Tuesday, October 23, 2012

Какво би казал Исус на Бойко Борисов?


Когато реших да се захвана със задачата да напиша тази глава, нямах проблеми с намирането на материал за нея. Под думите „Бойко Борисов” в google излязоха 4 460 000 линка. Несъмнено 11 години след началото на хилядолетието, бързо катапултиралият се на политическия връх Бойко Борисов е най-популярната личност в България.

Но кой е всъщност Бойко Борисов?

През 1959 - в годината, в която умира световно известният американски писател Реймънд Чандлър, Фидел Кастро става президент на Куба, а в България е ликвидиран напълно политическия плурализъм, в Банкя на бял свят идва Бойко Методиев Борисов и още тогава впечатлява със своите 5,100 кг.

Семейството му е бедно, но такива са 99 % от българите тогава. До ден днешен асоциира 24 май с агнешка плешка. Малкият Бойко помага в гледането на прасето и кокошките, като ги храни с помия от казаните. Коси трева, за да храни и 30-те заека, а наесен месото влиза в буркани. В телевизионно интервю той чистосърдечно си признава, че като дете често се е ‘‘поступвал’‘ с децата в махалата, а днес не се свени да показва мускули на политическите си опоненти. Роден лидер, той е негласният тартор сред своите приятели.

През годините сменя ‘‘професиите’‘ си на всеки 3-4 години – състезател по карате, командир на рота в софийското МВР, президент на охранителна фирма, главен секретар на МВР, кмет на София, министър-председател...

В тази главозамайваща кариера липсва само президентското кресло и днес мнозина се питат кога българският политически Батман ще погледне и към от него. Той е неуморен, всеки ден ни гледа от малкия екран – прерязва ленти, строи и открива магистрали, посреща и изпраща чужди високопоставени гости, дава интервюта, играе благотворителни мачове... Присъствието му в медиите накара някои да заговорят за ‘‘медийна лакейщина’‘ и ‘‘култ към личността’‘, а във фейсбук даже се появи призива да прекараме «Ден без Бойко Борисов».

Като казах мачове - футболът е страст на Бойко Борисов още от детството му. По неговите думи, толкова се увличал по него, че вместо на уроци по френски, ходил да рита топка.[1] Дали сега, като министър-председател, футболът, тенисът и спортът като цяло не са отдушникът или бягството му от задаващи неудобни въпроси журналисти и политици?

Политиката, казват, е мръсна работа и не е за всеки. Ударите под кръста не се харесват на никого, още по-малко на харизматичния премиер. Интересно обаче как би реагирал на една покана за среща със самия Исус Христос?

Сигурно една предполагаема среща между Исус Христос и Бойко Борисов би изглеждала доста нелепо – представете си смирения, изпълнен с любов Божи Син, а до него облеченият в черно мускулест каратист, заплашително надвесил се над всеки, дръзнал да му противоречи.

Но ако тази среща можеше да се осъществи, вероятно преди да каже нещо, Исус щеше да попита Бойко Борисов с простичкото „Как си?” И нямаше да се задоволи с едно повърхностно ‘‘добре’‘. Щеше да се настани удобно и да насърчи събеседника си да сподели своите преживявания, надежди, мечти и тревоги. Щеше да слуша внимателно, без да го прекъсва, докато премиерът споделя за всичко постигнато в своята бизнес и политическа кариера. И след това да каже:

„Бойко, ти наистина си постигнал много – от малък си се грижел за семейството си и знаеш какво е да живееш в недоимък. Но трудностите са калили характера ти и са те направили боец, който не се спира пред нищо.”

Струва ми се, че тук Бойко би добавил: „Виж, аз искам само едно: българите да живеят по-добре. Затова съм се хванал на тази работа.” Исус несъмнено би похвалил желанието на Борисов да работи за подобряване стандарта на живот. И изненадващо би се усмихнал: „Знаеш ли, в теб има божествена искрица. Ти имаш дарбата да разбиваш леда с непосредствеността си и да разсмиваш хората с добродушните си шеги. Но също така имаш дарбата да ги караш да те следват. Ти си наистина магнетична личност. Аз те създадох такъв”.[2]

И би продължил: „Всичко което си дължиш на мен. А колкото до твоите усилия, те заслужават поздравления. Но за мен по-важно е не онова, което правиш, а онова, което си.”

Това изказване вероятно би изненадало Бойко. И наистина, какво ги топли другите, ако той е прекрасен човек, а не прави нищо за тях на поста, който заема?! Но не това има предвид Исус.

Исус уважава труда на хората, в крайна сметка той е създал човека с умението да твори и да се труди. Но истината е, че Бог не се впечатлява от нашите постижения, а се интересува от нашия характер и отношението ни към другите. Особено към най-близките до нас.

Като наш създател Исус познава най-добре нашите сърца. Той ни обича и иска най-доброто за нас. Точно затова е готов нежно да ни предизвика да се замислим за важните неща в живота. Представям си как, след като чуеше за всички постижения на Бойко, Исус щеше да го погледне в очите и да попита: „Как е семейството ти?”

Когато водещ на тв предаване му зададе този въпрос, премиерът се размекна и почти през сълзи отговори: „Аз съм най-лош към най-близките си хора”. Причината? Пълното му себераздаване в работата се отразява на личния му живот – по неговите думи той е лош баща, защото няма време за единствената си дъщеря. Разведен е, а в момента съжителства с друга жена.

Семейните му проблеми едва ли се дължат само на работохолизма му. Баща му, Методи Борисов, е уволнен от работа заради извънбрачна връзка. Дали този хъс за работа идва от желанието да ощастливи най-любимите си хора със своите успехи, или е чисто и просто проява на мъжкия му инстинкт да успее - само той може да каже.

Мисля си, че Исус би оценил факта, че Бойко споделя искрено, че не е доволен от себе си като баща (За такова нещо се иска смелост - колко от нас биха го направили?). Но също така, би го предизвикал да бъде искрен докрай, а после би поклатил глава – „Нищо не може да замени времето, прекарано с най-близките ти хора”.

Неудовлетворението от семейния живот сигурно не е единствената причина, която мотивира министър-председателя да успее в политическия. Нещо, което се набива на очи е, че той държи да е в светлината на прожекторите. Разбира се, важната позиция, която заема, изисква от него да застава често пред камерите. Но едно е да се стремиш към прозрачност, а друго – да се биеш по гърдите.

Затова ми се струва, че Исус нямаше да се поколебае да сложи пръст на болното място: „Когато правиш добро, не тръби пред всички, защото така правят лицемерите. Бог възнаграждава тези, които вършат добро тихомълком, без да си правят пиар от това”[3].

За Исус перченето е лицемерие не защото той е против вършенето на добро, напротив. Той би обърнал внимание на Бойко, че да информираш обществото за направеното не означава да си присвояваш всички заслуги за това. Да се тупаш по гърдите, когато други са свършили мръсната работа, е неуважение към техния труд и неуместна проява на гордост.

Ще кажете, какво толкова, на нас българите ни липсва гордост. Гордостта е хубаво нещо. Не и за Исус. Проблемът е, че гордостта е идолопоклонство, в центъра на което стои собствената ни личност. 

Фактът, че на Бойко Борисов не му липсва самочувствие, е отразен и в народното творчество. Ето няколко вица за неговата персона:[4]

Бойко Борисов не носи часовник. Защото той решава колко е часът.
Когато Бойко Борисов прави лицеви опори, той не повдига себе си, а натиска Земята надолу.
Бойко Борисов не е здрав като бик. Те са здрави като него.
Сълзите на Бойко Борисов лекуват рак. За жалост Бойко Борисов никога не плаче!
Бойко Борисов е преброил до безкрайност два пъти.
Бойко Борисов вече е бил на Марс. Затова там няма живот.
Ако Бойко Борисов закъснява, по-добре времето да забави малко.
Кислородът се нуждае от Бойко Борисов за да съществува.
Животът на Земята е доказателство, че Бойко Борисов никога не се е ядосвал истински.
Няма такова нещо като глобално затопляне. Просто на Бойко Борисов му е било студено и доближил слънцето.

Исус знае, че хората са склонни да изпадат в егоцентризъм, затова първата от Десетте Божи заповеди гласи: „Да нямаш други богове освен Мене.”[5] „Бойко”, би казал Исус, „замислял ли си се, че с поведението си ти отхвърляш мене, своя Създател, и поставяш себе си на мое място? Аз съм този, който ти е дал живот и чрез който съществуваш[6]. Ти не можеш да направиш нищо без мене.”

Не знам как г-н Борисов би реагирал на тези думи, но знам, че много хора живеят така, все едно не Бог, а те са център на вселената. Днес обожествяването на егото е като че ли на мода. От рекламите и уличните билбордове ме уверяват, че ‘‘аз съм най-важният на света’‘.

