Вярвам в Бога Отца

/проповед/

Преди няколко седмици гледах мача България – Косово, който ние загубихме. Проблемът не беше толкова загубата от отбора на държава, която бе основана едва преди 11 години. Най-лошото беше, че нашият отбор игра безобразно.

Странно, но тогава никой не каза, че щом Косово е победило, значи Бог е косовар. Както през 1993-та, когато един от коментаторите се изхвърли, че Господ бил българин, когато се класирахме за световното в САЩ в последната минута на продълженията.

Как мислите, дали Бог има национална принадлежност?

Днес много хора се питат, какъв е Бог? Как изглежда? Има ли национални пристрастия? Ако Той е създал нас, кой е създал Него?

Хората и днес задават въпроси. В центъра за зависими въпросите понякога са толкова много, че не успявам да отговоря на всичките.

Какво отговаряш ти, когато някой те попита как изглежда Бог? Ако не са те питали, ще го направят. Имаш ли отговор?

Ако през някоя лятна, безоблачна нощ си се заглеждал в отрупаното със звезди небе, ако си се замислял за безбрежната вселена, създадена от Бога, можеш да разбереш, че е невъзможно някой да опише Бог в рамките на една 30 минутна проповед.

Миналият път говорихме за първата дума от Апостолския символ, Вярвам. Казахме, че нашата вяра трябва да е истинска вяра в Исус, която се доверява напълно на Него за съдбата си за вечността и която е лична вяра.

Днес продължаваме с втората тема от поредицата „Апостолски символ на вярата“. Апостолският символ е една от най-ранните изповедални формули на Църквата. Откриваме след от него от втори век и писмени сведения, че е бил използван в настоящата му форма през 450 г.сл.Хр. Символът изразява вярванията ни за Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух.

Първата част от кредото смело прогласява, че християните вярват в Бог Отец, творец на небето и земята. Тя гласи:

Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята.

За това и ще говорим днес.

Целта ми днес не е да опиша всички атрибути на Бога. Първо, защото не мога, и второ, защото не разполагам с толкова време. Но фактът, че не можем напълно да разберем Божия характер и действия в историята не означава, че не можем да се опитаме да научим повече за Него. Затова нека видим какво знаем за Бога.

Първо, нека кажем какво Бог не е. Бог не е белобрад старец, който стои на облак в небето и наблюдава какво правят създанията му на земята. Той не е и небесен полицай, който чака да объркаш конците, за да те накаже. Той не е небесно пиколо или вендинг автомат за храни и напитки.

Бог не е безличностен дух, не е и майката природа. Някои хора в България все още мислят, че „Партията“ е бог. А с риск да обидя някого, ще кажа че Бог не е и българин.

Какъв е Бог?

Първо, Бог е неразгадаем. Джон Уесли, основателят на методизма, е казал, „Дайте ми червей, който може да разбере човека и аз ще ви дам човек, който може да разбере Бога.“

В Псалм 145:3 Давид казва за Бога: „Неговото величие е неизследимо.“ Ние можем да добием повърхностно знание за Бога. Невъзможно е с ограничени умове да си обясним неограничения, безкраен Бог.

Един богослов е казал, „Бог е неизразим, отвъд всяка представа, отвъд нашия език... Бог е уникално и категорично различен от света.“ Ако можехме да го обхванем с ума си, Той нямаше да е Бог.

Известният проповедник Р. Спраул признава: „Колкото повече научавам за Бога, толкова повече разбирам колко много не знам за Него.“

Бог и Словото Му са неизследими. Един затворник, излежаващ доживотна присъда, казал на свещеника: „Радвам се, че Библията е толкова дебела и голяма, защото ще бъда тук дълго време.“ Наистина, цял живот не е достатъчен, за да изследваме и проумеем Божиите истини в Словото Му.

В Исая 55:8 Бог казва, че Неговите мисли не са нашите мисли и Неговите пътища не са нашите пътища. Нашето разбиране, способността ни да прозрем истината за Бога се променя, но самият Бог е

Непроменим.

