/проповед/
Само след седмица ще имаме избори за наши парламент и за
европарламента. В момента сме в разгара на предизборната кампания, когато
политиците дават много обещания. Както обаче някой е казал, „предизборните
обещания на политиците плавно преминават в следизборни увъртания“.
Някой затова на шега е
казал: Знаете ли какво значи „парламент“? Състои се от следните две думи:
„парла“, от parlare
(италиански), говоря
и „мента“.
Ние трябва да се молим и да работим това да не е така! И
когато политиците обещават нещо, да държат на обещанията си!
Днес също ще говорим за обещания. Дотук в нашата поредица
„Няма друг път“ върху Галатяни казахме, че централната тема в посланието е
нашето спасение. Павел написа това писмо до галатийските църкви, за да им
напомни, че могат да се спасят само чрез вяра, не чрез постижения. Не можеш да
си купиш билет за небето, като вършиш добри дела, като си религиозен, ходиш на
църква и дори като си наложиш да четеш Библията. Бог не се впечатлява от
усилията ни да усъвършенстваме живота си.
Ние знаем това, но подсъзнателно се опитваме сами да се
спасим. Затова Бог призова ап. Павел да напише това радикално послание и да ни
напомни, че Бог ни приема не въз основа на това кои сме ние или какво сме
направили, а въз основа на това какво Христос е направил на кръста.
Преди време казах в центъра за зависими, че ако Хитлер или
Сталин се бяха покаяли преди да умрат, щяха да отидат на небето. На един от
слушателите това не му хареса, защото той както повечето хора, искрено вярваше,
че само добрите хора отиват на небето. Библията ясно казва, че ние се спасяваме
по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8-9). Парадоксът е, че само тези, които
признават, че не заслужават да са там, само те отиват на небето.
Павел каза на галатяните, защо се връщате назад, когато Бог
ви е дал толкова много благословения? Ако си открил богатствата на благодатта,
какъв е смисълът да се връщаш към закона? В следващите стихове (3:23-4:7) ще
разгледаме 4 обещания, които eдна
малка част от всички 8810 обещания, Бог дава на всеки вярващ.
Божиите обещания са много различни от човешките. Ние често
обещаваме различни неща, но забравяме какво сме обещали. Дяволът също обещава
много неща. Кaкто
казва пастор Лу Никълс, „Дяволът обещава най-доброто, но заплаща с най-лошото.
Обещава почит, но заплаща с позор. Обещава удоволствие, но заплаща с болка.
Обещава печалба, но заплаща със загуба. Обещава живот, но заплаща със смърт.“
Но днес ще говорим за Божиите обещания, и по-конкретно за
четири от тях. Те са притежание на всеки вярващ и не зависят от това как се
представяме. Тези обещания са нова свобода, нова идентичност, нова позиция и
нова увереност. Когато следващия път си обезсърчен, помисли за тези обещания и
си спомни всичко, което Бог е направил за теб.
Нова
свобода
Галатяни 3:23-25 „А преди да дойде вярата, ние бяхме под
стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие.
Така законът стана за нас детеводител – да ни доведе при Христа, за да се
оправдаем чрез вяра.”
Ако ние не се оправдаваме чрез закона, тогава защо Бог ни е
дал закона? Павел казва, че законът ни е даден, за да ни изяви греха. Както
казва Джон Стот, „Не можем да дойдем при Христос, за да бъдем оправдани, ако
първо не отидем при Мойсей, за да бъдем осъдени.“ Само на черното нощно небе
звездите започват да се открояват и само върху тъмния фон на греха и
осъждението Евангелието свети ярко. Законът е като рентген, който разкрива рака
на греха.
Законът ни казва, прави това и това, и ще се спасиш. Но
колкото и да се опитваме, не можем съвършено да пазим закона. Колкото повече се
проваляме, толкова повече ставаме затворници на чувството си за вина. Тогава
разбираме, че за да излезем от нашия затвор, някой друг трябва да дойде и да ни
oсвободи. В този смисъл
законът е детеводител (гр. пайдагогос, ст. 24), който търпеливо ни чака да
извикаме за помощ.
И когато признаем, че сами не можем да се спасим, вратата
на затвора се отваря и ние сме освободени от нашия грях. Т.е., ролята на закона
е да ни изобличи за нашия грях. Законът изявява греха ни, но не може да ни промени.
