/проповед/
Миналият път говорихме за добрите и лошите съвети. На път
за Ерусалим приятелите на Павел чуха пророчество, че той ще бъде арестуван ако
отиде там, и погрешно объркаха своето желание да предпазят Павел с Божията
воля. Видяхме, че е възможно дори християни с благородни мотиви да се опитат да
ни обезсърчават и отклоняват от Божията воля в нашия живот, която понякога може
да включва и страдание.
И когато пристигна в Ерусалим, Павел отиде да извърши очистването
си в храма, но тогава юдеите го обвиниха, че е въвел езичници в храма
(21:27-29). Последва бунт, разярената тълпа се нахвърли върху него, но тогава пристигна
хилядникът на полка, разбута тълпата и окова Павел във вериги (ст. 34).
Ако върху ми се беше нахвърлила гневна тълпа, за да ме
убие, но някой ме измъкнеше жив, едва ли първата ми мисъл щеше да бъде да им благовествам!
Павел обаче помоли хилядника да им говори и като получи разрешение, сподели
личното си свидетелство.
Ние трябва да познаваме основните моменти на благата вест и
да можем да ги илюстрираме с Библейски стихове – фактът, че сме създадени по
Божи образ и подобие, но поради първородния грях сме заченати в грях, че Исус
Христос е Божият Син, който умря и възкръсна, и дава спасение за вечността на
всеки, който положи вярата си в Него. Трябва да можем да споделяме благата вест,
когато отсрещната страна е отворена да слуша.
Но за днешния постмодерен човек, който отхвърля абсолютната
истина и историческата достоверност на християнството, много често по-ефективни
са личните свидетелства за това какво Бог е направил за нас.
Когато човек дава показания в съда, той
свидетелства – с други думи разказва какво е видял, чул или преживял. По
същия начин всеки християнин има свидетелство, защото е срещнал Бог и може да
разкаже какво Той е направил в неговия живот. И когато християните в
България започнат да разказват своите свидетелства, вярвам че Святият Дух може
да използва това като мощно средство за съживление в страната ни.
Личните истории са важни. Гледали ли сте реклама на
прах за пране? Една усмихната жена ни показва и обяснява колко прекрасен е
прахът, който използва. Как преди с другите прахове се мъчила, дрехите оставали
с петна, а сега резултатът е отличен. Макар и да знаем, че рекламите
разкрасяват нещата, пак им вярваме! Личните ни истории звучат убедително!
Историята с обръщението на Павел се среща няколко пъти
в Библията. Това вече трябва да означава нещо за нас! Само в Деяния тя е разказана
3 пъти – Лука я разказва в 9 глава, тук в 22 гл. Павел се защитава пред евреите,
а в 26 гл. той споделя свидетелството си пред римския управник Фест и цар
Агрипа.
Павел разказва за обръщението си на още две места –
във Филипяни 3 и в 1 Тимотей 1. Затова днес искам да видим какво можем да
научим, за да споделяме ефективно свидетелствата си за Христос.
1. Савел преди срещата с Христос.
Деяния 22:1-3a „Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (И като чуха, че им
говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:) Аз съм юдеин,
роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при Гамалииловите нозе, изучен
строго в предадения от бащите ни закон.“
В началото Павел се опита да намери допирни точки със
своите слушатели. Първо, той се обърна към тях на родния им език. Ако искаме
нашето послание да стига до хората, ние трябва да говорим техния език и да избягваме
религиозни клишета.
Като в следното свидетелство: „Преди да повярвам
тялото ми беше потънало в първородния грях. За мен нямаше никаква надежда.
Тогава срещнах Господа и той ме изми в своята скъпоценна спасителна кръв и ме направи
по-бяла от сняг. Сега вървя ежедневно в неговото присъствие и знам, че неговата
спасителна благодат е винаги до мен – мога да се изправя пред вечния небесен
престол без страх, защото знам, че съм измита от греховете си.“
Как мислите, дали това свидетелство е грабнало
слушателите?