В Малахия 3:6 Бог казва, че Той не се променя. Библията никога не поставя под съмнение Божието съществуване. Самият Израел и дори техните врагове не поставяха под съмнение Божието съществуване. Те знаеха, че Бог съществува вечно, че е бил, е и ще бъде. Дори името му Яхве означава „Аз съм който съм.“ Той е същият вчера, днес и завинаги. Той не може да те обича по-малко и не може да те обича повече. Бог не се променя!

Светът се променя, Европа се променя, технологиите се променят, животът ни се променя. Само в рамките на 2-3 години след 1989 г. битът ни се промени драстично много. Всичко тече, всичко се променя. Единствено Бог е непроменим!

Американският свещеник и автор Лойд Дъглас като студент живеел в пансион. На първия етаж живеел възрастен, пенсиониран учител по музика, който бил много слаб и не можел да напуска апартамента. Всяка сутрин с Дъглас имали ритуал. Дъглас слизал по стълбите, отварял вратата на стареца и питал, „Е, каква е добрата вест?“ Старецът вземал своя камертон, чуквал с него по инвалидната си количка и отговарял, „Toва е „до“! Беше до вчера, ще бъде до утре, ще бъде до и след хиляда години.

Тенорът на горния етаж понижава с половин тон, пианото в дъното на коридора е разстроено, но приятелю, това е до!“ Старецът бил открил едно нещо, от което да зависи, една непроменима реалност в живота си, една неподвижна точка в променящия се свят.“ За християните тази неподвижна точка в променящ се свят, този абсолют, който не се променя, е Бог.

По-нататък, Бог е вездесъщ.

2 Летописи 6:18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; а колко по-малко този дом, който построих!

Тъй като Бог е вездесъщ, т.е. присъства навсякъде, Той не е ограничен от времево-пространствени измерения.

Чували ли сте израза „Бог високо, цар далеко“? Тази сентенция съдържа внушението, че никой не се интересува от бедния народ. Царят е прекалено далеко, за да може да направи нещо, а Бог е прекалено високо, за да се трогне от съдбата на някой онеправдан човек.

Но това не е вярно. Бог не е отдалечен, Той присъства навсякъде и е близо до тези, които го търсят. “Той не е далеч от всеки един от нас“ (Деяния 17:27).

Давид разбираше това. В Псалм 139 той казва, че няма място, където може да се скрие или да избяга от Бога. Където и да отидем, Бог е навсякъде.

Когато преминаваш през тежък момент, Бог е там с тебе. Когато ти е най-леко, Бог е там, с тебе.

Когато си мислиш, че си сам, не си – Бог е с тебе.

Трето, Бог е и всезнаещ. Тъй като Бог не е ограничен във времето като нас, Той познава миналото, настоящето и бъдещето. Това са категории, с които ние разделяме времето за улеснение.

Науката доказа, че времето има начало. Бог го е създал, заедно с пространството и материята. Затова Бог е извън времето.

Затова Бог знае какво ще се случи в бъдеще. Но въпреки това, Той не е кукловод. Той ни дава свобода на избора.

В известен смисъл родителите разбират това. Когато детето ви ви попита дали може да направи нещо или да отиде някъде, вие имате доста ясна представа какво би могло да стане. Например, ако 5 годишният ти син иска да изяде целия шоколад, ти му казваш, че не може, защото това е вредно за него. Или, ако 10 годишният ти син иска да играе на компютърна игра, която насърчава насилието, ти му казваш, че не може.

Деца, и вие разбирате това. Когато направите нещо лошо, докато се приберете у дома майка ви вече знае. Тя те пита „Къде беше?“, но тя вече знае.

И най-удивителното е, че въпреки че знае какво ще направим, Бог пак ни обича!

Псалми 147:5 Велик е нашият Господ и голяма е силата Му; разумът Му е безпределен.

Дотук видяхме, че Бог е неразгадаем, непроменим, вездесъщ и всезнаещ. И най-накрая, Бог е всесилен.

Откровение 11:17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си и Който си бил, за това, че си изявил голямата Си сила и царуваш.

