Sunday, May 06, 2018

Пред властите


Проповед на п-р Джош Прово
Преди две седмици започнахме поредица върху книгата Деяния.  Тим говори за Деяния първа глава и за очакването на Святия Дух, а след това миналата седмица Джонатан ни поучи за идването на Духа и за това какво се случи, след като дойде Той.  Разбрахме, че Петър е бил изпълнен с Духа и е проповядвал на огромна тълпа за разпнатия и възкръсналия Исус.  Впоследствие около 3 000 души станаха християни.
Днес разглеждаме Деяния 3-та и 4-та глава и ще отговорим на следните два въпроса: „Защо има преследване?“ и „Как да постъпим, когато се изправяме пред него?“  Вече знаете, че много ми харесва да разказвам истории от Библията.  Затова голямата част от днешната проповед ще е разказване на главите и след това ще извадим няколко заключения от тях.  От време на време ще има и няколко въпроса за обсъждане.
Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.
Добре, какво се случва в днешния пасаж?  Библията ни казва, че един ден Петър и Йоан отиват в храма.  По това време е бил обичай последователите на Исус да отиват в храма за молитва.  След недълго време на вярващите е забранено да влизат в еврейския храм, но засега все още могат.  Когато Петър и Йоан се приближават до храмовата порта срещат един сакат по рождение.  Писанието ни казва, някои хора донасяха този мъж всеки ден до храма, за да проси милостиня от влизащите.
В нашия край няма достатъчна помощ за хората с увреждания, но можеш ли да си представиш как е било за този човек в първи век?  Той е съвсем зависим от приятелите си и от хората, които му дават милостиня.  Неговият живот се характеризира със страдание и пренебрежение.  Но всичко това се променя в един съдбоносен ден.
Божието слово ни казва, че когато Петър и Йоан обръщат внимание на куция, той се вглежда в тях, очаквайки от тях малко пари.  Сигурно просякът е бил малко обезсърчен, когато Петър му казва, че няма сребро или злато.  Но виж какво апостолът му казва в стих 6-ти: но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.
Току-що излекуваният се изправя и започва да скача и да прославя Бога.  Ако бях някой телевизионен евангелизатор, като тези в САЩ, които проповядват и изцеляват по телевизията, бих повикал напред Тим и бихме видели как се радва изцелен куц!
Чудили ли сте се защо един любящ, справедлив Бог позволява страданието да съществува в нашия свят?  Нали Бог е решил този човек да е роден с увреждания?  Смятам, че младините му биха били по-приятни, ако би могъл да бяга с приятелите си.  Имам ви един важен въпрос:
Защо според теб Бог позволява страданието в живота на куция?
Няма прост отговор на този въпрос.  Разбираме от първите страници на Библията, че страданието съществува, понеже грехът съществува.  Грехът на Адам и Ева въвежда в нашия свят всяка болка и неприятност.  Понякога страдаме поради техния пръв грях, а понякога страдаме поради собствения си грях.
Но има и още причини, поради които изпитваме страданието.  В Йоан 9-та глава Исус излекува един мъж, сляп по рождение.  Учениците се интересуват поради чий грях мъжът е бил роден така.  Вижте как Исус отвръща в ст.1-3.  И когато минаваше, видя един слепороден човек.  И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?  Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела.“
Понякога Бог се възползва от нашата болка за Своята слава.  Според мен това обяснява защо човекът в днешния пасаж е бил роден с увреждане.  Бог знаеше, че един ден ще е излекуван и че чрез изцелението Той ще се прослави.
Нека сега поговорим на една малко по-тежка тема.  Нашата църква скърби за загубата на един скъп член на църковното ни семейство.  Трудно ни е да повярваме, че наистина го няма.  Трудно ми е да си представя бъдещето ни в Шумен без моя побратим.  Казано с една дума:  страдаме.  И ние напълно разбираме, че Ради не е починал поради собствения си грях, нито поради греха на другиго.  Значи, той е умрял, защото по някакъв неразбираем на нас начин, Господ Бог получава слава от смъртта му.  Как е възможно това?  Честно казано, моят ограничен разсъдък не може да проумее как.  Но Божиите пътища са по-високи от нашите и нашият единствен избор е да се осланяме на Него, знаейки, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.  Въпросът не е „Разбираме ли?“.  Въпросът е „Уповаваме ли се Нему?“
Поради изтичащото време нека се върнем на книгата Деяния.  Когато Петър и Йоан излекуват куция, те не са единствените посетители на храма.  Много хора виждат чудото и тълпата бързо се стича.  Докато излекувания стои до тях, Петър започва да проповядва на събралите се и те внимателно изслушват неговото слово.  Ето още два въпроса:
Според теб защо хората са готови да слушат Петър и Йоан, докато проповядват благата вест?
