Изгониха Паоло Кортези - защо се изненадваме?

"И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана." 

Ап. Йоан

"Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен."

Св. Паоло от Тарс

отец Паоло Кортези

Един човек. Човек с името Паоло. Същото име като на мисионера, донесал евангелието в цяла Европа. Този човек дойде, за да пръска Христовата светлина сред тъмнината българска. 

Един човек дойде, за да ни помогне да направим справедлива оценка на миналото. И като разберем миналото, да видим настоящето през Христовите очи. И да провидим бъдещето. 

Той дойде, но го изгониха. Тези, които предпочитат тъмнината пред светлината. Силите на злото размахаха юмрук и развяха трибагреници... но не български...

Много хора са възмутени и с право. Много протестират. Пусна се петиция в подкрепа на отец Паоло Кортези. Много хора са засрамени и изненадани от случилото се в Белене.

Но защо се изненадваме? 

Нима това е новост в България? Нима не гониха така и първите мисионери, дошли преди почти 2 века, за да сеят семето на вярата и да пръскат светлината Божия?

И те като Паоло Кортези извършваха активна социална, духовна, културна, просветителска и обществено полезна дейност. И те строяха приюти, училища, колежи, застъпваха се за правата на онеправданите, бедните, маргинализираните и преследваните. 

Те бяха първи, които привлякоха вниманието на европейската общност с дописките си за вестници и предизвикаха Цариградската конференция. И после, след освобождението, продължиха да служат с любов, смирение и посвещение на българския народ.

Обявиха ги за сектанти и иноверници. Тези, които дори не бяха чели Писанията, бяха техни съдници.

Но защо се изненадваме?

След това, когато омразата навлече шинела на тоталитаризма, ги съдеха на пародиен процес, носещ името "народен". Обявиха ги за национални предатели. За врагове на народа. За американски шпиони. Тях, които 24 часа в денонощието помагаха, изслушваха, подслоняваха, хранеха, обличаха и обгрижваха тези, които идваха за помощ. 

И ги осъдиха. На смърт. Или в най-добрия случай, в Белене. И там ги довършиха. Физически, но те бяха духовните победители. Евангелски мисионери, католически и православни свещеници.

Още ли има изненадани?

След историческо духовно съживление в нацията ни през 90-те, силите на злото отново включиха мегафона на очернянето. Тези, които работят сред малцинствата. Които като Паоло извършват активна социална, духовна, културна, просветителска и обществено полезна дейност. 

Тази дейност е трън в очите на слепите. Затова те, слепите, готвят закони за нейното ограничаване. Ако може дори - забраняване. За да си останем непросветени и чалгизирани. Така им отърва. 

Някой да е изненадан? 

Днес Белене отново е в новинарските емисии. Защото се опита да довърши един католически свещеник. Успяха да го прогонят, но той е духовният победител. 

Не могат да заличат неговото дело, семената са вече хвърлени и покълват. Скоро ще дадат плод. Ще се роди нов Паоло. Не един, а много Паоловци.

Така, както мъченикът св. Павел предаде благовестието на верни човеци, които са способни и други да научат. Неговият живот и дело не бяха напразни - Европа бе преобразена от Божията светлина. 

Днес, когато силите на мрака отново сякаш вземат надмощие, има една разлика. Христовата църква е жива и само тя може да спре омразата. С любов. Любовта на Исус, Паоло и Павел.

Един човек дойде и си замина. Но други ще дойдат. Бъдете сигурни.

За да не бъдете изненадани.

Визов кошмар

Представете си, че сте командирован да работите в чужбина за поне 5 г. Страната, където отивате, се слави с администрация, която не е сред най-ефективните. Затова седем месеца преди определената от вас дата на заминаване започвате да подготвяте документи от най-различни институции, нужни за кандидатстване за виза. Когато сте готов, ги предавате в посолството на тази страна. Оттам ви казват, че издаването на виза за вас и семейството ще отнеме 2 месеца. 

Докато чакате, намирате наемател на апартамента си и се преселвате с 3 куфара със семейството си при приятели. Пакетирали сте едрата покъщнина, за да се изпрати отделно. Не си губите времето - учите местния език и четете книги за културата на новата ви родина. Нямате търпение да отидете и да започнете работа. 

Когато идва време за визата се обаждате в посолството, но служителят ви казва, че все още визите не са пристигнали. Очаква това да стане много скоро и да се обадите пак. Правите го, но отговорът е същият. Всичко това се повтаря 5-6 пъти. Вече са минали не 2 а 4 месеца, а визите все още се бавят. Вашият адвокат в страната се опитва да се свърже с отдел „Миграции”, за да разбере какъв е проблемът. След още месец му казват, че визите не са отказани, просто още не са издадени, защото се изисква още един документ, който не е предоставен. Адвокатът ви обаче казва, че няма основание да се иска такъв документ и досега това не е било практика. Освен това, вие не можете да го получите, даже да искате.

Междувременно разбирате, че макар и да можете да отпътувате за страната и да останете там без визи 9 месеца, на практика не можете да го направите, защото паспортът ви е в посолството заедно с другите документи. Минава още един месец. През всичкото това време живеете с децата си в една стая. Не можете и да работите, защото не знаете колко ще продължи всичко това. Средствата ви са на привършване. Изтича и давността на документите, които сте подали за виза, а издаването на нови означава още 6 месеца ходене по мъките, много средства и усилия.

Как бихте се чувствали, ако това се случеше с вас?

Ще кажете, това е просто някакъв кошмар!

Не, не е лош кошмар или откъс от филм на ужасите. Това е истинска история - историята на едно младо американско семейство с 4 малки деца. А страната, в която искат да работят, не е в Африка или Латинска Америка. Тази страна е член на Европейския съюз и се казва ... България. Джош и Лидия Провов имат желание да работят като мисионери към БПЦ „Нов живот” - регистрирана в страната църква.

Освен тях, за български визи в момента кандидатстват и мисионери от други организации. От няколко месеца никой от тях не е получил виза. Дирекция „Вероизповедания”, МВнР и МВР си прехвърлят топката и никой не знае докога ще продължи всичко това. Липсва и закон за подобни случаи (досега те са се решавали от дирекция „Вероизповедания), така че реално няма нарушаване на закона.

Причината? Дали това е част от целенасочена ‘анти-секти’ кампания? Или е някакво недоразумение? Административен произвол или некомпетентност на служител?

Дълго ние, българите, не можехме да пътуваме свободно на запад. Бяхме затворници в собствената си родина. От началото на века се ползваме от това право и оценяваме свободата, която имаме. Защо сега причиняваме същото на другите? Толкова много ли са чужденците, които идват да живеят, работят и инвестират в България, та с лека ръка да ги караме да чакат месеци наред?

Забележете, тук не става въпрос за ислямисти или за други заплашващи мира и сигурността на гражданите лица. Напротив – тези хора са решили да посветят много години от живота си, за да работят за духовното възраждане на друга нация. Нация, която е затънала в посткомунистическото блато на бедност, корупция и престъпност. Нация, която отчаяно се нуждае от духовни ориентири, светлина и надежда.

Дано отговорните институции скоро се сезират и осигурят свободно придвиждаване на чужденци у нас. Не само на тези, които идват с цел туризъм или за да ни използват като трамплин към страни с по-големи социални помощи за безработни. Но и на тези, които идват, за да оказват помощ.