Ако караш пиян и извършиш произшествие, ще бъдеш наказан. Законът те обявява за
виновен и наказва глупавото ти поведение, но не може да те спре да пиеш.
Законът ни забранява нещо, но точно тогава ни се иска да
вземем от този забранен плод. Но в момента, в който дойдем при Христос за
помощ, Бог ни обявява за праведни и изтрива нашето досие с всички прояви на
непокорство. Законът, който ни е осъждал, вече няма сила над нас. Вече няма
нужда да се опитваме да спечелим Божието благоволение с външно поведение. В
това се състои истинската свобода.
Освен нова свобода, в Христос ние получаваме...
Нова
идентичност
Галатяни 3:26 „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в
Исус Христос.“
Не знам дали сте се замисляли, но това е удивително
твърдение! Павел казва, че всеки който вярва в Христос е син или дъщеря на
живия Бог. Това е радикална промяна! Защо е радикална? Защото някога, когато не
познавахме Исус, ние бяхме роби на греха. Бяхме деца на дявола и живеехме в
грях. Защото, няма средно положение, или си дете на Бога, или си дете на
дявола.
Но сега по Божия благодат ние сме части от Божието
семейство и имаме една напълно нова идентичност. Ако вярваш в Исус Христос като
твой Господ и Спасител, ти си Божие дете. Чувал съм невярващи да казват,
„Всички сме деца на Бога.“ Тук виждаме, че Бог в Словото си е на друго мнение.
Всички сме Божии създания, но не всички сме деца на Бога. Ти си дете на Бога
само ако признаваш Бог за твой Баща!
И веднага след това Павел казва, че ако си повярвал в Исус
Христос, ти си се кръстил в Него (ст. 27).
Галатяни 3:27 „Понеже всички вие, които сте се кръстили в
Христос, с Христос сте се облекли.“
Според мен тук Павел има предвид както водно кръщение, така
и кръщение в Святия Дух. Защо? Защото в ранната църква хората вземали водно
кръщение веднага след като повярват.
Ние биваме кръщавани в Духа в мига, в който повярваме в
Христос. Точно тогава Духът на Бога се слива с нашия дух и започва да обитава в
нас. Когато повярваме, тогава Святият Дух ни поставя в тялото Христово. Водното
кръщение е външа демонстрация на вътрешната промяна, която става в момента, в
който се доверим на Христос. Затова е добре да не отлагаш водното кръщение, но
по възможност да го направиш скоро след повярването.
И когато това стане, пак в ст. 27 се казва, че ние сме се
облекли с Христос.
Какво става всъщност, когато повярваме? Когато повярваме,
ние сваляме старите робски дрипи и обличаме новия костюм, който изваждаме от
новия гардероб, който Христос ни дава. Той подхожда на нашата нова идентичност.
На Божии деца.
Казваме сбогом на старите зависимости, на лъжите, на гнева,
на похотта, на всички грешни навици. Вече имаме нови взаимоотношения с нашите
братя и сестри и с всички останали хора. Обличаме характера на Христос и когато
хората гледат нас, виждат Него. И ако са ни познавали отпреди, не могат да ни
познаят!
Разбира се, тази промяна може да стане внезапно, но в някои
области става бавно и постепенно. Толкова сме свикнали със старите миризливи
парцали, че понякога ни е трудно да се разделим с тях. Понякога е болезнено, но
е абсолютно необходимо.
Когато един футболист премине от един клуб в друг клуб, той
получава нов екип. Не може да играе със стария! Или трябва да го съблече и да
облече новия, или да се върне в стария отбор.
По същия начин, когато преминаваме в отбора на Христос, ние
трябва да облечем екипа на Неговия характер, за да може всеки да разбере, че
ние принадлежим на Него! Имаме нова идентичност!
И тази нова идентичност и принадлежност на Божието
семейство премахва бариерите между нас.
Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито
свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос
Исус.“
Вече всички сме едно, защото в Христос принадлежим не само
на Бога като Негови деца, но и един на друг, като братя и сестри. Затова вече
всякакви различия като националност, класа и пол не са от значение.
Не че те се заличават. Християните не са далтонисти, че да
не забелязват дали кожата на човека е жълта, черна или бяла, или да не
забелязват културните и националните различия, или да пренебрегват пола. Но
всички тези различия не представляват никакви бариери при общуването. Ние се
признаваме за равни братя и сестри в Христос.
