/проповед/
Нека вземем Библиите си и да
отворим на последната книга в СЗ, Малахия, 2 гл. Това е на страница 1358 от
Библиите в църква. Ще прочетем от 1-9 ст. Вече казахме, че Малахия е пророк,
който е изпратен до юдеите, които са се върнали от вавилонски плен в Ерусалим. Храма
и стените на града са възстановени, свещеническата служба също е възстановена и
поклонението на Бога е подновено.
Но духовната температура на
хората беше доста ниска. Духовната апатия се бе настанила в Ерусалим. И Бог
изпраща Малахия, за да отправи послание, с което да укори народа и да го предупреди
за последствията от формалното поклонение и духовната летаргия. Но освен
предупреждение, това щеше да бъде и послание на утеха и надежда.
И Бог започна с думите „Аз ви
възлюбих“. Любовта беше движещата сила и основата на взаимоотношенията на Бог с
Израил. Той искаше те да се върнат при Него.
И след като е разкрил този
основополагащ принцип на Божията любов, от 6-14 ст. Малахия насочва погледа им
към духовния упадък, който характеризира живота на народа. Този упадък се
изразява с половинчато поклонение, което миналият път пастор Джош демонстрира
така живописно, като ме накара да ям отхапан от него десерт. J
Проблемът в Израил беше, че хората
бяха отегчени от поклонението в храма, защото бяха отегчени от Бога. Те отбиваха
номера с жертви на крадени, куци и болни животни. С това показваха, че
презират Господа.
И сега, във 2 глава, стихове
1-9, Малахия ни помага да видим кои са корените на това презрение и тази
апатия. Ще видим, че отношението ни към Божия призив да влияем на другите за
Него зависи от отношението ни към Господа и Неговото Слово. Нарекъл съм това
послание „Призован да призоваваш. Нека да се помолим.
Пасажът започва така:
Малахия 2:1 „И сега ето
заповедта, която се дава на вас, свещеници...“
Някои сигурно ще си кажат, това
не е за мен, защо изобщо пасторът ни проповядва върху този пасаж? Но под думата
„свещеник“ Библията има предвид не само наследниците на брата на Мойсей, Аарон.
Той беше от племето на Леви. Левитите трябваше да служат в скинията, а по-късно
и в храма.
Но преди 2000 години Исус предаде
Себе Си като последна жертва за грях и стана нашия Първосвещеник.
Евреи 4:14 „... имаме велик
Първосвещеник, Исус Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса...“
По-нататък авторът на Евреи
казва, че тъй като Исус е нашият вечен Първосвещеник, старозаветните свещеници
вече не са нужни.
Евреи 7:27 „Който няма нужда
всеки ден, както онези първосвещеници, да принася жертви първо за Своите
грехове, после за греховете на людете; защото направи това веднъж завинаги,
като принесе Себе Си.“
Това означава ли, че днес
изобщо не трябва да има свещенослужители? Не, разбира се. Но означава, че
нашият Първосвещеник Исус е единственият посредник между Бога и човеците.
Но има още нещо интересно. Според
Библията в Новия завет всеки вярващ е свещеник!
1 Петър 2:9 „Вие обаче сте
избран род, царство свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да
възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята
чудесна светлина.“
Ако ти вярваш в Исус и
принадлежиш на Тялото Му, ти си свещеник! Ти си отделен за поклонение и
служение на Бога.
Следователно, този пасаж е и
за теб. Подобно на свещениците по времето на Малахия, ти също си призован да
призоваваш хората да повярват и да се покланят на Бога. Но ние често забравяме
за тази най-велика отговорност, която Бог ни е дал.
Свещениците по времето на
Малахия също бяха пренебрегнали своята отговорност да се грижат за душите на
хората. Но тяхното поведение беше непристойно и неотговарящо на висотата на длъжността
им.
Не отговаря и на висотата на
очакванията към тях и поведението на някои български депутати. Четох, че в
Парламентът ни направили черен списък за вписване на всички наказания, наложени
на депутатите за непристойно поведение в пленарната зала. За няколко месеца деветима
народни представители са били наказани с отнемане на думата. До санкции като порицание
и напомняне се е стигало само по веднъж. Двама депутати едва не са се сбили по
повод на стара статия на Волен Сидеров. А последният е скандално известен с
непристойното си поведение. Преди години получи пет присъди пробация за
хулиганство.
Още по-тъжно е, когато в
непристойно поведение са хващани Божии служители. От време на време в медиите
избухва скандал относно неподобаващо поведение на някой православен свещеник. По
времето на Малахия също имаше свещеници, които демонстрираха непристойно
поведение.
