/проповед/
Определение за брак:
„Бракът е съжителство между двама души
при което единият е винаги прав, а
другият е мъж.”
Седмица преди жена му да стане на 45,
нейният съпруг я попитал какво иска да рождения си ден. Тя казала: „Искам отново
да съм на 10.” На рождения й ден той я събудил, нахранил я с шоколадов корнфлейкс,
след което я закарал на лунапарк, където цял ден се возили на влакчета и
виенското колело, после я сложил на люлката и я засилил докато не ударила 20
пъти в напречния лост, купил й сладолед, кола, близалки, захарен памук и
пуканки. Шест часа по-късно залитайки и с ужасно главоболие и болки в стомаха,
той я закарал на водната пързалка. След няколко спускания я замъкнал у дома.
Когато накрая си легнала вечерта, той й казал: „Е, чувстваш ли се отново на
10?” Тя изпъшкала: „Имах предвид номера на роклята ми.”
Дотук в Ефесяни говорихме за това, че Бог
ни е избрал и осиновил преди създаването на света, че ни е изкупил и запечатал
със Святия Дух, дал ни е духовни дарби за служение в единство и назидание на
тялото. Mиналата неделя Тим
проповядва на тема „Ортодоксалност и Ортопрактика”.
Споменахме, че ако искаме да живеем като
изкупени, ние трябва да подражаваме на Бога. Това е най-висшето призвание на
всеки християнин. Въпросът е как да го правим. Павел предлага 5 области, в
които можем да подражаваме на Исус – в служението, брака, родителството,
работата и духовното воюване. Днес ще се спрем на това как да имитираме Христос
в брака.
В България има около 1% протестанти и
може би още толкова искрено вярващи православни, малко по-малко католици.
Вероятно около 3% вярват в Библията. Въпросът обаче е колко от тях се опитват
да живеят според нея?
Защо е важно това? Защото когато Божието
слово казва нещо, което не харесваме и което културата ни отхвърля като
отживелица, ние сме изправени пред дилема – дали да вярваме в Бог и да се
покорим на Неговото водителство, бидейки уверени, че Той знае какво прави? Или да
си останем само добри слушатели, но не и изпълнители на Божието слово.
Това е трудна тема, а когато говорим за
Ефесяни 5:22-24, някои по-феминистично настроени жени изразяват силно несъгласие.
Говорил съм с невярващи жени, които не желаят да четат Библията именно защото
не харесват този пасаж.
Може би и някои от вас се чувстват така.
Но слушайте внимателно. Само защото учението за брака не е популярно не
означава, че не е актуално. Ако искате да имате успешен и здрав брак е важно да
знаете какво е Божието гледище към брака. Нека прочетем 5:22-24.
1.
Божият призив към съпругата.
Ефесяни 5:22-23
„Жени, покорявайте се на своите мъже,
като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на
църквата (и Той е Спасител на тялото).”
На връщане от
Гърция, след голям военен поход, цар Ксеркс се качил на финикийски кораб заедно
с отряд персийски войници. Но се разразила ужасна буря и капитанът казал на
Ксеркс, че няма надежда за спасение, освен ако товарът на кораба не се намали значително.
Царят се обърнал към персийците на палубата и казал: „От вас зависи моята
безопасност. Нека някои от вас покажат уважението си към своя цар.” Тогава
голяма част от войниците се поклонили на Ксеркс и се хвърлили в морето! Със
значително олекнал товар, корабът се добрал безопасно до пристанището. Ксеркс
заповядал да дадат златен венец на капитана за това, че спасил неговия живот.
След това заповядал да го обезглавят за това, че причинил загубата на живота на
толкова много персийци!
Думата ‘покорявам
се/подчинявам се’ (гр. хупотасо) в ст.
21 е военен термин, който означава „приемам някой за по-високопоставен и се
подчинявам на заповедите му”; „отказвам се от правата си като доброволно поставям
себе си под авторитета и грижите на друг човек”; „не държа на своето”.
