/проповед/
Братя и сестри, ние сме във война.
Всяка
война е носила на човечеството терор, варварство, жестокост, агонизиращи
умиращи и безнадеждни поробени или опечалени мъже, жени и деца. Недалеч от нас
се води една война от ново поколение – с дронове и изкуствен интелект се
поразяват обекти на противника. Докато Русия, която започна войната, насочва
ракетите си срещу гъсто населени райони, Украйна неутрализира нефтопреработвателните
предприятия. Но всичко това носи огромни разрушения, жертви и скръб.
Но
колкото и да е отвратителна войната, не бива да забравяме че освен жестокост и
варварство тя изважда на преден план и най-достойни и благородни постъпки, като
саможертва, посвещение, любов и изобретателност в лицето на невъзможни
трудности. Тези постъпки са възпяти в песни, легенди и стихове, като тези от „Опълченците
на Шипка“ на Вазов:
„защото в Балкана
има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!“
По
време на война много хора проявяват героизъм. Но Библията осъжда войнстващия
дух.
Яков
4:1-2 „Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? Не е ли оттам –
от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части? 2 Пожелавате, но
нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете;
но нямате, защото не просите.“
Но
интересното е, че за да изобрази природата на християнския живот, Святият Дух
използва метафората на войната. И това е много подходяща метафора, защото
същата смелост, жертвоготовност, лоялност, издържливост, изобретателност и сила
да се биеш до края, трябва да характеризира живота на християнина.
Всъщност,
християнският живот е война. Другите войни бледнеят на фона на тази истинска
война, в която се впуска всеки християнин, когато предаде лоялността си на Исус.
Затова преди да повярва, всеки трябва да помисли за цената, която трябва да
плати. Защото когато признаеш Исус за Спасител и Господ, ти се вливаш в
редиците на армия.
И тук
няма възможност за уволнение. Можеш да дезертираш, но не и да се уволниш.
Борбата
срещу света
Апостол
Йоан казва, че има три фронта, от които можеш да очакваш атаки.
1 Йоан
2:16 „Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и
надмеността в живота, не е от Отца, но от света.“
Апостолът
говори за три похоти – на плътта, на очите и на гордостта (смъртоносното трио).
Какво е
похот? Похотта е желание, което е превърнато в бог. Но ако основна цел в живота
ти е да ядеш (да спортуваш, да спиш, да правиш секс, да играеш на компютърни
игри и т.н.), това е идолопоклонство, защото то нарушава твоето служение и
посвещение на Бога.
С
помощта на Ивайло Генчев вече видяхме как да водим битка с изкушенията. Но
светският дух не се заключава само в притежанията и физическите удоволствия,
които сме превърнали в бог, на който се покланяме.
Като
християни ние сме обградени от светски хора, чийто начин на живот ще се сблъсква
с нашия начин на живот. Някои ще ни отхвърлят, други ще ни намразят или дори унижават.
Исус каза,
Йоан
16:33 „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“
В
резултат на това някои християни прекъсват почти всички свои контакти с
нехристияни и се затварят в своето християнско гето. Манастирите са паметници,
свидетелстващи за това. Модерният начин на изолиране от света е да банваш
приятели във фейсбук, които са те наранили с изказванията си.
Но Исус
не ни призовава към изолация. Ние не трябва да сме от света, но сме В света.
С Ваня
отидохме на разходка в Морската и седнахме в едно заведение на цаца и картовки.
Когато ни ги донесоха, и двете бяха безсолни затова посегнах към солницата, но
тя нищо не пускаше. Взех солницата от съседната маса – също без успех.
И
тогава погледнах в дупчиците – всички бяха запушени от залепналата от влагата
сол в тях. Взех клечка за зъби и ги пробих. Така успях да осоля цацата и
картовките.
Когато
ние сме в запечатани солници, не можем да бъдем сол на света. Когато светлината
е под шиника, тя става безполезна, защото никой не я вижда.