Преди Христос това не е било така. Жените, например, са
били презирани, а нерядко и експлоатирани и третирани като роби. Именно
християнството е това, което издига статута на жената и ѝ придава достойнство
като Божие създание.
По-нататък, ако сме в Христа, ние принадлежим не само на
Бога и един на друг, но и на Авраам. Ние вече не сме бездомници и безпризорни деца
(Стот), „отломки от потънал кораб, плуващи по течението на времето.“ Ние сме
духовното потомство на нашия баща Авраам, защото в Христос сме наследници на
обещанието, което Бог му даде.
Днес много хора живеят без цел и признават, че няма за
какво да живеят. Те са като дърво без корен, самотни и изгубени. Но в Христос
всеки има обещанието, че ще намери себе си, ще намери мястото си във вечността.
С други думи, присъединяваме се към всички вярващи през вековете.
Освен нова идентичност, в Христос получаваме...
Нова
позиция
Галатяни 4:4-5 „а когато се изпълни времето, Бог изпрати
Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които
бяха под закона, за да получим осиновението.“
Тук научаваме първо, че Христос ни изкупи. Той беше способен
да го направи, защото бе както Божи Син, така и човек (роден от жена). Също, бе
роден под закона, т.е. от майка еврейка, бе част от еврейския народ и подчинен
на еврейския закон. И Той изпълни съвършено правдата на закона. Затова Той беше
напълно квалифициран да стане нашия Изкупител.
„За да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим
осиновлението“. „Да изкупи“ означава да освободи от робство чрез заплащане на
цена. Думата „изкупвам“ идва от пазарите за роби от 1-ви век. Тогава според
закона, ако някой богат човек е бездетен, той можел да изкупи някой млад роб,
за да може после да го осинови и да го направи свой наследник.
Точно това направи Христос за нас в момента, в който ние
повярвахме в Него. Той ни освободи от робството на греха, като ни изкупи със
Своята скъпоценна кръв. След което ни въведе в семейството Си и ни даде пълни
права като Негови деца.
„Пълни права“ означава, че без значение колко много сме
грешали преди обръщението си, в Божието семейство няма втора ръка деца. В
Божието семейство няма доведени деца.
В Израел когато момчето ставало на 12 години, то
преминавало през ритуал наречен Бар Мицвах и ставало мъж. Можем да кажем, че
когато се покаяхме и повярвахме в Христос, ние се бар-мицвахваме в Божието
семейство и станахме пълноправни членове заедно с тези, които са били там от
много години. Божиите обещания са за нас така, както са за всички други.
Представете си, че имате син, който направи нещо грешно.
После съжалява за това, идва при вас и казва, „Тате, мамо, много съжалявам за
това, което направих. Ще гледам да не се повтаря. Вбъдеще ще съм по-добър. Ще
се опитам да бъда повече ваш син.“ Какво ще отговорите? „Да, трябва да си
повече наш син.“?
Не, вие ще кажете, „Сине, ние те обичаме и се радваме, че
съжаляваш за постъпката си и че искаш вбъдеще да си по-добър. Но искаме да
знаеш, че без значение какво правиш, ти не можеш да станеш повече наш син,
отколкото си сега. Ти си наш син и това не зависи от това какво правиш или
какво не правиш. Ти си наш син, защото си част от нашето семейство. Нищо не
може да промени това.“
Същото се отнася за позицията ни пред Бога. Тя не зависи от
нашите дела или постижения. Слава на Бога за това, защото рано или късно ние се
проваляме. Нашата позиция се основава на Божията благодат, не зависи от нас,
които сме Христови.
Но ако подобно на галатяните отхвърлим Божията благодат и
се обърнем към делата на закона, ако за нашето спасение разчитаме на нашите
дела, тогава ние отпадаме от спасителната благодат и сами си подписваме
смъртната присъда. Попадаме под Божието проклятие.
Галатяни 5:4 „Вие, които желаете да се оправдаете чрез
закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.“
Галатяните бяха изкупени и осиновени в Божието семейство.
Но под влияние на юдаистите, после се отлъчиха от Христос, защото отхвърлиха
истинското Евангелие заради религията „Христос плюс“. Това беше въпрос на живот
или смърт, затова в желанието си да ги накара да се опомнят, ап. Павел спешно написа това писмо и го изпрати до
тях.