Лука 1:37 „За Бога няма нищо невъзможно.“

Цялата Божия сила е в пълен унисон с Неговата мъдрост, присъствие и Неговата воля. Няма нищо невъзможно за Бога.

Единствените граници за Божията мощ са наложени от самия Него. Макар и да е всесилен, има някои неща, които Той не може да направи. Бог не може да лъже, не може да те обича по-малко, не може да се умори, не може да спи, не може да понася греха. Бог не може да направи толкова тежка канара, която да не може да повдигне.

Такъв е Бог. И поради това, в което вярваме, ние трябва да откликнем на Бога. Но как откликваме?

Различните хора откликват различно на Бога. Повечето чуват, че Бог е личностен, неразгадаем, непроменим, вездесъщ и всезнаещ, но не реагират на тези истини. Когато са в нужда, те викат към Бога, но когато нуждата се разреши, забравят за Него. До следващия път.

Или откликват със скептицизъм или критика, защото не искат да повярват в Бога.

Веднъж говорих с група младежи за вярата. Единият от тях без да слуша моите аргументи, каза „Църквата е измислена от богатите, за да държат в покорство бедните. Църквата е виновна за много религиозни войни и за кръстоносните походи. Няма Бог, всичко е лъжа и измама“.

Обикновено обаче зад тези нападки стоят не интелектуални пречки тези хора да приемат вярата, а нежелание да оставят греховния си живот. „Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането“ (Притчи 16:18).

Такива хора не искат да признаят, че не те са в центъра на света, а Бог е този, който е създал всичко за своя слава.

Но един ден, те, ти и аз ще трябва да отговаряме пред Бога.

Да видим тогава какъв е Библейският отклик на същността на Бога?

Има само един Бог, затова ние трябва да Го почитаме, да се покланяме и да благоговеем пред Него.

Давид казва в

Псалм 8:3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?

Дори само това е достатъчна причина да почитаме Бога. Че този, който е създал цялата вселена и всичко в нея, единственият и истинен Бог... е създал нас и ни е увенчал със слава и чест:

Псалм 8:5 А Ти си го направил (човека) само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал.

Когато помислим върху това кой е Бог и какво е направил за нас, когато помислим за всичко, което е създал, не ни остава нищо друго, освен да се смирим, да се поклоним и да благоговеем пред Него.

Само това да беше направил аз нас, ние трябваше да откликнем със страхопочитание и поклонение. Но има още нещо!

В „Хрониките на Нарния: лъвът, вещицата и дрешникът“ на К. С. Луис, Сюзън и Луси се приготвят за срещата с лъва Аслан, който представлява Христос. Две говорещи животни, г-н и г-жа Бобър помагат на децата да се приготвят. Сюзън възкликва: „О, аз мислех, че той е човек. Достатъчно безопасен ли е? Доста нервно ми е, ако трябва да се срещна с лъв.“

„Така си е, скъпа“ – казва г-жа Бобър. „Бъди сигурна, ако някой може да се яви пред Аслан без да му треперят коленете, те или са големи смелчаци, или просто са глупаци.“ „Значи той не е безопасен?“ – пита Луси. „Безопасен?“, казва г-н Бобър. „Не чуваш ли какво ти казва г-жа Бобър? Кой говори за безопасност? Разбира се, че не е безопасен. Но Той е добър. Той е царят, казвам ти!“

Бог е мощният творец на Вселената, Той е царят. Но Бог е и добър. Бог е милостив баща. Той ни обича. Ние можем да разчитаме и уповаваме на Него.

По време на голямото земетресение в Мексико през 1985 г., едно начално училище било напълно разрушено. Под развалините били хванати в капан няколко малки момчета. Изплашени от мрака, те се разплакали, с изключение на едно момченце. То не спряло да повтаря на другите, „Моят татко ще дойде да ме вземе, няма да ме остави да умра.“

Когато отвън се спуснала нощта, работниците от спасителния отряд преустановили търсенето. Останал само един мъж, който продължил да рови в начупения бетон с голи ръце. Той дълбал така няколко часа, докато чул слабите викове на сина си. Извикал името на сина си и сред чакъла се подала една малка ръчичка, която напипала ръката на бащата. Момченцето казало на приятелите си, „Не ви ли казах, че той ще ни спаси“.