За разлика от миналото, когато музикантите пееха повече за мир, расова хармония и падане на границите, днес музикалната индустрия бълва заглавия, прославящи нарцисизма: "Светът би трябвало да се върти около мен" (Little Jackie), "Блестящо е, гледаш ме с изумление" (Бионсе) и "Това е лично - само аз и моя милост." (Фърги, след напускането на Black Eyed Peas).[7]

На тази тенденция не остава чужда и българската популярна музика. Вижте например този текст от песента „Далеч от мен” на Нети, който внушава, че ако любимият на лирическата героиня сгреши, тя има правото да му ‘‘бие шута’‘:

Ти ще се върнеш, а аз ще съм с друг.
Ще правя каквото си искам,
А после двамата далеч оттук
И моята снимка притискай.[8]

Светът на рекламата и шоубизнеса не е единствената сфера, където егото е издигнато на пиедестал. Политическият живот в България също изобилства от прояви на гордост и предразсъдъци към другия. В новинарските емисии преобладават репортажи за конфликти между правителство и опозиция, президент и премиер, партийни лидери и последователи, кметове и общински съветници и т.н.

Затова, струва ми се, не е трудно човек да си изпусне нервите и да отвърне на удара с удар. Не е лесно и за министър-председателя да остане незасегнат от този стремеж за всеобщо очерняне и удари под кръста.

Свещените Писания имат много какво да кажат за нарцисизма и гордостта, която произхожда от чувството за себеправедност. Бог нарича тази гордост грях, защото когато нашите мисли са изпълнени с нас самите, ние се отдалечаваме от Бога.[9]

Библията предупреждава, че гордостта води до разрушение и падение.[10] Исус би погледнал Бойко право в очите и би казал: „Ти може да се мислиш за праведен, но трябва да знаеш, че няма нито един праведен човек. Твоята гордост те отдалечава от мене.”[11]

Гордостта и силното честолюбие не са патент на министър-председателя. Сещам се колко трудно е и за мен да се вслушвам в критика. Премиерът не се различава по нищо от останалите – просто неговата  персона е под непрекъснато наблюдение.

И няма как иначе – от него зависи толкова много! И точно защото всяка управленска грешка засяга много хора е толкова важно управляващите да внимават с гордостта. Както е казал Джон Ръскин, „гордостта лежи в основата на всички велики грешки”.

Всъщност, Бойко Борисов би трябвало да знае, че гордостта е грях, след като сам се нарича ‘‘вярващ човек’‘. По неговите думи, всяка сутрин, след като си отвори очите, се прекръства 3 пъти и казва: „Боже, ти напред, аз след теб.”

Тази молитва сигурно е толкова стара, колкото и християнството по нашите земи. С нея са започвали деня си поколения българи. Тя изразява съзнанието на вярващия, че той се нуждае от Божията мъдрост и водителство, за да се справи с предизвикателствата на ежедневието си.

Днес тази молитва се знае от малцина. Предполагам, че Исус би приветствал желанието на премиера да съобразява своите решения с Божията воля. Но би допълнил: „Ако искаш аз да съм пред тебе, а ти след мене, покажи на дело, че наистина ме почиташ.”

Не, че Бойко не полага усилия. В интервю той разкрива най-интимните си чувства: „Моята майка е моят съдник. Знам, че ме гледа отгоре и ако направя нещо, за което знам, че няма да й хареса, спирам да го правя”.[12] Леля му споделя: „Той знае, че когато отивам на църква, винаги му паля една свещичка, да го пази”.[13]

Може би неговата религиозност личи и от желанието, с което откликва на покани да присъства на откриването на новопостроени параклиси и църкви. Същевременно, вярата му не му пречи да е и суеверен - носи на ръката си червен конец, за да не се урочаса. В понеделник не си реже ноктите, не дава пари на никого и не се бръсне. Ако черна котка му пресече пътя, премиерът се върти 3 пъти, а когато е с колата, кара шофьора да обърне и да минат по друга улица.[14]

Исус би поклатил глава: „Бойко, вяра и суеверие са две взаимно изключващи се понятия.” Сигурно мнозина като Бойко не са се замисляли, че думата ‘‘суеверие’‘ означава буквално ‘‘напразна вяра’‘! Все едно да казваш, че подкрепяш любимия си отбор, а на стадиона да викаш за противника.

Тази необяснима комбинация между вяра и суеверие съществува в умовете на много българи, наричащи себе си ‘‘православни’‘. Как ли Исус би коментирал абсурдността на това духовно противоречие?

Струва ми се, Исус би насочил вниманието ни право ‘‘в десетката’‘. Той иска да го почитаме, но ще ни каже, че вярата и почитта към него идват едва след като го познаем. А запознаването с него става като разтворим страниците на вдъхновената от него книга, наречена Библия.

Тогава ще видим, че не можем да се спасим със собствени усилия. Исус би обърнал внимание на премиера, че спасението му за вечността зависи не от това колко църкви и параклиси е открил чрез прерязване на лентата, нито от броя запалени свещи или целунати икони, нито от спазването на традиции и суеверия (то не зависи дори от броя построени магистрали!).

Апостол Павел казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.”[15] Исус иска просто вяра, за да промени нашия статус в Божиите очи от ‘‘осъден на вечна смърт’‘ на ‘‘спасен по благодат чрез вяра’‘.[16]

Именно вярата в Исус, а не в езически суеверия би помогнала на Бойко Борисов да има повече самокритичност и така да избягва някои досадни грешки в работата си. Със сигурност така би превъзмогнал и склонността си да се оправдава с грешките на другите.

Обвиненията в некадърност към предишното управление изобилстват в медийните изяви на премиера. Постоянното им повтаряне като мантра обаче започва да дразни все повече хората. По думите му, той държи да напомня това „всеки ден, защото това са доста нагли хора, които не искат да оценят това, което направихме ние ... за България”[17].

Българският ‘‘политически месия’‘ не се колебае да използва остър език по адрес на опонентите, особено когато е наранено честолюбието му. Борисов добавя в друго интервю, че „цинизмът, арогантността, популизмът, лъжата за тези т.нар. социалисти е нещо, което ... - просто нямам думи за тях.”[18]

Исус би отвърнал: „Бойко, ценя твоята честност и стремежът ти хората да знаят истината, а виновните да бъдат наказани. Аз те направих толкова чувствителен към справедливостта, за да се бориш за нея. В края на краищата, всяка човешка власт е от мене и нейното предназначение е да поддържа мира и въздава правосъдие.”[19]

И след кратка пауза, Исус би хвърлил ръкавицата: „Но без значение какви са твоите опоненти, ти трябва да играеш феърплей. Аз искам от теб да обичаш не само своите приятели, но и своите врагове.”[20]

Ако сложим ръка на сърцето си, трябва да си признаем, че трудно бихме прегърнали такова едно предложение. И най-големият филантроп не може да понася някои хора! Не можем да се харесваме на всички, колкото и да се стараем!

Струва ми се, тук Бойко Борисов не би се стърпял и би отговорил на Исус. Той разполага с много доказателства за наглостта на предишното управление. Но Исус отново би прекъснал Борисов: „Знам как се чувстваш.”

След това би разказал история, записана в една от четирите му биографии, евангелието от Лука.

„Евреин слизаше от Ерусалим за Ерихон. Разбойници го нападнаха по пътя, съблякоха го, биха го и го ограбиха. Оставиха го да лежи полумъртъв край пътя. Оттам минаваше свещеник и като видя човека, мина от другата страна. Дойде левит и като го забеляза, също заобиколи жертвата. Накрая един самарянин, като стигна до мястото, видя човека, смили се над него, превърза раните му, сложи го на магарето си и го заведе в близката страноприемница. Даде пари на съдържателя и му каза да се грижи за човека, а ако има разходи над това, обеща на връщане да доплати.”[21]

Исус разказва тази история на един законоучител, който му задава въпроса „Кой е моят ближен?” По това време евреите са считали самаряните за етнически и религиозно нечисти хора, затова и неочакваният край в историята е подействал шокиращо на слушателите на Исус.

В техните очи свещениците и левитите били две почитани групи, а самаряните - сред най-презираните хора. Чрез нея Исус им казва: „Питате кой е вашият ближен? Поучете се от този самарянин – макар и самаряните да ви мразят толкова, колкото и вие тях, той не се поколеба да се притече на помощ на кървящия човек на пътя. Това правете на всички, включително на своите врагове.”

Въпросът, който Исус иска да зададе на Бойко Борисов, а и на всички нас е – бихме ли превързали раните на най-големия си неприятел, ако го видим да лежи безпомощен край пътя? Ще му помогнем ли, подобно на добрия самарянин, или ще подминем от другата страна, ни лук яли, ни лук мирисали.

Истинската вяра се доказва именно когато трябва да излезем от зоната си на комфорт, а не чрез показна (но лицемерна) религиозност.

Онова, което помага на мен да простя, когато някой ми е зашлевил неочакван шамар, образно казано, е да си спомня за случаи, когато и аз съм го правил, и то не само неволно! Себеправедността е бита карта, затова най-добре да забравим за нея.

Същото се отнася и за Борисов, за когото се говори, че в миналото си се е занимавал с не дотам почтена дейност, а днес има тесни финансови и политически връзки с монополни структури в България[22].