Второ, освен че говореше на езика на слушателите си,
Павел ги нарече „братя и бащи.“ Той показа уважение към тях и подчерта факта,
че принадлежи на техния народ. Показа, че е един от тях. Павел каза: „Аз съм
юдеин“ и дори съм се учил при най-известния равин в Израел, Гамалиил.
Павел беше юдеин и беше наследил своята религия от
баща си. Макар и роден в Тарс, в южна Мала Азия, по-късно отива в Ерусалим,
където негов учител е най-влиятелният равин Гамалиил. Като фарисей Павел беше
обучен според най-строгия закон на юдеизма и го познаваше в детайли. Но имаше
един проблем. Павел познаваше юдеизма, но не познаваше Бога. Това е опасността
от наследената религия.
Много българи днес се наричат православни християни,
защото са родени в „православна“ страна. Родителите са им казали, че те са
православни. „В края на краищата, това ни прави българи!“, казват те. Повечето
от тях знаят много добре какво се прави на определен празник, но не познават
Причината за християнските празници.
Родителите-християни в евангелските църкви също трябва
да внимават какво предават на своите деца. Важно е децата да научат Десетте
Божи заповеди и християнския морал и етика. Но по-важно е да запознаем децата
си с Исус Христос. Ако те мислят, че да си християнин означава да ходиш на
църква в неделя, да научиш песните от хвалението и да можеш да се молиш, ние
няма да сме успели. Защото важно е не нашите деца да наследят нашата „религия“,
а да се срещнат с техния Спасител!
По-нататък Павел продължи да описва живота си, за да
покаже как и той е бил като слушателите си в отношението си към християните.
Деяния 22:3б-5 „И бях ревностен за Бога, както сте и
всички вие днес; и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах
и предавах на затвор и мъже, и жени; както свидетелства за мене и
първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята
евреи в Дамас, където отивах, за да откарам вързани в Ерусалим, за да ги
накажат.“
Павел все едно им каза, аз бях като вас, разбирам защо
и вие ме нападнахте. Мога да се поставя на ваше място. И после показа че не се
гордее със своето минало. В...
Деяния 22:19-20 той каза: „И аз рекох: Господи, те
знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе; и
когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като
пазех дрехите на тези, които го убиваха.“
Надявам се никой от тук присъстващите не е преследвал християни
преди да повярва. Но почти всеки от нас има в живота си неща, от които се
срамува. Обърнете внимание, Павел не се гордееше с миналото си, но и не го
криеше. Когато споделяме личното си свидетелство е важно да сме искрени със
своите слушатели и да не крием своите грехове и слабости.
Също, важно е да не оставяме впечатлението, че като
станеш християнин всичко ще върви по вода.
В някои църкви християнството се представя като
безметежен и благословен живот. Ако Павел отиде в такава църква и там го
интервюират, интервюто може би би изглеждало така:
-
За нас е чест да те посрещнем в нашата
църква, Павел. Всъщност, как да те наричам, св. Павел или апостол Павел?
-
Просто Павел е достатъчно.
-
Добре, нямаме търпение да чуем от такъв
прекрасен Божи служител какво имаш да споделиш с нас. Разкажи ни за някои от
чудесните неща, които ти се случиха, след като покани Господ Исус в сърцето си!
-
Добре, нека да видим. Първо ослепях, после
това мина, но някой се опита да ме убие и трябваше да избягам в кошница през
градските стени. След това ме биха с камъни, хвърлиха ме в затвора, биха ме с
прътове...
-
Ъ-ъ, Павел, май не разбра какво те
попитах. Разкажи ни какво направи Господ за теб?
-
Точно това правех! След това римляните ме
арестуваха, претърпях корабокрушение, цял ден и цяла нощ прекарах в морските
дълбини...
-
Ъ-ъ, добре, благодаря, Павел. Нека
продължим с една песен.
Павел казва на слушателите си, че когато е бил спасен,
това е променило живота му, но той не е станал изведнъж осеян с рози. Не каза,
„Искам да ви разкажа как Господ ме благослови материално като повярвах. Бизнесът
ми с палатки сега процъфтява.“
2. По време на срещата с Христос.
