понеделник, ноември 15, 2021

Извинения, извинения (Изход 3-4)

 /проповед/



Увод

Миналият път започнахме поредицата „Божието изкупление“ върху Изход. Казахме, че от всички хора Бог решава да използва един човек, който е считал себе си за провален. Провален човек на 80 г.

Днес ще видим как 40 г. след провала на Мойсей, след като той е убил египтянина, избягал е в пустинята, Бог го използва и му дава втори шанс. Бог го кани да участва в спасителна мисия за неговия народ и Мойсей излиза с оправдания защо не може. Измисля си извинения. 

Един човек не искал да ходи на църква и останал в леглото в неделя сутрин. Жена му му казала да става, а той казал, че няма. Тогава тя казала, посочи ми поне три добри причини поради които няма да отидеш. Той казал, това е лесно, първо, хората в тази църква са студени и незаинтересовани, второ - никой там не ме харесва и трето, просто не ми се ходи. Тя му казала, нека аз ти дам три причини, поради които трябва да дойдеш с мен; 1) църквата е топла и хората са чувствителни; 2) някои хора те харесват и 3) ти си пасторът. Затова ставай и се обличай.

Често Божият избор изглежда нелогичен на хората. Ние не винаги разбираме защо Бог избира някои хора. Класически пример са 12-те апостоли. Ако аз бях на мястото на Бог, нямаше да ги избера! Но Исус ги избра. В Библията виждаме много хора, които са се проваляли, но Бог ги е използвал, за да извършат велики дела. Бог е Бог на втория шанс.

Йона, Петър и Йоан Марк се провалиха първият път, но Бог им даде втори шанс и те го използваха. Бог е Бог на втория шанс, и третия шанс, и четвъртия шанс. Това щеше да научи и Мойсей.

Подготовка за бъдещето

Изход 3:1 „А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.“ Хорив е другото име на планината Синай.

Мойсей вече 40 години живее в Мидиан. Всеки ден излиза да пасе стадата си, всеки ден обикаля едни и същи места, в продължение на десетилетия. Колко различен живот от този, който е имал в Египет! Там е имал всичко, а сега е в пустинята.

Всъщност, Мойсей работи нещо, което преди е презирал. Откъде знаем? Мойсей е възпитан в египетския двор, а от Битие научаваме, че „всички овчари са отвратителни за египтяните.“ (Битие 46:34)

Мойсей най-вероятно също е презирал това занимание, а сега самият той е овчар. Но това е подготовка за бъдещето. Скоро той щеше да поведе народа на Израел по същите места. Той е познавал района много добре.

Второ, той води стадо от много овце, а един ден ще води много хора, които приличат по много неща на овцете. И трето, Мойсей вече се е научил на смирение. След като си живял в дворец, 40 години живот в пустинята те прави смирен. Това щеше да му е необходимо, за да може да стане водач на хора.

Необикновено откровение

И един най-обикновен ден той се събужда, извежда стадото, търси паша за овцете, което е било предизвикателство в тази пустиня. Това беше един обикновен ден. Когато Бог започне да работи в живота ти, той няма да те предупреди преди това. Той може да използва един обикновен ден, за да ти даде необикновено откровение и нова посока.

Малко след като повярвах в Исус като студент, започнах да водя библейски изучавания в студентските общежития. Един ден влязох както обикновено в стаята, където се събирахме. Видях две нови момичета, но почти всеки път на студентска група има нови хора, така че запознахме се и започнахме дискусията. И когато едно от момичетата си отвори устата, аз просто бях пленен от гласа ѝ и от това, което казваше. В думите ѝ имаше толкова много мъдрост и истина.

Не знам как съм водил тогава. Това беше един обикновен ден, по нищо не изглеждаше да е различен, но тогава Бог ми говори, че това момиче е специално. И знаете ли до какво доведе това откровение? До това (показвам пръстена си)! Този ден беше хем обикновен, хем беше прекрасен ден за мен. Всичко се промени. Нещата щяха да се променят и за Мойсей.

Изход 3:2-3 „Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци. И Мойсей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.“

Това беше един неочакван източник на откровение. Ангелът Господен, за който по-надолу разбираме, че е самият Господ, говори чрез горящ храст. И Мойсей си казва, „Ще отида, за да проверя какво е това. Не съм виждал храст в пустинята да гори и да не изгаря.“

Бог говори по много различни начини, а „в края на тези дни ни говори чрез Сина“ (Евреи 1:1-2). И обикновено Бог говори чрез Словото Си. Но ние трябва да очакваме Бог да ни говори и по необичайни и непредвидими начини.

