Избавен, за да избавя (Изход 2)

 /проповед/

Изход взема името си от Септуагинта, първият гръцки превод на СЗ. Автор на книгата е Мойсей. Тя се състои от две части – първата е от 1-19 гл. – разказ за избавянето на израелтяните от Египет. Втората, Изход 20-40 описва даването на Мойсеевия закон и институциите, които помагат на Израел да се организира като народ, който е „царство от свещеници, и свят народ.“ (Изход 19:6). Ние ще разгледаме първата част в поредица от 7 проповеди, каято сме нарекли „Божието изкупление“. След това ще направим дълга пауза и от октомври до ноември 2022 г., ако е рекъл Господ, ще разгледаме и втората част, „Завет и поклонение“.

В Библията има книги, които принадлежат на различни жанрове. Книгата Изход е историческа. Името „изход“ или „екзодус“ от гр. означава „излизане“ и се отнася до централното събитие в книгата, бягството на Израел от Египет. Но нека си припомним какво се случва преди това в първата книга на Библията, Битие.

В Битие Бог обеща на Авраам, че чрез неговото семейство всички народи на земята ще бъдат благословени. Но му каза също, че неговият народ ще са роби в чужда земя и ще бъдат измъчвани 400 години, и тогава Той ще ги изведе.

И Битие завършва със слизането на цялото семейство на Авраам в Египет. Изход започва с описание на събитията 430 години по-късно. Семейството на Авраам се е умножило толкова много, че вече се е превърнало в народ – народа на Израел. Но има един огромен проблем, защото израелтяните са поробени от царя на Египет, наречен фараон.

Този човек е наистина отвратителен. Той няма нищо общо с приятелски настроения фараон, който прави Йосиф свой министър председател и кани семейството му да се установи в Египет. Той е брутален и жесток владетел. И един ден евреите се събуждат в един напълно различен свят. Те трябва да кажат довиждане на просперитета и добър ден на робството. Защото фараонът безмилостно поробва евреите.

Археолози са открили няколко обелиска в Египет и един от пиктографите показва група хора, които са бити от двама надзиратели с камшици. Робите правят тухли. И надписът гласи, „Работете без да припадате.“ Това крещят надзирателите на робите. Така че, разполагаме с археологически доказателства за истинността на библейския разказ.

Фараонът дори заповядва всички бебета момчета да бъдат убивани, като ги хвърлят в река Нил. Той иска да изтрие от лицето на земята евреите. До този момент той е най-злият образ в Библията. Евреите трябваше да се примирят с това мизерно съществуване. Или може би не? Трябва ли да се примиряваме със злото?

Представете си, че както си вървите, виждате на дърво забоден вашия некролог. С вашето име, датата когато сте родени и когато сте умрели, няколко думи за вас. Какво ще пише там? Какво свидетелство ще оставите, ако това можеше да се случи?

Всъщност, това се е случило. Един човек на име Алфред Нобел започва да чете вестника един ден и вижда, че по погрешка вестникът е поместил неговия некролог. Там пишело няколко думи за живота му: „Алфред Нобел – човекът, който изобрети динамита.“ Когато прочел това се смутил, защото не искал да бъде запомнен като човека, създал тази експлозивна смес, убила толкова много хора и причинила толкова много болка.

И си казал, такова наследство ли ще оставя? Така ли ще ме помнят хората. И той решил да промени това и по-късно Нобел става известен с Нобеловата награда за мир. Тя се дава до днес на хора с принос за световния мир.

Евреите, за които четем в Изход, както и родителите на Мойсей, се бяха примирили с робския си живот. Но те трябваше също да вземат някои много важни решения. Днес ще прочетем техния некролог. Макар и родителите на Мойсей да са умрели преди 3500 г., те са оставили наследство и то е описано в Изход.

Ще прочетем глава 2 от книгата Изход. Събитията в нея се случват за период от 80 години - от раждането на Мойсей до неговото изгнаничество в пустинята.

В Деяния 7 гл. Стефан, който дава свидетелство пред Синедриона, в речта си за Христос използва Мойсей като паралел. И Стефан разделя живота на Мойсей на три части от по 40 г. Първият период беше периодът на добрия живот в Египет. Втората фаза беше фазата на подготовката за уникалната роля на избавител на децата на Израел. И последната фаза беше фазата на водене на 2,5 - 3 млн. хора в пустинята.