Първо, те не почитаха Бога (ст.2-3). Първата стъпка към духовна апатия и
формализъм е поругаването на святостта на Бога. Според християнския мислител
Тозер, „Най-важното нещо за всеки човек е неговото отношение към Бога.
Едно дете не се покорило на
заповедта на баща си. Затова баща му го нашляпал и го наказал да стои в стаята
си. След малко бащата влязал при него, а синът му бил все още намусен и сърдит.
Баща му му казал със сълзи на очи, че е много натъжен от поведението му и е
наранен от неблагодарността, която получава, след цялата любов, която показва
към него. Момчето сърдито отговорило, че не вярва в любовта на баща си. Ако той
го обича, защо тогава го е нашляпал и го е изпратил да си легне? В бунта си казало
необмислени думи.
Днес също много християни
измерват любовта на Бога с временните обстоятелства, в които се намират. В
бунта си питат Господа как може тяхната бедност, тяхната болка и техните
несгоди да се съвместят с Божията благодат. Но Господ знае колко глупави сме
склонни да бъдем, когато сме измъчвани от нещо, затова не ни унищожава, но търпеливо
ни увещава, за да достигнем до правилно разбиране за това кой е Той.
Малахия 2:2 „Ако не послушате
и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми – казва Господ на
силите..“
Целта на свещеничеството беше
да принася слава на Бога. Но тези свещеници не почитаха Бога, затова и не си
правеха труда да го слушат. Те „не вземаха присърце“, т.е. не полагаха волево
усилие да се покорят на Божиите заповеди. Затова, както каза миналия път п-р
Джош, те жертваха животни с недостатъци.
Свещениците бяха отегчени.
Нехаеха относно Божиите думи. Често и ние се чувстваме така. Eдин студент в
духовна семинария се оплакал, че трябвало да чете Изповедите на Августин
Блажени. „Това е скучно“, казал той на професора. Професорът отговорил: „Ти си
скучен!“
Той имал предвид, че когато се
вглеждаме в богатството на Словото и на Църквата и го намираме скучно и
безинтересно, всъщност ние сме тези, които сме празни. Ние сме загубили
умението си да виждаме чудеса там, където истинските чудеса се случват. Ние
трябва отново да се нучим да оценяваме добротата, истината и красотата.
Духовният живот и дисциплини,
необходими за християнския живот са монотонни и обикновени. Но именно в обикновените
неща – оправянето на леглото, писането на домашните, миенето на съдовете, молитвата
за нашите врагове, четенето на Библията, Божията транформация хваща корени и
расте.
Свещениците бяха отегчени. И
въпреки това поради своята любов, Бог им дава още един шанс да се върнат при
Него. Ст. 2 започва с думата „ако“. Ако отдадат славата на Бога и почитат
Неговото име, ще ги благослови. Но ако те продължават да упорстват в греха си,
Той ще ги накаже.
Как ще ги накаже? Ще прати
върху тях проклятие и ще прокълне благословенията им (ст.2).
Ст. 2 „Ако не послушате и ако
не вземете присърце да отдадете слава на името Ми ... тогава ще пратя върху вас
проклятие и ще прокълна благословенията ви.“ Нещата, които трябваше да са
благословение за тях се бяха превърнали в идол и клопка за тях. Насърченията са
ги накарали да се възгордеят, изобилието – да лакомеят за още, богатството – да
станат свидливи. Благословенията са се превърнали в проклятие за тях.
И това проклятие вече ги беше
застигнало: „Дори ги проклех вече, понеже не вземате това присърце.“ (ст.2) И
след това Бог им казва нещо, което може и да ви откаже да обядвате след служба:
Малахия 2:3 „Ето, Аз ще
разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии, нечистотии от жертвите
ви; и ще бъдете отнесени заедно с тях.“
Аз не съм рибар, но знам че
когато човек улови риба, не е добре да я изяжда цялата, освен ако не е цаца.
Защо? Защото в рибата има вътрешности, които трябва да се изхвърлят.
Когато свещениците жертваха на
Бога, те не само жертваха животни с недостатък, но и вместо да очистят животните
от техните вътрешности и изпражнения, и да изгорят нечистотиите вън от града,
те ги принасяха на Бога! И Бог им каза: Ако продължавате да хвърляте нечистотии
в лицето ми, какво ще кажете да си сменим ролите и аз да ги намажа на вашите
лица?
