/проповед/
Продължаваме с поредицата
„Завет и поклонение“ върху Изход 2 част. Вече казахме преди няколко седмици, че
израилтяните направиха стан в подножието на планината Синай и Бог извика там
Мойсей, за да му даде десетте заповеди. Докато
Мойсей беше на планината Синай, за да ги получи, нещо ужасно нередно ставаше
долу при Аарон и израилтяните. Те си бяха направили златно теле, на което да се
покланят.
Ако Мойсей не се беше застъпил
в молитва за тях пред Бог, Бог щеше да ги унищожи.
Днес ще видим, че само Бог и
никой друг не е достоен за поклонение. Ще говорим също за застъпническата
молитва.
Прочит Изход 32:1-4. А като
видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу
Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този
Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.
2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на
синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете. 3 И така, целият народ извади
златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като
ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те
казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.
И по-нататък,
Изход 32:19 „И като се
приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че
хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.“
Като видя развилнялия се
народ, Мойсей така се ядоса, че разруши и Десетте заповеди... или по-скоро
плочите, на които те бяха написани.
Мойсей още не беше слязал с
Десетте Божи заповеди и те вече бяха нарушени.
Изход 32:22-24 „Аарон отвърна:
Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото. 23
Понеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този
Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.
24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха.
Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.
Хвърлих го в огъня... и
направих това теле... Това е много убедително оправдание, нали?
Ние сме много добри в
оправданията. Ето някои оправдания за извършени ПТП-та пред полицията в
Америка:
Една невидима кола се появи от
нищото, удари моята кола и изчезна.
Пешеходецът нямаше идея накъде
да тръгне, затова го прегазих.
Телеграфният стълб
приближаваше бързо. Опитах се да го заобиколя, когато той удари предницата ми.
Мъжът беше заел целият път.
Няколко пъти се опитах да го заобиколя, докато накрая го ударих.
Косвена причина за това
произшествие беше един малък човек в малка кола с голяма уста.
Аарон каза, „Хвърлих златото в
огъня и оттам излезе златно теле!“
Народът на Израил потвърди
завета с Бог и тогава Мойсей се качи на планината за 40 дни. Само 40 дни бяха
достатъчни, за да настъпи поквара в народа.
Какво виждаме в този текст?
Първо, виждаме отстъпничеството на Аарон.
Мойсей се качи на планината и
хората започнаха да се безпокоят. Къде се изгуби този Мойсей!? Защо се бави
толкова много? Какво ще правим без водач?
Те трябваше да са верни на
Бога, не на Мойсей. Не издигай на пиедестал човек. Ако издигнеш някого на
пиедестал, оттам има само един път за него – надолу!
Проблемът не беше, че бяха
забравили Мойсей, а че бяха забравили Бога.
Псалми 106:21 „Забравиха своя
Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет.“
Това не беше просто бунт срещу
Мойсей. Те се бяха разбунтували срещу Бога. Не описва ли тази картина България
днес?
Аарон искаше да спечели
одобрението на народа, затова отстъпи пред капризите на хората. Мойсей го беше
оставил да води в негово отсъствие, но вместо да води хората, той ги следваше.
Днес има много лъжеучители,
които поучават това, което хората искат да чуят. Един от белезите на последното
време е, че хората ще се тълпят да слушат проповедници, които им гъделичкат
ушите.
Вместо това проповедниците на
Божието слово трябва да настъпват по пръстите хората, образно казано. Ако съм
ви настъпал, то е защото ви обичам J. Или
поне да им слагат камъчета в обувката. Да ги предизвикват. Божието слово трябва
да ни изобличава и предизвиква да коригираме поведението си.
В една църква сложили надпис:
„Заповядайте при нас. Ние обещаваме да не хвърляме Библията по вас.“ Аз пък се
надявам, че без да хвърлям Библията, слушането на Словото ви предизвиква и
понякога дори това е болезнено! Защото Библията е огледало, което казва
истината за нас, за да може да коригираме поведението си, ако е необходимо.
Десетте заповеди, които
изучавахме, правят нещо, което е необичайно – те наричат греха с истинското му
име. Казват, „еди кой си имал роман с жена.“ Не е роман, а прелюбодейство,
грях! Когато децата не се покоряват на родителите си, това не е просто фаза от
живота им, това е грях!
Бяхме на гости при роднини и
докато говорихме, майката каза на 10 годишния си син да направи нещо, а той
троснато ѝ отговори с обида! Това става, когато родителите и лидерите правят
това, което децата и хората очакват от тях.