Бог е като този баща. Той знае всичко, Той е всесилен, Той присъства в живота ни, Той е милостив и ние можем да разчитаме и да уповаваме, че ще дойде да ни помогне.

Той ни обича толкова много, че изпрати единородния си Син, за да ни изрови от чакъла на греха и да ни издърпа на свобода. Той направи това, като умря и плати цената за собствения ни грях.

Този вездесъщ, всезнаещ и всесилен Бог изисква да пристъпваме към Него с трепет и страхопочитание. Но същевременно Той ни кани да влезем в лични взаимоотношения с Него. Да станем негов син или негова дъщеря, а Той да бъде нашият Небесен Баща. Кани ни да станем част от Неговото семейство.

2 Коринтяни 6:17б-18 „Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.“

А един добър син и една добра дъщеря не само вярват, че баща им съществува. Те го обичат. Те знаят, че носят неговото име и съзнават каква отговорност носят. И живеят така, че той да се гордее с тях.

Като баща аз знам, че моите деца ме обичат и се стремят да ме накарат да се гордея с тях. Въпреки, че за разлика от нашия небесен Баща, техният земен баща често прави грешки!

Например, когато бяха малки и са казвали, че не могат да решат домашното си по математика, съм решавал да им помогна. Но понякога въпреки опитите ми те не са схващали моите обяснения. Случвало се е да загубя търпение и да им повиша тон! Въпреки че ги обичам, съм се държал доста грубо! Надявам се, че ще ми простят за това. Ние, земните бащи, правим грешки!

Един баща карал съпругата си и децата си на почивка, когато на пътя видели знак „Пътят е затворен. Не продължавай нататък.“ Мъжът подминал знака, защото бил сигурен, че това ще им спести много време. Жена му била против да продължат напред, но упоритият и самонадеян шофьор не искал да слуша.

След няколко километра пътуване без никакви проблеми, той започнал да се хвали колко мъдро решение е взел. Но гордата му усмивка бързо била заменена от смирен и омърлушен вид, когато видял че пътят пред тях свършва в разрушен от реката мост. Обърнал колата и се върнал до главния път. Когато пристигнали до предупредителния знак, с големи букви на гърба на знака той прочел друг надпис: „Добре дошъл обратно, глупако!“

Ние, земните бащи, често сме самонадеяни и грешим. Държим се като глупаци. Но имаме един небесен Баща, който никога не грешки. Той е неразгадаем, непроменим, вездесъщ, всезнаещ, всесилен и милостив Баща!

И не е ли невероятно – че единственият истинен Бог, вездесъщият, всезнаещ и всесилен Творец на вселената ни се е открил и е достъпен за нас чрез вяра в смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос! Той е любящ Баща, който ще ни преведе през всяко изпитание.

Ако още не си откликнал на Неговата любов, можеш да го направиш сега. Защо да отлагаш и да се разминеш с най-вълнуващия живот в семейството на най-великия и добър Баща, който може някога да имаш!

Нека се помолим.

____________________

30.06.2019 г.
БПЦ "Нов живот" Варна

Аз вярвам

Днес започваме нова поредица проповеди върху Апостолския символ на вярата. Защо е важно да изучаваме Апостолския символ?

Първо, това е най-древната и най-популярна изповедална формула. Символът е признат от православната, католическата и протестантските църкви. Вече 2000 години той служи като най-краткото изложение на основните християнски вярвания.

Второ, той предлага един широко обхватен поглед към християнските доктрини. Започва със сътворението и завършва с вечния живот. Той не включва всички доктрини – например, не говори за ангели и демони, за водното кръщение, за духовните дарби и т.н. Той се спира само на централните доктрини, от които зависи нашето спасение.

Представете си, че със семейството си отивате на пътуване до балканските столици с кола. За целта си купувате пътна карта на Балканския полуостров. На двете първи страници е карта на целия Балкански полуостров, а вътре – по-малки карти на всички столици и малко по-големи карти на всички балкански страни.