Когато
се затворим в стените на нашата църква, ние се превръщаме в обсадена църква. И дяволът
харесва това.
Следователно,
в нашата битка със света, ние трябва да мразим и отхвърляме неговия дух. Трябва
да сложим решителен край на склонността си да се покланяме на храна, сън, секс
или красиви притежания и репутация. И това може да стане само когато позволим
на Исус да стане наш Господ.
И
когато възникне конфликт между покорството ни на Христос и нещо друго, което по
принцип не е лошо, Христос трябва да получи първенство. Например, може много да
ни се ходи на плаж и единственото свободно време, което имаш да е по време на църковната
служба или друго събитие в църква. Твоят избор показва на кой бог се покланяш.
Понякога,
когато попитам някого, защо не дойде на служба или на Библейско изучаване, той
казва, „Бях уморен“. Но вместо да легне рано и да се наспи, същият този човек
си ляга късно, защото гледа тв или браузва в интернет!
Или,
някои студенти се страхуват, че ако дойдат на църква по време на сесия, няма да
имат време да се подготвят за изпит. Така страхът заплашва да победи вярата.
Само
когато възприема отношението на войник и престана да се тревожа за
последствията и се подчинявам на заповеди, моят страх може да се изпари и да си
върна мира. Да, може и да ми е трудно на изпита, но на кого е лесно по време на
война! Павел казва на Тимотей,
2
Тимотей 2:3 „Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов.“
Битката
срещу плътта
Когато
Павел използва думата „плът“ той има предвид не само желанията на плътта, но и навиците,
инстинктите и нагласите на ума и тялото, които носим в себе си от времето преди
да срещнем Христос. Когато говорихме за святост казахме, че няма конфликт между
това да се предаваме на Святия Дух и да предприемем активни стъпки да
преодолеем тези стари навици.
Римляни
7:23 „но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона
на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“
Тук
отново виждаме, че ние трябва да воюваме непрекъснато. И много християни се
обезсърчават и губят битката именно тук, защото във война високият морал е
жизнено важен за победата.
Ние
можем да бъдем ранени в битката. Можем да бъдем повалени. Но истинският войник
е този, който става отново и продължава да се бие.
Чували ли сте за полк.
Константин Каварналиев? В Междусъюзническата война през 1913 г. гръцката армия
атакува и изгаря до основи гр. Кукуш в Македония. Местното българско население
е заплашено от клане и хиляди жени, деца и старци хукват на север в опит да
достигнат пределите на Стара България.
Единствената пречка
пред гръцката армия да ги настигне и избие в гръб е тесният планински проход
край Дойран. Точно там полковник Каварналиев организира своята отчаяна отбрана.
Българите се бият в съотношение 1:14 и задържат гърците цели три дни –
достатъчно време, за да може колоните от бежанци да преминат границата.
В последния ден
полковник Каварналиев е ранен от шрапнел в крака. Въпреки острата болка и кръвозагубата,
отказва да отиде в лазарета. Превързва крака си, качва се отново на коня и
продължава да препуска по бойната линия, за да командва и окуражава войниците. Спасява
живота на хиляди.
Когато
животът ни за вечността е заложен на карта, когато силите ни са на привършване,
вместо да се предадем и вдигаме бялото знаме, можем да погледнем към нашия
Генерал Исус Христос, който даде живота си за нас, за да бъдем ние спасени от
унищожение от пълчищата на Сатана.
Римляни
8:1-2 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос
Исус, които ходят не по плът, но по Дух. 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в
Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“
Отпаднал
ли си? Обезсърчен ли си? Гледай към Генерала! Напомняй си, че няма никакво
осъждане за тези, които са в Христос Исус!
Ако е
грешка да се предаваш на обезсърчението, друга голяма грешка е да си твърде
сигурен в себе си.
1
Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“
Най-важното
е да си нащрек. Самоувереността и обезсърчението са двете страни на една и съща
монета. Не ти си важен. Ти си просяк, когото Бог е поканил на царската трапеза.
Бог те е направил царски свещеник. Радвай се в Бога. Бог набира просяци и ги въоръжава
да бъдат войници в Неговата армия.
Битката
против силите на мрака
В
Ефесяни апостол Павел казва,
Ефесяни
6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу
властите.“
Как
водим борба срещу духовните сили на нечестието? Малко преди това Павел дава
отговора:
Ефесяни
6:10 „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.“
Аз мога
успешно да се противопоставя на Сатана, когато заяквам в Господа. А заяквам в
Господа, когато правя това, което Той ми казва вярвайки, че Той ще ми помогне.
Моята сила се крие в моето покорство. Бог е с мене! Силата, която възкреси
Исус, е на наше разположение!
В
стратегията ни за победа не трябва да подминаваме още едно нещо.
Ефесяни
6:18 „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки
бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.“
Както
казва Джон Уайт, „Легионите на Сатана се ужасяват от молитвата. Сатана трепери,
когато види най-слабия светия коленичил.“
В
книгата си „Шипка“ Яна Язова описва как по време на августовските боеве на
Шипка през 1877 година, генерал Столетов изпраща множество конници-пратеници,
за да поискат спешни подкрепления от ген. Радецки в щаба в Габрово.
Но
Радецки се подлъгва от заблуждаваща маневра на турската армия и насочва основните
резерви към Елена, откъдето смята, че Сюлейман паша ще се опита да пробие. В
крайна сметка настоятелните „пощальони“ помагат на Радецки да осъзнае
смъртоносната опасност за Шипка и да прехвърли войските си там. Победата на
Шипка се оказва решителна за победата във войната.
Нашите
молитви са тези „пощальони“, които призовават Бог да изпрати Своята небесна
армия от ангели на помощ срещу пълчищата на Сатана.
Когато Даниил
се молеше в продължение на 3 седмици, Бог изпрати ангел, който да донесе
послание до него въпреки съпротивата на Сатана. Виждаме, че молитвите на
светиите водят до битки в небесни места.
В края
на краищата, ние знаем, че „боят е на Господа“ (1 Царе 17:47). Нашите битки са част
от война. Начело на нашата армия е Непобедимия. Той познава войниците си по име
и е загрижен за тяхната безопасност и здраве.
Всъщност,
ние участваме във война, която е вече спечелена. Това стана, когато Исус излезе
от една запечатана гробница.
Ние с
нетърпение очакваме да свърши войната в Украйна. С нетърпение хората са очаквали
и края на Втората световна война. Когато съюзниците са завладели Европа, целият
свят е разбрал, че войната е свършила. Все още са предстоели месеци на боеве и
смърт, опасности и болка, бомбардировки. Но краят е бил дошъл. Може би само
Хитлер се е съмнявал в това.
Сега
сме в същата позиция. Последният десант предстои. Павел казва,
1
Коринтяни 15:57 „но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия
Господ Исус Христос.“
Ще има
моменти, когато няма да се чувстваш като част от побеждаваща армия. Ще се
чувстваш сам и безпомощен. Затова битката в същността си е битка на вяра.
1 Йоан
5:4 „и тази е победата, която е победила света, нашата вяра.“
Евреи
11:33-34 „които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания,
затваряха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча,
оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
Затова…
2
Тимотей 2:3-4 „ Съучаствай в страданията като добър войник на Исус
Христос. 4 Никой, който
служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който
го е записал за войник.“
За да
угоди на този, който го е записал за войник… Заплитам ли се в житейски работи?
Дали светските грижи не заглушават словото? Или съм изцяло на разположение на
моя Командир?
Това е последната
битка. Когато победим вече няма да има други. Ще имаш възможност да маршируваш
с една победоносна армия в стъпките на Владетеля на времето и вечността.
Молитва
.jpg)
