четвъртък, май 31, 2012

Писмо до Президента

По повод едно изказване на Президента написах и изпратих следното писмо до него:


Уважаеми Господин Президент на Р България,

Обръщам се към Вас по повод изявлението Ви относно земетресенията в Пернишко. Мисля, че като цяло реакцията Ви беше навременна и адекватна. Чест Ви прави, че в случаи на бедствия и на важни за страната събития отправяте послания, които да успокоят, насърчат и сплотят народа ни. Това е и основната функция на държавния глава – да представлява нацията, да я обединява и да е неин духовен водач.

Знаменателни бяха и словата Ви в деня на отдаване почит на жертвите на комунистическия режим и на 3 март. Познаването на истинската ни история ще ни помогне да се освободим от идеологемите на миналото, да се покаем за греховете си и стъпвайки на доброто в нашата история, да изградим по-добро бъдеще за нашите деца. Казаното от Вас ни припомни колко важна може да е президентската институция с посланията, които отправя към нацията. Затова Ви поздравявам за смелата позиция, въпреки нападките срещу Вас.

Същевременно съм обезпокоен от думите Ви по повод на бедствието в Перник, че „Господ е българин”, понеже страната ни като цяло е пощадявана от по-големи земетресения. Казани от един футболен коментатор в момент на еуфория, тези думи може и да са разбираеми. Но изречени от човека, който е държавен глава, те звучат крайно неуместно. За християните в България, към които се числя и аз, тази квалификация е богохулна.

Господ не може да е българин, защото Господ няма национална принадлежност. Бог е създател на всички човеци и обича еднакво всички народи. Той благославя всички нации, но най-вече тези, които вярват в Него и се боят от Него. Ако има нещо, което е най-нужно на българския народ днес, това е вяра в Господ Исус Христос. Именно християнската вяра е основата, върху която можем да изградим една силна и просперираща България.

Подобни думи като гореспоменатите обаче не само не вдъхват вяра у хората, но и разклащат и последните остатъци от нея. Те поставят знак на равенство между Бога и хората и с това принизяват съвършения Творец до грешното творение.

Допускам, че сте употребили тази изтъркана фраза метафористично, а не в буквален смисъл. Искрено се надявам, че думите Ви са били непреднамерени и се дължат по-скоро на недоразумение, отколкото на ясна позиция. Затова, от името на християните в тази страна Ви призовавам да се извините за казаното. Това би била достойна постъпка, с която ще покажете, че сте човек, който може и заслужава да е духовен водач и обединител на нацията.

С уважение,

Трифон Трифонов,
Варна