Понякога ние хвърляме в лицето
на Бога неща, които не искаме някой да намаже на нашето лице. Ще кажете, как
хвърляме нечистотии в лицето на Бога? Ами, по много начини. Например, когато пренебрегваме
личните си срещи с Бога, но се сърдим, когато любимите ни хора ни пренебрегват.
Когато редовно закъсняваме за служба, но не искаме да закъсняват за срещите ни.
Когато обвиняваме Бог за провалите си, но се засягаме, когато незаслужено ни
обвиняват.
Бог каза на свещениците, ще намажа лицата ви с
нечистотии. Вие не изнесохте нечистотиите вън от светилището, затова сега вие
ще бъдете отнесени заедно с нечистотиите си.
Освен жертвите, тяхното учение
също беше като нечистотии на животни. Какво става с тялото ти, когато ядеш
мръсотии? Разболява се. Какво става с душата ти, когато яде мръсотии? Разболява
се.
Когато в църквата хората биват
хранени с нечиста духовна храна, с небиблейски доктрини като доктрината на
просперитета например, Божиите деца се разболяват. Бог ни обича и иска да бъдем
здрави емоционално, духовно, да имаме здрави взаимоотношения с Него и помежду
си.
И хората се объркват, защото
тези проповедници изглеждат много добре външно. Понякога най-лошата храна е
опакована най-добре. Като отидете в магазина, най-привлекателна е
най-нездравословната храна – бонбоните и чипсовете, не зеленчуците!
Бог порица свещениците, и това
щеше да доведе до тяхното отхвърляне и отстраняване – ще бъдете отнесени заедно
с нечистотиите. Както казва библейският коментатор Матю Хенри, „Нищо не
профанизира Божието име повече от неприемливото поведение на тези, чието
задължение е да отдават почит на него.“
Приятели, Бог не може да гледа
пасивно как се отнасяме към името Му и няма да остави някой да благоденства за
дълго, ако той се бунтува срещу волята Му. Защо? Да си припомним пак думите му:
„Аз ви възлюбих“. Той ни обича твърде много, за да ни остави да живеем така!
Малахия 2:8 „Но вие се
отклонихте от пътя, накарахте мнозина да се спъват в закона, извратихте завета,
сключен с Леви – казва Господ на силите.“
Как започва духовното падение?
Първо човек решава да не взима присърце повече Божието слово. Казва си, вече няма
да чета Библията всеки ден. Не е толкова важно какво казва Господ. Започва да
се отнася с презрение към Словото Му.
В резултат човекът се
отклонява от пътя на покорство на Бога. „Вие се отклонихте от пътя“. Вече не
ходи в живот на благочестие и святост. И неизбежният резултат е, че такъв
християнин кара и другите да се спъват с него. „Накарахте мнозина да се спъват
в закона“.
Всички ние влияем едни на
други. Когато ти охладнееш за вярата, другите около тебе също ще охладнеят.
Децата ти и съпругата/съпруга ти ще охладнеят. Защо? Защото вместо да
призоваваш другите, ти ги спъваш във вярата им. „Не се заблуждавайте. „Лошите
другари покваряват добрите нрави.“ (1 Коринтяни 15:33).
Изказването на Исус за такива
лидери изобщо не е политически коректно. Той казва:
Матей 18:6 „А който съблазни
едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи
на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.“
Бог изпрати Малахия да каже на
тези свещеници, че те са извратили завета, сключен с Леви. Какъв беше този
завет?
Малахия 2:5 „Заветът Ми беше с
него за живот и за мир, които и му дадох заради страха, с който ми се боеше и
се страхуваше от името Ми.“
Тук Бог припомня на евреите за
завета, сключен с внука на Аарон, Финехас. В книгата Числа 25 гл. четем как
докато са още в пустинята, мъжете на Израил са изкушени да блудстват с дъщерите
на Моав и да жертват на техните богове. Господният гняв пламва срещу Израил,
Бог изпраща мор сред тях и заповядва на Мойсей да погуби всички първенци на
народа. Точно тогава един израилянин провокативно довежда пред всички една
мадиамка и влиза с нея в шатъра си. Тогава Финехас убива двамата и така морът
престава. И Господ казва на Мойсей:
Числа 25:10-13 “Аз му давам
Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет на вечно
свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за
израиляните.“
По времето на Малахия
свещениците бяха далеч от ревността за Господа на своя предтеча Финехас и бяха изпаднали
в духовна апатия. Бяха загърбили Словото, бяха се отклонили от следването на
Господа и с това бяха станали за съблазън на останалите.
До какво доведе всичко това?
