Monday, January 27, 2014

Какъв е твоят дневен ред?

Посрещането на Исус в Ерусалим

проповед

1.      Исус влиза в Ерусалим.

Ние продължаваме с поредицата „Нека говорят” върху Йоан. От 1 до началото на 12 гл. разгледахме Книгата на знаменията в Йоан, в която Исус извърши 7 чудеса и каза 5 от своите 7 изказвания „Аз съм”. Във всичките си срещи Той демонстрира, че превъзхожда закона на евреите, по-ценен е от храма, съботата, Мойсей и Авраам. Показа, че владее природните стихии и природните закони, като ходи по водата и умножи 5 хляба и 2 риби и нахрани 5000 мъже и техните семейства, изцели много хора и възкреси Лазар. В миналата глава Мария помаза Исус и даде пример за всички вярващи какво означава посвещение, смирение и поклонение на Бога. Днес ще разгледаме тържественото влизане на Исус в Ерусалим и последвалите разговори с хората там. Нека прочетем Йоан 12:12-43.

И така, Исус влиза в Ерусалим на празника Пасха. Пасха на иврит (песах) означава преминавам над’ и се празнува до ден днешен в Израел и диаспората им на пролетното равноденствие (март-април), за да си припомнят чудодейното освобождение от египетско робство през 1446 г. пр. Хр. Тогава чрез Мойсей Бог нанася на Египет 10 напасти (за да накара фараона да склони да пусне народа му да му жертва в пустинята), в последнaта от които ангел Господен покосява всички първородни на Египет, а казва на всички израелтяни да заколят агне и с кръвта да намажат двата стълба и горния праг на вратата на къщата, като знак, че тази кръв е откупила първородния в тази къща и той е спасен. Накрая фараонът склонява да пусне повече от 2 млн. израелтяни да отидат да жертват в пустинята на Бог Яхве. Те, разбира се, отиват не просто да жертват, но да се установят в Обещаната им отпреди 600 г. земя.

Това е един от най-големите еврейски празници. Исус влиза в Ерусалим точно тогава. Според историка Йосиф на този празник са били жертвани около 250 000 агнета. Ако всяко агне се жертва за семейство от около 10 човека, излиза че за празника в Ерусалим е имало около 2-3 млн. човека! Исус тъкмо е завършил своето последно чудо, възкресявайки Лазар. Религиозните водачи искат да го убият. И той влиза смело в лицето на тази опозиция. Там са и много свидетели на чудото.

В ст. 13 виждаме как хората вземат палмови клонки (еквивалент на нашите знамена и
балони) и излизат да го посрещнат, викайки ‘Осанна’ (спаси сега). Скандират пророческия Пс. 118, част от който прочетох в началото. Очевидно очакванията са били, че това ще е новият цар на евреите, който ще ги спаси от римска власт. Исус влиза на магаре в Ерусалим в изпълнение на пророчеството в Захария 9:9 („Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел…”), написано 500 години по-рано. Когато царят идвал да се бие, яздел кон. Но когато идвал с мирни намерения, смирено, яздел магаре. Исус идва смирено с цел да даде мир.

Спомняте ли си завръщането на Симеон Сакскобурготски в България? Тогава народът излезе да го посрещне като Месия. И тук посрещаха Исус като политически месия, цар, но Той беше и е Царят на вселената! След като Симеон се провали с гръм и трясък, на негово място издигнаха друг лъжемесия и сега замислят нов на неговото място.

Докога ние, българите ще се подлъгваме след лъжемесиите, а църквите ни ще са празни? Исус дойде, за да освободи Израел не от Римски гнет, а от гнета на греха. Той идва и днес, за да ни освободи не от икономическо или чуждо робство, а от робството на греха! Освободен ли си от робството на греха?

Исус идва, и хората викат: „Осанна”, което значи „Спаси СЕГА”. Вместо да го питат сега какво да правим, те му налагат своя дневен ред. Така е било и в нашата история. Искаме ние да казваме на Бог какво да прави, да му налагаме нашия дневен ред. Спаси ни СЕГА, дай ни църковна независимост. Спаси ни СЕГА, дай ни национална независимост. Спаси ни СЕГА, освободи Източна Румелия и Македония. Спаси ни СЕГА, дай ни Беломорието. Спаси ни СЕГА, дай ни да влезем в ЕС. Спаси ни СЕГА, дай ни да работим в ЕС. Спаси ни СЕГА, дай ни европейски заплати...

