Влез в Божията история

/проповед/

Днес започваме една серия, в която ще говорим за централното място на Исус в нашия живот. Ще говорим на темите каква е нашата идентичност, нашето поклонение, нашата общност, нашата мисия и за Божията слава. Това са 5 теми, това ще правим до края на август.

Днес искам да разгледаме идеята, че всеки от нас има идентичност – добра или лоша, правилна или неправилна и тя определя начина, по който живее и се отнася към другите. И някои разглеждат идентичността си откъсната от Исус и се отъждествяват с други религии или философии. Днес ще говорим за това, че ако имате идентичност в някого или нещо различно от Исус, вие имате идентичност, която изсмуква живота от вас. Исус иска да имате идентичност, която ви дава живот чрез личността на Исус.

Днес искам да разберем, че има история, която Бог ни разказва, която не е нашата история. Казвали са ти, че има Бог на небето, той е дошъл на земята като човекът Исус, живял е като човекът Исус, умрял е като човекът Исус и е възкръснал като богочовекът Исус, за да имаш вечен живот. И ти си казваш: ”Не мога да повярвам, че той го е направил само заради мене.” И добре правиш, защото той не го е направил само за теб. Това е история за него. Всичко е за него, той е в центъра, той е основният протагонист.

Както като отидеш на мач. Отдавна не сме го правили, децата все ме карат, но вече няма футбол в България, за да ги заведа. Както и да е, на времето ходих. Стоиш си на трибуните и гледаш как единият отбор напада, топката е подадена на нападател и той със страхотно воле я изпраща към вратата. Топката прелита над гредата, високо към трибуните и изведнъж пада в твоя скут. Ти я хващаш и вдигаш така, че всички да я видят. Но всички аплодират страхотния удар и никой не забелязва, че си я хванал. Ти си казваш: „Хей, вижте, аз хванах топката.” Те отново не те забелязват. Ти казваш: „Хей, ама топката наистина е у мен, вижте!”

Виж, ти си бил на страхотен мач. Получил си даже топка за спомен от мача. Но никой няма да каже: „Хей, видяхте ли този човек на трибуните, как хвана топката?” Това е така, защото ти не си главното действащо лице в историята. И когато Бог разказва своята история, тя е толкова удивителна, че на нейните трибуни няма евтини места, всички роли са хубави. Но всички ние имаме само второстепенни роли. А Исус е главното действащо лице.

А историята е следната: Бог е на небето, Бог Отец, Бог Син и Святият Дух, което е малко объркващо, защото се говори за трима души. В Битие историята започва така: „В началото Бог сътвори небето и земята... И Божият Дух се носеше над водата.” И Бог каза: „Нека бъде светлина... нека бъде... нека бъде...” И Бог създаде всяко нещо. И Йоан каза: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.” Виждаме, че Словото участва в сътворението, виждаме че Бог участва в сътворението и Духът участва в сътворението – всичко това описва Божествената общност – Отец, Син и Свети Дух, участващи в процеса на сътворение.

И те сътворяват този прекрасен свят. Няма грях, мъжът и жената се разхождат с Бога в градината. Няма проблеми, няма смърт, Няма нищо лошо на света. Всъщност, Бог казва: „Добро е.”

Нека натиснем ‘пауза’ за малко и превъртим историята до края на Библията, в Откровение 21 гл. Там се казва, че Бог ще създаде ново небе и нова земя. И на това ново небе и нова земя няма да има проклятие. Те ще бъдат без грях. В това ново небе и нова земя мъжете и жените ще се покланят на Бога в съвършено общение, в съвършено единство, съвършени взаимоотношения, нещо като градината. Така че, от градината до новото създание, Божието царство, Божието управление, не е застрашено.

Когато Адам и Ева са в градината, на тях им е дадена възможността да се покланят на Бога. Те трябва единствено да се покорят да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. И точно тогава те си казват: „Искам да пренапиша сценария така, че аз да съм главното действащо лице.” И те отмъкват сценария от Бог и се опитват да го редактират така, че действието да се върти около тях самите. Това се нарича грях. Но историята не е застрашена от началото до новото начало – историята не е застрашена.

Това е драма, в която главният герой спасява хората. И този главен герой е Исус. Виждаме го като Бог, който съществува преди времето и в Исая ангелите му се кланят и казват: „свят, свят, свят е Господ Бог, всемогъщи”, после като смирен Бог, който идва на земята, живее като бебе и умира на кръст и възкръсва и Царя, който се завръща, за да установи своето царство. Историята не е застрашена. Тя се развива и хората са поканени да участват в тази история.

