Ниският антипатичен паралия и големият магнетичен Спасител (Лука 19:1-10)

/проповед/

Ние продължаваме с нашата поредица „Спасителят на света“ върху евангелието от Лука. Исус беше кръстен от Йоан Кръстител и започна своето служение, като проповядваше благовестието, изцеляваше болните и имаше власт над демоните и природните стихии. Бяхме предизвикани да сме добра почва и да слушаме какво ни казва Бог; като добрия самарянин да показваме Божията любов дори към враговете ни и да откликнем на поканата да присъстваме на голямата вечеря. Видяхме колко невероятна е Божията любов към нас в притчата за блудния син. Днес ще говорим за още една среща на Исус по пътя му към Ерусалим – крайната точка на Неговата мисия като Спасител на света. Нека да се помолим.

Молитва за Словото.

Един фитнес център пуснал реклама във фейсбук, в която предлагал 1000 лв. на всеки, който покаже че е по-силен от собственика на фитнес центъра. За целта той трябвало да изтиска поне една капка от лимон, който преди това собственикът е изстискал в чаша.

Много хора се опитали – професионални щангисти, борци... но все не успявали да изцедят още една капка. Един ден дошъл един нисък и слабичък човечец и се записал за участие. След като смехът в залата се успокоил, собственикът взел един лимон и го изстискал. След това подал смачканият лимон на мъжа.

Той взел лимона, стиснал го в юмрука си и изстискал в чашата цели 6 капки. Тълпата бурно аплодирала. Собственикът на фитнес клуба дал наградата на ниския човек и го попитал с какво се занимава. „Какво работиш – да не си дървар, или щангист?“ Човекът отговорил: „А, не, аз работя за НАП.“

Днес ще говорим за срещата на Исус с един високопоставен служител в Националната агенция по приходите (НАП) на Римската империя. Като се възползвал от позицията си, той бе измислил начин да присвоява пари от данъците на хората. Поради това евреите го считаха за национален предател. Асоциираха НАП с него. За тях НАП означаваше „Нисък Антипатичен Паралия“. J

Исус вече е по пътя към Ерусалим, където трябваше да умре и да възкръсне. И Той трябваше да мине по същия път, за който четохме в притчата за добрия самарянин – пътя към Ерусалим през Йерихон. В Лука 18:31 Исус каза на учениците: „Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни.“ Точно когато минаваше през Йерихон, Исус щеше да срещне един човек.

Нека прочетем как Лука описва тази среща.

Лука 19:1-10 „След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града. 2 И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат, 3 искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст. 4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти. 6 И той побърза да слезе и Го прие с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек. 8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно. 9 И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

В този пасаж ще видим три неща: грешникът, който беше привлечен от Исус; Спасителят, който търси грешници; спасение, което доведе до промяна.

Грешникът, който беше привлечен от Исус.

В ст. 2 виждаме, че Закхей беше човек с положение. Името му на еврейски означава „чист и праведен“, но никой не го смяташе за такъв поради професията му.

Закхей беше началник на бирниците и поради това можеше да събира комисиона от другите данъчни агенти. Тъй като стоеше на върха на данъчната пирамида, той можеше да обира каймака преди данъците да се изпратят към Рим.

Както видяхме, когато разглеждахме притчата за добрия самарянин, Йерихон беше важен духовен и икономически център в Юдея. Йерихон беше също данъчната столица на Палестина. Така че, Закхей управляваше един от трите данъчни офиса в цялата империя. Затова не е изненадващо, че в края на ст. 2 Лука ни казва, че той беше богат.

Но, за хората той беше ренегат. Към бирниците тогава се отнасяха така, както днес хората се отнасят към наркодилърите. Всъщност, за обикновените хора бирниците бяха един дол дренки с убийците, прелюбодейците, крадците и други „грешници.“

В Лука 5:30, когато Исус беше в дома на Левий, Той беше обвинен, че яде и пие с бирници и грешници. За фарисеите двете думи бяха синоними.