Понякога Бог ни говори по по-нестандартни начини, особено ако сме по-твърдоглави и другите средства не са проработили. Бог знаеше, че Мойсей никога няма да забрави тази случка.

Изход 3:4 „А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Мойсей, Мойсей! Той отговори: Ето ме.“

Бог не каза нищо на Мойсей, докато вниманието на Мойсей не беше насочено изцяло към Него. Често Божието слово не докосва сърцето ни, защото не внимаваме на това, което четем.

След като горящият храст привлече вниманието на Мойсей, Бог го повика по име. Мойсей беше един никому неизвестен овчар в пустинята, но не и за Бог. Може би си мислиш, че ти си дребен и незначителен и Бог не може да те използва. Работиш с години в непрестижна професия, никой не те забелязва, но за Бог ти си важен!

И Бог го повика и каза, „Мойсей, Мойсей!“ Двойното повикване говори за важността на случая. И Мойсей казва, „Ето ме.“ Добър отговор, когато Бог ти говори.

Изход 3:5 „И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“

Искам да ви попитам нещо. Какво толкова свято има в една пустиня? Отговорът е, Божието присъствие. То е това, което дава на обикновените места необикновен статут. Фактът, че някъде има издигнати великолепни сгради на църкви и манастири все още не означава, че тези места са свети. Важно е Бог да е на това място.

Ако Бог е на дадено място и Той те е довел на него, приеми го за свято.

Когато завършихме с Ваня университета и започнахме работа с БХСС във Варна, много ми липсваше Велико Търново, приятелите и църквата там. Макар и да бях роден и живял във Варна, моето второ раждане стана в университета. Когато се върнахме, Варна ми изглеждаше студена и неприветлива, а хората - твърде консуматорски настроени. И се хващах как понякога изпадам в критикарски дух, но в същността си това беше грях.

Ако Бог те доведе до едно място и Той е там, това е свято място за теб. Ако те доведе в един град, ако те доведе в един университет или училище, ако те постави на едно работно място, това е свято място за теб. Събуй обущата си и го приеми като такова. Благодари на Бог и се моли за хората там!

Мойсей трябваше да събуе обувките си в знак на смирение, защото слугите тогава са ходили боси. В България до днес се събуваме, когато отиваме в дома на някого – дори обувките ни да са чисти, го правим от уважение. Сега Мойсей беше в Божия дом и дължеше това уважение на Бога.

Също, той трябваше да не се приближава, защото Бог е свят и между него и хората винаги ще има дистанция. Но Бог също слезе, за да посрещне Мойсей там, където е. И Той имаше намерение да спаси Израел. В ст. 8 Бог казва, „И слязох, за да ги избавя.“

Но защо горящ храст? Може би това е препратка към планината Синай, където Бог дойде с гръмове и светкавици, дим и силно тресене, за да даде закона на Мойсей. Според други коментатори горящият храст символизира Израел или Божият народ като цяло, който е угнетяван, но не е унищожен, защото Бог е посред тях.

Ние можем също да кажем, че горящият храст бе преобраз на кръста. Еврейската дума за този храст идва от глагола „бода“ и означава „бодлив храст“ или „къпина“. Помните ли, че в Битие 3, след първородния грях, Бог прокълна земята и каза, че тя ще ражда „тръни и бодили“ (ст.18). Бог говореше на Мойсей отсред мястото, символизиращо последствията от греха, за да освободи народа си от тях.

И това не е всичко. На кръста Исус бе с трънен венец на главата и премина през огъня на осъждението, но не беше изгорен в него, за да можем и ние да бъдем избавени от огъня на осъждението за греха.

Изход 3:6-8а „Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на надзирателите му; защото знам неволите му. И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед...“

Бог се разкри като Бог на Авраам, Исаак и Яков. Това напомни на Мойсей, че Неговият завет с Израел е все още валиден. Може би Мойсей си е мислел, че Бог е забравил завета си след 400 години робство. Но Бог работеше през това време да опази и умножи народа си.

След като Бог му се представи като Бог на патриарсите, Мойсей скри лицето си (ст.6). Той осъзна, че е грешен човек, който стои пред святия Бог. Всичките тези години в пустинята той сигурно си е припомнял как е убил египтянина и колко самонадеян е бил, като си е мислел, че може сам да избави Израел.

Само Бог може да го направи. И Бог му каза, че е видял, чул и знае за неволите на народа му. Бог казваше, „Напълно ми е известно през какво преминават тези хора. И сега ще направя нещо по въпроса. Ще ги избавя. И ще ги заведа в добра и пространна земя.“

Изход 3:10 „И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.“

Виждате ли цялата картина? След 40 години посред нищото, като овчар – най-презираната професия от египтяните, Бог казва: „Имам работа за теб, Мойсей. Ти си този, когото ще изпратя да избави този народ.“

Глупави извинения

И Мойсей не го приема с готовност. И ми се струва, че във всеки от нас има по един Мойсей. Поне в мене има. Когато слушам извиненията на Мойсей, си казвам, често ние използваме нашите проблеми като извинения да не вършим Божията воля. „Щях да го направя само ако... но не мога... така че няма да... може би по-късно...“

Всъщност, извинението е лъжа, маскирана като причина. В един вестник публикували някои от извиненията на хора, които са катастрофирали на пътя. Един шофьор казал: „Човекът вървеше по целия път и трябваше да завивам няколко пъти, преди да го ударя.“ Друг дал следното обяснение: „Телефонният стълб приближаваше бързо. Опитах се да завия покрай него, когато той се заби в предницата ми.“

Толкова неубедителни бяха и извиненията на Мойсей.

Първото извинение: „Аз не съм способен на това. Не мога да го направя.“

Изход 3:11 „А Мойсей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при Фараон и да изведа израиляните от Египет?“

Мойсей, чакай малко, ти израстна в Египет! Ако някой е подходящ, ти си този човек. Четиридесет години по-рано той беше казал, „Вижте ме кой съм аз“ и тогава нещата не се развиха много добре. А сега той казва, „Кой съм аз?“

Хората често изпадат в две крайности – или са самонадеяни, или нямат никаква увереност. Когато си самонадеян, ти се хвърляш както казваме с рогата напред и цената може да е много висока. Някои български политици веднага идват наум.

Другата крайност е да ти липсва увереност. Мойсей каза, „Не мога, кой съм аз...“ Звучи като смирение, но всъщност е непокорство. Тогава как да избегнем тези две крайности? Отговорът дава Бог чрез думите на ап. Павел:

Филипяни 4:13 „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.“ Увереност в Бога - това е балансът!

И как отговори Бог на това извинение?

Изход 3:12 „Аз без друго ще бъда с тебе, и ето ти знак че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.“

Бог му каза, „Един ден ти ще дойдеш отново на тази планина с милиони хора и ще си спомниш това.“

Мойсей каза, „Аз съм неспособен“, а Бог каза, „Аз съм способен. И Аз съм с тебе“. Принципът е не кой си ти, а кой е с тебе. Ако Аз съм с тебе, няма значение кой си ти, казва Бог.

Мойсей, Аз съм с теб навсякъде – в Египет, в Хорив, в Мидиан, където и да отидеш. Бог казва и на тебе, аз съм с тебе навсякъде – в твоето семейство, на училище или на работа, навсякъде където отидеш.

Това би трябвало да е достатъчно за Мойсей. Щеше да е достатъчно за повечето хора да видят горящ храст и да чуят Божия глас. Но Мойсей не беше като повечето хора. Затова измисли друго извинение.

Второто извинение: „Липсват ми знания.“

Изход 3:13 „А Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при израилтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа?“

Мойсей израстна в Египет, където хората вярваха в много богове и всеки от тях си имаше име, беше ясно разпознаваем. Ра - богът на слънцето, Озирис - богът на Нил, Хекет - богинята-жаба... И те всички имаха определена идентичност. В известен смисъл Мойсей страдаше от криза на идентичността за Бог. „Дори не знам как се казваш. Чувам ти гласа, виждам ти чудесата, но как се казваш?“

Изход 3:14 „И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.“

Бог не му даде име, може би за да избегнат да го използват за магически заклинания. Но каза, „Аз съм! Не аз бях, не ще бъда, а Аз съм. Вечното сега. Аз съм вечно съществуващият и вечно присъстващият.“

Смята се, че чрез сливане и контракция на „Аз съм Който съм“ е получено четирибуквеното име Яхве. На иврит то е съставено само от съгласни, защото евреите са се страхували да го произнасят цялото. Това име не е новост за Мойсей, то се появява 160 пъти в Битие. Исус също използва името „Аз съм“ за себе си, с което твърди, че Той е Бог.

И сега Аз съм пращаше Мойсей, той знаеше това име, но пак се оправдаваше с незнание.