Дуайт Муди казва: „Първите 40 г. Мойсей се опитва да е нещо в Египет. Следващите 40 години Бог показва на Мойсей, че той е нищо. И последните 40 години Бог показва на Мойсей, че той може от нищо да направи нещо.“ 40 години на успех, 40 години на карантина в пустинята и 40 години живот на служение. В известен смисъл животът на Мойсей започва тогава, когато е на 80. 

Изход 2:1 „В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени.“

Мойсей пише тези редове и той не ни казва имената на родителите си, но разбираме, че са левити. Левий е третият син на Яков и е известен с това, че произвежда дънки. Шегувам се J. Той постави начало на свещеническото племе на Израел. Левий имаше трима сина – Гирсон, Каат и Мерари (Битие 46:11). Каат имаше 4 сина – Амрам, Исаар, Хеброн и Узиил (Числа 3:19).

Първородният от тях, Амрам, се оженва за Йохавед (Изход 6:20), и това са родителите на Мойсей. Те имат 3 деца – първата е Мaриам, вторият е Аарон, а третият- Мойсей (Изход 15:20). По-нататък се казва,

Изход 2:2 „И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца.“

Интересно, че Мойсей държи да каже, че е бил красиво дете. Тук думата за „красиво“ на иврит е тов, но тя също така означава „добър, благоприятен, специален“. Повечето Библии превеждат тази дума с „красив“.

Всеки родител мисли, че детето му е красиво. Аз имам внук и той много обича да го държа и да играя с него. Според мен той е много красиво дете. Бих могъл да го крия вкъщи три месеца. Те видяха, че Мойсей е специално, красиво, добро дете.

Един апокриф разказва, че когато Мойсей е вървял по улицата, бил толкова красив, че хората се спирали да го гледат. Това е легенда, не е в Библията. Може би когато се е родил, Амрам и Йохавед са го погледнали и са разбрали, че Бог има специален план за него и са искали да му втълпят това от най-ранна възраст.

Мойсей е наистина един от най-забележителните личности в историята освен Христос. Еврейският автор Майкъл Шапиро е написал книга със заглавието „Еврейските 100“ за най-влиятелните евреи в историята. Номер едно в неговия списък е Мойсей, а на второ място – Исус... Трети е Айнщайн, шести – ап. Павел, седми – Карл Маркс.

В Евреи се казва,

Евреи 11:23 „С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.“

Неговите родители се страхуваха повече от Бога, отколкото от земния цар. Колко актуално за нашата ситуация днес, нали? И те го криха цели три месеца. Не е лесно да криеш дете! Защо? Защото бебетата плачат. И ако живееш на брега на река Нил, всеки наоколо ще чува плача на бебето. Да криеш дете цели три месеца изисква голяма решимост и силна вяра.

Изход 2:3 „Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.“

Родителите на Мойсей демонстрират вяра. Първо крият Мойсей цели три месеца. Те са посветени да запазят това дете за мисията, която Бог му е отредил. Но също така, те показват вяра като пускат Мойсей. Тези от вас, които сте родители, помислете колко вяра е нужна, за да сложите детето си в малка лодка и да го пуснете по реката. Да му кажеш „сбогом, може никога повече да не те видя.“

Казва се, че те са направили кошче, но думата на иврит е тава, което означава кутия и това е същата дума, използвана за Ноевия ковчег. Вероятно са огънали тръстика, намазали са я със смола и катран, които се разтапят на слънцето, но се втвърдяват във водата и стават водонепропускливи.

И може би Йохавед е знаела, че дъщерята на фараона се къпе в реката в определено време и е насочила кошчето в тази посока с вяра.

Изход 2:4-5 „А сестра му (Мариам) стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините ѝ ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.“

Къпенето в Нил било разпространено тогава. Една от причините е, че египтяните са смятали Нил за свещена река, покровителствана от бог Озирис. Така че, за да се поклонят на Озирис, те извършвали ритуално къпане, както индийците се къпят ритуално в р. Ганг.

Това е била много политеистична култура. Имало е много богове и богини - Ра, богът на слънцето, Хекет, богиня на раждането и плодородието (изобразявана като жаба), Озирис и т.н.

Запомнете това, защото когато стигнем до десетте язви изпратени срещу Египет, чрез тях всъщност Бог съди не само египтяните, но и всички фалшиви идоли и богове, които те са почитали.

А-а-а, ти се покланяш на река Нил? Какво ще правиш, когато тя се превърне в кръв? А-а, ти се покланяш на жабите? Какво ще правиш, когато те влязат в леглото ти през нощта и не можеш да се отървеш от тях? Бог има чувство за хумор!

И така, фараоновата дъщеря се къпе в реката, вижда малко кошче, заклещено в папирусите и изпраща слугинята си да го донесе.

Изход 2:6 „Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.“

Бебето е проплакало на точния момент, когато тя е отворила кошчето. Може Бог да е ощипал Мойсей, за да го накара да заплаче. И това е точният момент, защото го намира жена.

Един коментатор казва, „Бог събира две неща, които Той е направил, в едно: бебешки плач и женско сърце. Когато тя видя и чу това бебе да плаче, сърцето ѝ се разтопи. Един друг коментатор, Дейвид Гузик, казва: „Бог умело насочи родителите на Мойсей, течението на Нил и сърцето на фараоновата дъщеря, за да осъществи Своя план и цел.“

Възможно е фараоновата дъщеря да е решила, че това бебе е дар от бог Озирис за нея. Може да е била бездетна. Всъщност, изследователите са открили интересен надпис, който вероятно египтянките са рецитирали, докато слизат към реката. „Не съм поразявала човек, нито съм разплаквала човек, и не съм отнемала мляко от устата на кърмачетата.“

Може и тя да е цитирала тази клетва като молитва на божеството. И когато вижда това кошче, тя решава че това е дар от Озирис, бога на река Нил.

Изход 2:6-7 „Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца. Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?“

Казахме, че сестра му е Мариам. Тя наблюдава сцената скрита и в този момент излиза, и има „конструктивно предложение“. Да извикам ли някоя еврейка, която може да кърми детето?

Според еврейския историк Флавий Йосиф, фараоновата дъщеря е взела бебето и го е дала на своите слугини, за да види дали те могат да го кърмят. Разбира се, те не са можели. И точно тогава Мариам излиза и предлага това.

Изход 2:8 „А фараоновата дъщеря ѝ отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.“

Представете си колко се е зарадвала Йохавед, когато си взема детето обратно и започва да го кърми. Нейната вяра е възнаградена.

Изход 2:9 „И Фараоновата дъщеря ѝ рече: Вземи това дете и ми го откърми, ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърми.“

Тя не само получава обратно детето си живо, не само то има царска защита, но и ѝ плащат за това, че е майка! Много добра идея, нали?

Сега детските надбавки в България са 50 лв. на месец на дете. Но в Америка са изчислили, че ако се вземат предвид всички неща, които една майка домакиня прави – тя е едновременно детегледачка, готвачка, перачка, чистачка, шофьор, счетоводител, доставчик и т.н., и ако трябва да ѝ се дава заплата за всичко това, трябва да ѝ се плаща 13300 долара месечна заплата.

Не знам какво са плащали на Йохавед, но тя получи детето си обратно и ѝ плащаха за това. Всички разходи за отглеждането му са поети от правителството на Египет.

Една жена, която била християнка имала за съсед атеист. Тя често се молела на глас и къщите им били много близо, затова атеистът можел да чуе как се моли и си казвал, тази жена е луда. Няма Бог. Но тя благодарила на Бога, молила се за нуждите си. Един ден тя нямала какво да яде и се молела, „Небесен Отче, аз вярвам, че ти ще снабдиш това, от което се нуждая. Вярвам, че ще се погрижиш, в името на Исус, амин.“

Атеистът чул молитвата и си казал, имам идея, ще я поставя на място. Отива, купува много хранителни продукти, слага ги пред вратата ѝ, чука на вратата, скрива се в храстите и зачаква. Тя отваря вратата, вижда продуктите и казва, „Слава на Бога! Бог снабди нуждата ми!“

Точно тогава атеистът излиза и казва, „Глупава жено, не Бог направи това за теб, аз го направих.“ Тогава жената започнала да скача още по-радостно и да вика, „Алилуя, слава на Бога. Бог не само ме снабди с храна, но и накара дяволът да плати за нея!“

И така, майката на Мойсей го отглежда, а дяволът плаща за това. Това е Божието провидение. Бог взема естествени събития и ги използва за свърхестествени цели. Бог взема едно малко еврейче и го прави принц. Дава му най-доброто, което Египет може да предложи. Той става царски наследник на трона.

Същевременно, той го благослови с най-доброто не за да може да му се наслаждава, а за да го използва, за да благослови другите хора. Всичко което имаше и което знаеше Мойсей Бог използва, за да може той да види нуждата и да посвети живота си на своя народ. Да му помогне да се освободи от робство. Бог го избави, за да може той да избави народа си.

