Thursday, April 28, 2016

Среща разговор за творчеството на Петър Манолов


На 26 април, между Цветница и Великден, в Българска протестантска църква „Нов живот” бе проведена среща разговор за живота и творчеството на поета дисидент Петър Манолов. Това е второто събитие от поредицата „Забранени писатели”, след срещата посветена на писателя дисидент Георги Марков.

Преподавателят по литература, поетът Ангел Ангелов запозна присъстващите с основните моменти от биографията на неизвестния за широката публика автор. Петър Манолов е автор на стихосбирките „Докато стана пясък”, „Весене”, „Две поеми”, Кръгова отбрана”, „Епименей” и „Кобни думи”. През 1989 г. става съучредител на Независимото дружество за защита правата на човека в България”. През 1989 г. Държавна сигурност иззема всички негови творби. Той обявява гладна стачка и след като в негова подкрепа се застъпват много известни световни автори, в крайна сметка е екстрадиран от страната.

Освен стихотворението „Монолог на Моно Петра”, чийто рефрен „Докато стана пясък” послужи за мото на срещата, участниците чуха откъси от поемата „100 кръпки”. Изнесена на хепънинг в СУ „Климент Охридски” през 1987, тя е приета възторжено от студентите, но предизвиква яростна кампания за охулване на поета в официалния печат.

След представянето на автора последва дискусия, в която бяха засегнати важни въпроси – защо имена като това на Петър Манолов днес не говорят почти нищо на обществеността; кои хора стават дисиденти; има ли нужда от политическо дисидентство днес; възможно ли е да има режисирана свобода; продължава ли и днес унищожаването на човека - образ и подобие на Бога.

Присъстващите се обединиха около мнението, че автори като Петър Манолов ни помагат да не забравяме истината за своето минало и за себе си, за да имаме и правилни ориентири за бъдещето.

Следващата среща от поредицата ще бъде посветена на писателя Димитър Талев.






Монолог на нос Mоно Петра

По-леко би се преживяло като ехо.
Останах камък. Сам. В морето.
Тежи ми!
Не тъжа.
Тежа.
С нозе дълбоко впити във земята,
За да не може някой да ме вземе
По някого да ме замята!

Поне докато стана пясък!


Из "100 кръпки"

"Ние не искаме да се борим за нищо, защото с хилядата си очи съзряхме как в края всяка борба се превръща в похотливо боричкане.

Ние не искаме да се борим за нищо, защото нали тези, които се бяха борили за нашето щастливо бъдеще половин век не могат да се досетят, че стадо без истинска демокрация оформя държава лудница."