Макар, че Закхей беше много богат и успешен, той чувстваше че нещо му липсва. Той не просто искаше да зърне Исус. В текста се казва, че искаше да види Кой е Исус. Искаше да разбере какво Го прави различен от другите. Не разбираше защо, но чувстваше огромна нужда да се добере до Него.  

Дори невярващите хора, които са чували за Исус, не могат да отрекат, че Той е най-магнетичната личност, съществувала някога. Той, който е Хлябът на живота, започна своето служение гладен. Той, който е Живата вода, завърши служението си жаден. Христос гладуваше като човек и хранеше гладните като Бог. Той беше уморен, и въпреки това е нашата почивка.

Той плащаше данък и въпреки това е нашият Цар. Беше наречен дявол и гонеше дяволи. Той се молеше и въпреки това чуваше молитви. Той плачеше и избърса нашите сълзи. Беше продаден за тридесет сребърника, но изкупва света. Беше отведен като агне на заколение, но е Добрият пастир. Той умря и даде живота Си и чрез смъртта си унищожи смъртта.

Закхей бе чувал за Тази невероятна личност и искаше поне да я зърне. Може би и някои от вас се чувстват така сега. Исус ви привлича, заинтригувани сте и искате да Го опознаете. Така се чувствах и аз малко преди да повярвам. Обичах да слушам историите, които изучаваме в това евангелие.

Закхей също беше привлечен от Исус. Но имаше два проблема. Първо, беше много нисък. Според антрополозите средната височина на мъжете в новозаветно време е била малко над 160 см. Следователно, ако Библията казва, че той е бил нисък, това означава, че е бил много нисък. Според някои изследователи той е бил джудже.

И сега, когато Исус влизаше в града, той подскачаше, за да може да погледне над високите хора пред него. Имаше толкова много хора, че нямаше как да стигне до Исус. Възможно е някой гневен данъкоплатец да се е възползвал от тарапаната и да е ударил с лакът омразния бирник.

Вторият му проблем беше духовен. Греховете му го отделяха от Исус. Исая 59:2 казва, „вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог.“ Закхей беше не само нисък, но и както всички нас, неспособен да достигне Божия стандарт за праведност. И тогава се казва, че той

Лука 19:4 „се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.“

Той не се отказа, но прояви съобразителност. Затича се да мине пред тълпата, за да потърси начин да види Исус. Както вече знаем от притчата за блудния син, за човек с положение да бяга беше срамно. Освен това, само си представете този богат човек да се катери на дървото, за да види Исус.

Край пътищата често расли диви смокини. Техните клони растят хоризонтално, което би му осигурило добра гледка към Исус. Може робата му да се е закачила няколко пъти на клоните, но това не го е спряло. Той искаше да види Исус и не се интересуваше какво ще си помислят хората.

Той не позволи нещо да му попречи да види Господ Исус. А ти? Загрижен ли си за състоянието на душата си, за да платиш нужната цена и да се помириш с Бога? Готов ли си да се обърнеш от онзи твой любим грях? Готов ли си да изоставиш тълпата, за да видиш Исус? Да бягаш към Него?

Спасителят, който търсеше грешници

Закхей искаше да види Исус, но в ст. 5 виждаме, че Исус беше този, който Го търсеше.

Лука 19:5 „Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо...“

Исус забеляза Закхей. Той се спря, погледна нагоре и го повика по име. Каза му, че трябва да дойде в дома му. Макар да отиваше към Голгота, Той се спря и послужи на един търсещ Го грешник. Той знаеше къде е Закхей, защото знаеше всичко за него, и беше изпълнен със състрадание към него.

Бог винаги поема инициативата. Прави първата крачка и идва при грешника, за да му предложи живот. Ние не бихме могли да отидем при Исус, ако Той не беше дошъл пръв при нас.

Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Исус повика по име Закхей, след което му заповяда да слезе от дървото. Следването на Христос е съпроводено с чувство на неотложност. „Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ (2 Коринтяни 6:2)“

Сигурно учениците на Исус и хората от тълпата са си казали, „Откъде знае името му? И защо иска този грешник да слезе?“ И тогава Исус добавя, „защото днес трябва да отседна в дома ти.“

Фарисеите смятаха, че не е редно такъв човек да се кани на гости или да се ходи в дома му. Това е единственият път, когато Исус се самопоканва да отседне в нечий дом. Исус трябваше да отседне в неговия дом, защото това показва каква е целта на Неговото служение. Той дойде, за да спаси грешниците от техния грях.