Исус влизаше, яхнал на магаре, хората махаха с клоните и викаха: „Спаси ни СЕГА, освободи ни от Рим.” Спаси ни СЕГА.  

2. Исус предрича смъртта си.
Но Исус им отговаря нещо, което едва ли са очаквали: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.” Исус тук предрича собствената си смърт. Но и говори за това как неговите последователи могат да постигнат успех в живота си, да имат вечен живот. Как да бъдат наистина СПАСЕНИ.

Ако ни попитат колко време ни е нужно, за да успеем в живота, ние ще кажем: колкото повече, толкова по-добре. Иска ни се да живеем дълго, самият дълъг живот за нас е ценност. И колкото повече живеем, толкова повече ще успеем. Дори в църква мислим, че ако работим за Царството дълго – ако проповядваме, изцеляваме, извършваме чудеса, след 30-40 г. може и да видим промяна... Вчера бях на лекар за един мой проблем и той ми каза: „Кютай още няколко години и ако се наложи, ще те оперираме.” Аз си мисля, тъкмо започнахме църква, не ми се умира сега. Господи, дай ми още време на земята. Но Исус казва, не, аз трябва да умра сега. Аз ще бъда прославен като умра. И Исус продължава с още парадоксални твърдения.

В ст. 25 той казва, че ключът да успееш е да намразиш живота си. Исус преобръща нагоре с краката нашите разбирания. Чували ли сте за пирамидата на човешките потребности на Маслоу? (според някои преди физиологичните и психичните нужди идвала нуждата от интернетJ)

Според него най-висшата нужда е да реализираме потенциала си, да станем богати, да
имаме постижения, да сме силни и независими. Но това е идолопоклонство! Да си известен, да придобиеш слава! Целият свят се основава на това. Някои християни проповядват така – обичай Исус и той ще те направи щастлив, богат, здрав... Но Исус казва: намрази живота си, изгуби живота си, служи на Бога. И Отец ми ще те почете. Това е пирамидата на Исус.

„Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот” (ст.25). Исус говори в Ерусалим на предизборен митинг. Те искат да ги спаси сега. Той ги съветва да намразят живота си. Той им развива своята програма „Умри, за да живееш”. Това послание не се харесва. (Представяте ли си това да е предизборното мото на някоя политическа партия днес?) Ние очакваме от него да ни освободи, а той ни съветва да умрем!

Използва метафора от земеделието. Ако зърното не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. Докато сме в ръката на сеяча, там ни е уютно и приятно. Но Бог иска да ни разпръсне, да ни пусне в негостоприемната твърд, в мръсната пръст, за да умрем и да дадем плод. Той иска да ни извади от зоната на комфорт и да ни пусне в зоната на здрача. Светлината свети най-ярко в тъмнината. Ако искаме да даваме плод, трябва да умрем – за своя комфорт, за своето удобство, за своето честолюбие, за всичко което ни отделя от Бога. Тогава ще даваме плод. Нашият плод са думите и делата, с които отразяваме Неговата любов.

Чували ли сте за Пламен Петков? Това е момчето, което се удави, спасявайки 5-годишно момиченце във Великобритания миналата година. За това той е удостоен посмъртно с Кралския орден за храброст. Той умря, за да живее едно дете. Не познавам Пламен, но колко от нас могат да жертват живота си за някого, когото не познават?

„От това познаваме любовта, че Той даде живота си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.” (1 Йоан 3:16).

Това не означава, че Бог е против радостта от живота, че не иска да сме удовлетворени и да имаме необходимото, за да живеем. Той ни го обещава (Мат. 6:33), но като следствие на умирането. Той иска да сме готови да жертваме всичко, ако се наложи. Той знае най-добре кое е най-доброто за нас.

