/проповед/
Преди повече от година изучавахме първата част на книгата
Изход. Tогава
видяхме, че след доброто обучение в пустинята, Мойсей беше станал добър лидер.
Той познаваше добре Синай. След 3 месечно скитане в пустинята, сега Бог го
използва, за да доведе народа тук и да им даде важно послание.
Израел остана в Синайската пустиня цяла година - до
събитията, описани в Числа 10 гл. Всъщност, Синай не беше пясъчна пустиня, а обширна
степ, необитавана от хора. Повече от 57 глави от Библията са посветени на
годината, в която израилтяните бяха на лагер в Синай.
Последният път разгледахме първите 7 стиха на 19 глава и
казахме, че Бог поиска от Израел да Му се посветят за цял живот. И Той им каза,
че когато го направят, те ще станат Негово „собствено притежание... царство от
свещеници и свят народ.“ (Изход 19:5) Днес ние сме Негово царско свещенство и
Негово притежание благодарение на смъртта и възкресението на Исус Христос.
Днес продължаваме поредицата в Изход, за да видим как
израилтяните и ние можем да направим това посвещение. Ще видим, че то включва посвещение
да живеем в святост и чистота, а това изисква поставянето на някои граници в
нашия живот.
Молитва.
В една фирма получили колет с надпис на него: „Опасно! Не
пипай!“ Веднага повикали мениджъра и той казал на работниците да се отдръпнат
на разстояние от пакета, докато той бъде изследван. Когато дошла полицията,
техният специалист по експлозиви надянал ръкавици, сложил предпазни очила и
внимателно отворил колета. Вътре намерили 25 знака, на всеки от които пишело, „Опасно!
Не пипай!“
Една година преди да стигнат до Синай, Мойсей беше пастир и
се грижеше за овцете на своя тъст. И точно тази местност в подножието на
планината Синай или Хорив, предлагаше добра паша. Точно там Мойсей видя странната
гледка с горящия храст, който не изгаряше. Това го заинтригува и той се
приближи, но тогава Бог му проговори.
Помните ли какво му каза?
Изход 3:5 “Да не се приближиш тук; събуй обущата от нозете
си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“
С други думи, „Опасно! Не пипай – това е свята земя.“
И сега почти година по-късно Бог води Мойсей и народа на
Израил до същата планина. Нека прочетем
Изход 19:7-15 7 И така, Моисей дойде и повика старейшините
на народа, и представи пред тях всички тези наредби, които Господ му заповяда. 8
А целият народ отговори едногласно: Всичко, което Господ е казал, ще направим.
И Моисей предаде на Господа отговора на народа. 9 Тогава Господ каза на Моисей:
Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да
ти вярват вече завинаги. И като предаде Моисей на Господа думите на народа, 10
Господ каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат
дрехите си; 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ
ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ. 12 И да поставиш прегради
наоколо за народа и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се
допрете до полите ѝ; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен;
13 обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със
стрели – било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато
тръбата затръби продължително, тогава нека се приближат до планината. 14 И
така, Моисей слезе от планината при народа и освети народа; а те изпраха
дрехите си. 15 Той каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се
приближавайте до жена.
В този пасаж виждаме, че когато пристигат, Бог ги предизвиква
да се посветят на Него и след това за два дни да се осветят и да си изперат
дрехите. Не че Бог посреща по дрехите както нас, хората, но като си перат
дрехите, той искаше те да мислят за това, че трябва да измият душите си, като
се покаят от греховете си, извършвани в Египет и по време на тези месеци в
пустинята.
И след като го направят, да са готови, защото Бог ще слезе
на Синайската планина.
За да им покаже колко важно ще е това преживяване, Бог им
казва да поставят прегради около планината. И аз се замислих, какви ли ще са
били тези прегради? Съмнявам се, че са били като оградата на българската
граница, която може да се премине от всякъде.
Може би Мойсей е направил черта в пясъка с жезъка си. Тази
граница отделяше святия Бог от грешните хора. Който преминеше тази граница и се
допреше до подножието на планината, трябваше да умре.
Бог в общи линии им казваше същото, което беше казал на
Мойсей преди една година: „Опасно! Не пипай! Това е свята земя.“
Така че, първото нещо, което виждаме тук е, че когато се
срещаш с Бога трябва да разбираш, че трябва да си поставиш някои граници.
Има неща, които не можеш да правиш. Има места, които не
можеш да посещаваш. Има неща, които не можеш да казваш.
Апостол Павел казва:
Ефесяни 4:17 „И така, това казвам и заявявам в Господа, да
не живеете вече, както живеят езичниците, по своя суетен ум, помрачени
в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и
поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили всякакво чувство, са се
предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. Но вие не сте
познали така Христос.“
С две думи, Павел казва на ефесяните, „Не се допирайте до тези
неща. Вие сте свят народ!“ Не преминавайте границата! Опасно е за живота!
