вторник, юли 31, 2012

Господи, прости им - те не знаят какво искат

Преди доста години у нас беше на мода дебатът дали преходът към демокрация и пазарно стопанство е приключил или не. Дори за най-големите скептици тогава промяната изглеждаше необратима. Днес обаче все повече се убеждавам, че вървим крачка напред и ... две назад към 'светлото минало'. Соц. събора на Бузлуджа показа, че 'новата смяна' в БСП иска не просто социална държава, а направо социализъм! Помествам тук този материал* от Фрогнюз, защото е добър отговор на безумните искания на младите социалисти. Господи, прости им - те не знаят какво искат!

На социалистическия събор на Бузлуджа бе издигнат плакат: „Върнете ни социализма”. Хит бяха и фанелките с надпис „СССР”. Хиляди се опияняваха от мечтата тези две неща да се материализират. Тоест, животът да се върне двайсетина и нещо години назад.
Лидерът на БСП и кандидат за лидер на европейските социалисти Сергей Станишев заяви в тази връзка, че партията ще се бори за властта, ще върне справедливостта и ще построи социално общество. Ръкопляскаха му много и скандираха след него: „О-став-ка”. Отнасяше се за ГЕРБ и Бойко Борисов.

Върнете ни социализма. Рефренът бе подет и повтарян от близо 40 000 души, изкачили заветния връх. Вероятно още толкова са го повтаряли пред телевизора, гледайки репортажите от почервенялата горска поляна. Може и да не им се иска на останалте партии да признаят на глас, но без БСП в близките годни няма да минем. Може тази партия да се топи, може да старее, но не умира. В интерес на истината забелязват се и доста млади попълнения в социалистическите редици.

Нека приемем, че теорията на британския писател сър Хърбърт Уелс за машина на времето се материализирана след събора на Бузлуджа. Събуждаме се една сутрин и през прозореца на панелката ни в столичния ж.к. „Люлин” трета част виждаме добрата стара социалистическа реалност. Ако погледнем още по-нататък, зад хоризонта, ще видим че „пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд”...

ПЛЮСОВЕ

В блоковете ударно жънат съветски комбайни „Нива”. В близката фурна хляб „Добруджа” се продава за 35 стотинки. Има още бял и типов по 15 ст. Друг хляб няма, но на кого му е и нужен. В гастронома водка „Столичная” се продава за 1,79 лв (по цени от 70-те години). Има също водка „Търговище” с чер етикет, коняк „Плиска” и бренди „Поморие”. От рафта се усмихва и любимата на българския народ гроздова. Друго няма, но и на кого му е нужно. Бирата е „светло” и струва около 30 стотинки. Е, няма във всеки магазин, но който е упорит или има познат магазинер, ще намери.
Таксата за детска градина е 35 лева. Доста добра цена при средна заплата през 80-те години от 175 лева. Парното за двустаен също е около 35 лева на месец. 35 лева струват и дънките на черно (в магазините такава упадъчна капиталистическа стока не се продава), но на кого са му потрябвали дънки по време на социализма?

По кафенетата, доколкото ги има, няма безработни младежи. Няма и наркомани по градинките и входовете на блоковете. Младите при социализма са на средношколски бригади. Или на пионерски лагери в Галата, Обзор, Равда, Орешака, Сливек и др. Най-заслужилите пионери са в международния лагер в Артек, Съветския съюз.

Селяните по онова време се трудят в ТКЗС и Аграрно-промишлени комплекси, а думата фермер се свързва със загниващия капитализъм и американския империализъм. Дневната надница е около 2,50 – 3,00 лв. Здравеопазването е безплатно. Доматите са 15 ст. килото. Вифлите – 10 ст. Героите на социалистическия труд ги изпращат на безплатни екскурзии в Съветския съюз, откъдето се връщат с чисто нови шевни машини, прахосмукачки „Ракета” и автоматични писалки „Союз”. Армията ни е 120 000 души, член е на Варшавския договор и е готова за война с Турция и Гърция взети заедно. Образованието също е безплатно. В жеги като сегашните се разхлаждаш със сайдер и алтай - българският отговор на Кока кола и Пепси. С Кока кола американските войници се напиват като свине...