Това е парадоксът в християнския живот. Трябва да умреш (за греха), за да живееш (за вечността). Да намразиш живота тук, за да имаш живот там. Да загубиш живота си (да се откажеш от много неща), за да го спечелиш. Да живееш за Бога и другите, за да имаш смислен и удовлетворяващ живот.

Един господар и слугата му пътували към града, но излиза виелица. Те се загубват и нощта се спуска. На сутринта приятели отиват да ги потърсят. След дълго търсене намират господаря, измръзнал и мъртъв, с лице в снега. Когато го вдигнали под него открили слугата му – измръзнал, но жив. Той оцелял и разказал как господарят му легнал върху него, за да може той да оживее. „Който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.” (25)

Да обичаш собствения си живот и да се концентрираш на личния си успех означава да загубиш онова, което има значение. Любовта ни към Бога трябва да е такава, че в сравнение с нея всичко останало да е, образно казано, омраза.

Toва не означава да мразим семейството си, приятелите си, работата си и всичко останало, а означава когато трябва да избираме между християнския си светоглед и нещо друго, да останем лоялни на Исус. Не можем да следваме Исус и греха едновременно.

Илюстрация. Един индиец срещнал мисионери и повярвал в Исус Христос. Споделил за вярата си на жена си и тя също повярвала. Няколко човека в селото също. Това достигнало до ушите на местния вожд. Той го накарал да се откаже от вярата си, но човекът възкликнал: „Реших да следвам Исус. Кръстът е пред мен, светът зад мен”. Бил убит, жена му също. Неговият героизъм в лицето на смъртта обаче докоснало неговите съселяни и те се покаяли и приели Исус за Господ и Спасител. Накрая повярвал и вождът.

„Който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.”

Ако правим това, Исус казва че ще бъдем почетени от Бог Отец. С други думи, той ще се прослави в нашия живот и ще ни възнагради с вечността. Но това не винаги е лесно.

Гледали ли сте филма „Огнените колесници”? Филмът описва живота на най-добрия лекоатлет на Шотландия, Ерик Лидъл. През 20-те г. на 20 в. той поставя рекорд на Великобритания на 100 м. Всички му предричат сигурен златен медал на Олимпиадата в Париж (1924). Няколко месеца преди олимпиадата става ясно, че това състезание ще е в неделя. Като син на мисионери и посветен християнин, Ерик отказва да се състезава на 100 м. и насочва усилията си в тренировки за състезанието на 400 м., където далеч не е най-добрият.

В деня на състезанието, малко преди началния старт, масажистът на американския отбор слиза на пистата и му пъхва в ръката лист, на който пише: „Аз ще прославя онези, които прославят Мене.” (1 Царе 2:30). Вдъхновен от библейското послание и невиждащ основните си конкуренти, американците (той се състезава в най-външния коридор), Ерик бяга така, все едно бяга 100 м. и финишира пръв, поставяйки олимпийски рекорд. Ще са нужни още 12 г., за да може друг британец да го подобри. Ерик продължава до края на кариерата си да не участва в състезания в неделя, но Бог го благославя с много други победи.

„Който служи на Мене, него ще почете Отец ми.” (26)

3. Исус е отхвърлен е Ерусалим.

И така, Исус влиза на Пасха в Ерусалим, те му дават своя дневен ред (Спаси сега!). Той обаче има друг, Божествен дневен ред. Исус предрича собствената си смърт и ги призовава да преосмислят своите ценности и приоритети.

И след това Исус се моли Отец да прослави името си чрез Неговата смърт. Тогава от небето се разглася глас: „И Го прославих, и пак ще Го прославя”. Отец говори в началото на публичното му служение, при кръщението му на Йордан. Отец говори и на Преображение. Сега за трети път Отец говори в края на публичното му служение. Исус им казва – този глас не беше заради мене, а за вас, за да разберете. Скоро ще настане съд. Аз ще умра, но ще победя смъртта, Сатана, демоните и греха.

Как ще стане това? Това ще стане, когато „Аз бъда издигнат” на кръста (ст.32). Това е кулминационният момент на цялото Писание. Кръстът е отговорът. Там Бог победи смъртта, дявола, греха, страданието, болестите.