По какъв начин нашата благотворителна дейност ни дава възможност да споделим благата вест?
Няма да разглеждаме подробно неговата проповед, защото до известна степен прилича на проповедта в Деяния втора глава и миналата неделя Джонатан много добре я обясни.  Но ми се иска да забележим няколко неща.
Вижте как в кратката реч Петър бързо обръща вниманието на хората към Христос.  Той иска всички да знаят, че чудото не е извършено с тяхната сила, а със силата на онзи Исус, Който скоро е бил разпънат в Йерусалим.  Продължава като казва, че Исус не остана в гроба, но на третия ден се съживи и сега стои готов да прости на всеки човек, който поставя вярата си в Него.  Ето как се обобщава благата вест в ст.19:  Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“ Когато ние се обърнем от греха към Исуса, всеки наш грях се заличава.  Пророк Михей казва, че Господ ще хвърли всичките ни грехове в морските дълбочини.  Амин!  В края на проповедта ще говоря малко за тясната връзка между благотворителната дейност и споделянето на благата вест, но засега стига да забележим, че Петър първо помага на нуждаещия и след това проповядва.
В края на глава трета хубавата проповед свършва.  Бих се радвал да кажа, че Петър, Йоан, бившият сакат и новоповярвалите имат хепиенд.  Да, ама не.  От първите стихове в следващата глава разбираме, че не всички се радват да чуят, че спасението идва само чрез вяра в името на Исус.  Четем в ст.1-3, че религиозните водачи са ядосани, че все още се разнася името на Исуса.  Споменете си, че самите те преди известно време са изисквали разпъването на Христос и ако Той наистина е възкръснал, то те са убили истинския Син Божий.  Не им се вярва, че наистина е жив и не им се иска апостолите да говорят за Него.
Според ст.1-4 след проповедта на Петър се случват две неща.  Първо, много хора приемат Христос.  Стих 4-ти ни казва, че толкова много хора са приели Христос, че общият брой на вярващите мъже стига до 5 000.  Тоест, между края на глава втора и края на глава трета, още 2 000 мъже се прибавят към църквата.  И второ, с плода идва преследване от религиозните ръководители.  Какво правят?  Арестуват двамата и ги хвърлят в тъмницата за нощта.
Сигурно Петър и Йоан едва ли са предполагали какво ще им се случи на следващия ден.  Библията ни казва, че сутринта апостолите са повикани от тъмницата и са разпитвани от няколко личности.  И когато казвам „няколко личности“ имам предвид настоящия първосвещеник Каяфа, бившия първосвещеник Анна, още двама важни водачи и целия род на главния свещеник!
Кой си припомня с какво са се занимавали Петър и Йоан, преди да следват Исус?
Тези двама необразовани, простосмъртни рибари застават пред най-важните духовни водачи в Израел.  Не са сами, защото до тях стои излекувания човек.  Свещениците ги питат с каква власт или от чие име са извършили знамението.
Представи си.  Какво би направил ти, ако би ти се налагало да застанеш пред Румен Радев, Бойко Борисов, патриарх Неофит и цялото народно събрание и разпитват теб за това защо си протестант?
Не знам какво бих направил аз, но срещаме техен зашеметяващ отговор в ст.9-12.  Вижте какво ни казва Библията.  Ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен, да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.  Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.  И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Пред най-мощните лица на еврейската религия двамата настояват не само, че Исус е възкръснал и е изворът на изцеление, но и че е единственото име под небето, чрез което идва спасението!  12-ти стих е сред най-известните в Новия завет и ще е хубаво да го знаеш наизуст.  Защо?  Защото много хора твърдят, че има много пътища към рая.  Но Библията категорично казва, че има само един път към Бога, и този път се нарича Исус.  Ето я благата вест, която гордо споделяме:  Всеки човек, който призовава името на Господа е спасен и това призоваване е единственият начин да си спасен.  Казано с други думи: благата вест е за всеки човек, но важи само за тези, които се уповават на Христос.
Добре, лесно се вижда, че апостолите са дръзки.  Но ето още един въпрос:  Откъде апостолите вземат дързостта си?  Какво ни казва ст.8?