Спасение, което води до промяна

Закхей нямаше нужда от втора покана.

Лука 19:6 „И той побърза да слезе и Го прие с радост.“

Той скочи от дървото и въодушевен приветства Исус у дома си. Той искаше само да зърне Исус, но ето че сега Той идваше у тях на вечеря! Закхей не можеше да си намери място от радост! Думата за „радост“ в текста всъщност съдържа идеята за „ликуване, празнуване.“

Радостта е една от основните идеи в евангелието на Лука. Думата радост и нейни производни са споменати над 20 пъти. Не трябва ли това да е естествената реакция, когато Исус идва да вечеря с теб?

Откровение 3:20 „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“

Ако ти си срещнал Исус и Той е влязал, за да вечеря с теб, това е повод за извънредно голяма радост!

Както беше казал някой, „Радостта е флагът, който се развява от замъка на сърцето, когато Царят обитава в него.“ Обитава ли Царят в твоето сърце?

Твърде често обаче, под товара на ежедневните грижи, сякаш ние забравяме какво Исус означава за нас. Ние можем да се поучим от примера на Закхей – когато той срещна Исус, той се зарадва извънредно много!

Но за разлика от радостта на Закхей, в ст. 7 виждаме, че цялата тълпа започна да роптае.

Лука 19:7 „И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.“

Ако хората бяха учудени, че Исус говори със Закхей, сега вече бяха искрено възмутени, че Исус ще гостува на този грешник. И това се отнасяше не само за някои хора, а за всички присъстващи! Сигурно в това число влизаха и учениците!

Може би на някои от нас сега се иска да разкритикуват тълпата, но дали и ние не реагираме понякога като тях? Не смятаме ли и ние някои хора за лоши? Дали нямаше да мърморим, ако Исус беше посетил тях? Лесно е да си мислим, че нашите грехове са по-невинни от греховете на другите.

След вечерята и разговора виждаме в ст. 8, че Закхей е променен. Той казва, „Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.“ Тези думи показват, че той е преживял истинско покаяние. Той беше разбрал, че е грешник и беше дошъл при Спасителя за спасение. Промяната у него е доказателство за неговото обръщение.

Изразът „отсега“ означава, че Закхей нямаше намерение да отлага решението си, нито да се договаря за „по-изгодни условия“ с Исус. Той напълно се предаде на Бога. Исус бе променил неговото сърце и той нямаше търпение да покаже на дело тази промяна. Неговото решение бе продиктувано от благодарността, която изпитваше към Христос. Винаги, когато Исус среща някого, настъпва промяна. Ако не си се променил изобщо, може би причината е, че не си бил наистина спасен.

Основателят на християнската благотворителна организация „Армията на спасението“ – Уилям Бут, е разбирал колко е важно да помоли Бог да го промени. Ето една от неговите молитви: „Господи, аз ти отдавам всичко, което е в този човек, Уилям Бут. Направи с мен това, което желаеш.“ Бог обича да чува такива молитви, защото те показват готовност да се промениш.

За да покаже, че се е покаял, Закхей искаше да поправи злото, което е причинил. Покаянието винаги върви ръка за ръка с възстановяването на отнетото, защото обръщението е събитие, което радикално променя живота.

И той решава да даде половината от притежанията си на бедните и ще върне четирикратно това, което е заграбил. Човекът, който е бил малък цял живот и който се е отнасял към другите така, сякаш те са малки, сега се проявява като „голям“ човек.

По онова време се е считало за проява на голяма щедрост да дадеш 20% от парите си на някого. Той дава 50%. А връщайки четирикратно заграбеното, той прилага върху себе си наказанието, предвидено от закона, което съдът произнася за някой, който е откраднал овца.

Според закона, ако някой признае, че е извършил кражба без тя да е установена и доказана, от него се иска само да възстанови откраднатото плюс 20% отгоре. Но откликът на Закхей показва, че той е готов да понесе наказание, все едно неговото престъпление е доказано в съда. Той знае, че е вършил ужасни престъпления и иска да оправи нещата без значение колко ще му струва това.

Понякога ние мислим, че сме много щедри, ако дадем 10% от приходите си на Бога. Но за Закхей белега на неговото обръщение беше невероятната му щедрост. Той разбра, че е невъзможно да служиш едновременно на Бог и на парите. Преди да срещне Исус парите бяха всичко за него. След покаянието му парите станаха нещо, което трябва да се раздава. Както беше казал някой, „Ако притежаваш нещо, от което не можеш да се откажеш, то не ти го притежаваш, то притежава тебе.“

И така стигаме до

Лука 19:10 „ Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“

Исус дойде, за да потърси и спаси погиналото. И Той все още изпълнява тази мисия. Той търси хора, които трябва да бъдат спасени. Ако не си спасен, трябва да знаеш, че Исус те преследва дори ти да не Го преследваш.

В поемата си „Небесната хрътка“ Английският поет Франсис Томпсън изобразява Бог като Един, който преследва без да се откаже човешката душа. Ето няколко строфи от нея, чудесно преведени от Росица Петрова:

От Него бягах – нощем и деня; / от Него бягах – зими, есени, лета; / от Него бягах – лабиринти издълбах / във мислите си; плаках и се смях – / само и само да се скрия./ Крила си изработих от надежди, / със бездната облякох се като с одежди / и в мрака чер на титанични страхове / се стрелнах. Но могъщите Нозе / след мен вървяха / в непрестанна гонка, / с постоянна крачка...

Той те преследва сега, защото иска да има взаимоотношения с теб. Той стои и чука на вратата на твоето сърце. Чуваш ли го? Той чака да отвориш вратата.

Когато чука, Той изрича твоето име. Той знае всичко за теб и търси да има взаимоотношения с теб от дълго време. Той знае за твоята болка, твоите мечти и всичко за твоя живот. Знае за твоите провали и твоите грехове. И се опитва да привлече вниманието ти. Може би чуваш гласа Му точно сега в сърцето си. Както извика Закхей, Той вика и теб: „Ела при мен, защото трябва да вляза в живота ти.“

Закхей премина от любопитство относно личността на Исус към интерес към Неговите твърдения. След това Спасителят го спаси и прости греховете му. Тогава животът му се промени радикално и прие нова посока.

И аз самият преминах през тези фази. Когато влязох в университета чрез моя съквартирант се запознах с група вярващи студенти, които живееха в моето общежитие. Докато наблюдавах как живеят, у мен се появи желание да науча повече за Исус. Подариха ми Библия и реших да изследвам твърденията на Исус. Отидох на църква с моите приятели и там картината започна да се запълва. Тогава разбрах, че не съм християнин и че трябва да се покая, за да бъда спасен. На 3 март 1992 г. се помолих, покаях се от греховете си и поканих Исус в сърцето си. Получих безплатния дар на вечен живот. И последното нещо, за което се помолих, беше Исус да ме промени. Да ме освободи от нещата в живота ми, които не харесвах. Някои неща станаха по-бързо, като например отношението към семейството ми, други неща все още са в процес на промяна.

В коя фаза си ти тази сутрин? Привлечен ли си от личността на Исус? Ако да, изследвай твърденията му, започни да четеш Библията. Продължи да идваш на църква. А ако слушаш онлайн, намери си църква. Моля се като Закхей да познаеш Исус и да предадеш живота си в Неговите ръце. Затова дойде Исус – за да те спаси и промени.

Живее ли Исус в тебе? Или Му позволяваш да те посещава само от време на време? Ако пък живее у теб, дал ли си му достъп до всички стаи на живота си?

Небесната хрътка все още те преследва. Исус вика твоето име сега. Ще откликнеш ли? Ще му дадеш ли всичко, което имаш?

Нека се помолим.

_________________________

01.08.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна