Второзаконие 3:21-28
21 Аз заповядах на Исус Навин … Господ ще направи същото с царствата там, където отиваш
22 Не се страхувай от тях … Господ твоя Бог ще се бие за теб
23Аз помолих Господа
24 Ти започна да показваш на слугата си величието си (отсам Йордан)
24б Кой бог на небето или на земята може да свърши мощните ти делабб
25 нека премина и видя добрата земя оттатък Йордан
26 Поради вас Господ не ме послуша…
27 иди на върха … и погледни земята… ти няма да преминеш
28 Заповядай на Исус Навин и го укрепи … ще наследи земята, която ще видиш
Огледална структура в пасажа
21-28 Мойсей изпълнява Божията заповед да заповяда на Исус Навин да завладее Обещаната земя. Всичко започва с Божията инициатива/заповед и зависи от нашето послушание. Това е Божие дело „Господ ще направи същото” (ст.21), не дело на Израел. Израел само ще наследи земята, която Бог ще им даде. Това е наградата за послушанието.
22 - 27 след послушанието идват съмненията, страха, отчаянието. Дяволът непрестанно се опитва да ни смути по пътя. Дали ще успеем, не сме ли се захванали с нещо прекалено голямо? Не е ли прекалено голям този залък за нашата уста? Ще имаме ли достатъчно пари, за да направим този проект? Ще имаме ли хора? Ами ако ни изненадат в гръб? Или противникът се окаже прекалено силен? В такъв момент на помощ идва молитвата. „иди на върха” – метафора за приближаването към Бога, усамотяването в неговото присъствие. Само там можем да се огледаме и да видим ситуацията през Божиите очи. Ако Мойсей не беше се качил, нямаше да види. Ако ние не се усамотим с Бога, няма да видим какво той има за нас. А той има земя, която ни е дал в притежание. Хора, за които да се молим. Сърца, които да спечелим за Бога. Територия в парламента, правителството, президенството, университетите, институциите, градовете, селата на България. Видението идва в молитва. Бог дава мечти, които да следваме. Служение, което да вършим.
23 - 26 Когато имаме такова общение с Бога можем да го молим да видим своите мечти реализирани. Мойсей знаеше, че няма да влезе, но поиска от Бога това отново. Бог обаче не го послуша (ст.26). Все пак, макар и да не му позволи да влезе, той му позволи да види. Това щеше да бъде достатъчно на Мойсей. Той нямаше да наследи лично земята, а само чрез своите наследници, подобно на Авраам.
24-25 Ти започна тази война за нас и показа величието си. По същия начин ще довършиш това, което си започнал, ще ни заведеш в земята, която си ни обещал. Мойсей беше уверен, че Бог ще завърши делото си и народът му ще стъпи в обещаната земя. Когато се молим, да се молим с увереност, че Бог ще довърши делото си.
24б Достигаме до поантата в пасажа – кой друг бог е като Тебе? Няма друг толкова мощен като теб. Няма други богове нито на небето, нито на земята. Богът на Израел е не само Бог на небето и земята, той е Бог отвъд времето и пространството. Това е централният стих. Както и в много други хиастични структури, той идва да ни покаже, че Бог е центърът в нашия живот. Toзи пасаж е богоцентричен, такъв трябва да бъде и животът ни. Житейското ни пътешествие трябва да е с една едничка цел – да го прославяме. Тогава той ще отваря нови хоризонти за нас. Може не ние, а нашите деца да видят обещаната земя. Но ако той е в центъра, трябва да сме уверени, че това ще стане. Защото няма кой да спре изпълнението на Божия план.
Приложение: прекарвамe ли време в молитва, за да видim обещаната земя за мене? Бог дали ще ни допусне там или заради нашето непослушание ще отложи това за децата ми? Коя е обещаната ни земя? Мечтата ни?
