По плодовете му ще гo познаете

Представете си фермер, който е посял нива с пшеница. Като опитен фермер той познава добре технологията за отглеждане на тази култура и се опитва да спазва всички правила за обработка на почвата, торене, сеитба и растителна защита. След месец на гости му идва приятел. Фермерът споменава за своята нива и споделя надеждата си за добра жътва. С голяма загриженост обаче неговият приятел му съобщава, че най-вероятно реколтата от посевите няма да е добра. Чул е, че прогнозата за следващите месеци е неблагоприятна за развитието на посевите. А и други негови познати са опитвали в селскостопанския бизнес, но не са успели.

Нещо подобно се случи и с моето семейство. Новината за последните успехи на нашия син Стефан - престижно класиране на международен поп конкурс в Малта и поканата към него да участва в Световната олимпиада по сценични изкуства в Холивуд, разбуни доста духовете в евангелските среди. Получихме много поздравления от много вярващи в страната. Същевременно, мнозина побързаха да ни разкритикуват и да ни оплакват като хора, продали своята вяра и спасение за чиния леща.

Успехите на Стефчо са изненада за нас. Когато го записвахме на пиано и пеене в Общинския детски комплекс не сме подозирали, че след 2 години и половина ще започне да дава интервюта. Не че сме се съмнявали в музикалния му слух и талант – тъкмо обратното; точно затова го записахме на пиано. Идеята да отиде и във вокалния ансамбъл „Сребърни звънчета” дойде впоследствие, след като научихме за тази възможност. Прослушаха го, харесаха го и го записахме. Изглежда той е попаднал там на точното време, защото само месец след това стана солист на ансамбъла.

Още на първото си явяване на песенен конкурс беше сред отличените деца. През втората година имаше вече 17 награди (повечето от които първи). Като солист на вокален ансамбъл към ОДК той има възможност за много изяви. Отделно участва и на много национални и международни конкурси, отскоро и в чужбина. Но макар и да иска да стане певец, все още е твърде рано да се каже с какво ще се занимава. Хиляди са децата, които на негова възраст се занимават с пеене и само единици продължават и след това.

Съгласен съм, че шоубизнесът е среда, пълна с много предизвикателства и изкушения и само християни със специален призив от Бога могат да се развиват в нея, да отстояват ценностите и убежденията си и принасят слава на Бога. Изпитания за християнските ни принципи обаче ще има без значение дали сме чистач или президент, бизнесмен или учител. Затова разговаряме с децата си често на тази тема, олим се и търсим водителство от Бога при вземането на решения, свързани с техни изяви в различни области.

Въпросът за взаимодействието на християни с културата е важен за всеки последовател на Исус. Той ни изпрати в света като пратеници на едно друго Царство (Йоан 17:16,18), за да се слеем с пейзажа, а за да сме светлина и да прославяме нашия Отец (Мат. 5:13-16). За да влияем за Исус е нужно не само да познаваме добре Библията, но и културата в която живеем. Както образно се изразява Джон Стот, християните трябва да държат в едната си ръка Библия, а в другата вестник.

Това сме се опитвали да правим и във възпитанието на нашите деца. Насърчаваме ги не само да четат Библията, но и да я изучават. Редовно преди лягане размишляваме върху Словото и се молим за Божията воля за нашето семейство. Опитваме се да изграждаме у тях умение да преценяват нещата, които се случват в живота им и в България през призмата на Писанията. Измисляме казуси, свързани с различни житейски ситуации и ги питаме как Исус би реагирал, ако беше на тяхно място. Молим се заедно за тяхното свидетелство в училище. Молитвата ни е един ден сами да се научат да вземат правилни решения.

Затова не мога да се съглася с воплите на някои, че нашето дете предварително е обречено на компромис с вярата си. Те приемат за даденост, че ние дори не сме се замисляли над въпроса, поради което чувстват за свой дълг да изразят притесненията си и да ни ‘прочетат конско’. Градивната критика е винаги добре дошла и колкото и да не ни харесва на момента, сме благодарни за нея. Но в някои писания прозират други, не съвсем изчистени мотиви. Легализмът и реакционизмът понякога обличат дрехите на загриженост, но никога не са работили в услуга на Царството.