И аз искам да те попитам: какви дарби ти е дал Бог, които използваш за ползата на другите хора. Винаги трябва да си задаваме въпроса, използвам ли аз ресурсите, с които Бог ме е благословил, за да помагам на другите.

Изход 2:10 „А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моше (Мойсей): Понеже, каза тя, го извадих от водата.“

Вижте, Йохавед упражни вяра, като го криеше три месеца. Тя приложи вяра, като го постави в тръстиковото креватче и го пусна по реката. Но всичко не е свършило, тя все още се нуждае от вяра. Защото когато порасне, синът ѝ щеше да стане син на друга жена. А за това е нужна много вяра!

И то не просто друга жена, а чужденка. Идолопоклонничка. Египетка, която вярва в един куп богове, които не съществуват. Това беше против нейните убеждения.

Името му, Мойсей или Моше, означава „извлечен от водата“. То произлиза от еврейското машах, „изваждам.“ Той беше изваден от водата и щеше да бъде използван, за да извади децата на Израел от Египетско робство и да ги заведе в тяхната земя. Щеше да изпълни името си.

И докато той расте в двора на фараона, той е обучаван от най-добрите учители на Египет. Знаете ли, че египетската култура е била много прогресивна за времето си? Например, още тогава египтяните са открили, че Земята не е плоска, а е кълбо. Те са изчислили разстоянието от земята до слънцето с доста голяма точност.

Египтяните били толкова напреднали в химията, че до днес никой не може да се сравнява с техниката им на балсамиране. В някои музеи още се пазят кожата и зъбите на фараонa, срещу когото се изправи Мойсей.

Мойсей посещавал най-добрия университет на Египет, който се наричал Храмът на слънцето. Той бил Харвард на древността. Там се е обучавал как да пише с йероглифи, на математика, медицина, архитектура и астрономия. Ако не беше напуснал Египет, Мойсей сигурно щеше да стане следващият фараон.

Според историка Йосиф Флавий, фараон Тутмос, който е бил фараонът по това време, не е имал синове, а само дъщери. Така че, този осиновен син на дъщеря му е станал негов осиновен внук и първият кандидат за трона на Египет.

Той е бил принц, имал е своя лична каляска, бил е наследникът на трона. Нека видим отново какво се казва в Евреи 11 за този период от неговия живот:

Евреи 11:24-25 „С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“

Кръвта вода не става. Tеглеше го към неговия народ, дори ако трябваше да страда с тях.

Изход 2:11-12 „А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; 12 и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.“

Мойсей отива да види как живее неговия народ и вижда как страдат под теглото на непосилния труд. Вижда мъките им. И след това вижда как един египтянин (човек от културата, в която е бил осиновен) бие евреин (от неговия народ). Нещо го предизвиква да не остане безучастен.

Тъй като е египтянин, той не познава друг закон освен закона на силния, и го убива, и го скрива в пясъка. Преди да го убие се оглежда навсякъде, но забравя да погледне нагоре.

Понякога и ние правим тази грешка, нали? Гледаме наляво, гледаме надясно, мислим че никой не ни вижда, но през цялото време Бог гледа.

Притчи 15:3 „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.“

Мойсей уби египтянина и го скри в пясъка. Дори като християнин, ако ти действаш следствие на импулс от плътта, винаги трябва да заличаваш следите. Ти не ходиш по Духа, ходиш по плътта, с други думи, съгрешаваш. И след това се налага да го прикриваш, да лъжеш, за да не видят другите какво си направил.

Защо? Защото не ходиш в светлината. Ако ходиш в светлината, както Той е в светлината, кръвта на Исус Христос те умива от всички грехове. Имаш общение с Бога.

Това убийство е грях, разбира се. Но то ни показва ревността на Мойсей за неговия народ и изгарящото му чувство за справедливост. Той иска да поправи злото. Прави го по грешен начин, но това показва неговото състрадание и искреност, но също така колко буен нрав има той.

Изход 2:13-14 „Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си? А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.“

Мойсей мислеше, че никой не го е видял. Но разбира, че не е така. „О, не, разкрит съм!“ Мойсей се уплаши.

Изход 2:15 „А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.“

Той е разкрит и бяга. Той се опита да действа по плът, както го бяха учили в двореца. В края на краищата, той беше египтянин, член на царското семейство, можеше да отнеме живот. Това идва да ни покаже, че цялото светско обучение, което Мойсей получи не го бе подготвило за духовната задача да води Божиите люде.

Божието време не беше дошло за това. Това не беше и Божият начин. „Защото Моите мисли не са ваши мисли и вашите пътища не са Мои пътища.“ (Исая 55:8).

Щяха да минат още 40 години, преди той да получи възможност да стане избавител. „И се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.“ (ст.15)

Следващите 40 години Мойсей щеше да живее в неизвестност. 40 години той се опитваше да бъде нещо, 40 години Бог му показваше, че е нищо, и 40 години, в които Бог му показа, че може от нищо да направи нещо.

И този Мойсей, който беше израсъл в двореца на фараона, става нелегален беглец  в Мидиам. (показвам на картата къде се намира).

Името Мидиам идва от четвъртия син на Авраам от втората му жена Хетура. Той се установи в този регион. Така че, те бяха семитско племе, роднини на Мойсей. Затова той отива там. Мидиам е пустиня.

Отива до един кладенец. Дъщерите на мадиамския жрец Рагуил черпят вода, за да си напоят овцете, но идват овчари и ги изпъждат, за да напоят своите стада. Като истински джентълмен, израстнал в двореца, Мойсей се застъпва за девойките и им помага да напоят своите овце.

Момичетата се връщат, разказват какво се е случило на баща си, как този красив млад египтянин им е помогнал...

Баща им им се скарва, „Как можахте да оставите такъв мъж. Идете и го доведете! Полудели ли сте? Живеете в Мидиам! Всеки ден ли ви се случва някой мъж да дойде до кладенеца, и то египтянин!?“ Имал е 7 дъщери, разбирам го, мисли как да ги ожени.

Мойсей отива у тях, но не само за да яде хляб.

Изход 2:21 „И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена.“

Тази женитба сякаш се случва доста бързо, а бързите бракове често са бомба със закъснител. И виждаме, че по-нататък те имат проблеми във взаимоотношенията си. Но тогава браковете са били уреждани от родителите. Рагуил дава на Мойсей дъщеря си Сепфора за жена.

Мойсей не беше съвършен. Но също така виждаме тук, че той е преобраз на Христос. Първо, Мойсей беше избран, за да стане избавителят от робство за децата на Израел. Второ, той беше отхвърлен от Израел при първото си идване. Трето, той се обръща към езичниците (отива в Мидиам). И ще дойде втори път като избавител за децата на Израел.

Стефан също прави този паралел между Мойсей и Христос в Деяния 7 гл. Авторът на Евреи също казва, че Исус е вторият Мойсей. Това са 40 години на изгнаничество, но и на подготовка.

Изход 2:23 „След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.“

Времето беше дошло Бог да освободи своя народ. И Той щеше да го направи, като изпрати един провален фараон на 80 г. Той беше точният човек за тази работа. Но преди това Бог щеше да го обучи там.

Как обучава Своите хора Бог? Не беше ли Мойсей вече обучен в Египет? Може да е имал магистърска степен или докторска степен по мумифициране или египетска филолология. Но има още една степен, която той трябваше да получи. Казва се „Степен по пустинология“.

Някои от най-великите служители на Бога имаха завършена степен по пустинология. Ап. Павел беше спасен от Бога, но Бог не го взе от Арабия цели три години. Три години на самота, изпитания, изолация, учене, слушане на Божия глас.

Давид също имаше същата „магистърска“ степен. Беше избран от Бога, за да стане следващия цар, но първо трябваше да отиде в пустинята Енгади, пустинята Зиф и пустинята Фаран.

В Египет Мойсей научи, че е някой, в Мидиам – че е никой и когато става на 80 г., вече започва активно да служи на Бога. Беше избавен, за да избавя.

Ще завърша с...

Псалм 90:12 (писан от Мойсей), казва: „Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри.“

Нека се огледаме и да видим къде сме в живота си, за да можем да вземем важни решения за живота си. Какво да направим, за да броим дните си така, че да станем мъдри.

Ние не можем да върнем времето и да изживеем живота си отново. Но можем като Алфред Нобел, докато още некрологът ни не е написан, да имаме втора възможност. Можем да вземем някои много важни решения. Без значение дали сме християни от много време, можем да кажем, следващите няколко години ще посветя на служение на Исус Христос и църквата. Или, ако нямаш лични взаимоотношения с Бог, трябва да промениш това. Защото един ден ще напишат некролог с твоето име на него. Какво ще пише на него?

Но твоето име може да бъде и на още едно място. Откровение 20 казва, че обитателите на небето ще са само тези, чиито имена са написани в Книгата на живота на Агнето. Написано ли е твоето име в Книгата на живота? Сигурен ли си в това?

Нека се помолим.

__________________

31.10.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна