Sunday, February 18, 2018

Работата - скука, проклятие или дар (Еклисиаст 2:17-26)

Човек може да си загуби работата без ни най-малко да очаква. Едно момиче било уволнено, защото мениджърът й видял нейна публикация във фейсбук, в която тя казвала, че работата й е отегчителна.

Била повикана в офиса на мениджъра и там ѝ връчил следното писмо: „След това, което казахте във фейсбук, тъй като не сте щастлива и работата не ви харесва, ние смятаме, че е по-добре да прекратим трудовите ви взаимоотношения с компанията.“

Била уволнена, защото била отегчена от работата си. В такъв случай, добре че Соломон беше цар, защото той в голяма степен каза същото за своята „работа.“ За него работата беше нещо повече от просто скучна и отегчителна.

Еклисиаст 2:17: „Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата (или работата), които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.“

За Соломон работата беше не само скучна, но и безмислена.

Но той беше цар. Притежаваше всичко, за което човек може да мечтае. Как може да се отегчи?

Както казва eдин политик, „аз придобих повече богатство, власт и престиж от повечето хора. Но човек може да има всичко и пак да чувства празнота.“ Това са лоши новини за младите хора.

Защото повечето млади хора са настроени меркантилно и поставят високата заплата и парите на едно от първите места в своята ценностна система. Те си мислят, че колкото по-богати са, толкова повече неща  могат да имат и толкова по-щастливи могат да бъдат.

Но Соломон казва на младите хора: това е химера!

Богатството не само не носи удовлетворение. Голямото богатство може и да е опасно за живота. На 7 март 2003 г., на входа на централата на Мултигруп, е убит Илия Павлов. Това е само едно от многото показни убийства на прехода.

Соломон казва, „тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.“ (ст.17)

Но какво прави една работа отегчителна? Първо, работата се състои в безкрайно повтарящи се едно след друго неща. Второ, в нея няма никакво кариерно развитие и израстване. Трето, никой не ти казва едно благодаря за това, което вършиш. И четвърто, не ти остава време за никакъв личен живот.

Но истината е, че скуката и отегчението са въпрос на лично отношение.

Например, в Америка в края на 19-ти век от служителите в канторите изисквали спазването на следните правила: да метат пода, да бършат праха от мебелите, да пълнят лампите с газ, да почистват комините, дамият веднъж седмично прозорците; всеки чиновник трябвало да си носи кофа вода и въглища; да си подостря моливите.

Кантората отваряла в 7 сутринта и затваряло в 9 вечерта с изключение на неделя. От всеки работник се очаквало да посещава църква и да допринася за Божието дело. Служител, който си върши работата безукорно в продължение на 5 години и се смята от съгражданите си за добър християнин, ще получи увеличение от 5 цента на заплатата (= $1.5 днес), ако печалбата на предприятието го позволява.

Кажете ми сега, колко от вас биха кандидатствали за такава работа?

Да, така си и мислех. В сравнение с тези, които са работили тогава, ние сме в много по-привилегированоположение.

Но онова, което искам да кажа е, че скуката е въпрос на гледна точка. Всичко зависи от отношението ти към работата.

Тук, както и в цялата книга Еклисиаст, Соломон рисува картина на нещата от света, които ни поробват. Миналият път видяхме, че преследването на образованието, удоволствието и мъдростта също не може да ни направи удовлетворени.

Соломон има какво да каже и за други неща под слънцето, които могат да се превърнат в идол и да ни поробят. И след като ги споменава, той обяснява защо тези неща ще ни разочароват.

Всяко нещо на тази земя рано или късно ще ни омръзне. Всички тези неща ще изглеждат празни и безсмислени. И те ще изглеждат празни и безсмислени, докато живеем без Бога.

Еклисиаст 2:24-25: „ Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

С други думи, ако поставиш Бог в центъра на живота си, всичко останало ще си дойде на мястото. Ако не го направиш, то няма да си е на мястото!

