За Гладстон, културния марксизъм и паметниците

След погромите на привържениците на Black Lives Matter и Антифа в Америка, там, в Англия и на други места започнаха да ... бутат паметници. Паметници на хора, които са допринесли за техните общества – с филантропия, политически активизъм или по друг начин.

Защо тази омраза? Защото са забогатели от търговията с роби. Бутнати са паметниците на филантропа Едуард Колстън в Бристъл, на търговеца на роби Робърт Милигън и най-вероятно съдбата им ще последват и други. На дневен ред е и премахването на статуята на Чърчил пред Парламента, защото е споделял расистки възгледи. Кметът на Лондон обяви, че ще състави комисия за отстраняване на паметници и преименуване на улици и площади.

Не беше пощаден дори българския герой Уилям Гладстон – университетът в Ливърпул обяви, че ще преименува сградите си, несещи неговото име. Гладстон заклеймява зверствата по време на Априлското въстание и посочва моралната отговорност на тогавашното британско правителство, което толерира тези деяния. Вината му? Че е забогатял от участието в търговията с роби на баща му.

В България във всеки голям град има улица на негово име. Трябва ли и ние да последваме примера на англичаните и да заличим името му от градовете ни и паметта си? А какво да кажем за паметниците, издигнати в прослава на съмнителни личности в нашата история?

Как започна всичко? Погромите и вандализмът в Америка, които все още продължават на места, бяха предизвикани от убийството на Джордж Флойд. Въпреки, че никой не възразява, че полицаят Дерек Шовин, извършил деянието трябва да бъде осъден, и въпреки че той вече е дисциплинарно уволнен и най-вероятно ще бъде осъден на 40 г. затвор, това не беше достатъчно за Black Lives Matter. Но кои са те и за какво се борят? 

Black Lives Matter (в превод - „Животът на черните има значение“) e движение, което възникна преди няколко години след оневиняването на обвинен в убийството на черен тийнейджър бял американец. BLM движението си поставя за цел „да изкорени бялото превъзходство и да изгражда местна сила, която да се намесва при насилие, налагано върху афроамериканци.“ 

Тези искания бяха подкрепени от друго левичарско движение, Антифа. Стигна се до грозни сцени на насилие, погроми и вандализъм в много градове, от които пострадаха и бели, и чернокожи американци. Но дали в Америка наистина съществува бяло превъзходство, срещу което културните марксисти от BLM и Антифа се борят така ожесточено?

Робството е отменено в Америка преди повече от 150 години, но според BLF расизмът все още е голям проблем там. Дали е така? 

През последните 50 години в Съединените щати са дошли доброволно като имигранти 2 милиона чернокожи. За сравнение, през цялото време на робовладелство в САЩ са докарани 306000 роби (в Бразилия - 6 милиона!). Ако Америка беше расистка, защо милиони африканци продължават да искат да живеят там?

В миналото робството е било разпространено навсякъде. Европейците, американците, индианците, арабите - всички са имали роби. Думата за "чернокож" на арабски е "абид" което означава "роб". Азиатците също са имали роби. Чернокожите африканци са имали за роби чернокожи африканци! Въпросът не е кой е имал робство, а кой го е отменил. Това са направили именно западните страни, защото са възприели юдео-християнските ценности!

Да не говорим, че Щатите вече имаха свой чернокож президент, при това преизбран за втори мандат. И най-накрая, до 1967 браковете между бели и афроамериканци са все още забранени в 16 щата. През 2016 г. 87% от хората одобряват тези бракове. Това говори за голям прогрес в отношението към афроамериканците.

За сравнение, колко българи според вас биха одобрили брак на собственото си дете с човек с черен цвят на кожата? Може би не са далеч от истината тези, които твърдят, че Америка е най-малко расисткото общество с преобладаващ брой бели хора.

Тогава какъв е проблемът? Още малко статистика ще помогне, за да си изясним картината. В САЩ афроамериканците са 13 % от населението, но 50% от убийствата са извършвани от тях. В повечето случаи жертвата е също афроамериканец. Днес всички имат равен старт и достъп до университетите.

В опита си да компенсира афроамериканците за робското минало на техните прадеди, днес Америка дори дава привилегии за кандидатстване в държавни университети на студенти от афроамерикански произход. Но много от тях нямат желание да учат и да се развиват като обществено отговорни личности. Явно проблемът не е в равните възможности. Къде е тогава?

По последни данни в момента 71% от децата в афроамериканските семейства израстват без баща. Липсата на фигурата на баща често води до това децата им да бъдат изключвани от училище, да имат проблеми с дисциплината и като пораснат да са преследвани от безработица, наркомания, алкохолизъм и престъпност. Дали опитът на държавата да подпомага самотните майки не задълбочава проблема, вместо да го решава? Защото когато майката може да се издържа без да работи, тя няма нужда от съпруг!

Подобно на комунистите, BLM, Антифа и други културни марксисти разделят хората на две групи – потиснати и потисници, добри и лоши, мъже и жени. Те искат за афроамериканците не просто равни възможности, но и равни резултати. Как ще стане това? Като вземем от богатите и дадем на бедните. Целта оправдава средствата – няма значение колко хора ще бъдат убити, колко ще загубят бизнеса и прехраната си, важното е (белите) насилници да бъдат наказани.

Ние в България вече сме живяли в този кошмар, наречен комунизъм. Видели сме горчивите плодове на тази дяволска философия. Бедата е, че тя се проповядва в университетите на запад от много години и вече дава „своите плодове“ и там. Но какво казва Библията за черно-белия подход на неомарксистите?  

Според Библията всеки човек е грешен (Римляни 3:23). Проблемът не е цветът на кожата, а грехът на сърцето. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. (Марк 7:21-22)

Сърцевината на проблема е проблемът на сърцето. Но добрата новина е, че Исус не дойде да ни осъди, а да ни спаси. Той направи това на кръста. Исус умря както за Флойд, така и за Шовин, за жертвите и за убийците, за потиснатите и потисниците. И три дни след това възкръсна, победи смъртта и днес дарява вечен живот на всеки, който повярва в Него. И потисници, и потиснати могат да погледнат към кръста и да получат прошка, спасение, помирение и надежда за вечен живот.

Именно поради греховната ни природа, черно-белият подход на културните марксисти е несъстоятелен и няма да доведе до нищо добро. В живота си всички хора вършат както добро, така и зло. Затова преди да се издигне или разруши паметник е добре да се помисли – кое е било същностно и определящо за живота на съответната личност и заслужава ли тя да бъде почитана в едно общество.

Бутането на паметници, което в момента виждаме да се извършва на запад, би трябвало да накара да се замислим и нас. Защото в България има много паметници, които са издигнати в прослава на хора или събития, свързани с една безбожна и човеконенависническа иделогия – комунизма. Има много улици, площади и селища носещи имена на представители на чужда империя, окупирала България и наложила терор за 45 години.

Вероятно повечето от тези „герои“ са вършели и добри неща в живота си. Хитлер също е помогнал за овладяване на хиперинфлацията и възстановяването на икономиката на Германия. Но днес в Германия няма да видите негови паметници. Защо ли? Защото паметник издигнат в прослава на Хитлер би бил паметник на лъжата. Защото определящо в оценката ни за Хитлер е, че той е бил психопат и масов убиец, разпалил световна война и причинил милиони жертви. 

Точно обратното е характерно за паметниците на известни исторически фигури, които в момента се събарят на запад. С подобна съдба са заплашени паметниците на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Христофор Колумб. Въпреки своите недостатъци като личности, въпреки някои особености на техния светоглед и възгледи, нима определящ за тях не е огромният им принос за развитието на техните общества? 

Днес обществата на запад трябва да си отговорят на въпроса как да интепретират приноса на своите велики личности - през очилата на културния марксизъм и лъжите, проповядвани от него, или през призмата на Библията и Божията истина. Същото трябва да направим и ние.