Tuesday, September 30, 2014

Познаваш ли Бога?

/проповед/
Големият евангелизатор и директор на детски домове Георг Мюлер бил известен с това, че много се моли. Като млад вярващ той започнал всеки ден да се моли за 5-ма приятели да познаят Христос като спасител. Две години по-късно двама от тях вече били християни. Но като че ли молитвите му за другите трима не получавали отговор. Но не било така. Един от тях повярвал 10 години след Мюлер. Четвъртият предал живота си на Бога малко преди смъртта на Мюлер в отговор на последната проповед на евангелизатора. Петият се обърнал към Бога година след погребението на Мюлер. Мюлер се бил молил за него повече от 60 години!

Веднъж гледах репортаж от Александър Невски на Възкресение. Журналистът интервюираше хора, които излизаха и ги питаше за какво са дошли и за какво са се помолили? Обикновено отговорът беше: за здраве. Какво бъдеще има народ, чийто най-големи молитви и мечти са свързани с физическо здраве и оцеляване...?
За последователите на Христос обаче молитвата е централна дисциплина в живота на християнина. „Ти се молиш във време на криза и във време на нужда. Добре е да се молиш и в пълнотата на твоята радост и в дни на изобилие.” (Калил Гибран)
Гордън Хинкли казва: „Нека никога не забравяме да се молим. Бог живее. Той е близо. Той е истински. Той не само ни познава, но и се грижи за нас. Той е нашият Баща. Той е достъпен за всички, които го търсят.”

Ние имаме нужда да се молим непрестанно. В днешния пасаж ап. Павел ни съветва да се молим и да четем Словото, за да познаем Бога и да израстваме в това познание, защото познаването на Бога е израстване в святост в християнския ни живот.

Ефес. 1:15-23 15 Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии, 16 непрестанно благодаря Богу за вас и ви опоменавам в молитвите си, 17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, 18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, 19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите 20 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, 21 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, от което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. 22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко в църквата, 23 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички.
Един професор в духовна семинария отишъл на почивка с жена си в едно градче в Тенеси. Една сутрин седнали да закусят в ресторантче с нагласата да прекарат време само двамата. Докато чакали храната си забелязали един достолепен, беловлас господин да минава от маса на маса и да разговаря с клиентите. Мъжът се навел и казал на жена си: „Надявам се да не дойде при нас.” Но след малко особнякът стигнал до тяхната маса и попитал: „Откъде сте?” „От Оклъхома”, отговорили те. „Радвам се да ви видя тук, в Тенеси. С какво се занимавате?” „Преподавам в семинария”, отговорил мъжът. „А, значи учиш проповедници как да проповядват? В такъв случай имам една страхотна история за теб.” Мъжът дръпнал стол и седнал до тях на масата.
Професорът изпъшкал и си казал: „Прекрасно... точно това ми трябваше, още една история за проповедник!”

Мъжът започнал: „Виждаш ли тази планина ей там?”, сочейки към прозореца. Не далеч от полите на планината живяло едно момче със самотната си майка. Имало много трудно детство, защото навсякъде където отивало, всеки го питал „Кой е баща ти?” В училище, в магазина или аптеката, хората го питали едно и също: „Кой е баща ти?”

В междучасията се усамотявал. Избягвал да влиза в магазините, защото този въпрос 
го наранявал.

Когато станал на 12 в църквата в града дошъл нов проповедник. Той винаги отивал късно и си тръгвал преди края, за да не го пита някой отново „Кой е баща ти?” Но един ден проповедникът казал последната молитва толкова бързо, че той не могло да излезе преди другите.

Когато стигнал до изхода, проповедникът, който не го познавал и не знаел нищо за него, попитал: „Сине, кой е баща ти?” Всички притихнали. Можел да почувства как всеки е заковал погледа си в него. Най-накрая хората щяха да разберат кой е баща му.

Новият проповедник обаче усетил какво става и като използвал дарбата разпознаване от Святия Дух, казал на изплашеното момче: „Чакай малко! Знам кой е баща ти. Сега виждам приликата. Ти си дете на Бога!” Потупал момчето по рамото и казал: „Момче, ти имаш голямо наследство. Иди и го изискай!”

Тогава момчето се усмихнало за първи път от много време и излязло като променен човек. Когато някой го питал: „Кой е баща ти?”, то отговаряло: „Аз съм син на Бога!”
Достолепният господин станал от масата и казал: „Не е ли това невероятна история?” Професорът отговорил: „Наистина, невероятна история.”

