Monday, December 22, 2014

Рождество през очите на овчарите

/проповед/
Когато днес се роди дете, бащата прави снимка на бебето и я поства във фейсбук. Бързо и лесно. Така разбират не само приятелите на семейството, но и половин Варна. Но ако нямаше фейсбук и интернет, трябваше или да се обаждаме по телефона, или да разпращаме писма на всички приятели и роднини. И тъй, като пощенските марки и разговорите струват пари, трябваше да се ограничим до най-близките си приятели и роднините.
Тази сутрин ще прочетем за това как Бог съобщава за раждането на Исус. Никъде другаде в евангелията Бог не съобщава на някого, че Исус е роден. Това е единственият пасаж, в който го прави. Единственият път, когато Бог обявява раждането на Спасителя. Доста впечатляващо, а? Днес бащите изпращат снимка на майката и бебето. Бог изпрати Господната слава и един ангелски хор, които да възвестят раждането на Исус.
Представете си за миг, че не знаете тази история и аз ви казвам, че Бог е отишъл при някого, за да му съобщи за раждането на Исус, Божия единороден Син. При кого според вас Бог би отишъл? Кой би бил ‚печелившият‘?
Може би първо ще се сетите за кесаря, императора на Рим. Това би било естествено. Какво ще кажете и за цар Ирод, който управлява областта? Звучи логично. Може би Бог ще отиде при първосвещеника в Ерусалим, при религиозния елит. Или ще посети кмета на Витлеем и ще му каже: „Организирай манифестация, кмете, че имам добри вести.“ Всички тези хора биха били логични адресати на вестта за раждането на Спасителя, нали? Разбира се, те биха били в списъка на Бог.
Но въпреки това, в двореца не чуват тази вест. Храмът също остава в неведение. Ерусалим няма представа какво се случва. Бог обявява раждането на Исус не на някой друг, а на група анонимни овчари в предградията на Витлеем. „И ангел от Господа застана пред тях, и Господнята слава ги осия” (2:9).
Те бяха пастири на овце! Тези овчари са обезсмъртени завинаги в нашите християнски песни и сценки за Рождество. Ние си ги представяме с техните извити геги и разперени роби, като че ли те бяха естествено допълнение към раждането на един цар. Но всъщност те изобщо не се връзваха с това събитие.
За да видим Рождество през техните очи, ние ще трябва да споменем някои факти за тяхното житие-битие, които биха ни помогнали да се поставим на тяхното място. Малко професии по онова време бяха по-трудоемки и по-унизителни от тази на овчаря.
Те бяха последните, които хората очакваха да бъдат забелязани от Бог. Първо, те бяха религиозни маргинали. Според закона на Мойсей, тези мъже бяха нечисти. Те нямаха почивен ден, тъй като някой трябваше да наглежда овцете постоянно. Затова те не можеха да участват в празниците и свещените дни, които изпълваха еврейския религиозен календар. Когато хората тръгваха към Ерусалим, за да принесат жертви в храма, те бяха на полето и пасяха стадата си.
Днес също има такива професии. Хората, които плават с кораби не могат да ходят на църква с цели месеци, докато са на път. Хората на смени или за които неделя е работен ден също не могат. Затова ако си един от тези хора, те насърчавам да идваш в четвъртък на нашето изучаване и на другите събития през седмицата в „Нов живот”.
Овчарите не можеха да мръднат от работното си място и нямаха вина за това. Но поради спецификата на професията си бяха изключени от участие в празниците. И тъй като не можеха да посещават храма, те се чувстваха отхвърлени.
Те не само бяха изключени от религиозния живот на Израел, но и не можеха да се почувстват част от обществото. Тъй като бяха непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си, хората ги смятаха за номади, на които не може да се има доверие.
Днес се отнасят по подобен начин с циганите или гастролиращите джебчии или дори хората от селата и малките градове, които идват да работят тук или в София. Ако се установеше, че нещо е откраднато, веднага в полезрението попадаха овчарите. „Сигурно са били онези овчари. Още от начало изглеждаха много подозрителни!” На тях не се позволяваше да свидетелстват в съда, защото не ги считаха за хора, на които могат да имат доверие.
На всичко отгоре те нямаха много вземане-даване с други хора. Повечето от времето те живееха в полето, както четем в ст. 8. Това не беше професия с установено работно време. Те не си идваха у дома всяка вечер за вечеря. Те бяха с овцете 24 ч. на ден, 7 дни в седмицата.