Малахия 2:9 „Затова и Аз ви
направих презрени и унижени пред целия народ, защото не сте опазили пътищата
Ми, но сте били пристрастни в прилагането на закона.“
И иронията е, че те бяха станали
презрени дори от тези, които трябваше да призовават да следват Господа.
Следствие на духовната си апатия свещениците бяха снижили стандарта и бяха
започнали да приемат животни с физически недъзи, защото не искаха да си
създават проблеми с хората.
Повече ценяха мнението на
хората, отколкото мнението на Бога. В крайна сметка бяха „презрени и унижени
пред целия народ“ (ст.9).
Братя и сестри, Бог иска да се
замислим над тази истина: когато не вземаме насериозно взаимоотношенията си с
Него, никой няма да ни взема насериозно.
Какво тогава можем да
направим, за да не сме като тези свещеници?
Първо, Бог желае ние да откликнем
на Словото Му с покорство. Едно е да вярваш, че нещо е истина, друго е да му се
покоряваш.
Яков 1:22 „Бъдете и
изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“
Един пастор искал да насърчи
църквата да се покорява на Божието слово и след дълга проповед върху
покорството на Божиите заповеди, накрая попитал: „Е, кажете ми, какво правите
със заповедите в Словото?“ Една ниска женичка вдигнала ръка и казала: „Аз ги подчертавам
в синьо“.
Подчертаването на библейските
заповеди в синьо може да направи Библията ти по-цветна, но смисълът на
заповедите е да се изпълняват. Библията не ти е дадена само за информация, а за
трансформация! Второ, имай страхопочитание към Бога.
Малахия 2:4 „И ще познаете, че
Аз ви пратих тази заповед, за да бъде потвърден заветът ми с Леви – казва
Господ на силите.“
Бог имаше специално отношение
към племето на Леви не само заради Финехас. Мойсей и Аарон бяха от същото
племе. Когато Мойсей слезе от планината с десетте заповеди, той хвърли плочите
на земята, защото видя хората да се покланят на златния телец. Тогава застана
при входа на стана и каза: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И
събраха се при него всичките левити.“
Тогава Мойсей им каза да убият
всеки, който се покланяше на телето. След това каза: „Посветете себе си днес на
Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се
даде днес благословение.“ (Изход 32:29)
Бог искаше свещениците по
времето на Малахия да почитат името Му и да Го слагат на първо място. Той
искаше те да имат ревността на Финехас и на Мойсей. И Той иска същото и за нас.
Върховен пример за покорство
за нас е Исус. „Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо
да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и
стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана
послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:6-8)
Ако сме искрени с Бога, трябва
да признаем, че често ние правим компромис с Неговата святост. Но ако осъзнаем
колко невероятно величествен и свят е Бог, ние ще бъдем променени завинаги.
Много от нас са отегчени от Бога, защото не разбираме кой е Той.
И след като сме проумяли кой е
Бог и какво иска от нас, следващата стъпка е самите ние да осъзнаем ролята си
на свещеници. Да влияеш на другите за Бога означава първо да направиш място за
Бога в живота си. Да развиваш лични взаимоотношения чрез четене и изучаване на
Словото, и в молитва. Това правеше Леви:
Малахия 2:6 „Законът на
истината беше в устата му и неправда не се намери на устните му; ходеше с Мене
в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие.“
Ако ти си единственият вярващ
в семейството си, ти си свещеникът в него. Обърни се и кажи на някого, „Ти си
свещеник!“. Ти представляваш Първосвещеника Исус в твоето семейство, твоята
работа и твоя живот. Ти си „Посланик на Господа на силите.“ (ст.7б) Ти си
призован да призоваваш брачния си партньор, децата си, родителите си,
приятелите, познатите и колегите си – да се запознаят с Него чрез Словото Му.
Един учител укорил своя
ученичка в горните курсове и нейния по-голям брат, че били чели тази „лоша
книга“, имайки предвид Библията. „Г-не, отговорило момичето, до неотдавна брат
ми беше прахосник, комарджия, пияница и вдигаше такъв шум вкъщи, че никой не
можеше да го понася. Откакто чете Библията, той се хвана на работа, вече не
ходи в кръчмата, не играе на комар, носи пари на майка ни и животът ни вкъщи е
спокоен и чудесен. Как така, г-не, една лоша книга произвежда толкова добри
плодове?
Както е казал Муди, или Библията
ще те отдалечава от греха, или грехът ще те отдалечава от Библията. Бог ни
призовава да осъзнаем, че е свят Бог и да призоваваме другите да Го познаят, за
да ги обръщаме от заблудения им път и да спасим душата им от смърт.
Нека да се помолим.