Докато мъжът се канел да си тръгне, се обърнал и казал: „Знаеш ли, ако този нов проповедник не ми беше казал, че съм едно от децата на Бога, сигурно от мен не би излязло нищо.” И си тръгнал.

Професорът и жена му били поразени. Той извикал сервитьорката и я попитал: „Знаете ли кой е този човек, който беше седнал на нашата маса?” Тя се усмихнала и казала: „Разбира се, всеки го знае. Това е Бен Хупър. Той е предишния губернатор на Тенеси.”

Знаеш ли кой си? Знаеш ли чие дете си? Познаваш ли Бога?
В текстът по-горе Павел се моли ефесяните да познаят Бога и Неговата надежда, богатство и сила. Какво означава това?

Първо, той казва, че е важно ние да познаем Бога на Библията, не някой от многото лъжебогове. Да познаем Исус Христос, не Мохамед, Кришна, Дънов или друг лъжеучител. Това означава да черпим от извора на абсолютната истина – Неговото боговдъхновено слово, Библията, а не да четем книги от съмнителни автори.
Илюстрация: Веднъж седнах на кафе с едно семейство, с което се познавам от протестите. От дума на дума се заговорихме за моята книга. Те тъкмо я бяха прочели и казаха колко много им е харесала. Мъжът каза: „Най-много ми хареса главата за науката.” Тогава жена му ме попита дали съм чел книгата на за книгата на някакъв руски ‘учен’, който твърдял, че може да докаже Бога чрез формули...
Да познаеш Бога не означава да можеш да докажеш Бога. Не можеш да вкараш необятния Бог в математическа формула така, както не можеш да представиш чрез формула любовта си към своя съпруг или съпруга.

Да познаеш Бога не означава и просто да знаеш факти за Неговите дела в историята. Това означава не само да си уверен в историческия факт на неговия живот, смърт, възкресение и възнесение. Дяволът вярва в тези неща и трепери. Да познаеш Бога означава да познаеш Неговия характер, да познаеш Неговата любов, милост, благодат, святост.

Познаваме Бога, когато четем Божието слово. Четеш ли Неговото слово?

Няма по-висше познание от познанието за самия Бог. Адолф Монъд: „Философията, приема човека за свой център, казва: познай себе си. Само боговдъхновеното слово, което произтича от Бога, е способно да каже: познай Бога.”
Да познаваш Бога означава не само да познаваш Неговото дело и характер, но и да общуваш с Него в молитва и размишление. Ап. Павел се моли Бог да даде дух на мъдрост и откровение на ефесяните. Когато четем Словото и размишляваме върху Него, Святият Дух ни открива истини за Бога, които оживяват в нашето сърце и ни вдъхновяват да водим богоугоден живот.

Когато познах Бога, разбрах колко грешен човек съм бил. Преди това винаги съм мислил, че съм обикновен, даже добър човек. Но когато осъзнах колко свят е Бог, тогава разбрах колко грешни и егоистични мотиви са ме водили в изборите в живота ми. Спомням си, че малко след повярването ми майка ми ме помоли да отида и занеса нещо на стара жена. Ако ме беше помолила преди да повярвам, щях да й се изсмея. Но вярата ме беше променила. С радост отидох да помогна. Вярата е тази, която ни вдъхновява да сме святи и да приличаме на Исус Христос. По-късно, именно поради това, че познах кой е Бог и какво иска от мене, се посветих да помагам на другите да го познаят. (Или да спомена за Чък Колсън)

По-нататък Павел казва, че именно това познание и дух на мъдрост и откровение ще просветли очите ни, за да познаем „каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите, според действието на могъщата Негова мощ...” (18,19).

Тук Павел говори за три неща. Първо, той ни казва, че ние сме призовани към свята надежда. Каква е тази надежда?
Илюстрация: За невярващия човек надеждата е: да си намери работа; да си купи апартамент; да се ожени; да има наследник (желателно е от мъжки пол); да има пари за сметките си; да спечели от тотото; да има кой да го гледа на стари години; да го уважават като човек... Всъщност, повечето хора живеят без надежда; те са отчаяни, защото са отчаяни от живота. Ефесяни също нямаха много основания да се надяват, защото бяха малцинство в един град, в който се почиташе култа на Диана.

Тогава към каква надежда сме призовани?

Първо, