Искаш ли да пораснеш?

/проповед/

Прочит 1 Пет. 2:1-3; 11-12

Децата нямат търпение да пораснат.

Помислете пред колко много изкушения сте изправени всеки ден. Да останете до късно в леглото – изкушението да помързелуваш. Ти или някой друг да изхвърли боклука – изкушението на егоизма. Да отидеш на работа 20 мин. по-късно – изкушението на небрежността. Да избухнеш, когато някой друг ти скапе компютъра – изкушението на нетърпението. Да не говориш на някой, който те е наранил – изкушението на злобата. Да кажеш за проблемите на твой ближен на трети човек – изкушението на клюкарстването. Да лежиш буден нощем и да имаш похотливи мисли – изкушението на нечистотата. Да си изкараш гнева на децата – изкушението на жестокостта. Да ядеш повече, отколкото имаш нужда – изкушението на преяждането. Да искаш да имаш колкото съседа – изкушението на завистта. Да отвърнеш на някой, който те е наранил – изкушението на отплатата.

Когато и аз съм изправен пред такива изкушения се сещам за молитвата на лидера на Реформацията в Шотландия Джон Нокс: „Бъди милостив към мен, Господи... След толкова много битки у себе си не виждам нищо друго освен суета и поквара. Защото в тишината съм немарлив, в беда – нетърпелив, склонен към отчаяние... гордост и амбициозност ме нападат от едната страна, алчност и злоба ме безпокоят от друга. Господи, страстите на плътта почти потискат действието на Твоя Дух... Очите ми са към милостта ти и обещанието ти към всички каещи се грешници, и аз изповядвам, че съм един от тях.

Темата на днешната проповед е „Искаш ли да пораснеш?” Това е риторичен въпрос, когато го задаваме на деца. Всяко дете иска да порасне. Когато децата ни бяха малки, ги питахме „Колко голям искаш да пораснеш?” Те вдигаха високо ръце, за да ни покажат колко ще пораснат.

Но за да стане едно бебе дете, а после и възрастен, то трябва да прави определени неща. За да порасне един християнин духовно, той трябва да следва Божиите напътствия и заповеди. Ако искаме да пораснем, а не да останем духовни бебета, е нужно да слушаме „Пътеводителя на християнския стопаджия”. Нека видим какво ни казва този пасаж относно духовния растеж?

1. Обърни гръб на греха.

В началото на гл. 2 на своето послание, Петър ни съветва да отхвърлим „всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване” (2:1). Обърнете внимание на решителността, с която е нужно да се справим с греха. Това личи от факта, че думата „всяка/о” се среща три пъти в един единствен стих! Защо е нужна такава безкомпромисност с греха?

Отговорът идва в края на разглеждания от нас пасаж, където Петър отново ни напомня, че тук сме само пришълци и чужденци (2:11). Когато сме в чужбина сме любопитни да опитаме от местния начин на живот. Аз например се опитвам да науча няколко фрази и опитвам какво е да говориш местния език. Toва често създава комични ситуации и разведрява обстановката. И засега не съм си навличал неприятности J. Но понякога не е здравословно да копираме всичко, което местните правят, защото някои от тези неща могат да се окажат опасни за нас.

Когато бяхме на мисия сред българите във Валя Пержа, Молдова, ни предложиха да играем на една местна игра. Играта се състоеше в следното: група хора се нареждат в кръг; някой тръгва с колан в ръка, друг започва да бяга пред него, за да стигне до мястото си, но ако този с колана го настигне, го удря, хвърля колана и застава на неговото място. След това другият започва да гони този, пред който е застанал бягащия.

Тази игра е любима на българите в Молдова. Затова макар и неохотно, се съгласихме да играем, за да не обидим домакините. Но за нас това се оказа МНОГО опасна игра! Резултатът? Някои от нас се нараниха, а аз си счупих очилата! Не всяко нещо, което практикуват местните жители е добре за пришълците.

Същото се отнася и за греховете, споменати в тези стихове. Петър ни предупреждава да не следваме греховните практики на света, те не са здравословни за нас. Те принадлежат на чужд за нас свят, защото ние не сме от него. Ние само преминаваме на „стоп” през света по пътя към небето.

И тъй като сме от два различни свята, тези плътски страсти, воюват против нас (2:11). Затова най-добре изобщо да не се захващаме с тях, казва Петър. Вече не сте деца, казва той, така че въздържайте се от неща, които ще ви наранят. В края на краищата, въздържанието е белег на зрелия човек, не на децата. Но не си мислете, че когато се съпротивлявате на тези врагове на вашата душа, невярващите ще ви похвалят. Точно обратното – ще започнат да разпространяват неверни слухове за вас, да ви одумват и клеветят.

Ранните християни са били одумвани като злодейци от езичниците в Римската империя. Обвинявали ги в:

§                     Канибализъм, тъй като ядат и пият от тялото и кръвта на Своя Спасител. 

§                     Кръвосмешение, защото се наричат братя и сестри и имат любов помежду си.

§                     Атеизъм, тъй като не вярвали в техните богове.

§                     Неуважение към традициите, национален нихилизъм и подкопаване на бизнеса, тъй като не следвали традиционните езически религии, не участвали в религиозните фестивали и не купували животни за жертвоприношения и сувенири с изображения на идолите.

Днес ни обвиняват, че не сме патриоти, защото не сме православни християни. Че сме сектанти и еретици, защото не се покланяме на икони, не подаваме при смърт и дори си позволяваме сами да четем, изучаваме и тълкуваме Божието слово! Но Петър ни съветва да устояваме и да живеем благоприлично между днешните езичници, за да виждат те добрите ни дела. Един ден, когато Бог ги посети, ще прославят Бога!

Въпросът е, как да успеем да се въздържаме от плътските страсти? Как да го правим, след като цял ден – на работа, в училище и университета, по медиите,  ни бомбардират с такива послания?

Пътеводителят ни дава отговора. Противоотровата за всяка злоба, лукавщина, лицемерие, завист и одумване е „чистото духовно мляко”! Колкото повече пием това мляко, толкова по-лесно ни е да се въздържаме от плътските страсти. Те няма да ни се услаждат повече!

Но какво означава ‘духовно мляко’ и как да пием нещо, което не е материално, а духовно?

2. Жадувай за Словото. 

Всъщност, тук Петър говори за Божието слово и той го сравнява с майчиното мляко:

1.      Кърмата е добра за бебето. Божието слово е добро за вярващия. „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” Мат. 4:4

2.      Кърмата е подходящата храна за новороденото бебе. Тя го храни и бебето пораства, макар и да яде само това! Млякото му е достатъчно. Божието слово е подходящата храна за новородения християнин. Ние се храним с неговите напъствия, заповеди и обещания.

3.      Бебетата излизат от утробата гладни за мляко. Не трябва да ги караш да ядат. Не трябва да им напомняш или да ги будиш, за да ядат. Когато са гладни, те сами ти сигнализират. Би било крайно неестествено едно бебе да не иска да яде мляко. Затова има нещо крайно неестествено в духовно отношение когато вярващ отказва да се храни със Словото.

4.      Майчиното мляко помага на бебето да оздравее и да се възстанови, ако е болно и отпаднало. Божието слово също ни възстановява и ни прави духовно здрави и силни.

5.      Млякото е най-добро, когато няма добавки или заместители. Божието слово е най-добро, когато се поема в чист вид, когато се пие право от извора! Пиеш ли от извора?

Един известен спортен коментатор в Америка повярвал в Христос и преодолял алкохолната си зависимост в края на 60-те. Той описва живота си с Христос така: „То е като алкохолик, който търси нещо за пиене. Ако го иска много силно, ще го намери, каквото и да става. Аз съм така, когато търся църква или домашна група за изучаване на Библията. Където и да работя, знам че някъде ги има и че мога да ги намеря.”

„Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко...” (2:2)

Ето какво казва един автор за чистото духовно мляко, Библията. „Библията превъзхожда всяка друга книга така, както една река превъзхожда един ручей. Библията превъзхожда всяка друга книга така, както слънцето превъзхожда по яркост една свещ. Библията превъзхожда всяка друга книга така, както крилата на орел превъзхождат крилата на врабче. Тя е свръхестествена по произход, вечна по продължителност, неоценима по стойност, неизмерима по влияние, безкрайна по обхват, божествена по авторство, човешка по записване, възобновяема по сила, непогрешима по авторитет, универсална по теми, лична като приложение и вдъхновена в пълнота. Това е Книгата, която е извървяла повече пътеки, пропътувала повече магистрали, почукала на повече врати и говорила на повече хора на родния им език от всяка друга книга, която този свят познава или ще познава.”

В тези стихове Петър ни пита: „Пожелаваш ли чистото духовно мляко?” Храниш ли се всяка сутрин с Божието слово? Вселява ли се то богато в теб? Или си на духовна диета. Толкова си зает, че нямаш време за Словото. Толкова те мързи, че не разтваряш Библията. Нека тогава те питам: когато не си ял цял ден, казваш ли си, много съм зает, сега нямам време за това? Или, мързи ме, ще отложа за следващата седмица?

3. Вярвай в крайъгълния Камък Христос.

И така, ние израстваме духовно, когато отхвърлим плътските страсти и се храним редовно с духовното мляко, Словото. Без него оставаме духовни джуджета. Но според Петър има още един фактор, необходим за духовното ни израстване. За да подчертае неговата важност, Петър използва още една метафора. Той казва, че когато се храним с духовното мляко, ние идваме при живия камък, Христос.

Нека прочетем 1 Петър 2:4-10.