1 Коринтяни 15:58: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.“

На кого пише Павел тук? На пастори и служители в църквата ли? Не! Той пише на рибари, фермери, търговци, домакини... На колосяните пък казва: „каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус...“ (Колосяни 3:17)

Павел ни казва, че трябва да вършим всичко в името на Исус.

Онзи ден се видях с позната и попитах, как сте? Тя каза: „Ами при нас нищо ново. Работим, и за какво работим, и ние не знаем.“ Тя не виждаше смисъл от работата. Тя се смята за православна християнка, но не разбира, че смисълът на труда е да вършим всичко за Исус.

Но ако вършиш всичко в името на Исус, това ще промени отношението ти към работата. А това е важно, защото 1/3 от живота ни минава на работното място! И така, ако работиш за Исус, ето как би изглеждалоотношението ти към работата.

Първо, ако вършиш задълженията си в името на Исус, няма най-важната ти цел да е да трупаш притежания, власт или престиж.

Разбира се, сами по себе си, притежанията, властта и престижът не са нещо лошо. Но те не трябва да са мотивът, с който ние работим като християни. Нашата работа принадлежи на Исус, не на нас. За Исус е важно не какво работим, а кои сме ние. Нашият успех не се измерва с работата ни.

С други думи, работата е средство, не цел.

Второ, ако вършиш всичко за Исус, ти ще работиш, защото ти е приятно да го правиш.

Ние сме създадени от Бога, за да работим. След като Бог създаде Адам и Ева, той ги постави в Едемската градина и им постави задача да я обработват и пазят (Битие 2:8,15). Това стана преди грехопадението, следователно работата не е следствие на грехопадението. Тя не е проклятие. Той е част от Божия план за нас, а всичко, което Бог иска за нас е добро. Трудът, работата, са дар за нас!

Бог не ни е направил, за да седим със скръстени ръце и да мързелуваме. Както пише Иван Вазов в стихотворението „Да работим!“, „мързелът е враг, другар всегдашен на теглата, брат е на срамът.“

Тези думи на патриарха на българската литература се подкрепят и от науката. Изследвания показват, че хората които продължават да работят след пенсиониране са по-здрави от тези, които не вършат нищо. На какво се дължи това?

Учените обясняват, че когато работиш, ти си поставен често в стресови ситуации,  трябва да се справяш с различни трудности. И когато си под стрес, в организма се освобождават хормоните адреналин и норадреналин, които ускоряват пулса, вкарват повече кислород в белите дробове и отделят енергия. Тези хормони причиняват отделянето на химикалите серотонин и ендорфин, които ни карат да се чувстваме добре след добре свършена работа.

Помня, че когато баща ми се пенсионира, не го свърташе в апартамента. Намираше си работа, направи един ремонт, но след като ремонтните работи свършиха, отново нямаше какво да прави.

Не издържа по цял ден да стои без работа. Затова започна да ходи на село, за да обработва малко парче земя. Почти всяка седмица пътуваше на 60 км. от Варна и това му доставяше удоволствие. Работеше до последно, макар че накрая краката не го държаха много и имаше много болести. Ние сме създадени, за да работим. Трудът е дар, не проклятие.

Трето, ако вършиш всичко за Исус, тогава ще работиш, за да издържаш семейството си.

1 Тимотей 5:8 ни казва, че мъж, който не издържа семейството си, е по-лош и от неверник. Но някои хора бъркат грижата за семейството с купуване на притежания за семейството.

Един пастор разказва как веднъж извикал техник да поправи машината им за филтрация на вода. Той живеел в малък град и техникът трябвало да дойде от големия съседен град. Пасторът го попитал, „Сигурно предпочитате да работите с клиенти в големия град?“ Техникът отговорил:

„Точно обратното. В големия град хората имат повече пари, но ги използват, за да купуват разни джаджи – купуват последни модели айфони на децата си, карат лъскави коли, ходят на почивка в чужбина. И докато се усетят, са вече затънали до шията в борчове. Трябва да работят извънредно, за да ги погасят. Понякога се налага да ги чакаме доста, докато си платят ремонта.“

Тези хора бъркат издръжката с купуване на по-големи и по-скъпи неща за семейството. В резултат, техните деца ги виждат рядко.

Когато работиш за Исус, няма да се стремиш към пари, власт и притежания. Ще съзнаваш, че работиш, за даиздържаш семейството си и работата ще ти доставя удоволствие.

И още нещо. Ако Исус е в центъра на твоята работа, ще работиш, за да можеш да даваш за Божието дело.

Притчи 3:9,10: „Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.“

За вярващия даването на десятък и дарение трябва да е радост, а не задължение.

Веригата за бързо хранене KFC е създадена от полковник Харлънд Сандърс през 1952 г. Той имал ресторант, който фалирал, след като построили магистрала и тя поела целия трафик от неговата улица. Едно от най-любимите ястия в ресторанта му било специално приготвено от него пиле с 11 билки и подправки. Затова той направил франчайзинг с тази уникална рецепта.

Но преди това, обещал на Бога, че ако Бог му даде успех, ще дава 50% от доходите си на Бога. И Бог му дал успех! Църквата към която принадлежал, била изобилно благословена. Той създал Библейски колежи, плащал стипендии за обучение на студенти, за да стават пастири и служители. За полковник Сандърс било радост да дава на Бога.

Ние работим не само защото сме създадени за да се трудим, не само за да се грижим за семейството си и дадаваме за църквата. Когато работиш като за Исус, ще работиш така, че да заделяш „за този, който има нужда“ (Ефесяни 4:28).

Румънският пастор Ричард Вурмбранд, прекарал години в лагерите на смъртта, разказва, че там е видял вярващи да проявяват нечувана щедрост. Давали им една филия хляб седмично и водниста супа всеки ден и те решили да дават десятък от тях. Всяка десета седмица давали филията хляб на по-слабите каторжницикато техен десятък на Господа.

Но грижата за хора в нужда е не само грижа за физическите им нужди. Когато работиш за Исус, ще сочиш и говориш за Исус на колегите си.

В книгата си „Благодаря на Бога, че е понеделник, Maрк Грийн казва: „Бог ти плаща, за да свидетелстваш на колегите си на работното си място. Плаща и на колегите ти да стоят 8 часа в офиса с теб, за да чуят вестта за спасение.“

Затова Бог те е поставил на това място. Може би ти ще си единственият християнин, когото те ще срещнат през живота си и който може да им каже благата вест. Това е най-добрият начин, по който можеш да им покажеш Божията любов.

Ако правиш всичко това – ако работиш не за пари и слава, а за Исус, тогава работата ти няма да е отегчителна. Ще гледаш на нея като на дар, не като проклятие. Тя ще ти носи удоволствие.

Ще работиш, за да издържаш семейството си, за да заделяш за Божието дело и за бедните. И най-накрая, щесвидетелстваш за Исус с думи и живота си, и ще показваш Божията любов на твоите колеги.

И ако правиш това, тогава те ще видят Исус в теб и ще прославят Бога:

Матей 5:16: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Когато хората знаят, че сме християни и виждат, че си вършим съвестно работата, това би трябвало да ги накара поне малко да поревнуват за онова, което имаме в Исус.

Соломон разбра, че всяка работа под слънцето без Бога, е безсмислена и напразна. Нещо повече, тя се превръща в отегчително занимание и дори в проклятие.

Но тогава, когато поставим Бог в центъра на нашия живот, работата ни придобива нов смисъл. Започваме да гледаме на нея като на Божи дар. И тя носи удовлетворение, даже да е най-нископлатената и непривлекателна работа.

Мартин Лутър Кинг е казал: „Ако един човек е призован да бъде уличен метач, той трябва да мете така, както Микеланджело е рисувал, или както Бетовен е композирал музика, или както Шекспир е писал поезия.“

Той трябва да мете улиците толкова добре, че всички земни и небесни същества да спират и да казват, „Тук живя един велик метач, който върши добре работата си.“ 

Молитва.

--------------
БПЦ "Нов живот" Варна
18.02.2018 г.