Искам да ви покажа как тази история се свързва с нашата идентичност, защото всеки от нас влиза с някаква идентичност в историята, която си мисли, че живее. Ако живееш в твоята собствена история, тогава твоята идентичност е на главен герой в нея. Ако това е историята на твоето семейство, тогава ти си едно от главните действащи лица. Ако е националната история, ти играеш несъществена роля (стига да не си от ранга на Левски, Стамболов или Костов). Ако това е историята за Исус Христос и ти не го познаваш, ти не виждаш себе си в сюжетната линия. А ако е история с главно действащо лице Исус и ти го познаваш, надявам се че виждаш себе си изпълняващ някаква малка роля в нея.

Още когато Исус започва своето служение на земята в евангелието от Матей Бог Отец декларира на всеослушание кой е Исус и защо е дошъл на земята.

Прочит на Матей 3:13-17.

Нека разгледаме някои неща в тези стихове. Първото е, че Йоан казва: „Ти трябва да кръстиш мен”, и Исус не му казва: „Не, ти кръщаваш заради греховете на хората, аз съм съгрешил, затова трябва да бъда кръстен от теб.” Не, той казва: „Добре, ти трябва да бъдеш кръстен от мен, но засега подобава ти да кръстиш мен. И Йоан прави това. Исус е готов да се идентифицира с тези, които трябва да се покаят. Исус е готов да се смири и няма друг начин, по който да влезеш в сценария на разказ за някой друг. Няма начин да живееш целия си живот за някой друг, освен ако не си готов да се смириш. Освен ако не си готов да кажеш: „Някой друг е по-важен от мен,” историята винаги ще е за тебе.

И когато Исус беше кръстен и излизаше от водата, Духът слезе на него под формата на гълъб, кацна на рамото му и той чу този глас, който казва: „Това е моят син, в когото е моето благоволение.” Помислете върху това от човешка гледна точка. Исус все още не е извършил нито едно чудо. Не е разказал нито една притча. Не е поучавал никакви истини. Той не е направил нищо за своя Отец, за да каже той „Този възлюбленият ми Син, в Когото е Моето благоволение.” Като човек Исус не е направил нищо, за да може Отец му да каже това.    

Той още не е станал Спасителят на света, още не е Изкупителя, още не е участвал в този сценарий, не е изиграл своята главна роля. И Отец казва: „Това е възлюбленият ми Син, в когото е моето благоволение.” Виждате ли идентичността, която Бог му дава?

Много често се улавям как ми се иска да направя нещо, за да чуя Бог да казва: „Харесвам го заради това нещо.” И не мога да го направя. Нито пък ти можеш. И в тази история виждаме, че Отец казва: „Този принцип не е валиден за  живота.” Няма такава зависимост: „Ти направи това, аз ще тe обикна. Направи нещо повече и ще те обичам малко повече. Направи много повече, тогава ще те обичам много повече.”

Животът е устроен по-скоро така: „Давам ти моята любов.” Когато бяха по-малки, децата често идваха при мен в офиса, дърпаха ме и казваха: „Тате, айде да играем.” Обикновено не ми се отиваше, защото имах толкова много работа. Но отивах и като ги виждах как играят, просто си казвах: „Радвам се, че дойдох. Обичам това дете.” По някое време жена ми казваше, „Трябва да купиш плодове”, но на мен не ми се тръгваше, защото исках да прекарам още малко време с него. Децата не трябваше да правят нищо, за да ги обичам.

Ние обичаме децата си още от бебета и те не трябва да правят нищо, за да заслужат нашата любов. Всъщност, като бебета те могат да правят само две неща, които излизат от двата им края, но и двете неща не са нещо приятно. Така че, колкото по-малко ги правят, толкова по-добре ми е. Но аз ги обичам просто такива, каквито са.

По същия начин и ние имаме достъп до Бог Отец чрез Исус. Бог Отец не те обича, Исус не те обича и Св. Дух не те обича, защото правиш нещо. По-скоро, той те обича, защото Исус е главният герой и те е създал, за да имаш роля в неговата история. Бог Отец те обича, и ти се свързваш с Троицата чрез Исус.

Затова Исус каза: „Аз съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез мене”. Така че, Исус е този, който ни дава тази невероятна идентичност на хора, които са обичани безусловно. Интересното е, че обратното на това става, когато получавам своята идентичност от това което съм направил, или от това, което другите са ми направили.

Някои хора (може би и от тук присъстващите) са били ужасно онеправдавани, това ги е наранявало силно. И когато разказваш историята си често го правиш по такъв начин, че тези ужасни неща формират твоята идентичност, те влияят на решенията, които взимаш в живота. Искам да те поканя да изхвърлиш тази идентичност. Тази идентичност отнема живота от теб.

Не това, което правим, нито това, което са ни направили, нито дори с кого имаме взаимоотношения – нито баща ти, нито майка ти, нито сестра ти, нито съпруга ти, определя кой си ти. Твоята идентичност се определя от Исус. Тази идентичност можем да наречем блага вест.

Ако аз съм равин, а вие сте месиански евреи, ще ви поздравя със „Шалом” и вие ще отвърнете със същото. Това значи „мир”. По принцип България не е в състояние на война. Не сме обявили такава на никого. Но някои от вас сигурно познават хора, които участват в българския контингент в омиротворителни мисии – в Афганистан, а преди това Босна, Ирак... Ние живеем в мирно време, но тревогата, стресът, бедността се задълбочават все повече и повече. Сигурно повечето ще се съгласите, че българите не познават ‘шалом’.

И когато на сцената започват да се разиграват събития от историята на Новия Завет и частичната картина, разкрита в пророчествата на Стария Завет започва да се допълва като пъзел, мястото на шалом се заема от думата ‘евангелие’ ... блага вест. И ако ви кажа: „Евангелие, църкво Нов живот, и вие ми отговорите със същия поздрав, все едно сме си казали: „Божията история”. Влез в Божията история. Влез толкова навътре в Божията история, потопи се в нея, така че мирът на Исус, любовта на Исус, делото на Исус да е твоята идентичност. Това е поканата, която Исус отправя към нас.

Следващата илюстрация може би ще ни помогне да разберем по-добре това. Четирима музиканти решават да създадат банда. Но им трябват хубави инструменти. След 2-3 години работа по барове в чужбина и много перипетии, успяват да заделят нещо, за да си купят хубави инструменти. След това започват да пишат песни, да репетират и след още година звучат прилично. Искат да направят концерт, но им трябва зала. Всички зали в града са много скъпи и не могат да си позволят да ги наемат. Най-накрая един приятел им казва: „У нас има един празен гараж, искате ли там да разчистим и да направите концерт. Речено-сторено. Разчистват, правят покани, канят приятели с надеждата, че някой ще ги забележи и ще могат един ден да свирят пред по-голяма публика. Сега натиснете паузата.

Чуйте една друга история. Студент, който е пял в „Сребърни звънчета”, вижда обява за прослушване за участие в мюзикъла „Клетниците” на Бродуей и решава да опита. Прослушват го и след седмица му се обаждат да му кажат, че е приет да участва във второстепенна роля в мюзикъла, в който участват световно известни изпълнители. Той се обажда на родителите си и ги пита дали да отиде и те му казват: „Да, разбира се, че ще отидеш”. Приятелите му казват: „Такава възможност се отваря веднъж в живота, трябва да я използваш”.

Виждате ли разликата между тези два сценария? Между това да свириш в гаража на приятел и да пееш на Бродуей? Между това да напишеш песен, която може би никой няма да слуша и това да имаш второстепенна роля в сценарий за световно известен мюзикъл?

Това правим, когато се опитваме да решим дали да участваме в нашата история или ще се задоволим с второстепенна роля в епичната Божия история. Ако вземете главната роля в гаража, това ще отнеме последния живот от вас и идентичността ви ще се размие. Ако вземете второстепенната роля, това ще ви даде живот и вашата идентичност ще даде не само живот на вас, но и на тези около вас, когато Бог започне да върши нещо чрез вас.

В Битие 1 се казва, че Бог създаде хората по Божий образ и подобие, мъж и жена ги създаде. Бог ни е създал като носители на неговия образ. Като хора, които да отразяват Неговия образ, така че когато хората ви гледат, да виждат своя Създател.

За съжаление, поради греха нашата идентичност е унищожена или поне изкривена. Ходили ли сте в Луна парк? Навремето там имаше криви огледала. Има такива, които те карат да изглеждаш много слаб, и такива, които те изкривяват, но те правят да изглеждаш като тапа. Аз харесвам последните, защото ме карат да изглеждам по-дебел J. Но това е изкривен образ.

Можеш да изкривиш образа на Бог, като поставиш ударение на нещо, което по принцип е хубаво, като благодатта. Ти благославяш всички хора, всички са добри за теб, всички те харесват. Но ти дотолкова говориш само хубаво за хората, че пренебрегваш истината. Не искаш да кажеш на някого истината за него, за да не го конфронтираш или нараниш, защото ти си човек на благодатта. През цялото време от теб струи благодат. Но това е изкривяване.

Бог е пълен с благодат. Но Той е и Бог на истината. И той ни казва неща, които ни нараняват, когато се изправим лице в лице срещу Него. Когато Библията ми каже: „Ти съгреши”, аз не казвам: „Благодаря Ти, толкова се нуждаех от това.” По-скоро ми се иска да ми кажат: „Ако продължаваш така, може да извършиш грях.” Иска ми се да съм потенциален грешник, но не и реален грешник. Но Библията говори истината. Тя казва, че всички хора са грешни.