НЯКОИ МИНУСИ

Всичко това е така. Но... Има и едно досадно „но”, което няма как да бъде избягнато. По онова време за кола се чакаше 12-15 години. Можеш да избираш между „Москвич”, „Жигули” („Лада”), „Запорожец” и чат-пат „Шкода”, „Вартбург” и „Трабант”. Да ти ремонтират колата в сервиз трябва да даваш бакшиш или някой от монтьорите да ти е братовчед. Иначе чакаш с дни и седмици.

В месарницата ти дават свястна мръвка ако касапинът ти е роднина или му бутнеш нещо отгоре. Иначе кило месо съдържа задължително 200-300 грама сланина, кокали и четина. Луканка се яде по празници.
Бензинът е с купони. Имаш право на 20 л месечно. Държавните коли и камиони карат с оцветен бензин, за да не въртят далавери. Далавери обаче се въртят и милиционерите спират частни коли по пътищата, за да им проверяват бензина в резервоара. Ако си сипал държавно гориво ти взимат книжката и отиваш на съд.

На бензиностанциите се чака с часове, понякога с дни.
Не можеш да пътуваш в капиталистически страни освен с редки екскурзии на Балкантурист. Във всяка група има човек от Държавна сигурност, за да следи някой да не избяга на Запад. Който все пак успее да избяга е обявяван за предател и невъзрвращенец, а семейството и роднините му са подлагани на редица ограничания, а в някои случаи и на репресии. Полагат ти се 30 долара при излизане от България. За соцстраните – 30 лв. в съответната валута.

В страната съществуват само две партии – БКП и Земеделски народен съюз. В БКП членуват над 800 000 души.

За цветен телевизор се чака на опашка и ти дават номерче. Предлагат се български „Велико Търново” и „София”, както и съветските „Електрон”, „Огоньок” и „Юност”. Излъчват се две национални програми, а в петък се излъчва съветска телевизия.

За жилище също се чака, събираш и лихвоточки. Банани и портокали се продават само около Нова година в т.нар. „свободни магазини”.
Западни стоки се доставят само „на черно”, включително и лекарства.
След завършване на висше образование всеки абсолвент подлежи на задължително разпределение.

В София съществува режим на софийското жителство, бе което нямаш право да живееш в столицата. Можеш да придобиеш жителство, ако се омъжиш/ожениш за софиянец. Също ако си особено ценен кадър и си на работа в ЦК на БКП. Също и ако работиш в градския транспорт и строителството поне 10 години.

Нямаш право да говориш и пишеш срещу БКП и нейната политика. За политически вицове можеш да попаднеш дори в затвора.

Оттук нататък всеки може да преценява сам.

НЯКОЛКО ЖОКЕРА ЗА КОЛЕБАЕЩИТЕ СЕ

Сергей Станишев на Бузлуджа, 2012 г.:

Тези, които днес са на власт трябва да знаят и всички пътища да затворят, пак ще стигнем на Бузлуджа на тази дата. Никой не може да ни спре. Събираме се на тази историческа поляна да сверим нашия часовник с това, което се случва в България и да почерпим сили, вяра, мъдрост и енергия за бъдещето.

Всички разбираме, че имаме срещу себе си арогантна, безхаберна, власт, която ще направи всичко възможно без да има доверието на българите пак да ги командва. Чака ни трудна година. Срещу нас ще бъде използвано всичко - власт, страх, лъжи, компромати, пари, всичко и трябва да сме готови за това. Защото това е лицето на ГЕРБ, те са разбойници облечени във власт, но ние имаме визия, която не е партийна, визия, която е национална, която е отговорност пред държавата, трябва да ги свалим от власт.