Ако като мен имате приятели-християни в Скопие, можете да отидете първо в Евангелската църква. Ако искате от нея да отидете до къщата-музей на майка Тереза, ще ви е нужна картата на Скопие. Когато тръгнете от града към гръцката граница, най-добре да следите картата на Македония. Но като наближите границата, най-добре да погледнете картата на целия полуостров.

Апостолският символ е като тази голяма карта. Тя дава голямата картина на християнската вяра.

Трето, Символът е предизвикателство за скептицизма на съвременниците ни. Повечето хора не са сигурни в какво вярват. Когато изричаме „Аз вярвам“, ние затвърждаваме важни истини в ума си. Това е Божия благодат за душата ни.

Като църква ние практикуваме ответен прочит на Библейски пасажи и веднъж сме казвали в хор и Апостолския символ.

В някои църкви той се повтаря всяка неделя. Добре е да чуваме тази изповед често, особено последната ѝ част, която може би е най-трудна за вярване: „вярвам във възкресението на мъртвите“. Реалността на смъртта може да ерозира вярата ни. Затова е важно да изповядваме Символа, за да си напомняме, че смъртта няма да има последна победа.

Нека го направим сега отново! (изповед на Апостолския символ)

1.    Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята,

2.    и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:

3.    Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария,

4.    Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,

5.    Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите,

6.    Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,

7.    Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.

8.    Вярвам в Светия Дух,

9.    Вярвам в светата католическа (вселенска) Църква, в общението на светиите,

10. в опрощаването на греховете,

11. във възкресението на мъртвите,

12. във вечния живот. Амин. 

Днес обаче хората вярват във всичко друго, само не в Библията. Когато бях дете, единственият символ, за който знаех, беше символ-веруюто на българската комуна („Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро...“)!

Не случайно комунизмът е известен като „християнска ерес“. Лъжепророците на лъжебога на комунизма бяха измислили и лъже-символ на вярата! На всичко отгоре, манипулативно учеха всички нас, че автор на този символ е Христо Ботев.

Днес децата едва ли знаят за тази шашма. Но за съжаление, повечето хора не са чували и за Апостолския и другите символи на вярата, които представят в синтезиран вид Библейските доктрини.

Веднъж говорих с един човек и го попитах в какво вярва. Той каза: „Вярвам, че има някаква сила, ако искате я наречете бог. Вярвам, че всички пътища водят към бога. Вярвам в прераждането и че хората в същността си са добри...“

Чували ли сте подобни изявления от вашите познати и близки? Този човек явно вярваше в бог, създаден по човешки образ и подобие и имаше вяра, може би забъркана във фабриката за илюзии Холивуд (а може би и внушена от теософските брътвежи на Дънов).

Ето защо се нуждаем от Апостолското кредо. То е важен коректив на човекоцентричната религия на нашето съвремие. Символът ни напомня, че Божията истина е абсолютна и не подлежи на субективна преценка. Или вярваш в основните Библейски доктрини, или не си християнин. Средно положение няма.

За да вярваш в Библейските доктрини, трябва да ги знаеш. А за да ги знаеш, трябва да ги научиш! За да ги научиш, трябва редовно да си четеш Библията. И това не е лесно. Затова в нашата църква насърчаваме хората да прочетат Библията заедно за една година.

Ако не познаваш Библията, тази поредица от шест проповеди ще ти помогне, но тя е само началото. Всеки християнин е длъжен да чете Писанията.

2 Тимотей 3:16 „ Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Гледах един клип, който показва как раздават Библии на християни в Китай. В момента, в който отвориха кашона, хората се струпаха, всеки взе Библия и започнаха да я целуват. Трудно е да останеш равнодушен към тази гледка. И да не се запиташ, какво е нашето отношение към Библията? Нима вече забравихме, че до неотдавна и християните в България не са имали Библии?

Ранните християни не са разполагали с копие от цялата Библия, но евангелията и посланията на апостолите са започнали доста рано да циркулират в църквите. И хората са вярвали в тях.