Но даже и това да са само слухове, със сигурност и той, като всеки от нас, има от какво да се срамува. Съзнанието за собствената ни греховна природа е наш добър помощник, когато от нас се иска да бъдем добри самаряни.

Ще кажете, ти говориш за революция. Къде се е чуло и видяло политик да покаже морал и уважение към опонента, който от своя страна го оплюва? Съгласен съм, че такава любов, която произлиза от Бога, а не от нас, не е лесна за практикуване. Това си е наистина велика революция! Затова и Божията дефиниция за ‘‘любов’‘ е твърде различна от нашата.

За Исус любовта е акт на волята – решение, което не се съобразява с личните желания и пристрастия. Исус ни даде пример, като дойде на тази земя, за да служи и даде живота си за тези, които го отхвърляха приживе, обвиниха несправедливо на скалъпен срещу него процес и разпънаха безжалостно него, безгрешния, като последния престъпник.

Именно това отношение на смирение пред Бога и любов и зачитане на другите би донесло на Бойко, а и на всеки от нас мир с Бога – мир, който никой ум не може да проумее, но който е реален и пълен. Мир, който дава удовлетворение и ни помага да преминаваме с достойнство през всичките житейски бури и несгоди.

Накрая, мисля, че Исус би поканил всеки да се замисли за себе си и да остави съдбата на ближния ни в ръцете на съвършения Съдия. Исус казва на всеки от нас, че ние се нуждаем от неговото реално присъствие и подкрепа в живота ни.

За да стане това факт е нужно първо да го потърсим и познаем. Как става това? Исус има отговора: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”[23]





[1] Когато майка му разбрала, че цяла година вместо на френски ходил да рита топка, изял такъв бой, че още го помни. Вж. „Какво дете е бил Бойко Борисов”, vbox7., http://vbox7.com/play:1bdcfa27
[2] Memorable Quotes for Bruce Almighty (2003), http://www.imdb.com/title/tt0315327/quotes
[3] Перифраза на Евангелие от Матей, 6 гл., 1-4 ст.
[5] Второзаконие 5 гл., 7 ст.
[6] Деяния на апостолите, 17 гл., 28 ст.
[7] Musiccafe, Светът се върти около мен, WebCafé BG Ltd., http://www.webcafe.bg/id_1602778644
[9] Псалм 10, 4 ст.
[10] Притчи 16 гл, 18 ст.
[11] Евангелие от Марк, 10 гл., 31 ст.
[12] „Какво дете е бил Бойко Борисов”, vbox7., http://vbox7.com/play:1bdcfa27
[15] Послание към римляните, 10 гл., 9 ст.
[16] Послание към ефесяните, 2 гл., 8 и 9 ст.

[17] ПП Герб, Акцент, „Бойко Борисов за увеличението на заплати и пенсии преди изборите и вота на недоверие към правителството”, 09-06-2011, http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/13886

[18] ПП Герб, Интервюта, „Бойко Борисов за резултатите от управлението на ГЕРБ”, 16-05-2011, http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/6/id/13408
[19] Послание на Павел към римляните, гл. 13, 1-4 ст.
[20] Евангелие на Матей, 5 гл., 43,44 ст.
[21] Тази история, известна като ‘‘притча за добрия самарянин’‘, се намира в Евангелието от Лука, 10 гл., 30-37 ст. Ако Исус беше дошъл днес при нас и искаше да подчертае същата истина, сигурно историята щеше да звучи горе-долу така: „Един българин караше колата си по пътя от София за Казанлък. Изведнъж видя полицай от патрулка да му дава знак да отбие и спре. След това му каза да излезе и отиде зад колата. Тогава разбра, че това са авто апаши. Мнимите полицаи го биха, взеха му портфейла и задигнаха колата му. Докато лежеше немощен и пребит край пътя, по него премина без да спира БМВ-то на известен интелектуалец. След малко премина и служител в неправителствена организация, работеща в сферата на човешките права и свободи. Той също се направи, че не вижда потъналия в кръв човек край пътя и продължи. Накрая, иззад баира, се зададе каручката на циганин от близкото село. Като наближи, той спря, слезе от каруцата и превърза раните на жертвата с единствената си дреха. След това го закара до близката болница и плати за престоя и лечението му.”
[22] Вж. „Кой е Бойко Борисов”, http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/doc/boikoborisov/001.htm и „Бойко Борисов - мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл, http://www.bivol.bg/wlborisov.html.
[23] Евангелие от Матей, 7 гл., 7-8 ст.