Деяния 4:8 ни казва, че те са изпълнени със Святия Дух.  Ето откъде идва силата им!  Май тяхната смелост ни се струва чудна пред такъв изпит.  Но обърнете внимание на обещанието на Исус в Лука 12:11-12. „И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.  Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“
Тяхната дързост не е изненадваща, а обещана!  Често се боим да споделим благовестието, тъй като не знаем какво да кажем.  И наистина ни е полезно да запомним стихове и да знаем отговорите на най-срещаните въпроси, но в своя живот много пъти съм забелязвал, че когато се решавам да споделя с някого нещо от Библията, Святият Дух в този момент ми дава нужните думи. 
Много ми харесва заключението на свещениците.  Те знаят, че Петър и Йоан са необразовани рибари, но също признават, че говорят със сила.  Вижте какво заключават в ст.13.  „Те са били с Исус!“  Имам личен въпрос към теб.  Колко добре някой трябва да те опознае, преди да разбере, че си последовател на Христос?  Моята цел е всеки човек, с когото водя разговор, да осъзнае, че съм вярващ.  Не казвам, че успявам всеки път, но това целя.
Разбира се, силните думи на двамата изобщо не допадат на свещениците.  Но за тяхно  съжаление, не могат да опровергаят свидетелството, защото кой стои пред тях?  Излекуваният!  Знаейки, че не могат да убият апостолите поради тълпата навън, властите решават да заплашат Петър и Йоан да не вече говорят за Исус.  Техният отговор:  Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.“
След като са застрашени, апостолите са пуснати и те се връщат при другите вярващи.  Разказват за всичко станало и за това, че вече изпитват ненавистта на властите.  За пръв път ранната църква се сблъсква с реалността, че да следваш Исус означава, че ще споделиш Неговото страдание.  Тук ранната църква стои пред важен кръстопът.  Пред тях има два избора:  или да премълчават, или да говорят въпреки наказанието.  Техният избор се намира в ст.29-30.  И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.“  Уау!  „Господи, дай ни да говорим с пълна дързост!“ 
Как откликва Господ на тяхната молба?  И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.“  Приятели, ние знаем, че нашият Бог се радва да чуе и да отговаря на молитвените ни нужди, но тук виждаме, че една от най-любимите молби на Господа е това, именно когато Божиите хора търсят дързост, за да споделят благата вест!
И с този стих достигаме до края на днешния пасаж.  Какво ни учат тези глави?  Какви изводи можем да извлечем?  Според мен в тези глави срещаме важен процес, който се повтаря отново и отново в църковната история.  Този процес се състои от четири стъпки и почти винаги извежда към изграждането и умножаването на църквата.
Стъпка № 1:  Ние като църква трябва да помагаме на нуждаещите.  В днешния разказ Петър и Йоан излекуват куция човек.  В 21-ви век такава помощ може да се прояви по много начини, но важното е ние като църковно семейство да благословим обществото.  Много съм впечатлен от проекта, чрез който църквата е подарила инвалидни колички, проходилки и патерици на болницата и на социалния център.  Радвам се когато ние в църквата работим заедно с членовете на Хана проджект.  Радвам се, че предлагаме безплатни клубове по английски.  Радвам се, че се стремим да утешаваме скърбящите, да обличаме голите, да посещаваме самотните и да храним гладните.  Нашата задача е все да се питаме:  Как да помогнем?
Стъпка № 2:  Бог ни отваря врата да споделим с чудещите се за Него.  В днешната история това се случва, когато тълпата се стича, за да види какво е станало.  Аз съм убеден, че почти винаги благотворителната дейност на църквата учудва много хора и предизвиква у тях интерес към Господа.  Защо?  Защото както излекуването на сакатия, безвъзмездните добри дела, сторени от църквата, са истинско чудо.  Какво имам предвид?  Чудо е, защото по принцип ние паднали човеци не си помагаме един на друг!  В греховната си природа искам само да ударя голям келепир, без да ми пука какво става с останалите.  Само с мен ли е така?  Не само с мен.  Това е човешката действителност.  Поради тази причина, когато ние в църквата помагаме, без да очакваме нещо обратно, хората разбират, че нещо странно се случва.  И когато се чудят, ние стоим готови да посочваме Христос.