Всъщност, думата „кредо“ идва от латински и означава „Аз вярвам.“ В началото ранните християни изповядвали тези истини, особено при вземане на водно кръщение.

Когато извършваме водно кръщение в нашата църква, аз питам човека, който се кръщава: „Приел ли си Исус Христос за свой Господ и Спасител?” Ако каже „да“, казвам „въз основа на твоята изповед, кръщавам те в името на Отца, Сина и Святия Дух.”

В ранната църква задавали повече въпроси. Пастирът ги питал, „Вярваш ли в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята? Вярваш ли в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ? Вярваш ли, че Исус Христос е бил разпнат на кръст и бил погребан? И т.н. От тези въпроси през вековете се оформил и Символът на вярата.

Един автор посочва, че тези изповеди се оформили като кредо на църквата поради 4 причини – за да помага на църквата да различава истината от лъжата, за да даде основания за разобличаване на ереси, да даде основа за християнско общение и да затвърди последователно поучение във всички църкви.

Важно е да знаеш в какво вярваш, защото от това зависи къде ще прекараш вечността!

Римляни 10:9,10 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.

„Аз вярвам...“ не е същото като да кажеш „Аз мисля...“, или „Аз знам, или „Аз чувствам...“ „Аз вярвам“ означава, че ти лично се посвещаваш на дадена истина. Евангелието е Божията сила за спасение на всеки, който вярва (Римляни 1:16)

В края на краищата ти си това, в което вярваш. Твоите постъпки се основават на твоите чувства. Твоите чувства се определят от твоето отношение. Твоето отношение зависи от твоите ценности. А твоите ценности се основават на твоите убеждения.

И както видяхме, твоята вяра определя не само живота ти тук, но и съдбата ти за вечността.

„Аз вярвам“ в Библейския смисъл на думата (пистео, гр.) означава да вярвам в някого или в нещо.

Но понякога днес употребяваме „вярвам“ с различен смисъл. Екатерина Захариева понастоящем е министър на външните работи. Преди две години, докато беше министър на правосъдието, тя бе запитана от журналист дали прокуратурата може да се използва като инструмент за репресия. В отговор Захариева каза: „Аз вярвам, че ние живеем в правова държава.“

Според мен тя използва думата „вярвам“ със значение на „надявам се“. Защото и децата вече знаят, че не живеем в правова държава. Тоест, вярвам въпреки доказателствата за обратното. Някои използват израза „иска ми се да вярвам...“

Но когато аз казвам, „Аз вярвам в Исус“, това е различно твърдение.

Един човек не се чувствал добре и си направил цялостни изследвания. Когато отишъл при лекаря, той му казал: „Съжалявам, но вие имате рак. Предлагам да започнем веднага курс по химиотерапия. Той може да ви излекува, но цялата процедура е много трудна и през това време няма да се чувствате добре.

Ако този човек каже, „Аз вярвам в моя лекар“, това означава нещо много конкретно. То не означава „Вярвам, че той е лекар“, нито „Вярвам, че е прав, като казва, че имам рак.“ Това не означава също, че казва „вярвам, че химиотерапията може да ме излекува.“

Но да кажеш, че вярваш в лекаря си означава напълно да му се довериш, да приемеш диагнозата, да оставиш живота си в негови ръце и да позволиш да влеят това животоспасяващо лекарство във вените ти. Всичко друго са само празни приказки.

Но това е истинска вяра. Да повярваш в Исус означава да Му се довериш напълно за съдбата си за вечността.

Олимпийският шампион по стрелба с лък Деръл Пейс правил показна стрелба и на събитието присъствали няколко телевизии. Пейс изстрелял няколко стрели с метален връх в десетката на мишената. След това се обърнал към публиката и поканил доброволец, който трябвало да държи ябълка в ръка на височината на кръста си.

