Псалм 75 Хиастична и нехиастична структура

Псалм 75

Псалмът разрешава както хиастично, така и нехиастично структуриране. Хиазмът е за предпочитане, защото представя основното послание за издигането на Бог като съдия в противовес на повалянето (неиздигането) на (рога на) нечестивите. То е рамкирано в благодарността (ст.1-2) и хвалението (ст. 9-10), и представената съдба на нечестивите в ст. 3 и 8, съдържащи повторения на ‘земята’.

Хиазъм (Робърт Л. Алдън)[1]

1-2 Благодарност на Бога

3 Земята разтопена

4-5 Нечестивите няма да издигнат рог

6-7 Бог ще издигне

8 Нечестивите по земята ще пият

9,10 Хваление на Бога

Подобен е моят хиазъм, с тази разлика че ст. 3 попада в групата стихове под обединяващото мото „отдаване слава на Бога” (Бог държи земята даже когато изглежда, че всичко се разрушава). Ст. 4 и 5 са разгледани в противовес на наказанието на нечестивите в ст. 8, а Бог като съдия в ст. 7 е противопоставен на напразното очакване на помощ и величие в ст.6.

Хиазъм (мой)

1-3 Отдаване на слава на Бога

4,5 предупреждение към нечестивите

6 помощ и величие не идват от изток и запад

7 Бог е съдията

8 нечестивите ще изпият до дъно виното

9,10 Отдаване на хваление на Бога

Нехиастична структура (Робърт Л. Алдън)

1 Отдаване на слава на Бога

2,3 Бог е праведният съдия

4,5 не вдигайте високо рога си

6 нито от изток, нито от запад идва величие

7 Бог е съдията

8 нечестивите ще изпият до дъно виното

9 Отдаване на хваление на Бога

10 Ще отсека всички рогове на нечестивите

11 роговете на праведните ще се издигнат

Нехиастична структура

(подкрепена от повторението на ‘съдия’ в 2 и 7, и рогове в 4-5 и 10)

1-2 А Един Бог е съдията

3 Б. Земята разтопена

4-5 В. Нечестивите да не вдигат роговете си.

6-7 А.Бог е съдията

8 Б. Нечестивите на земята ще пият

9-10 В. Роговете на нечестивите отсечени, а роговете на праведните издигнати

П.С. Хиазъм (от гр., chiázō, ‘оформям като буквата ‘х’), е литературен похват, който разкрива по-дълбоко значение на пасаж в Писанието, отколкото е видно при повърхностен прочит на същите стихове. При него потокът на мисълта не протича последователно от началото до края (АgBgCgDgE), а е представен в огледална структура (АgBgCgB’gА’), при която първата и последната част са сходни и рамкират втората и предпоследната, които също носят близка идея и т.н., а централното послание е в центъра. Причината за голямото му разпространение в древността е проста – тогава са липсвали препинателни знаци и рамкирането на идеите в сходни думи и изрази бил единственият начин те да се обособят една от друга.

---

[1] Вж. Robert L. Alden, Chiastic Psalms II: A Study in the Mechanics of Semitic Poetry in Psalms 51-100, http://www.etsjets.org/files/JETS-PDFs/19/19-3/19-3-pp191-200_JETS.pdf