понеделник, ноември 20, 2017

Религиозен човек или посветен последовател? (Яков 1:19-27)

/проповед/

Как можем да разберем дали сме религиозен човек или посветен последовател на Исус Христос?

В една голяма църква пасторът тъкмо щял да започва проповедта си, когато двама мъже с черни шлифери и черни шапки влезли, единият застанал в средата, а другият отзад. И двамата извадилиоръжия изпод шлиферите си. Този в средата извикал, „Който е готов да получи куршум за Исус, нека остане на мястото си.“

Естествено, столовете се изпразнили, хората от хвалението също излезли, както и помощник пасторът. След няколко секунди в залата останали само 20-тина човека. Пaсторът останал намястото си на амвона.

Двамата мъже хвърлили оръжията си и казали внимателно на пастора: „Добре, пасторе, лицемерите излязоха. Сега можеш да започваш службата.“

Това е един начин да разбереш кой в църквата имитира набожност и кой е истински вярващ. Ноима и други начини да определиш кой е само религиозен човек и кой е посветен последовател на Христос.

Например, ако един християнин не се сеща да чете Словото и не общува с Исус в молитва всеки ден, или ако го прави, но без желание, тогава се разбира дали един човек обича Бога или го прави по задължение.

Друг начин да разберем дали един човек е посветен християнин или имитира посвещение е да видим какво прави с парите си, когато си получи заплатата или пенсията? Плаща си сметките и купува с тях нещо за себе си и за семейството си или първо заделя десятък за Господа?

Ходенето на църква, макар и важно за всеки християнин, също не е критерий за посветеност само по себе си. Изследване на "Тренд" за религиозността на българите показва, че 62% вярват в Бога, но само 4 % ходят на църква или друг храм всяка седмица. 

Доколко посветен си на Христос? Хората се посвещават на много неща – някои са запалени планинари, други ходят на фитнес, трети се събуждат и нямат търпение да пуснат фейсбук, четвърти са работохолици...

Ако искаме обаче да сме благочестиви и посветени християни, ние трябва да развивамевзаимоотношения с Исус. В своето послание Яков посочва няколко важни неща, характерни за благочестивите християни. Нека прочетем Яков 1:19-27.

Прочит на пасажа.

В този пасаж Яков посочва четири важни неща, които благочестивите християни правят. Те слушат и изпълняват Словото, обуздават езика си, служат на хора в нужда и се пазят морално чисти.

Първо, благочестивите хора слушат и вършат Божието слово.

Един човек се разхождал по междуселски път с кучето и магарето си. Внезапно един камион се показал зад ъгъла, поваляйки човека, магарето и кучето му в канавката.

Човекът решил да съди шофьора за понесените щети. В съда адвокатът на ответника го попитал: „Искам да ми отговорите с да или не на въпроса, не казахте ли веднага след инцидента, че се чувствате много добре?

Мъжът отговорил: „Ами, аз, кучето и магарето си ходехме по пътя...“ Адвокатът го прекъснал: „Момент, момент, аз ви помолих да ми отговорите с да или не на въпроса дали сте казал, че се чувствате много добре след инцидента.“

„Ами, аз, кучето и магарето си ходехме по пътя...“ Адвокатът се обърнал към съдията. „Ваша чест, мъжът не отговаря на въпроса. Можете ли да му кажете да отговори конкретно на въпроса?“Съдията отговорил, „Очевидно той иска да ни каже нещо. Нека го изслушаме докрай“.

Мъжът казал: „Ами, аз, кучето и магарето си ходехме по пътя и този камион дойде иззад ъгъла твърде бързо и ни бутна в канавката. Шофьорът спря, излезе от камиона, видя че кучето е лошо ранено, върна се в камиона, взе една пушка и го застреля. След това видя, че магарето си есчупило крака и го застреля. След това каза: „Ти как си?“ И аз казах, „Чувствам се много добре.“

Добър слушател ли сиИзслушваш ли другите, когато ти говорят? Наистина ли ги слушаш или само даваш вид, че го правиш? 