Но ако ти си изкупен и осиновен в Божието семейство, ти си
Божие дете и можеш да си уверен в своето спасение. С което стигаме до
последното четвърто обещание...
Нова
увереност
Галатяни 4:6-7 „И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата
ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, а син; и ако
си син, то си Божий наследник чрез Христос.“
Когато идваме при Христос, Бог изпраща Святия Дух в сърцата
ни, за да ни даде нов живот и нова увереност, че сме Божии деца. Това е онзи
тих глас на Бога, който ни казва, „Сега ти си Божие дете.“ И същият този Дух
вика „Авва, Отче“. Думата „авва“ е арамейското умалително име за „баща“ –
„татко“. Това е думата, която Исус употреби в интимна молитва към Бога. Един
превод изразява това така: „Отче, мили Отче“.
Аз имах добър земен баща, който се грижеше за мене и за
сестра ми. Но не всички бащи са добри и грижовни. Може споменът от твоя земен
баща да не е много положителен. Но ако познаваш Исус като твой Спасител, сега
Бог е твоят небесен Баща и ти можеш да отидеш при Него в молитва по всяко
време, и Той никога няма да те отблъсне.
Когато си обезсърчен, когато си в беда, когато се чувстваш
отхвърлен, когато си объркан и не знаеш какво да правиш, Святият Дух ти
нашепва, „Говори с твоя небесен Татко. Той чака да се свържеш с Него.“
Някога бяхме роби, сега сме Божии деца и като такива сме
наследници на Бога (ст. 7). Всички богатства на небето сега са на наше
разположение. „Това, което око не е видяло и око не е чуло, и на човешко сърце
не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“ (1
Коринтяни 2:9). Най-доброто тепърва предстои!
Шефът на една християнка я попитал дали може да работи и в
неделя. Тя деликатно отклонила предложението. Той попитал отново и тя отново
отказала. Той настоял и този път ѝ предложил двойно увеличение на заплатата. Тя
му благодарила за щедрото предложение, но казала че предпочита да не работи в
неделя.
Той я попитал защо и тя му отговорила, че е християнка и
предпочита да има общение с другите вярващи в неделя. Той я попитал колко ѝ
плащат, за да е християнка. Тя отговорила, „Не плащат много, но пенсията е
неземна.“ Ако познаваш Исус, имаш чудесен живот сега и още по-добър живот,
когато умреш.
Заключение
В заключение, когато повярваме, ние получаваме нова свобода
– оправдани сме и сме свободни от робството на закона. Получаваме нова
идентичност – ставаме Божии деца чрез вяра в Исус Христос и имаме нови
взаимоотношения в семейството. Получаваме нова позиция като пълноправни членове
на Божието семейство и накрая, получаваме нова увереност чрез Святия Дух, който
ни нашепва „Авва, Татко.“ И всичко това, благодарение на вярата ни в
завършеното дело на Христос и на изкуплението на греховете ни чрез Неговата
смърт на кръста.
Затова, нека живеем, като помним кои сме и какво сме
получили. По-рано бяхме роби. Сега сме синове и дъщери. Нека не се връщаме към
безумието на галатяните, но чрез ежедневно четене и размишление над Словото,
чрез молитва, да Му позволим да ни припомня за нашата нова свобода, идентичност
и позиция в Христос.
Нека помним какво Бог е направил за нас и да съобразим
живота си с него. Пример за това е Джон Нютън, авторът на песента „Удивителна
благодат“.
Той загубил майка си на седем години. На 11 г. тръгва да
плава по море. По-късно става търговец на роби. Потъва дълбоко в греха. На 23
години, на 10 март 1748 г. има опасност корабът му да потъне при една ужасна
буря.
Тогава той призовава Бог за милост и е спасен. Покайва се и
не забравя това, което Бог прави към този бивш хулител. За да запечата в
паметта си какъв е бил и какво Бог е направил за него, написва с едри букви на
стената над камината в кабинета си думите от Второзаконие 15:15 „Помни, че и ти
беше роб в Египетската земя и Господ твоя Бог те изкупи.“
Нека помним това, което сме били преди и това, което сме
сега. Така ще копнеем още повече да живеем според това, което сме – деца на
Бога, освободени чрез Христос. И най-доброто тепърва предстои!
Нека се помолим.
________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
Варна