Но Библията е пълна и с благодат и тя ни казва, че всеки от нас може да има второстепенна роля в изкупителната история, в която Исус е главният герой и той се нарича Спасител. И той ни кани да влезем в тази история и там да открием нашата идентичност.

Нека ви покажа какво става, когато Исус влиза в живота на един от своите ученици, Симон Петър.

Прочит на Лука 5:1-11. Там се е събрала тълпа, Исус се качва в лодката и им проповядва, но после казва на Симон: оттегли лодката към дълбокото и хвърли мрежите там. Симон му казва: „Учителю, тъй като ти ми казваш да го направя, ще го направя.” Симон Петър е професионален рибар. Той познава в тънкости професията си. Цяла нощ е ходил за риба и не е хванал нищо. Изведнъж някой, който няма представа от риболов му казва да хвърли мрежите пак. Все пак, Петър се обръща с почтителното ‘учителю’ и се съгласява да го послуша.

Симон Петър отдалечава навътре лодката, хвърлят мрежите и хващат толкова много риби, че всеки разбира, че това е чудо. Петър му казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.” Помните ли ангелите с крилете, викащи „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщи”, а Исая каза: „Горко ми, аз съм грешен човек.”

Ако превъртим още по-назад до Битие, когато Адам и Ева бяха в Едемската градина и Бог дойде да се разходи с тях в градината, се казва че те се скриха от него.

Естественият отлик на грешен човек, когато срещне святия Бог, е да се скрие. Няма как святото да върви заедно с несвятото. Единственият избор пред Бог е или да ни убие, или да ни спаси. Исус казва на Петър: „Не се страхувай! Няма да те убия. Ела тук, не трябва да оставаш грешен човек, не трябва да бъдеш тероризиран от страхове. Не трябва да си останеш в твоя сценарий. Можеш да дойдеш в моята история. Ще играеш второстепенна роля. Аз ще съм в главната роля. Твоята може да е на рибар. Но в началото ще започнем, като развием взаимоотношения помежду си и чак тогава ще ти възложа отговорности, а после ще те направя и апостол.

Така че, Исус не ни казва: „Елате при мен и ще ви затрупам с работа.” Исус ни казва: „Ела при мен и бъди простен.” Ела близо до Бога и не се страхувай. Откажи се от своя сценарий, за да получиш важна, макар и второстепенна роля в животодаваща история. Вместо да държиш на своето и да искаш да имаш главната роля в един нищо и никакъв гараж, вземи важна роля в мюзикъла на вселената, писана от Сценариста на сценаристите, самия Бог.

Нашият живот е празен и освен ако Той не го изпълни с цел и смисъл, той остава празен съд. Идолопоклонството е точно това – да изпълваме живота си с всичко друго, но не и с Бог, което да ни даде чувство на значимост, което да ни каже, че струвам нещо. Бог е този, който ни дава чувство на значение, смисъл. ...

Как да отговорим на това? Надявам се, че ще погледнеш живота си и ще кажеш – какво ми дава смисъл? За някои от вас това е образованието и преследването на образование ти дава смисъл. За други – позицията, работата, властта, това запълва празнотата в живота им, или така си мислят. За други  това е взаимоотношения – това което имаш или това, към което се стремите отчаяно. И то ви дава чувство за идентичност.

Не ви карам да обичате хората до вас по-малко ... карам ви да обичате Исус повече. Това не означава да не обичате семейството си, а да обичате семейството си даже повече. Най-добрият начин да обичаш семейството си по-добре е да обичаш Исус.

Някои сигурно си казват, аз мога да напиша по-добър сценарий. Ние се опитваме през цялото време да го правим. Бог ни казва: „Сценарият, който ти давам е този, който ще ми донесе слава и ще ти даде живот. Можеш ли да ми се довериш в това? Често отговорът ми е „Не, не мога”. Мисля, че мога да напиша по-добър сценарий. Moга да напиша по-добре някоя реплика, защото не харесвам тази, която Бог ми е дал. Това се нарича ‘грях’.

Искам да ви поканя да се смирите пред един Бог, който ви познава по-добре, който иска повече за вас, отколкото вие искате от живота. Може би има неща, които ви пречат да се идентифицирате с Христос – това може да е гордост, ревност (искате да получите ролята, която е дадена на някой друг), привъзраност към нещо или някого, болка и разочарование.

Той може да ви даде живот по начин, който да му даде слава и да ви помогне да превъзмогнете тази изкривена представа за Бога...

Нека сега отделим малко време да се помолим – да му дадем хартия и химикал и възможността той да напише историята на нашия живот. 

____________________

БПЦ Нов живот - Варна

28.07.2013 г.