Тъжното в случая е, че под маската на псевдо загриженост се лансира един в същността си небиблейски подход, който насърчава примиренчество и гето манталитет сред християните. Според тези християни ‘моята църква е моята крепост’ и колкото по-големи стени издигаме между нас и обкръжаващата ни култура, толкова по-сигурни можем да сме в спасението си. Те чуват наставлението на Исус да бъдем в света, но не от него като ‘да се пазим далеч от света, за да не сме от него’. Те се ужасяват при мисълта, че някои християни могат дори да си помислят да потърсят поприще в обществената сфера, камо ли да се опитат и да успеят в бизнеса, политиката, музиката и т.н.

Това опорочено схващане на заповедта да се отделяме (Пс.1:1; 1 Йоан 2:15,17) има своето обяснение – много по-лесно е всичко, което има небиблейски произход да се заклеймява, да се мисли в черни и бели краски. Много по-лесно е да се лепват готови етикети, вместо да се анализират културните процеси и се даде правилното им тълкувание от Библейска гледна точка. Такъв анализ би показал, че много от Божиите истини се срещат и в ‘света’ – напр. в правото, в поговорките, литературното и музикалното творчество на народите и т.н. Това облъчване на културата от Библейския морал теолозите наричат „всеобща благодат”. Няма ли точно това предвид Павел, когато ни съветва да зачитаме „всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно... добродетелно и ... похвално” (Фил. 4:8)?

Следователно, Библейският подход ни насърчава да сме проводници на една различна култура, която можем да наречем християнска контракултура. Бог ни призовава да се отделяме от злото. Но Той иска и да участваме в културата, като я преобразяваме за Божия слава и съхраняваме тези аспекти от нея, които са Му угодни. По думите на Джон Стот, „ние не можем напълно да одобряваме света (като че ли нищо в него не е добро), нито напълно да отричаме света (и да се правим, че нищо в него не е добро), но трябва да правим по малко и от двете, да ‘предизвикваме света’.” Тогава ще видим наистина Божието царство като едно „динамично управление на Бога, намесващо се в човешката история чрез Исус, конфронтиращо, воюващо и побеждаващо злото...”

Това динамично управление на Бога е и нашата молитва за Църквата в България. Но за да стане то реалност, тя трябва да излезе от нелегалност и да заеме мястото си в обществото. Да смени тактиката и от глуха защита да заиграе в нападение. Дяволът е владял достатъчно дълго и твърде много територия в нашата страна. Не е ли време да я изискваме обратно за Исус Христос? Не е ли време да разберем, че молитвата „да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля” има и настоящо, не само бъдещо измерение? Не е ли крайно време християните да излязат от солницата и да посолят всяка област от този тръгнал към разложение свят?

И накрая, какъв път ще избере нашият син когато порасне ние не знаем. Нашата цел като родители е да го научим да разпознава доброто и злото и да изгради богоугоден характер. Подкрепяме и трите си деца в талантите, които имат. Същевременно с  живота и думите си се стремим да ги научим да поставят Бог на първо място. За нас успехът на децата ни има вечно, не временно измерение. Той изобщо не зависи от това дали ще станат известни или успешни в дадена област, пък било то и в шоу бизнеса.

Апостол Павел съветва всеки да изпитва своята работа и да се хвали със себе си (Гал. 6:4). Нека изпитваме сърцата си и едва тогава, ‘с кротък дух’ (Гал. 6:1), да поправяме другите. И да не забравяме, че истинският критерий за успех в живота на един човек са плодовете, които той принася за Царството (Мат. 7:16). Нека проявим търпение и изчакаме те да узреят, вместо да оплакваме лошата реколта на другите само месец, след като те са посели семената.