Често и ние се оправдаваме с незнание. „Не знам какво да кажа. Не съм подготвен. Още не съм прочел цялата Библия!“ Всъщност, това е добре за теб. Защото ако някой ти зададе въпрос, чийто отговор не знаеш, просто кажи, че не знаеш, но ще провериш и ще му се обадиш, за да му отговориш.

Уверявам те, че даже да си чел Библията много пъти, пак няма да имаш всички отговори. Много пъти съм говорил с познати за Библията и ми се е случвало да не знам отговора, но после съм проучвал въпроса и съм им отговарял. Това ми е помогнало да заостря меча на Словото и да не се страхувам да разговарям с хората за Бога.

Така че, не използвай това като извинение.

След това Бог предсказва на Мойсей с подробности бъдещето. Казва му да събере израилевите старейшини, да им каже че Бог ще ги избави и заведе в Ханаан, че те ще го послушат и с тях ще отиде при фараона и ще го помолят да отидат на тридневен път в пустинята, за да жертват на Яхве. Но фараонът няма да ги пусне, Бог ще порази Египет с язви и едва тогава фараонът ще отстъпи (ст.16-22).

Бог казва на Мойсей какво ще се случи, за да е подготвен. За Бог няма минало, сегашно и бъдеще, защото Той е извън времето. Той знае всичко. Той не казва, „Ох, чакай малко, не мога да го видя, ей сега ще ти кажа...“

Затова Бог не е изненадан и никога не се паникосва. Ако усетиш, че се паникьосваш, а днес има много поводи да го правиш, спомни си това: Бог е знаел, че това ще стане и ме е подготвил за него.

Както е казала Кори тен Буум, известната концлагеристка, „Никога не се страхувай да повериш непознатото бъдеще на един познат Бог.“ Познаваш ли Бога? Ако да, тогава Му се довери, макар и да не виждаш и да не разбираш какво става.

Стигаме до третото извинение: Аз се страхувам.

Изход 4:1 „А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил Господ.“

Мойсей е като нас. Той се тревожи. Допуска ситуация, която не се е случила и най-вероятно няма да се случи. Ами ако това, ами ако онова... Бог вече му показа храста, говори му с гласа Си, даде му присъствието си, но това не му беше достатъчно.

Както е казал някой, „Не можеш да промениш своето минало, но можеш да опропастиш своето настояще, ако се тревожиш за своето бъдеще.“

Често ние се тревожим за неща, които никога няма да се случат, нали? Ако погледна назад, виждам за колко много неща съм се тревожил, които не са се случили. Мойсей прави същото тук.

Трябва да кажем, че едно от най-големите препятствия пред вършенето на Божията воля е страхът от човеци. Ние се страхуваме, че ако се застъпим за Христос, ако кажем нещо, ще ни отхвърлят. Затова когато Бог избра пророк Еремия, му каза, „Еремия, не се страхувай от техните лица.“ Може би защото когато той им говореше, те го гледаха така (показвам една сърдита физиономия).

Изобщо не ги поглеждай, казва Бог, не се страхувай за нещо, което не се е случило.

Изход 4:2-5 „Тогава Господ го попита: Какво е това в ръката ти? А той отговори: Жезъл. Господ каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и стана на змия; и Моисей побегна от нея (аз щях да направя същото!). Но Господ каза на Моисей: Протегни ръката си и я хвани за опашката (и той протегна ръката си и я хвана, и тя стана на жезъл в ръката му); направѝ това, за да повярват, че ти се е открил Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“

Овчарите носят две неща – тояга, на която да се облягат и с която да натирват овцете, и жезъл да се защитават от вълците и да броят овцете. Когато овчарят отива при овцете сутринта с тояга и жезъл, те се чувстват сигурни. Затова Давид казва, „Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават.“ (Псалм 23:4)

И Бог пита Мойсей, какво е това в ръката ти? Жезъл. Това е просто една пръчка, но в ръцете на овчар, той е мощен инструмент, който носи утеха на овцете.

Каквото имаш в твоите ръце, ако го поставиш в ръцете на Господа, то може да се превърне в мощен инструмент.

Някои от вас са учители и държите в ръката си химикал. Някой друг може да каже, аз държа в ръката си четка, или отвертка, мишка на компютър, бормашина, стетоскоп... Ако оставиш твоето занимание в Божиите ръце, то може да се превърне в мощен инструмент за постигане на Неговите цели.