Така постъпи и Аарон. Направи
златно теле. Защо теле? Те току-що бяха излезли от Египет, където хората се
покланяха на свещения бик Апис. Наричаха го Обновителя на живота. Те вярваха,
че светкавица е слязла от небето върху една крава, оплодила я и кравата е
родила Апис.
На планината Синай
израилтяните гледаха нагоре – там, където се беше качил Мойсей и както видяхме
в 19 гл., оттам се чу гръм, засвяткаха светкавици и гъст облак обви планината
(ст. 16).
И тогава те си спомниха за
този египетски символ на власт и сила, бика Апис.
Но като направи теле, Аарон
наруши втората заповед – „не си кумир или каквото и да било подобие на нещо,
което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под
земята.“ (Изх. 20:4) Те искаха да се покланят на бог, когото виждат.
Защо това беше толкова лошо?
Защото Бог няма образ. Бог е безкраен и ако му направиш образ, ти го вкарваш в
някакви граници и рамки. Това теле може би символизираше мощ, но не и един Бог,
който е любов, който прощава и е състрадателен, търпелив, справедлив.
Второ, когато правиш образ на
Бог, ти създаваш бог по свой образ. Все едно казваш, „Ето атрибута на бог,
който аз съм избрал, на когото искам да се покланям.“
Аарон не само направи теле, но
и направи нещо още по-глупаво – направи жертвеник на Господа пред него.
Изход 32:5-6 „След като видя
това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник
на Господа. А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и
принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.
Не можеш да седиш на два стола
и да не паднеш. Илия попита народа, „Докога ще се колебаете между две мнения?“
(3 Царе 18:21). Исус също каза:
Откровение 3:15-16 „Зная
делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така,
понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.
Или си с Бога или не си. Няма
средно положение. Както една жена не може да е полубременна, така и един човек
не може да е хем с Бога, хем да се покланя на идоли.
Израилтяните бяха излезли от
Египет, но Египет не беше излязал от тях. Същото се отнася за някои от нас.
Някои християни уж идват на църква, четат и слушат Словото, но не му позволяват
да ги промени. Излезли са от стария си живот, но старият им живот не е излязал
от тях.
Израил беше изпаднал в
откровено идолопоклонство, а идолопоклонството води винаги към неморалност.
Когато в ст. 6 се казва, че хората станаха да играят, не се има предвид, че са
станали да играят хоро. Или на народна топка. Думата за „играят“ има сексуална
конотация. Те бяха направили оргия.
В ст. 19 се говори за танц,
който е неморален и еротичен. До 25 стих те вече бяха голи. Бяха тръгнали по
много хлъзгава почва, следвайки своя отпаднал от вярата лидер.
Изход 32:7-10 „Тогава Господ
каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от
Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да
ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези
са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 9 Господ
каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са; 10 и така,
сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще
направя велик народ.
Това беше смъртна присъда. Бог
искаше да ги убие и да започне отново с Мойсей. Забележете, че в ст. 7 Бог
нарича Израил „твоя народ“. А в ст. 11 Мойсей казва, „а, не, те са твоят
народ!“
Понякога родителите разиграват
подобен диалог помежду си. „Виж какви ги е свършил синът ти!“ „Моят син ли, не
е ли и твоят?!“
Божията оферта си беше доста
съблазнителна. Много хора биха се възползвали. Днес много хора се отказват от
това, което правят и започват отначало. Но не и Мойсей. Той имаше меко сърце и
обичаше народа си. Беше истински водач! Беше добър пастир, беше готов дори да
даде живота си за тях.
Нека видим какво помоли той
Бог:
Изход 32:11-14 „Тогава Мойсей
се помоли на Яхве, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти,
който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят
египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от
лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и отмени това зло против
народа Си. Спомни си за слугите си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел
в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди,
и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я
наследят завинаги. Тогава Господ отмени злото, което възнмеряваше да стори на
народа Си.“
Бог отмени злото, защото
Мойсей се помоли. Молитвата променя нещата. Молитвата движи ръката, създала
света.
Езекия щеше да умре, но в
отговор на неговата молитва Бог промени решението си и му даде да живее още 15
години. Ана беше бездетна, но в отговор на молитвата ѝ Бог промени решението си
и ѝ даде дете.