Ударението в тези стихове е върху съзнателното предаване на жената под авторитета и грижите на съпруга. Това е доброволен отклик на Божията воля да се откаже от своята независимост и права заради своя съпруг.
Това обаче не
означава християнската съпруга да се подчинява (хупакоу, гр.) на съпруга си както децата са призовани да се
подчиняват на родителите си и както робите се подчиняват на господарите си.
Съпругът също не трябва да се отнася към жена си като към слугиня или дете, а като
към равна. Жената не е робиня, която да изпълнява заповеди или всякакви прищевки
на съпруга си, както в ислямските страни; тя е годеница, която трябва да бъде
уважавана, обичана и ценена.
Въпреки това,
съпругата трябва да се покорява на Бога, като се покорява на съпруга си, който също
трябва да се покорява на Бога. За
съжаление при грехопадението мъжът и жената измениха на този завет за
покорство. Мъжът започна да злоупотребява със своята позиция на авторитет и
като реакция жената поиска позицията на Адам под Божието управление (феминизъм).
По думите на
Макартър, „С грехопадението и неговото проклятие идва изкривяването на
правилното покорство на жената и правилния авторитет на мъжа. Така започва битката
между двата пола, движението за освобождение на жените и мъжкия шовинизъм.”
Следователно,
може съпругата да не желае да се покорява на любовта на съпруга си, но е нейно духовно
призвание пред Бога тя да се покорява – като на Господа (5:22б).
Тук виждаме нещо
важно – съпруга, която отказва да се покорява на Божия призив за нейния живот да се покорява на съпруга си,
решава да живее в непокорство на Божията воля. Даже съпругът й да я обича с
любовта на Исус, бракът им ще страда.
Но някои жени
могат да кажат – защо трябва да следвам Божия призив? Вижте какво казва Павел в
следващия ст. 24: „Но както църквата се
покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите
мъже.” Мотивацията на съпругата трябва да е същата като мотивацията на кой
да е християнин да се покорява на Христос като Глава на тялото Христово.
Но мисля, че има
един още по-висш стимул – съпруга, която се покорява на съпруга си като пред
Господа върви по стъпките на своя Спасител. Отношението на съпругата трябва да
е същото като на Исус, който предаде себе си на волята на Отца, смири себе си и
даде живота си за опрощение на греха.
Когато една
християнка се покорява на Бога и своя съпруг, тя преживява освобождение и
удовлетворение, които не може да получи по друг начин. Резултатът е атмосфера
на интимност, растеж, партньорство в служението, които ще внесат промяна в дома
й и в света.
2. Божия призив към съпруга.
Ефесяни 5:25-30
25 Мъже, обичайте жените си, както и
Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, след като
я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква
славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и
непорочна. 28 Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела.
Който обича жена си, себе си обича. 29 Защото никой никога не е намразил своето
тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; 30 понеже сме
части на Неговото тяло - от Неговата плът и от Неговите кости.
Ст. 25а: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос
възлюби църквата”.
Думата любете (агапате) означава да обичаш безусловно,
неспирно и жертвоготовно. Съпрузите трябва да обичат съпругите си както Исус ги
възлюби – безусловно и жертвоготовно. Любовта прави това, което трябва да бъде
направено без да държи сметка и да очаква нещо в замяна.
Лесно е за
съпругата да изпълнява своята роля, когато съпругът изпълнява своята роля. Тя ще
влезе под твоите грижи, ако ти показваш искрена грижа за нея.
„Нека не се
заблуждаваме – без да пренебрегваме добродетелната, уважаваща мъжа си, нежна и
внимателна жена като фактор за промяна, Божият приоритет за промяна е съпругът.
