Monday, February 26, 2018

Животът е кратък – изживей го добре (Еклисиаст 3:1-17)

Във филма Пеперудата главният герой със същото име е престъпник, който излежавадоживотна присъда за противодържавна дейност. Докато е в затвора той сънува, че е изправен пред съда за някакво престъпление. Той пледира невинен за престъплението, за което е съден.

Съдията отговаря, че не го съдят за това престъпление, а за най-отвратителното престъпление, на което е способен човек. Пеперудата пита какво престъпление е извършил. Съдията отговаря: „Престъплението на пропиления живот.“ През сълзи Пеперудата изплаква: „Виновен съм, виновен съм“. Съдията произнася смъртната присъда.

Важно е как живеем живота си. Каква следа оставяме след себе си. Какво виждаме, като се обърнем назад – един достойно изживян живот или един пропилян живот?

Днес искам да говоря за това: „Как да изживея най-добре дните, които ми остават на земята.“ И тук нямам предвид моментите, когато всичко върви в живота ти по мед и масло. Говоря за моментите, когато се случват неочаквани неща - когато е починал близък, или си останал без работа и препитание, страдаш от болест, когато е заплашен брака ти или децата или внуцитети са тръгнали по лош път.

Какво правиш, когато всичко се разпада и не знаеш какво следва оттук насетне? Как дапревърнеш кризата във възможност?

В Еклисиаст 3:1-17 Соломон ни дава пет съвета за това как да оползвотворим оставащото ни време на земята - да приемем Божието господство над всяка област от живота ни, да потвърдим вярата си в изпитание, да се посветим да вършим добро, да гледаме на живота като на Божи дар и да живеем в очакване на Второто идване.

Първото нещо, което Соломон ни казва е

приеми Божието господство във всяка област от живота си.

Нека прочетем Еклисиаст 3:1-8.

Чрез тези 28 човешки дейности Соломон ни показва, че в живота ни ще има добри и лошивремена, победи и поражения, радост и тъга. Бог знае кога ще се случи всичко това и иска дани помогне, стига да Му позволим.

Проповедникът започва с раждането и смъртта, които рамкират всички останали човешки дейности. Във 2 ст. казва, че има „време за раждане и време за умиране; време за засаждане и време за изкореняване.“ Бог те е планирал много преди ти да се родиш. Той е знаел за твоето идване много преди да си заченат. И Бог знае кога ще си отидеш от този свят.

Но понякога хората не следват Божия план и решават да минат по прекия път. Както е станало с 6-те милиона българчета, които никога не са се родили, защото родителите са предпочели аборт. Дали така не сме убили някой Левски, Ботев, Вазов или Георги Марков?

В Божия план има време да влезем в света и време да го напуснем. Но често хората избират прекия път. Децата биват убивани преди да са се родили.

В ст. 3 се казва, че има „време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене“. Да, има неща, които трябва да бъдат убити или съборени – гордост, егоизъм, завист, гняв, непокорство на Бога... Има време за възстановяване, заздравяване, укрепване, и за изграждане на плода на Духа.

По време на празненство в една къща, единият от домакините отворил разклатена газирана напитка и течността поляла една от стените на стаята. Един от гостите на партито бил известният художник Лорд Ландсиър. Един ден, докато семейството било на разходка, той останал в къщата. Взел въглен и с няколко щрихи превърнал грозното място в прекрасен водопад, ограден от дървета и дива растителност. Той превърнал тази обезобразена стена в един от най-красивите природни пейзажи.

По същия начин чрез своята суверенна благодат Бог може да сътвори нещо добро от нашите провали и дори от нашите грехове. Има време за възстановяване и възобновяване в живота ни.

По-нататък, в ст. 6 Соломон казва, че има „време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за пилеене“. Всеки път когато чета този стих, си мисля за моя работен кабинет. За няколко месеца на бюрото ми се натрупват толкова много неща, че ако не ги разчистя, няма да виждам компютъра!

