Уважаеми Господин Президент на Р България,
Обръщам се към Вас по повод
изявлението Ви относно земетресенията в Пернишко. Мисля, че като цяло реакцията
Ви беше навременна и адекватна. Чест Ви прави, че в случаи на бедствия и на
важни за страната събития отправяте послания, които да успокоят, насърчат и
сплотят народа ни. Това е и основната функция на държавния глава – да
представлява нацията, да я обединява и да е неин духовен водач.
Знаменателни бяха и словата
Ви в деня на отдаване почит на жертвите на комунистическия режим и на 3 март. Познаването
на истинската ни история ще ни помогне да се освободим от идеологемите на
миналото, да се покаем за греховете си и стъпвайки на доброто в нашата история,
да изградим по-добро бъдеще за нашите деца. Казаното от Вас ни припомни колко
важна може да е президентската институция с посланията, които отправя към
нацията. Затова Ви поздравявам за смелата позиция, въпреки нападките срещу Вас.
Същевременно съм обезпокоен
от думите Ви по повод на бедствието в Перник, че „Господ е българин”, понеже
страната ни като цяло е пощадявана от по-големи земетресения. Казани от един
футболен коментатор в момент на еуфория, тези думи може и да са разбираеми. Но изречени
от човека, който е държавен глава, те звучат крайно неуместно. За християните в
България, към които се числя и аз, тази квалификация е богохулна.
Господ не може да е
българин, защото Господ няма национална принадлежност. Бог е създател на всички
човеци и обича еднакво всички народи. Той благославя всички нации, но най-вече
тези, които вярват в Него и се боят от Него. Ако има нещо, което е най-нужно на
българския народ днес, това е вяра в Господ Исус Христос. Именно християнската
вяра е основата, върху която можем да изградим една силна и просперираща
България.
Подобни думи като
гореспоменатите обаче не само не вдъхват вяра у хората, но и разклащат и
последните остатъци от нея. Те поставят знак на равенство между Бога и хората и
с това принизяват съвършения Творец до грешното творение.
Допускам, че сте употребили
тази изтъркана фраза метафористично, а не в буквален смисъл. Искрено се надявам,
че думите Ви са били непреднамерени и се дължат по-скоро на недоразумение,
отколкото на ясна позиция. Затова, от името на християните в тази страна Ви
призовавам да се извините за казаното. Това би била достойна постъпка, с която ще
покажете, че сте човек, който може и заслужава да е духовен водач и обединител
на нацията.
С уважение,
Трифон Трифонов,
Варна