Ако съпругът е християнин и слуша Словото, Господ поставя благоденствието на
брака първо на неговите рамене. Когато той стане „Христос” за нея като я обича
жертвоготовно и безусловно, тя може лесно да стане „църква” за него.” Андерс
В
брака съпругът се покорява на Бога като обича съпругата си както Христос
възлюби църквата. Следователно, ако един християнин не желае да възлюби
съпругата си както Христос възлюби църквата, той решава да живее в непокорство
на Божията воля. И така, как трябва той да обича?
Ст. 25б-27: „...и предаде Себе Си за нея, 26 за да я
освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я
представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова
нещо, но да бъде свята и непорочна.”
В този израз
откриваме не само отговорността да обичаш, но и мярката за това – съпругът
трябва да обича съпругата както Христос обикна църквата. Исус ни възлюби
толкова много, че доброволно даде всичко, което имаше, дори живота си, заради
нас.
Исус даде живота
си, за да ни даде живот. По същия начин съпругът трябва да жертва живота си, за
да дава живот на съпругата си. Съпругата доказва любовта си към съпруга си,
когато е готова да живее за него. Съпругът доказва любовта си към съпругата си,
когато е готов да умре за нея.
Ст. 28: „Така са длъжни и мъжете да обичат жените
си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича.”
Какво означава
да обичаш съпругата си като собственото си тяло? Ако е болно тялото ти, ти го
слагаш да си легне. Ако е гладно, го храниш. Ако е жадно, му даваш да пие. Ако
е мръсно, го почистваш. В същността си Божият призив към мъжете е да се грижат
за съпругата си. Тук става въпрос да отдаваме внимание и да посрещаме нужди, да
сме загрижени да изпълняваме всичко с желание, бързо и с посвещение. Мъжете са
призовани да се отнасят към съпругата си по същия начин, по който се грижат за
себе си.
Нека обобщя
призива към мъжете с откъс от една сватбена церемония:
„Бог призова
съпруга да представлява Исус, като обича съпругата си безусловно и
жертвоготовно. Да обичаш съпругата си означава да предоставиш своите желания и
права на нея. Да жертваш живота си, за да може тя да е без петно, свята и
непорочна. Той трябва да бъде нейното спасение като предаде живота си, за да
може тя да е високо уважавана и удовлетворена. Той служи не като неин господар,
а като неин спасител, като се отнася към нея с респект и достойнство, като
равна на него в живота и служението. Съпругът, подобно на Исус, е призован да
води съпругата си като й служи дори до смърт, да я насърчава, да я привдига и
защитава.”
3. Божият призив за двойките.
Ефесяни 5:31-33
31 "Затова
ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще
станат една плът." 32 Тази
тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата. 33 Но и всеки един от вас да обича своята
жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Първо, те
трябваше да станат една плът (ст. 31, Бит.2:24). За да станат една плът,
двамата трябва да направят две неща – да напуснат и да се привържат. Напускам
означава „да изляза от защитата и влиянието на родителите, да отрежа пъпната
връв”
Съпругът и
съпругата трябва да се отдалечат от подкрепата и влиянието на родителите си и
да се слепят заедно – да са взаимнозависими един от друг и заедно да са зависими
от Бог. Като направят това те стават ЕДНО духовно, емоционално, икономически,
социално, интелектуално и накрая физически – една плът.
Днес обаче много
двойки живеят без брак, „на съвместни начала.” Наричат го още пробен брак. Оправдават
се с това, че всички така правят.
Дали обаче
винаги е добре да следваш тълпата? През 30-те години на миналия век милиони
германци приветстват идването на власт на Хитлер и военните му завоевания. Само
няколко години по-късно Германия трябваше да плати голяма цена за духовното си
късогледство. Милиони германски синове загинали на фронта, 2 млн. германки
изнасилени от руските войски, разрушени градове и икономика, разделена на две
нация, комунизъм в източна Германия.