В Галатяни пък виждаме, че има два пътя, по които да
вървим. Ако се покаем и оставим Святия Дух да управлява живота ни, ние ще
демонстрираме в живота си плода на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение,
благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Но ако преминем линията, ще видим в живота си нещата, които
характеризират света: „блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство,
магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори,
разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни.“ (Галатяни 5:19-23)
Може някои от нас да са били такива преди да повярват. Но не
вярвам някой от нас да иска да се върне там. Не вярвам някой да иска да премине
тази демаркационна линия. Тези, които преминаха линията в планината Синай, умряха.
А тези, които преминат линията, спомената в Галатяни 5, ще имат още по-лоша
съдба. Беше заплашен живота им за вечността.
Павел казва, „които вършат такива неща, няма да наследят
Божието царство.“ (Галатяни 5:21).
Тези хора ще отидат в ада!
Ние служим на свят Бог, който ни призовава да бъдем свят
народ и ако пренебрегнем Неговите граници, ние подписваме смъртната си присъда.
Затова, не преминавай оттам. Това е опасно за живота!
Когато се връщахме от почивка в Балчик, само няколко
секунди преди нас стана катастрофа. Пристигнахме на местопроизшествието секунди
по-късно, още прашният облак от сблъсъка не се беше уталожил. Кола, която е
карала само на няколко стотин метра преди нас, навлиза в насрещното движение и
се блъска в цистерна.
Най-вероятно човекът е заспал на волана от преумора, защото
от колата след тях казаха, че пред него не е имало кола, която да изпреварва.
Когато слязохме, се опитахме да му помогнем, но тялото му беше притиснато в
смачканата кола, главата му кървеше. По-късно разбрахме, че е починал в
болницата.
До него имаше жена. Помогнах ѝ да излезе и да седне край
пътя. Беше в амок, отговаряше несвързано на въпросите ми. Беше видимо бременна.
По-късно разбрахме, че мъжът е починал, но благодаря на Бога, че жената и
бебето са оцелели.
Този млад мъж умря, защото по невнимание или от преумора е
пренебрегнал линията, разделяща двете платна на пътя. По същия начин лекомислено
много хора пренебрегват линията, която Бог е поставил по пътя на живота им и
наказанието е вечна смърт.
Има линии и граници в живота, които по-добре да не
преминаваме. Бог също поставя граници, които най-добре е да не преминаваме.
Защото са опасни за живота.
Ние служим на свят Бог, който ни призовава да сме святи. И
Той ни предупреждава навреме.
Много знаци по пътищата в България са поставени чак на
мястото, където трябва да се отклониш от главния път. Освен това не са
достатъчно големи, за да се виждат отдалече. Така често ги виждаме чак когато
сме подминали разклона.
В една зоологическа градина в Англия заплащали на
посетителите, ако по време на посещението им маймуна от зоопарка им открадне
нещо. Но от зоопарка били озадачени, че най-често маймуните крадат очила от
посетителите. Направили разследване и открили причината.
Маймуните грабвали очилата, когато посетителите се
навеждали напред, за да прочетат малък знак на стената на клетката. На знака
пишело: „Внимание! Тези маймуни крадят очила!“
Често човешките предупреждения са неясни и неадекватни. Но
Бог ни предупреждава с големи знаци на много места в Словото Си. „Не
преминавай! Опасно за живота!“
Забележете също как трябваше да умре този, който е прекосил
границата?
Изход 19:12-13 „който се допре до планината, непременно ще
бъде умъртвен; обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни
или със стрели.“
Останалите трябваше да го убият с камъни или със стрели.
Добре, това е Божията планина. Защо тогава Бог сам не
наказа тези, които са престъпили линията? Защо възложи тази отговорност на
хората?
Защото Той очакваше те да налагат спазването на Неговите
граници.
Когато Израил дойде в подножието на планината, те влязоха в
славното Божие присъствие и Бог им каза, че е тяхна работа да защитават Неговата
слава и Неговата святост.
Затова много църкви нямат Божията слава посред тях, защото
не ги е грижа да я защитават. И Бог казва, „Ако за вас не е важно да се
застъпвате за Моята слава, просто ще я оттегля. Затова в писмото до църквата в
Ефес в Откровение 2:5, Бог казва: „Ще вдигна (махна) светилника ти.“
В нашата църква имаше случай с една жена, която живееше в
блудство. Когато разбрах я предупредих, говорих с нея няколко пъти. След това извиках
свидетели, както Исус ни заповядва в Матей 18 гл. и я призовах да се покае. Тя
не го направи. Затова се наложи да я дисциплинираме.
Защото Божието име се петни от хора, които се наричат с
Неговото име, но живеят в грях. Ние трябва да се отделяме от тях. Не можем да
прекрачваме границата и да влизаме в света, защото нас ни е грижа за Божията
слава. Той ни е дал отговорност да спазваме Неговите граници и да
предупреждаваме другите.
Да казваме: „Не преминавай! Опасно за живота!“
И нещо друго също ми прави впечатление, когато чета този
пасаж в Изход 19. Никъде не се споменава, че някой човек или животно са били
убити с камъни, или стрели. Не се споменава, че някой е докоснал подножието на
планината. Как е възможно това?
Може би отговорът се крие тук – ако знам, че ще е моя
отговорност да наказвам хората, които пресичат линията и виждам някой, когото
обичам, да преминава през нея, какво според вас ще направя?
Какво би направил ти?
Ако видиш някого, когото обичаш да ходи близо до линията,
няма ли да изтичаш към него, да го хванеш за ръката и да го дръпнеш назад?
Аз бих направил точно това! И това е една от задачите на
църквата. Да си помагаме в трудни моменти, да сме загрижени едни за други и
когато видим някой брат или сестра да вървят твърде близо до ръба и да
прекрачват линията на святост, да ги дръпнем обратно.
Да кажем, „Не преминавай! Опасно за живота!“
Преданието разказва, че един човек от църква, в която
проповядвал апостол Йоан, охладнял за вярата и за Бога. Един ден апостол Йоан
го видял да върви през полето и се втурнал след него. Настигнал го и го повалил
на земята. И тогава започнал да го умолява да се върне при Христос.
Този подход едва ли би работил днес. Затова не препоръчвам
да сваляте със суплес хора на земята. Но тази история показва колко важно е да
сме отговорни един за друг. Като църква ние трябва да знаем къде е Божията граница
и да си помагаме да не я преминаваме.
Забележете още едно нещо в пасажа. Бог беше довел народа на
Израил до тази планина. Беше ги предизвикал да се посветят да променят живота
си. И те устно направиха това посвещение. Казаха,
Изход 19:8 „Всичко, което Господ е казал, ще направим.“
И тогава Бог все едно им каза, „На думи е лесно. Но искам
да видя как го прилагате в живота си.“
Ако искате да бъдете мой народ, каза Господ, тогава очаквам
от вас нещо повече от обещания. Искам да се приготвите за Мене. Искам да се
осветите и да се умиете. Искам да сте святи.
Как този текст е приложим в нашия живот?
Ние в момента започваме новата учебна година в църква и
това е стъпка на вяра, защото планирахме доста неща. Молим се Бог да благослови
всичките ни евангелизационни инициативи.
Освен това, след проекта за вътрешно преустройство на
залата, стартирахме и проекта за изграждане на асансьор и фасада. Направихме го
с вяра, че Бог ще ни даде успех. Сумата, която трябваше да наберем, за мен беше
умопомрачителна. Единственият начин да осигурим тези средства беше, ако Бог
благословеше това начинание.
И Бог ни благослови. Вече имаме тази хубава зала, работим
по асансьора и фасадата. Но остава да наберем още средства за реновиране на
фасадата. Така че, ако искаме Бог да участва в този проект, както и досега, ние
трябва да се подготвим. Трябва да се умием. Нужно е да се осветим.
За целта трябва да отделим време за това.
Когато Израил се събра в подножието на планината, Бог им
каза да отделят цели три дни, за да се осветят и да си изперат дрехите. И
тогава Бог им каза,
Изход 19:15: „Бъдете готови за третия ден; не се
приближавайте при жена.“
Те не трябваше да позволят на нещо да ги разконцентрира.
С думите „не се приближавайте при жена“ Бог нямаше предвид
да спят с приятелката си или приятеля си. Тук Бог говори съпрузите да се
въздържат от секс за тези няколко дни.
Те не трябваше да позволят на нищо да ги разконцентрира, за
да могат да се осветят.
Затова, нека помним къде Бог е поставил граница. Да не я
преминаваме, защото е опасно за живота ни.
Но освен това, предлагам ви за три дни през следващата
седмица, да „постите“ от нещо, което ви разконцентрира и ви пречи да се
фокусирате върху Бог. Да се въздържате за 3 дни от всичко, което ще ви попречи
да се молите за нашия проект за асансьор и фасада.
Молете се за чистота и святост в нашето събрание. Да се
молим да се посветим на служение на Бога с цялото си сърце, душа и ум.
И сега искам да се изправите и да се помолим заедно. Искам
да се хванем за ръце и да се молим за освещаване и за святост в църквата и за
това Бог да ни води в нашето служение и нашите проекти.
Нека се помолим!
________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
02.10.2022 г.