Ето една формула за благочестиво отношение към хората: 1) Изслушвай това, което твоят събеседник ти казва. 2) Изслушвай всичко, което твоят събеседник ти казва. 3) Преди всичко,изслушвай всичко, което твоят събеседник ти казва.

Добър слушател ли си? Или предварително си съставяш мнение за говорещия?

Това се отнася за слушането по принцип. А ето как можеш да разбереш дали си добър слушател на Словото: Добър слушател на Словото е този, който го изпълнява.

Всеки може да дойде на църква и да чуе една проповедВсеки може да чете Библията. Но само този, който я изпълнява е благочестив християнин.

За да демонстрира това, Яков използва илюстрацията с огледалото. Когато се погледнеш в огледалото на Божието слово и се видиш такъв, какъвто си, как няма да искаш да направиш някои промени в живота си?

Големият проповедник Чарлз Спърджън веднъж седял в хубав ресторант. Докато се хранел, забелязал че отсреща го гледа ядосано един мъж. Всеки път, когато поглеждал към него, онзи мъж хвърлял намръщен поглед. Накрая Спърджън решил да отиде при него и да го попита какъв е проблемът. Но когато се изправил осъзнал, че онова, което вижда е собственото му отражение в огледалата, окачени открай докрай на стените на ресторанта. Може не винаги да харесваме това, което виждаме в огледалото на Божието слово. Но това, което виждаме там е винаги истината!

И когато се огледаме в огледалото, Яков ни обръща внимание на няколко неща, които може би трябва да променим, за да бъдем благочестиви християни.

Ако искаш да си благочестив християнин, обуздавай езика си.

Яков 1:19: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори...“

Яков 1:26: „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.“

Една жена в голям хранителен магазин попитала момче от персонала дали може да си купи половин маруля. Той казал, „Половин маруля?! Бог е направил марулята да пониква на цели глави и ние така я продаваме!“

Но тя продължила, „Искате да кажете, че след като съм била толкова години ваш лоялен клиент, не можете да ми продадете половин маруля?“ Той отговорил, „Ще попитам мениджъра.“ Тя се съгласила и той бързо закрачил към предната част на магазина. Като стигнал до мениджъра, високо казал, „Няма да повярваш, но там отзад има една смахната идиотка, която иска да знае дали може да си купи половин маруля.“

Той забелязал, че мениджъра му прави знаци, обърнал се и какво да види – жената стояла зад него. Очевидно го била последвала до тук. Тогава момчето добавило, „А тази мила госпожа иска да знае дали може да вземе другата половина.“

Яков 1:26: „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.“

Наистина, може би едно от най-трудните неща за нас като християни е да си държим езика зад зъбите. Както беше казал някой, докато се научиш да си държиш езика зад зъбите — те опадали. Но това е също така едно от най-важните неща, които благочестивият християнин трябва да научи.

Как можем да го постигнем? Както с всичко останало – предай го на Господа в молитва. Ние се нуждаем от неговата мъдрост в областта на говоренето.

Какво още е нужно според Яков, за да сме благочестиви християни? Ако искаме да бъдем посветени последователи на Христос, ние трябва да служим на хората в нужда.

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им.“

Знаете ли, че през 2001 г. децата в социални домове са били 35 хиляди, през 2013 са около 4300, а сега са по-малко от 3000 и се настаняват в защитени жилища. Но всяка година се изоставят 900 новоредени.

През миналата седмица Бог ни срещна с едно такова вече пораснало дете, осиновено от американско семейство. Тя бе дошла в България да си търси родната майка. С Божията помощ успяхме да й помогнем. Беше голяма радост, когато двете се срещнаха! „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата...“

А вдовиците? В църквата ни има хора, които имат сърце за възрастните вдовици. Аз също се опитвам да помагам на възрастни хора, които идват в църквата. Но докато се подготвях за тази проповед Бог ми припомни, че моята майка също е вдовица и се нуждае от моята помощ. Макар и да се стремя да й помагам, когато има нужда от мене, запитах се дали това е достатъчно за нея? С напредването на годините тя ще се нуждае да бъда все по-близо до нея. (oтивам при нея и я прегръщам)

Мисля, че всеки от нас трябва да си зададе този въпросГрижим ли се достатъчно за хората в нужда около нас? Какво можем да правим като отделни християни и като църква за сираците, вдовиците, инвалидите, безработните, хората в неравностойно положение...?

Ако искаш да си благочестив християнин, ако имаш взаимоотношения с Исус Христос, трябва даслужиш на хората в нужда. Това е заповед, не предложение. Изпълняваш ли Божието слово?

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им.“

Дотук казахме, че посветен последовател на Исус е този, който слуша и изпълнява Словото, обуздава езика си, грижи се за нуждаещите се. И накрая, ако искаш да си благочестив християнин, а не религиозен човек, пази себе си чист.

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е ... да пази себе си неопетнен от света.“

Какво означава да пазиш себе си неопетнен от света? Това означава да не следваш света, неговите ценности и приоритети. Да не си правиш идоли. Да не търсиш сигурност и израстване в неща, които се ценят от света. Да не се вкопчаваш в притежанията и парите.

Да не разчиташ на късмета. Да не имитираш пороците и разврата на този свят. Да не се смееш нациничните шеги на поп звездите. Да не ахкаш на романтичните, но с откровено анти библейски внушения холивудски комедии. Когато имаш това отношение, можеш да проявяваш щедрост към бедните и онеправданите.

Уорън Уиърсби пише: „Нашите ценности определят нашите оценки. Ако ценим комфорта повече от характера, тогава изпитанията ще ни притесняват. Ако ценим материалното и физическото повече от духовното, няма да можем да считаме всичко за радост! Ако живеем само за настоящето и забравяме бъдещето, изпитанията ще ни oзлобяват, вместо да ни обогатяват.“

1 Петър 1:16: „защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.““ Това е истинско благочестие.

Святост означава да обичаме това, което Бог обича и да мразим онова, което Бог мрази. Някои хора са като човека, който казал на пастора: „Аз съм религиозен.“ Пасторът отговорил: „Така ли, това е чудесно! Ще отхвърлиш ли всичкия си грях?“ „Да, разбира се!“ „Ще ходиш ли на църква?“ „Да, разбира се!“ „Ще помагаш ли на бедните? „Да, разбира се!“ „Ще си платиш ли всички дългове?“ „А, чакай малко, пасторе. Това не е религия, това е бизнес.“

1 Йоан 2:15-17: „Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието в живота, не е от Отца, но от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.“

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.“

Какъв си ти - религиозен човек или посветен последовател на Исус Христос?

Moже би тук има някои хора, които трябва да се покаят от греха си и да положат вярата си в Господ Исус Христос. Може би тук има също хора, които слагат маската на религиозност, но вътре в себе си знаят, че живеят живот, опетнен от света. Ако ти спадаш към тази група, ако си само слушател, но не и изпълнител на Словото, ако се оглеждаш в огледалото, но не правиш нищо да се очистиш от греха, то знай че маската на религиозност скоро ще падне и грехът ти ще излезе наяве.

Разрешението е да се обърнеш към Бога и да поискаш от Него да те очисти от всеки грях заради кръвта на Исус, пролята за теб. Да бъдеш покорен на Словото, да обуздаваш езика си, да сегрижиш за хората в нужда и да се пазиш неопетнен от света.

Евреи 12:4 „Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.“

Един човек работил на полето и заради това вземал кучето си със себе си. Една сутрин той оставил кучето на една поляна и му заповядал да стои там и да пази чантата с храната, а той влязал в гората. Верният му приятел разбрал заповедта и направил точно това. След това в гората станал пожар и скоро пламъците обхванали мястото, където било оставено кучето. Но то не се помръднало. Останало точно там, където било, в съвършено покорство на заповедта на господаря си.

Покорен ли си на своя Господар? Изпълняваш ли Словото Му, обуздаваш ли езика си? Грижиш ли се за нуждаещите се? Пазиш ли себе си неопетнен от света? 
  
Нека се помолим.

-----
БПЦ "Нов живот" Варна
19.11.2017 г.