Как откликват хората на тези думи? Те си мислят за своя политически месия и не могат да разберат кой е този Човешки Син, за когото говори Исус. Исус им каза: „Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината.” (ст.35). Аз съм светлината и който слуша моя глас, върви в светлина и ще има вечен живот. Исус отново им говори за предстоящата си смърт, но те са в неведение и не разбират. Въпреки многото знамения (повечето не са описани от Йоан), „те пак не вярваха в Него” (ст. 37). Неговият дневен ред не им хареса. Защо?

Хората искат да слушат по малко за Исус, но повече за тях самите. Имам един познат. Поканих го на среща за дискусии у нас, а той каза: Ако говорим само 10-тина минути за Бог и в останалото време говорим за други неща, ще дойда... Светът се вълнува от друго: как можем да станем известни, красиви, успели, как да изглеждаме млади. Как да се справим с кризата, как да намерим работа в чужбина. На това са посветени много предавания по ТВ, радио, бестселъри и вестници. Но ние идваме при кръста, защото Бог ни се откри там. Той победи врага и смъртта и ни подари живот.

Христос е в центъра на всичко. Той е отговорът на копнежа на нашата душа. Августин Блажени казва: „Ти си ни направил за себе си, о, Господи, и сърцата ни са неспокойни, докато не намерят покой в Тебе.” Той е спасението.

Но хората ги сърбят ушите да чуят, че има и друг, заобиколен път към спасението. Казаха ми за книгата „13 рози” от българска авторка, в която се търсят паралели между Исус и Орфей, поставят се под въпрос истинските приемници на вярата на Исус, твърди се че Мария Магдалина е била негова жена и са имали син, че учението на Исус е било изопачено от Църквата...

Всичко това показва непознаване на историческия контекст, в който се заражда Христовото учение. Вижте какво казва самият Исус: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е пратил. И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. Аз дойдох светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя. Защото дойдох не да съдя света, а да спася света. Който ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе си не говорих, но Отец Който Ме прати, Той ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец” (Йоан 12:44-50).

Исус не дойде да съди, а да спаси света. Но ще има и такива, които ще отхвърлят думите му. Те сами се осъждат, защото не приемат Словото, което е дадено от Бог Отец. Има ги днес, имало ги е и тогава, по време на тържественото влизане на Исус в Ерусалим. Йоан цитира пророк Исая, който е предрича 700 г. по-рано, че при идването на Исус мнозина ще отхвърлят Бога, затова Бог ще ги осъди да ослепеят духовните им очи и да закоравеят в сърцата си.

Но това не е всичко. Ще има и такива, които ще повярват, но ще се уплашат и няма да изповядат вярата си. Винаги има страхливци, лицемери, егоисти. Те искат Исус да им прости греха, но не искат да си навличат неприятности. Не искат хората да си помислят, че са се побъркали. Притесняват се да не загубят работата си и репутацията си. Затова се правят, че не вярват. Сатана иска да вижда такова тихо, ампутирано християнство.

И днес много хора казват: искам Исус да ми прости греха, да отиде на кръста заради мен, стига да не наруши ми нарушава личното пространство и спокойствието. Искам когато имам нужда да отивам при него, да паля свещичка и да се моля за здраве и пари. Но в останалото време да не ме безпокои.

Дори сме изградили доктрина – лични взаимотнотношения с Исус. Което означава, вярата не е въпрос от обществената сфера, а интимен въпрос. Това, че не разговарям с хората, не се моля за хората, не им благовествам и помагам, не означава нищо, защото аз обичам Исус дълбоко в сърцето си. Вярата ми е интимна и невидима. Проблемът е, че повечето от тези хора не познават Исус. Все едно да кажеш: Обичам жена си, но не разговарям с нея, не я виждам, не й правя подаръци, не й помагам... Любовта ми към нея е дълбоко вътре в мен.

Исус дойде и им каза, че идва да умре и ако искат да са успешни тук и във вечността, трябва да повярват, че Той е Божият Син и да го последват. Да бъдат готови да умрат за преходните неща, за да живеят за непреходното. Накрая ще завърша с думите на Йоан от 1 Йоан 2:15-17: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека”.

Нека да се помолим.


6.01.2014, БПЦ "Нов живот" - Варна.