Има две противоположни изкушения, в които много църкви падат.  Първо, много църкви провеждат социални програми, без да споделят защо го правят, т.е. Христос.  Хубаво е една църква да храни бездомните.  Но нашата най-дълбока нужда не е хляб, а спасение.  И ако се провалим да споделим Хляба на живота, тяхното облекчение е краткотрайно.  А много църкви ревностно споделят истината на Христовата за нас любов, без да проявяват тази любов с добри дела.  Според мен нашите добри дела, направени безвъзмездно заради Исус, укрепват, потвърждават и дори доказват посланието, че Христос наистина е единственият път към небето.
Стъпка № 3:  Ако помагаме на нуждаещите се и ако вярно споделяме благата вест, то малко по малко едни хора ще приемат Христос като Господ.  Срещаме тази истина в началото на глава 4-та.  Петър проповядва и много хора стават вярващи.  Казвам ли, че ако бихме събрали целия град на стадиона и бихме обяснили на тях благата вест, 2 000 сънародници биха се присъединили към църквата?  Не, не казвам това.  Казвам ли, че хората непременно ще приемат Христос, след като са чули посланието веднъж?  Не, не казвам това.  Ето какво искам да кажа: Ако вярно разпространяваме причината, поради която имаме надежда, можем да очакваме, че едни ще откликват.  Пророк Исая казва:  „Защото както дъждът и снегът слизат от небето и не се връщат там, а поят земята и я правят да произрастява и да напъпва, и тя дава семе на сеяча и хляб на гладния, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“  Ако ние, като верни сеячи, хвърлим семето на благата вест, можем да очакваме, че Бог ще накара семето да прорасте.
Стъпка № 4:  Ако говорим за Исус и ако църквата расте, то земните власти ще започват да ни преследват.  В Деяния 4-та глава щом чуват, че Петър и Йоан говорят за възкръсналия Исус и виждат, че много хора са убедени, свещениците грабват апостолите и ги хвърлят в тъмницата.  Във въведението аз ви зададох въпроса: Защо има преследване?  Ето го отговора: много често преследването идва, защото земните власти не искат хората да признаят нов господар, т.е. Исус.  В първия век свещениците напълно контролират вероизповеданието.  Ако човек иска да познава Бога, трябва да отиде при свещеника.  Но тези нови християни заявяват, че всеки човек, който призовава името на Господа, получава Святия Дух и вече не трябва да ходи при свещеника.  Ако Исус се увеличава, то властта на свещениците намалява.  Казано с други думи, ако народът се обръща към Цар Исус, то престижът на Тодор Живков се уронва.  Разбирате ли?  И да не си мислим, че защото живеем в „християнска“ държава, няма да се изправим срещу преследването.  Според автор Ник Рипкен четвъртият по размер гонител на вярващите са държавните църкви и правителствата, върху които влияят.  Както казах по-рано според Исус преследването не е изненадващо, а обещано.  Ако споделяме благата вест, със сигурност ще има два резултата.  Ще има отклик и ще има съпротива.
Въпросът не е ще дойде ли страданието поради вярата.  Въпросът е какво ще направим, когато идва?  Моята молитва е да имаме същата дързост, за която се помоли ранната църква.  Да дерзаем дори тогава, когато земните власти ни заръчват да не говорим повече за този Исус.  Да пазиш вярата дори тогава, когато шефът ти казва, че никога няма да си повишен, докато не се откажеш да отидеш в оная църква.  Да се молим за тези, които ни смятат за луди, и да благословим тези, които ни кълнат.
Ето накратко процесът, който извежда до изграждането и умножаването на църквата.  Благославяме обществото чрез благотворителна дейност.  Споделяме за Бога, когато Бог ни дава отворена врата.  Очакваме отклик.  И дерзаем, когато светските власти се опълчват срещу нас.  През изминалите 2 000 години почти всеки път, когато църквата е била дръзка въпреки заплахите, Божието Царство е растяло и нови църкви са се основавали.
Моето предизвикателство за вас вярващите е да бъдете благословение в обществото, да търсите повод да споделяте благата вест и да не се боите, когато идва преследването.  И ако досега не си поставил вярата си в Исус, предизвиквам те да направиш именно това.  Както сме разбрали, да следваш Исус не е винаги лесно, но аз съм убеден, че решението да следвам Исус е най-доброто, което някога съм взел.
Ако имаш въпроси по тази тема или по различна тема, нека говорим след службата.
Нека се помолим.
___________________________
Проповед на п-р Джош Прово
БПЦ "Нов живот" Свищов