Цената, която
плащат тези, които живеят на семейни начала е висока. Повечето от тях (около
80%) се разделят и никога не стигат до женитба. Даже и по-късно да се оженят, вероятността
да се разведат е 50% по-голяма, отколкото при двойките, запазили чистота преди
брака. Те са по-нещастни в брака си, отколкото хора които не са живели заедно
преди това. Рискът при хора живеещи на съвместни начала от СПИН и болести
предавани по полов път е по-голям, тъй като повечето от тях сменят партньорите
си. И най-накрая, тези които живеят заедно преди брака не изпитват най-добрия
секс (най-добрият секс е в брака), често се женят за неподходящия човек и изпитват
вина и страх да не се заразят по полов път и да не забременеят, а това води до фригидност
и импотентност.
Онова, което
хората не разбират е, че бракът не е договор, той е тайнство и завет. Ние сме създадени
за да живеем в брак. Съвместното съжителство е откраднат завет, защото то се радва
на ползите без наличието на трите условия на пълния завет – напускане (публичен
брак), привързване (близост и приятелство) и ставане една плът (сексуална
консумация). Липсата на кое да е от тези три неща означава, че двойката не е оженена.
Ако ставахме семейство
като имаме секс, тогава много хора биха били полигамни. Вярно е, че това ни
прави много близки, едно тяло, но не и оженени. Затова трябва да гледаме сериозно
на брака и да не компрометираме нашето свидетелство чрез релативистични
схващания за него.
31 "Затова ще остави човек баща си и
майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът." 32 „Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата.”
Бракът е една от
трите институции (заедно с Църквата и държавата), установени от Бога. Всички те
са картина на Божията благодат и желание за взаимоотношения с Неговите люде.
Веднъж един
човек чакал на летището, за да посрещне приятел. Докато чакал пристигнала група
от друг самолет. Един от пътниците носел два куфара и вървял към него. Накрая
спрял точно до него, за да посрещне семейството си.
Първо оставил
чантите и се приближил към по-малкия си син, който бил на около 6 г. Прегърнали
се с топла, любяща прегръдка. Бащата погледнал сина си в очите и казал:
„Липсваше ми толкова много! Толкова се радвам да те видя, сине! Момчето се
усмихнало и казало: „И аз, тате!”
След това мъжът
се обърнал към по-големия си син, на около 9-10 г. „Колко много си пораснал,
вече си почти мъж. Обичам те, сине!”, докато държал лицето му. После се
прегърнали нежно.
След това бащата
казал: „Здравей, моето малко момиченце” на бебето, което се смеело и гледало
баща си през цялото време. Мъжът нежно взел малкото си момиченце, разцелувал
личицето му и го притиснал към гърдите си. Детето се гушнало на рамото му и
кротнало доволно.
След малко мъжът
погледнал към жена си и казал: „Запазил съм най-доброто за най-накрая”, и я
целунал страсно по устните. После се погледнали в очите с широки усмивки.
Докато ги гледал, човекът си помислил, че приличат на току-що оженили се хора.
Тогава ги
попитал: „От колко време сте женени?” „Познаваме се от 14 г. и сме женени от
12”. „А от колко време не сте се виждали?” Мъжът отговорил с радостна усмивка:
„Цели два дни!”
Човекът бил поразен,
защото си мислел, че мъжът не си е идвал от поне няколко седмици.” Можал само
да каже: „Надявам се и в моя брак да има толкова любов след 12 г.” Мъжът го
погледнал в очите и му казал нещо, което щял да запомни за цял живот: „Не се
надявай, приятел, реши.”
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Когато
съпругът и съпругата се покоряват на волята на Отца, те не само се радват на здравословен
брак, но и техният брак служи като пример за Христовата любов.
Когато съпругата
се покорява тя е отражение на начина, по който Исус се покори на Отца. Когато съпругът
обича той е пример за това как Бог възлюби нас. Съпругът и съпругата трябва да
бъдат Исус един за друг и за света. Нека се помолим.
БПЦ "Нов живот" - Варна,
16.11.2014 г.