Ст. 7 се казва, че има „време за раздиране и време за съшиване; време за мълчание и време за говорене.“ Какъв е нашият проблем? Обикновено ние мълчим, когато трябва да говорим и говорим, когато трябва да мълчим.

Ст. 8 ни казва, че има „време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.“ Бог иска да обичаме хората, но да мразим греха. Да се стремим към мир с всички, но не за сметка на истината. Истината е по-важна от мира.

Бог управлява времето и е назначил време за всяко нещо. В живота има и добро, и лошо. Затова вторият съвет на Соломон към нас тук е,

потвърди вярата си, когато преминаваш през изпитание.

В ст. 11 се казва, че „Той е направил всяко нещо хубаво с времето му; положил е и вечността в техните сърца.“

Бог е вложил вечността в нас. Затова ние се стремим към вечността. С това ние, хората, смеуникални. Животните нямат вечността в сърцето си. Кучето ти не планира за бъдещето. Не си открива пенсионен влог. Но ти го правиш. А ако си мъдър, планираш да прекараш вечността внебето.

Но стих 11 продължава: „без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е извършил Бог.“

Бог е Творецът, ние сме творението. Не сме бог. Някои неща никога няма да разберем от тази страна на смъртта. „Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице.“ (1 Кор. 13:12).

Някой от вас сигурно се пита, „Защо ми се случва това? Защо страдам така?“ Понякога ние страдаме заради греховете си, но понякога просто защото живеем в паднал свят. Един ден ще разберем.

Когато говоря с невярващи, често ме питат: „Защо един любящ и всесилен Бог допуска да страдат и умират бебета, деца, майки, старци?“ Често отговарям, „Отговорът е не защо, а защо не.“ Всички ние заслужаваме да умрем, защото сме грешни. Бог в милостта си все ощени търпи и не ни изтребва. Иска да се обърнем с вяра към Него.

На земята никога няма да имаме пълното знание. Дори ние, християните, понякога смеобъркани и се питаме защо ни се случват лоши неща. Някои дори обвиняват Бога и решават, че не искат да имат нищо общо с Него. Престават да ходят на църква и да общуват с християни.

В такива моменти е важно не да обвиняваме Бога, а да потвърдим вярата си в Него. Да кажем, „Исусе, не знам защо ми се случва това, но ти се доверявам. Ти си вложил вечността в сърцето ми. Ще стоя твърдо във вярата и вярвам, че ти ще ми помогнеш да премина през това изпитание.“

Павел казва: „Защото нашата временна лека скръб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.“ (2 Коринтяни 4:17,18).

Истинската вяра се потвържава в изпитание. Бог е вложил вечността в нас и това ни дава сили да гледаме на вечната слава, която има да се открие. На невидимото, а не на видимото.

Точно тази вяра ни помага да живеем за Бога, не за себе си. Да умрем за себе си и да оживеем за Христос и за другите. Да преодоляваме егоизма си и да служим на Бога, като

се посветим да правим добро.

Ст. 12 казва: „Познах, че за тях няма друго по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.“

Тук Бог ни казва, че иска две неща за нас – да сме удовлетворени от живота и да вършим добро. Всъщност, много е просто. Ако не вършиш добро, няма да си удовлетворен от живота. И обратно, ако не си удовлетворен, вероятно не вършиш добро.

Затова през следващата седмица избери един човек от твоето обкръжение и му помогни.Направи някакво добро за някого. Понякога хората казват, възнамерявам да направя еди какво си. Недей просто да възнамеряваш. Иди и го направи. Изпрати картичка, напиши писмо, обади се по телефона, иди да се видиш с някого. Бъди чувствителен за техните нужди и направи някакво добро. И го направи веднага, не отлагай.