Какво е прашката? Просто едно парче дърво с ластик. Но в ръцете на Давид то е мощен инструмент. Какво е челюстта на магаре? Не става за нищо. Но в ръцете на Бог може да убие хиляди филистимци.

Много прости неща, но в правилните ръце могат да са много мощни. Сложи твоите обикновени пръчки в ръцете на необикновения Бог, това е урокът, който Мойсей и ние научаваме тук.

След което Бог му казва да постави ръката си в пазвата си и да я извади, Мойсей го прави и ръката му става прокажена. Бог му казва да го повтори и този път ръката е здрава. И му казва, че ако не му повярват на тези две знамения, да вземе вода от реката и да я излее на сушата и тя ще стане на кръв.

На това извинение, Страх ме е, Бог отговаря как? Аз съм мощен. Бог има чудесен отговор за всяко извинение, който се основава на Неговата същност.

Четвърто извинение: Аз не съм подходящият човек.

Изход 4:10 „А Моисей каза на Господа: Моля ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч (говоря тежко и заеквам - НП).“

Друг превод казва, „Имам говорни затруднения“. А друг, „Аз заеквам.“ Представяте ли си Мойсей отива при фараона и казва, „П-п-п-пу-пу-пу-пу-сни н-н-народа м-м-м-м-ми.“ Той казва, не съм красноречив, не мога да говоря.

Според документи, запазени от древен Египет, красноречието се е считало за най-важното умение от египтяните. Мойсей е знаел това. И знаете ли кое е най-интересното? Когато Стефан разказва историята на Израел в Деяния 7 гл. пред Синедриона, той казва, че „Мойсей беше научен на всичката египетска мъдрост, и беше силен в слово и в дело.“ (ст.22)

Тогава защо Мойсей казва, че не е красноречив, говори тежко и заеква? Защото в този момент му липсва увереност. Това е извинение. Или може би защото вече е бил 40 години в пустинята. Едва ли с овцете е имал много дълбоки разговори! Човек загубва форма, когато говори само на овце! Но проблемът е, че Мойсей гледа на своите слабости, а не на Божията сила.

Някой беше казал, Бог се интересува много повече от това дали си готов, отколкото от това дали си способен. Защо? Защото когато свършиш работата, Бог ще приеме славата. Може би Бог иска да добиеш умения в областта, в която се чувстваш слаб.

Изход 4:11-12 „Но Господ му отговори: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ? И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.“

Бог поема отговорността за всичките ни затруднения. Казва, „Аз съм отговорен за слепотата, глухотата, болката...“ Ние се чувстваме предизвикани от тези стихове. Как така Бог ще ми помогне в този случай?

Но ако преодолееш това препятствие, вярата ти ще е непоклатима!

Последното извинение: „Аз не съм гъвкав. Не мога да го направя.“

Изход 4:13-14 „Тогава Моисей каза: Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен. И гневът Господен пламна против Моисей и Господ каза: Нали имаш брат, левиеца Аарон? Зная, че той може да говори добре. Виж, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва сърдечно.“

Това показва, че всички други извинения са външната обвивка на една лъжа. Мойсей просто не иска да отиде, иска Бог да изпрати някого другиго. Само не мен, Господи.

Изход 4:15 „Ти му говорѝ и вложѝ думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча какво трябва да правите. Вместо тебе нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще го ръководиш като Бог.

И Мойсей говори с Йотор, той го пуска, казва „Иди с мир“, взема жена си и синовете си и тръгва, за да се върне в Египет. И в ст. 20 четем, „взе Мойсей и Божия жезъл в ръката си.“ Това вече не е неговият жезъл, а Божият жезъл! Мощното Божие оръжие!

Заключение

Понякога Божият избор изглежда нелогичен, чудим се защо избира хора, които са се провалили. Но Бог е Бог на втория шанс. И Той говори по много различни начини.

Той е свят Бог, но слиза при нас, за да ни издигне на висотата на своята мисия. Понякога ни подготвя дълго в пустинята, като Мойсей. И когато сме готови, ни призовава и очаква да откликнем с „Ето ме“, не с извинения. Защото извиненията са лъжи, маскирани като причини. Бог иска да се съсредоточим не върху това кои сме ние, а върху това кой е с нас.

И ако го правим, тогава няма да се тревожим какво ще кажем или направим, но ще поставим това, което имаме в ръцете на Бога и Той ще го използва като мощен инструмент. Амин!

07.11.2021

БПЦ "Нов живот" Варна