„Внимавай
какво мислиш, защото мислите ти стават думи. Внимавай какво казваш, защото
думите ти се превръщат в действия. Внимавай какво правиш, защото действията ти
се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото навиците се превръщат в
характер. Внимавай какъв ти е характера, защото характерът се превръща в
съдба.”
(неизвестен автор)
Малките камъчета преобръщат колата, е казал народът. Не познавам Росен
Плевнелиев и не знам в какво вярва и на кой бог се покланя. Но ако не почита и
не се бои от Бога, добре е да се вслуша поне в народа.
Един мъдър човек е казал, че мислите ни се превръщат в думи, думите в
действия, действията в навици, навиците в характер, а характерът – в съдба.
Затова не е маловажно какво изговаряме. Особено когато става въпрос за
Президента на една страна.
Ето защо съм убеден, че църквата не трябва да мълчи, когато се злоупоребява
с Божието име. Нарушаването на третата заповед е грях (Изход 20:7) и кой друг
ако не Църквата е призован да говори истината за това?
Хората трябва да знаят, че с Божието име шега не бива. Божието име е свято,
скъпоценно, то трябва да се споменава само с почит и благоволение. За
християните е задължение да защитават Божието име и личност от богохулство. Колко
от нас ще свият рамене и ще останат безучастни, ако някой обиди техния съпруг
или съпруга, тяхното дете или най-добрия им приятел?
Това, че нещо вече се е превърнало едва ли не в норма не означава, че
трябва да бъдем толерантни към него. Фактът, че всеки ден у нас стават кражби,
изнасилвания и убийства не означава, че трябва да се примирим с тях и да
престанем да ги наричаме престъпления и да търсим отговорност от извършителите.
Мълчаливото приемане на напразното споменаване на Божието име от страна на
Църквата води индиректно до принизяване не само на Твореца, но и на хората,
защото те са създадени по Негов образ и подобие. В крайна сметка общество,
което се подиграва с Божието име с войнствения си атеизъм рано или късно ще
загуби моралните си устои.
Именно затова християните трябва да се противопоставят на богохулната
злоупотреба с Божието име. Още по-непримирими трябва да сме, когато това се
прави от най-високо поставения човек в държавата. Нужно е да се покаем за
своето мълчание.
Всяка нация, която толерира съзнателното подиграване с името на Бога няма
да бъде считана за невинна и рискува да си навлече ужасни нещастия. Много
вероятно е бедствията напоследък да са само предупреждение за онова, което ни
очаква, ако продължаваме с думи и действия да си играем с огъня. Много вероятно
е ‘малките камъчета’ скоро да доведат до преобръщане на колата.
