва ли се е явявал на курс за бременни и бъдещи бащи. Но се е опитвал да й помогне с каквото може.

Накрая бебето е родено. Той прерязва пъпната връв, увива бебето в пелени и го полага в яслите. Отива при жена си и й казва, че я обича. Той е уморен и отпаднал, както и Мария. Изминали са дълъг път, ставите ги болят, уморени са не само физически, но и психически. Най-накрая могат да си починат. Йосиф тъкмо си ляга в сламата.

Но изведнъж отвън се чуват странни гласове. Идват хора. Дали са с приятелски намерения? Йосиф сигурно се е огледал за нещо, с което да се защитят. Отваря вратата и вижда, че отвън стоят овчари, при това приятелски настроени. Дошли са да се поклонят. Ангелите са им казали. Значи всичко е истина. Спасителят се е родил. Благодарение на Бог, всичко е истина.

Йосиф ни разказва своята история тази сутрин, за да знаем поне малко през какво е преминал и колко силно е обичал Мария. Тяхната любов е най-великата любовна история, защото това е историята на Рождество.

Тази сутрин, ако не си християнин, искам да знаеш, че Исус дойде в този студен и мрачен свят като бебе. Той дойде, за да докосне живота ни и да ни промени завинаги. Исус не дойде, за да разнообрази нашия декември, а да преобрази нашия живот.

Той дойде, за да ни спаси от нашите грехове и да ни изведе от царството на мрака в царството на светлината. Той дойде, за да ни покаже един по-добър живот.

Това е значението на Рождество. То е нещо много повече от свещи, елхи, светлини, подаръци и тържества. То говори за Божествената любов, която ни посети на планетата Земя, за да достигне до всеки от нас и да ни спечели за Себе си.

Ако си дошъл тази сутрин тук и все още не си предал живота си на Исус Христос, те каня да дойдеш при него докато пеем тази песен.

Молитва.


БПЦ "Нов живот" - Варна
14.12.2014 г.