„При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а пред Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, отбран, скъпоценен; и който вярва в Него, не ще се посрами. И така, за вас, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тези, които не вярват - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла", и "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, за което бяха и определени. Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.»

Сигурно сте чували за Св. Патрик, патронът на Ирландия. Той се родил в семейството на дякон в една църква в Англия. Когато станал на 16 г. ирландски пирати го отвлякли и продали в робство. Трябвало да работи като свинар. Именно там Бог му проговорил и той повярвал в Него. Разбрал, че отвличането му му помогнало да познае Христос. След 6 години успял да избяга и се върнал у дома. Не искал изобщо повече да вижда Ирландия. Но Бог му говорил в сън, че трябва да стане негов проповедник там. Въпреки възраженията на семейството му, той се покорил на Божия глас. Купил лодка и отплавал за Ирландия в 432 г.сл.Хр. Останалата част от живота си прекарал в проповядване на евангелието в Ирландия, в резултат на което много хора повярвали в Христос.

В съчиненията си той пише: „Аз бях ням камък, който лежеше захвърлен в калта. Но могъщият и милостив Бог дойде, изрови ме от калта и ме постави на стената. Затова го хваля и искам да му дам нещо за чудните благословения за мен сега и във вечността.”

Подобно на Патрик, ние също сме неми камъни, захвърлени в калта, но нашият могъщ и милостив Бог дойде, изрови ни от калта и ни постави в своя великопелен, свят храм, за да можем заедно да му отдаваме слава до края на живота си.

Петър нарича Христос „крайъгълен Камък” (ст.6). Крайъгълният камък е камък положен в ъгъла на сграда, съединяващ две перпендикулярни стени, без който сградата няма да е устойчива. По същия начин Христос е главата, но и основата на духовния ни дом, Църквата. И ние идваме при Него, когато се враждаме в Неговия дом, Църквата.

Защо е важно да се вградим в Неговия духовен дом? Защото отделени един от друг не можем да израстваме във вярата, да сме свещеници един за друг, да си служим, да се насърчаваме, да водим нови хора и да се привдигаме един друг, когато някой е съгрешил и се нуждае от прошка.

Само вградени в Църквата Христова ние можем да един ден да влезем в небесното си наследство и да получи следствието на вярата си, спасение на душата си. Следователно, без растеж няма спасение. Без растеж няма живот – тук и във вечността.

Преди няколко дни говорих с един човек. Свидетелствах му за Христос и го поканих на църква. Той каза: „Аз си вярвам по мой начин и нямам нужда да ходя на църква.”

Петър предупреждава такива хора, че който се съблазни и отхвърли живия Камък Христос, живее в непокорство и един ден ще се посрами, когато застанал пред Съдния престол на Бога се окаже само със земни, без небесни съкровища.

Искаш ли да пораснеш? Ако да, отхвърляй плътските страсти. Копней за чистото духовно мляко, Словото. Вграждай се в духовния дом, като се включваш в служения в църква. Свидетелствай за скъпоценния крайъгълен камък Христос.

Големият германски скулптор от 18 в. Йохан Хайнрих фон Данекер можел да накара камъкът да оживее със своите инструменти. Когато бил в зенита на силата си, той решил да направи нещо специално – да извая статуя на Христос, която да свидетелства на света. Две години дялал и полирал мрамора, докато той заприличал на неговия Господ. За да провери дали се е справил, излязал на улицата и довел едно момиченце. Въвел я в работилницата си и я накарал да седне пред забуления камък. Дръпнал воала и я попитал: „Знаеш ли какво е това?” „Не, господине”, отговорило то, „но сигурно е някой много известен човек.” Данекер разбрал, че се е провалил. Статуята била добра за цар или благородник, но не и за Христос.

Toй бил обезсърчен, но не и отчаян. Знаел, че трябва да опита отново. Заловил се за работа. Този път му отнело цели шест години! Всеки ден извайвал и гравирал до болка камъка. Накрая свършил. Отново довел дете, което да бъде първият му критик. Свалил воала и попитал нежно: „Кой е това?” В очите на детето се появили сълзи, щом тя познала Исус. Това било достатъчно. Данекер бил свършил своята работа. Бил създал шедьовър. Бил придал форма на своята вяра. След години споделил с приятел каква е тайната на тези шест години. Сякаш, казал той, Христос беше с мене в тази малка стаичка. Чувствах близостта на моя Господ. Чувствах славата на неговото Присъствие. Данекер трябвало само да предаде видението си на Христос върху мраморния блок.

Искаш ли да пораснеш? Отхвърляш ли греха? Копнееш ли за Божието слово? Участваш ли редовно и активно в живота на твоята църква? Каниш ли Го в твоята малка стаичка? Чувстваш ли славата на Неговото присъствие? Свидетелстваш ли за скъпоценния камък Христос? Нека се помолим.

Българска Протестантска Църква "Нов живот"
01.02.2015 г., Варна