Мойсей изтъкна две причини в
своята молитва Бог да се отвърне от гнева си. Нямаше значение какво ще кажат
египтяните. Нямаше значение какви причини изтъква Мойсей, а как се молеше. Той
агонизираше в молитва!
Същото важи и за нас днес.
Моли се от сърце и ще докоснеш Божието сърце. Моли се само с устата си и можеш
да впечатлиш хората. Но ако напоиш молитвите си със сълзи, от тях може да
израстне нещо голямо!
Изход 32:32 „Но сега, ако
искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи и мене от книгата, която
си написал.“
Мисля си, че сигурно Мойсей е
направил пауза след „ако ли не...“ Може би пауза, в която очите му са се
насълзили. А Бог разбира езика на сълзите.
Римляни 8:26 „Така също и
Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но
самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.“
След като слезе от планината
на Преображение, пред Исус се изправи един човек и му разказа за болката си.
Как синът му има ням дух, който го кара да се тръшка, как го е хвърлял много
пъти в огън и във вода, за да го убие. И как той е довел сина си при учениците,
но те не са успели да изгонят бяса. Тогава Исус заповядва да доведат детето при
Него. Бащата го моли,
Марк 9:23-24 „Ако можеш да
сториш нещо, смили се над нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш [да повярваш]! Всичко е възможно за този, който вярва.
Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.“
Представете си този баща. Той
разбира, Исус е последният му шанс. Сълзи се стичат по лицето му. И той изрича
тази простичка молитва. Искрен е, признава, че му е трудно да повярва. Но иска
да повярва!
Такива трябва да бъдат и
нашите молитви. Понякога хората ме карат да им дам молитви за излекуване от
болест, за мир в безпокойство, за други проблеми. Но не е важно красноречието.
Важното е всяка молитва да е искрена и да излиза от сърцето.
Молитвата на Мойсей беше
ефективна, защото той беше праведен и верен Божи слуга. Бог се радва да
отговаря на молитвите на своите верни люде, изказани с любов и вяра.
Когато е придружена от пост,
това също дава сила на молитвата. С една дума, нашите молитви ще са ефективни,
когато се молим така, че наистина да убедим Бога, че искаме нещо! Нека се молим
така, както Авраам се молеше за Содом, както Анна се молеше за син и както този
баща се молеше за сина си.
Човешкото вероотстъпничество
доведе до Божия гняв. А Божият гняв бе укротен от молбата на Мойсей.
Шотландският реформатор Джон
Нокс постоянно се молил за своята страна. Цели нощи подред молитствал на
дървения под в убежището си, скрит от кралица Мери. Когато жена му го помолила
да поспи малко, той отговорил, „Как мога да спя, когато моите сънародници не са
спасени?“ Той често се молил с агония в гласа си, „Господи, дай ми Шотландия
или ще умра!“ Бог разтърсил Шотландия. Бог му дал Шотландия.
В книгата „Опасни
застъпнически молитви“ Джей Денис пише за една църква, която взела телефоните
на 160 случайно избрани хора от телефонния указател. За половината от тях хора
от църквата се молили всеки ден. Другите 80 оставили настрана.
След 90 дена на молитстване,
се обадили на всички тези хора и ги попитали дали са съгласни човек от църквата
да ги посети и да се помоли за тях. Сред тези, за които не са се били молили
само един от 80 човека казал „да“. Сред тези, за които се молили за 90 дни, 69
от 80 казали „да“.
Застъпническата молитва е
наистина опасна! J
Всеки вторник варненските
пастори се изкачваме на Галата и се застъпваме в молитва, викайки пред Бога за
града ни. Понеже на морето, както знаете, е доста ветровито, вятърът бързо
разсейва облаците и често докато се молим времето се променя за секунди.
Затова и аз често се моля с
тази молитва: „Господи, нека слънцето на Твоята правда да изгрее и да разпръсне
облаците на неверие и мрака на невежество сред хората във Варна!“
За какво се молиш тези дни и
седмици? Нямаш отговор? Не се предавай. Божието забавяне не означава не. Не се
безпокой, не издигай хора на пиедестал, не слушай лъжеучения, но чакай Бога.
Не си прави златно теле, не
създавай свой бог по свой образ. Моли се ревностно и искрено, агонизирай в
молитва, застъпвай се за семейството си, духовното си семейство и приятелите
си, дори през сълзи. Защото Бог разбира езика на сълзите.
Нека се молим.