Една майка казала, „Не ми изпращай цветя на гроба. Няма да мога да им се радвам тогава. Изпрати ми ги сега.“

Дотук видяхме, че ако искаме да изживеем дните си достойно, ние трябва да приемем Божието господство над всяка област в живота си, да потвърждаваме вярата си в моменти наизпитание и да се посветим да правим добро. По-нататък, Еклисиаст ни съветва

да гледаме на живота като на дар от Бога.

Ст. 13 казва, „И още да може всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд, това е дар от Бога.“

Животът е дар. Ние не сме го придобили с пари или труд. Бог ни го е дал безплатно. Всеки ден е подарък. Затова, наслаждавай се на животаРадвай се на плодовете на труда си, защото всичко това е дар от Бога. „Славете Господа, защото е благ, защото милостта Му (с други думи, „даровете Му“) трае (траят) довека“ (Псалми 136:1)

Нашият живот трябва да се характеризира с отношение на благодарност. Да казваме, Господи, благодаря ти за живота, който ми даваш днес. Благодариш ли с твоето семействоУчиш ли децата си на благодарност към Бога?

И докато благодарим да не забравяме, че един ден

ще трябва да даваме отчет на Бога за живота си.

Това е последният съвет на Кохелет в пасажа. В ст. 15 Соломон казва, че „Бог извиква назад миналото.“ А в ст. 17, „Казах в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия, защото има време за всяко нещо и за всяко дело.“

Всеки от нас ще застане пред Божия съден престол и ще дава отчет за делата си (Римляни 14:10,12). Но ако си християнин, не трябва да се тревожиш за това, че ще застанеш пред Бога и ще отговаряш за греховете си, защото твоите грехове са простени от Бога, изкупени от жертвата на Исуспокрити с Неговата кръв.

Но в Съдния ден Бог ще те пита: „Какво направи с времето, което ти дадох, след като стана християнин? Какво направи с живота, който ти подарих? Как използва този подарък?“

Затова Павел казва в Ефесяни 5:15, 16: „И тъй, внимавайте добре как живеете, не като неразумни, а като мъдри, като изкупвате благовремието...“ Внимаваш ли как живееш? Изкупваш ли благовремието?  

Българската царица Елеонора е пример за човек, живял мъдро, използвайки всяка възможност да послужи на ближния. Още седемнайсетгодишна тя става медицинска сестра и се посвещава на самарянство и благотворителност. Спасява живота на много японски и руски войници по време на Руско-японската войнаДарява значителни суми на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството"Самарянка".

С финансовата й помощ се основава благотворителен фонд "Елеонора", откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища, безплатни ученически и детски трапезарии, интернат за слепи и глухонеми деца.

По време на Балканската война със собствени средства разполага болници в София, Пловдив и Кюстендил. Открива лазарети до фронта. До последния ден на войната тя е на първата линия с риск да бъде пленена. Носител е на орден за храброст.  

Умира от рак на път за Америка, където е поканена от американския президент Уудроу Уилсън. Погребана е в двора на построената от нея Боянска църкваДесетки хиляди се стичат на погребението – толкова силна е любовта на българите към нея. До комунистическия преврат всяка година на гроба ѝ се събират войници и обучени от нея милосърдни сестри, за да си спомнят за нея.

Целият ѝ живот потвърждава казаното от нея: „Човек трябва да живее само заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят.“

„И тъй, внимавайте добре как живеете, не като неразумни, а като мъдри, като изкупвате благовремието.“

Искаш ли да живееш мъдро и да изкупваш благовремието? Ако да, тогава признавай във всичко господството на Бог в живота си, бъди готов да потвърдиш вярата си в изпитание, посвети се да правиш добро, бъди благодарен за дара на живота и живей в очакване на Съдния ден.

И тогава, един ден, когато се намериш в Божието присъствие, ще можеш да чуеш думите: „Хубаво, добри и верни слуго!“ (Мат. 25:23) Ти изживя добре своя живот!

Покана.

___
БПЦ "Нов живот" Варна
25.02.2018 г.