Friday, June 01, 2012

За малките камъчета и колата


 „Внимавай какво мислиш, защото мислите ти стават думи. Внимавай какво казваш, защото думите ти се превръщат в действия. Внимавай какво правиш, защото действията ти се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото навиците се превръщат в характер. Внимавай какъв ти е характера, защото характерът се превръща в съдба.”
(неизвестен автор)

Малките камъчета преобръщат колата, е казал народът. Не познавам Росен Плевнелиев и не знам в какво вярва и на кой бог се покланя. Но ако не почита и не се бои от Бога, добре е да се вслуша поне в народа.

Един мъдър човек е казал, че мислите ни се превръщат в думи, думите в действия, действията в навици, навиците в характер, а характерът – в съдба. Затова не е маловажно какво изговаряме. Особено когато става въпрос за Президента на една страна.

Ето защо съм убеден, че църквата не трябва да мълчи, когато се злоупоребява с Божието име. Нарушаването на третата заповед е грях (Изход 20:7) и кой друг ако не Църквата е призован да говори истината за това?

Хората трябва да знаят, че с Божието име шега не бива. Божието име е свято, скъпоценно, то трябва да се споменава само с почит и благоволение. За християните е задължение да защитават Божието име и личност от богохулство. Колко от нас ще свият рамене и ще останат безучастни, ако някой обиди техния съпруг или съпруга, тяхното дете или най-добрия им приятел?

Това, че нещо вече се е превърнало едва ли не в норма не означава, че трябва да бъдем толерантни към него. Фактът, че всеки ден у нас стават кражби, изнасилвания и убийства не означава, че трябва да се примирим с тях и да престанем да ги наричаме престъпления и да търсим отговорност от извършителите.

Мълчаливото приемане на напразното споменаване на Божието име от страна на Църквата води индиректно до принизяване не само на Твореца, но и на хората, защото те са създадени по Негов образ и подобие. В крайна сметка общество, което се подиграва с Божието име с войнствения си атеизъм рано или късно ще загуби моралните си устои.

Именно затова християните трябва да се противопоставят на богохулната злоупотреба с Божието име. Още по-непримирими трябва да сме, когато това се прави от най-високо поставения човек в държавата. Нужно е да се покаем за своето мълчание.

Всяка нация, която толерира съзнателното подиграване с името на Бога няма да бъде считана за невинна и рискува да си навлече ужасни нещастия. Много вероятно е бедствията напоследък да са само предупреждение за онова, което ни очаква, ако продължаваме с думи и действия да си играем с огъня. Много вероятно е ‘малките камъчета’ скоро да доведат до преобръщане на колата.