Деяния 22:6-11 „И когато вървях и приближих Дамаск към
пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене. И паднах на
земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш? А аз отговорих:
Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. А
другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. И
казах: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще
ти се каже за всичко, което ти е определено да сториш. И понеже от блясъка на онази
светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в
Дамаск.“
Савел си мислеше, че служи на Бога, като преследва
християни. Можете ли да си представите какъв шок е било за него да осъзнае, че
върви точно срещу Божията воля!
Някой от нас разбира добре как се е чувствал Павел.
Бог те е призовавал, увещавал да се обърнеш към Него. Ти си правел всичко, за
да се съпротивляваш. Имал си религия, но не и Бог.
Савел беше заслепен от гняв и омраза, но по пътя към
Дамаск всичко щеше да се промени. Вместо да е заслепен от своите недостатъци,
Савел щеше да бъде заслепен от светлината на Исус Христос. Тя беше толкова ярка,
че нямаше как да я опише с думи.
И Бог направи нещо драматично, за да го промени. Бог
го накара да падне на земята. Понякога Бог трябва да те хвърли на земята, за да
може после да те вдигне, да изтърси праха от тебе и да те постави на правилния
път. Понякога Бог трябва да ни принуди да легнем по гръб, за да погледнем към
Него.
Преди няколко седмици ходих на очен лекар. Лекарката
ми каза: „Сега ще осветя очите ти с ярка светлина. След това за около минута
няма да виждаш, но после зрението ти ще се върне.“
Бог направи това за Павел. Заслепи го, за да му отвори
очите!
3. След срещата с Христос.
След като описа какъв е бил преди да срещне Христос,
Павел показа какъв е станал след срещата си с Него. Той не каза, че е станал прекрасен
човек и не говори какво е направил и постигнал. Неговият разказ бе
христоцентричен – той разказа колко добър е Исус и какво е направил в неговия
живот.
Един мисионер говорил пред група жени индуистки видял
как една жена става и излиза. Скоро след това тя се върнала и заслушала с
по-голям интерес отпреди. Той я попитал, „Защо излезе по средата на
посланието?“ Тя отговорила, „Толкова много ми хареса какво говориш, че отидох
да попитам слугата ти дали живееш това, което говориш. Той потвърди. Затова се върнах,
за да чуя повече за Исус“.
Всичко в обръщението на Павел бе дело на Бог. Бог не
си каза, „Колко знаещ и интелигентен е Савел, я да му дам спасение.“ В ст. 7 и
8 Исус му каза, че като преследва църквата, Павел преследва Него. За това той заслужаваше
Божието осъждение, но Бог му показа милост.
Тази незаслужена милост доведе до невероятна трансформация,
за да може един ден Павел да напише на солунците:
1 Солунци 2:8 „Така, като имахме гореща любов към вас,
беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души,
защото ни бяхте станали мили.“
Животът на Павел е пример за невероятно посвещение на
Исус и саможертва за напредъка на благовестието. Такъв трябва да бъде и нашият
живот.
В заключение, в своя защита Павел сподели своето
свидетелство пред юдеите. Той разказа какъв е бил животът му преди срещата с
Исус, как Господ Исус го е срещнал и как се е променил след това. От неговото
свидетелство разбираме, че е добре когато споделяме нашите свидетелства, да
търсим допирна точка с нашите слушатели, да не използваме християнски жаргон,
но да говорим на разбираем език.
От Павел можем да научим също, че не бива да оставяме впечатлението,
че християнският живот е песен и да отдаваме цялата слава за промяната в нас на
Христос.
Понякога, за да стане тази промяна, Бог може да ни накара
да загубим почва под краката си. Може да ни заслепи, за да ни накара да прогледнем
за Него. Прогледнал ли си за Неговата светлина?
Във всичко – в думи и живот Павел беше
христоцентричен. Нека се молим не само нашите свидетелства, но и целият ни живот
да сочи към Него. Цялата слава е Негова!
______________________
08.10.2023 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