Като студент една година имах съквартирант от Дупница. Няколко години той беше работил като овчар още от тийнейджър. Като дойде в Търново, не можеше да говори български. Беше живял като отшелник и му трябваше време, за да се върне към цивилизацията.
Овчарите по времето на Исус се грижеха през цялото време за овцете. През деня ги водеха на паша и ги наблюдаваха, докато пасяха. Внимаваха за хищници. През нощта те спяха в кошарата, за да ги пазят от крадци и нападения на хищници. Те изобщо не миришеха на Шанел, така че нищо чудно, че не получаваха покани за Рождествени партита. Поради професията и положението си в обществото, те бяха отшелници. Сега разбирате ли защо овчарите не се вписваха в една картина на хора, седнали край люлката на новороден цар?
Как ние се отнасяме към такива хора днес? Често изразяваме отвращението си от мръсни и нечистоплътни бездомни хора, от хора от малцинствата или към емигрантите, които през последните години стават все повече в България. Показваме ли им любов и загриженост? Даваме ли им най-големия подарък, благата вест за Исус Христос?
Прези няколко месеца нашата църква изпрати малко помощи за сирийските бежанци. Вярващи от нашата църква се грижат за семейства с деца с увреждания. Това е невероятен пример и за останалите и аз се моля всички ние да не оставаме равнодушни към тези групи, както Бог показа своето благоволение към овчарите. Бог иска ние да се грижим за бедните, маргинализираните, сираците, вдовиците и чужденците. „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.» Яков 1:27
Сега за миг си представи, че ти си Бог и искаш да обявиш най-удивителната, невероятна, радостна новина за събитие, което буквално ще промени хода на историята – раждането на собствения ти единствен Син, Исус Христос. Раждането на Този, който ще стане Спасител на целия свят, Този когото народът на Израел очакваше и се надяваше и молеше да дойде повече от хиляда години. Най-накрая Той идва! И на кого ще съобщиш първо? Кой ще бъде привилегированият? Кого ще поканиш да дойде и да види? 
Бойко Борисов? Симеон Сакскобурготски? Волен Сидеров? Патриарх Неофит?
А ако живееше по времето на Исус? Едва ли щеше да поканиш кесаря. Или пък Ирод. Нито фарисеите. На овчарите. Вмирисаните, мръсните, отхвърлените от обществения и религиозния живот овчари. Не знам как се е почувствал диригента на ангелския хор, когато е разбрал пред каква публика ще изнасят концерт.
Защо Бог отиде при тях? Отличаваха ли се те с изключителна вяра в Бога? Нищо не показва това. Имаше ли пророчество за това посещение при пастирите? Нямаме писмени сведения за това в Писанията. Овчарите сигурно са смятали, че Бог не ги познава. Те не бяха ходили на църква, рядко се сещаха да се помолят, едва ли бяха чели Писанията. Знае ли Бог кои всъщност са те!?
Всички от местната синагога им бяха казвали, че не са желани там, че мястото им не е там и че Бог не се интересува от миризливото им съществуване. Чудно ли е тогава, че когато ангелът Господен им се яви, те бяха абсолютно изплашени? Как така те бяха тези, които чуваха съобщението на ангелите?
Представете си следната картина. Овчарите най-вероятно бяха уморени от многото продажби и покупки на агнета покрай преброяването. Един беше на пост, а другите спяха. И изведнъж...
Тъмнината беше пронизана от светлина. Това не беше светлина от луната или от падаща звезда. Беше различна от всяка светлина, която той беше виждал. Той се обръща, за да види източника на светлина и тогава чува глас. Това беше един глас, но звучеше като много гласове, говорещи едновременно. Беше като звук от вода, която ромоли и се стича през канарите след дъжд. Гласът събужда другите и техните очи внезапно са заслепени от светлината. Когато знаеш, че виждаш нещо, но не можеш да го опишеш, си е страшничко. Всички треперят от страх. Те покриват очите си с наметалата си и коленичат от страх пред гласа и светлината. Те са уплашени и объркани, но същевременно привлечени от този глас. Какво беше това? Божий ангел!
Когато овчарите видяха Божията слава, „те се уплашиха много”. Но ангелът им каза: „Не се бойте, защото ето, благовестявам ви голяма радост.“ Не лоши новини? Нито осъждение? Нито саркастични забележки за това, че идват в синагогата само на Ханука и Пасха? „Защото днес ви се роди в града на Давид (чакай малко, нали и той беше овчар като нас) Спасител, който е Христос Господ.“
Раждането на Спасителя беше радостна новина. Това беше радостно събитие, защото щеше да доведе до победата над греха, смъртта, дявола и демоните. Нищо друго не може да освободи човечеството от робството на греха и смъртта.
Хората винаги са търсили радост. Някои са търсили радостта в неверието. Волтер бил най-заклет неверник. Той пише: „Иска ми се да не се бях раждал.” Други са дирили радост в удоволствието. Лорд Байрон преследвал всяко известно удоволствие на този свят. Той пише: „Червеят, гангрената и мъката са само мои.”
Трети се надявали, че парите ще им донесат щастие. На смъртния си одър американският милионер Джей Гулд казва: „Мисля, че съм най-нещастният човек на земята.” Опитвали са се да намерят радост в славата и властта. Лорд Бийкънсфийлд се радвал и на двете, но той казва: „Младостта е грешка; мъжествеността - борба; старостта – съжаление.”
Имало и такива, които са търсили радост във военната слава. Александър Велики завладял целия известен по онова време свят. Един ден се разплакал в палатката си, а след това промълвил: „Повече няма светове за завладяване!” Къде е истинската радост? Отговорът е прост – само в Христос.
И така, ангелът им съобщава радостната вест за раждането в плът на Христос. След което цялото небе се разтваря, за да разкрие цяло войнство ангели прогласяващи тази новина от всеки облак. Песента се носи и отеква в цялото небе – гласове, думи, светлина, триумф! Овчарите слушат удивени този небесен хор. След това подобно на свещите на Ханука, които се загасят една след друга, ангелите си отиват един по един. Когато и последният си е отишъл, овчарите стоят онемели в захлас в тъмнината. Ехото от думите им още отеква в ушите им: Витлеем, Спасител, бебе, обор.
И пастирите, които обикновено са вманиачени на тема защита на стадото, които живееха за да бдят над животните си, изоставят овцете и тичат да видят бебето. И след като са го видели, разнасят вестта, казана им от ангелите за детето. Те се превръщат в живи вестоносци на едно раждане.
Много ми харесва как хората откликнаха на тази вест. В Библията се казва: „И всички, като чуха, се зачудиха на това, което овчарите им казаха.“ Имах си аз да не се зачудят! Това не е информация, до която обикновено овчарите имат достъп. Може би те знаеха колко върви вълната, но не и радостната блага вест за Месия.
В началото изборът на овчарите може да ни изглежда малко странен, но мисля че Бог знаеше какво прави. Ако Бог беше отишъл при кесаря или при Ирод, или някой друг човек с власт, те биха се опитали да използват това чудо за собствена изгода. „Как можем да използваме това, за да увеличим нашия престиж? Можем ли да забогатеем, като съобщим тази вест?
Хората на власт винаги търсят начини да увеличат влиянието си. А овчарите? Те не можеха да спечелят нищо и нямаха какво да губят. Те бяха празни съдове, които чакаха да бъдат напълнени до горе с Божията радост. Те бяха доказателство, че Божието послание е за всеки – от най-издигнатия до най-ниско поставения. От верния член на църква до търсещия и скептика. Божието слово е за всеки. С Бог всеки е на печелившата страна.
Имам още едно предположение за това защо овчарите станаха първите приемници на Рождествените чудеса. Може би те бяха единствените, които слушаха. Те бяха сами в полето, нямаше какво да ги разконцентрира. Не се тревожеха за това, че още не са напазарували за Коледа и че не са решили къде ще пътуват. И когато Бог ги повика, те чуха и откликнаха. Те слушаха внимателно.
Въпросът към нас е, слушаме ли в тези дни преди Рождество какво Бог ни призовава да направим? Или забързани в работата си, домашните задължения, купуването на подаръци и писането на честитки, пропускаме неговия глас? Нека не забравяме, че многото добри неща ни пречат да имаме най-доброто.
След Рождество ние също ще се върнем към нашите „полета и стада“ – към рутинната си работа и задължения. Но ние няма да сме същите хора както преди. Христос е дошъл. Бог е с нас. Затова нека като овчарите смирено тръгнем напред променени и преобразени от преживяното Идване, хвалещи и славещи Бога и да кажем на хората благата вест за Христос с думи и живот.

Нека отидем обратно в света като глашатаи на едно велико Раждане. Можем да се върнем към работата си, да влезем в същите офиси и класни стаи, но вече не като онези хора. „И като видяха, раказаха каквото им беше известено за този Младенец. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.“ (Лука 2:17,20).

22.12.2014 г.
БПЦ "Нов живот" Варна