Др. Тодор Живков за социалистическия прогрес на Народна Република България и СССР на национално съвещание на актива през 1987 година:

Съветският съюз надмина САЩ по производство десетки пъти. СССР надмина САЩ с пъти в областта на културата и образованието. От изостанала аграрна страна НРБ се превърна в процъвтяваща социалистическа страна. До края на 80-те години ще бъдем далеч напред пред капиталистически страни като Франция, Англия и ГФР. Необходимо е само да продължим борбата за увеличаване на асортимента на стоките. Вече произвеждаме тенджери, телевизори, печки, грамофони, котлони, обуща, мебели. Лозунгът трябва да бъде: „Високо качество, богат асортимент и ниска себестойност”. Увлечени по бита обаче не бива да питъпяваме нашата революционна бдителност. Фашистите, капиталистите, класовия враг не спи. Той излиза от леговището си и иска да трови светлия ни строй. Няма да стане, ще им противопоставим нашата революционна бдителност и Народната милиция! Връщане назад не може да има. Ще ги превъзпитаме по трудов път. Класовата борба се разраства и който не върви по указания път, ще му намерим мястото. Няма да позволим на никой да пречи на ръзвития социализъм, който вече изграждаме и на който всички се радват. Особена грижа в това отношение трябва да обърнем на децата, другари.


Групата Pink Floyd
ТУХЛА В СТЕНАТА - 1
Татко ми далеч замина, 
Имам спомен- като млад
Някъде в албума сниман. 
Татко бе, какво ми завеща? 
А бе, татко, кво ми завеща? 
Май че само една тухла в стена. 
Остави само една тухла в стена. 

ТУХЛА В СТЕНАТА - 2
Стига с вашето учение, 
Стига с вашия контрол! 
И без сарказъм във класа! 
Стига вече произвол!
Хей, даскал, остави децата! 
Ти си друга ръбата тухла в стената. 
Ти си друга ръбата тухла в стената. 
 
ТУХЛА В СТЕНАТА - 3
Не ща ръцете ви крепителни, 
Нито хапчета успокоителни. 
Прочетох онзи надпис на стената
И нямам друго вече във главата. 
Не искам нищо друго в тишината. 
Всичко е само една тухла в стена. 
И всички вие, братя, сте тухли в стената. 

(Превод: Христина Кочемидова)

Ще припомня само, че в годините на прехода, навъртяха се вече 22, имаше няколко социалистически правителства. Две бяха с премиер Андрей Луканов и ни осигуриха т.нар. „луканова зима”, когато за хляб и мляко се чакаше по цяла нощ. Социалисти министри имаше също в кабинетите „Попов” и „Беров”. Министри социалисти имаше и в кабинета „Сакскобурготски”. Социалистическо бе и правителството на Жан Виденов (тогава се случиха зърнената криза и банковиет фалити). Тройната коалиция бе доминирана от БСП, а премиер бе Сергей Станишев. През всичките тези години на социалистическо управление е могла да се случи социалната държава, за която говори Станишев на Бузлуджа. Включително можеше да е построена и тъй желаната от БСП АЕЦ – Белене. Но не се случиха. 40 000 на Бузлуджа не попитаха защо. Тяхно право.

Изборът трябва да направи всеки за себе си, но да не забравя и децата, и внуците си. Добре е да може да ги погледне след това в очите.

Севт Трети,
Тракийски цар

П.П. Някога, когато управлявах, не знаехме що е социализъм и има ли той почва у нанс. Но и тогава се намираха вражески елементи. Имахме си обаче методи за превъзпитаване. Едни се оправяха, но някои не издържаха... За последните нямаше никакво значение дали здравеопазването е безплатно или зависи от здравна каса. Нямаше и проблем с лекарствата, щото си беряхме билките в гората. Няма обаче билка за отрязана глава, от мен да го знаете. Чудя се само младият полутрак и полуукраинец Станишев на какво вика „социална държава”. На такава, в която командват социалистите или която е пълна със социално слаби. Защото ми се струва, че в неговата свита има главно социално силни. Дано тези 40 000 траки, които са били на Бузлуджа, да знаят какво искат. Доколкото знам единствените останали социалистически страни в света са Северна Корея и Куба. Понякога мечтите се сбъдват и тогава става: майка плаче – грамофон свири...

* Оригиналното заглавие на статията е "След Бузлуджа - майка плаче, грамофон свири"