Кореспондентът на Ей Би Си, Джош Хауъл направил смело крачка напред. Той застанал, държейки малка ябълка в ръка, докато една по-голяма ябълка заседнала в гърлото му. Пейс се прицелил от 30 метра. Тогава изведнъж се чуло „прас“ – ябълката се пръснала преди стрелата да се забие в мишената отзад. Всички аплодирали щастливия Хауъл, който се бил ухилил до уши, когато операторът му го приближил с гузен поглед и казал „Съжалявам, Джош, не успях да снимам. Имах проблем с визьора. Може ли да го направим отново?“

Дали кореспондентът от Ей Би Си се е съгласил, не знам. Понякога в живота се налага да потвърдиш неколкократно, че се доверяваш на някого. Във вярата също.

Един поет и един художник разглеждали картина, представяща изцелението на двамата слепци от Ерихон (Матей 20:29-34). Художникът попитал, „Какво според теб е най-забележителното нещо в тази картина?“ Поетът казал „Всичко е съвсем ясно – позиционирането на образите, изражението на лицата и т.н.“

Художникът открил най-забележителното в нещо друго. Той посочил към стълбите на една къща в ъгъла на картината. „Виждаш ли този захвърлен бастун, който лежи там?“ „Да“, отговорил поетът, „но какво означава той?“ „Слепецът, който изтичал при Исус е толкова сигурен, че ще бъде изцелен“, казал художникът, „че оставил бастуна си. Той нямало да се нуждае от него повече и сега бяга към Господа все едно вече може да вижда.“

Твърде често ние пазим нашите бастуни и патерици за всеки случай, вместо да гледаме към Исус, начинателя и завършителя на нашата вяра!

Доверил ли си се напълно за съдбата си на Исус? Захвърлил ли си патериците? Тичаш ли към Него?

Не количеството вяра, а обектът на вярата има значение. Вяра колкото синапово зърно може да премести планини. Слаба вяра в силен обект е по-важна от силна вяра в слаб обект. Не е важно „колко много“ вярваш, а е важно дали си се доверил на Господ Исус Христос за спасението си.

Във 2 Тимотей 1:12 Павел казва „Знам в кого съм повярвал“. Той не казва „Знам в какво съм повярвал“, не казва „Знам колко много съм повярвал“, макар че и тези две щяха да са верни. Не казва „знам кога съм повярвал“ и не казва „знам защо съм повярвал“. Според проповедника Спърджън, Павел сякаш казва:

„Познавам личността, в чиито ръце съм положил настоящото си състояние и съдбата си за вечността. Знам кой е Той и затова без колебание оставям себе си в ръцете Му. Да повярваш в Исус Христос е началото на духовния живот.“

Ако се опитваш да запазиш душата си, ти си я загазил и един ден горчиво ще съжаляваш. Ти не можеш да се опазиш сам. Единствената ти надежда е да довериш всичко, което си, на Исус. Предай всичко Нему и ще бъдеш в безопасност.

И накрая, Апостолският символ започва с думите „Аз вярвам“. Защо не казва „Ние вярваме“? Отговорът е прост. Истинската вяра е винаги лична. Аз не мога да вярвам заради теб и ти не можеш да вярваш заради мен. Никоя съпруга не може да вярва заради съпруга си и родителите не могат да вярват заради децата си.

Трябва сам да решиш. Не можеш да се осланяш на вярата на прадедите. Това, че си се родил в православна страна не означава, че ти си православен вярващ. Не можеш да се осланяш и на вярата на близките ти. Това, че си се родил в семейство на вярващи родители не гарантира спасението ти. Не можеш да се осланяш на традициите. Това, че някой те е натопил в купела като бебе не означава, че си кръстен. Означава просто, че от сухо си станал мокро бебе.

Църквата е общност от отделни вярващи, които са съединени чрез общата си вяра в Исус Христос. Затова вече 2000 години църквата потвърждава Апостолския символ. Той изразява нашата обща вяра в Христос.

Истинската вяра е личностна вяра. Символът започва с думите „Аз вярвам.“ А ти вярваш ли? Християнин е човек, който истински вярва в Исус, напълно се доверява за съдбата си на Него, лично той вярва в Исус. Имаш ли такава вяра? Можеш ли да кажеш, „Аз вярвам“? От отговора ти зависи твоята съдба за вечността.

Нека се помолим.

 _____________

БПЦ "Нов живот" Варна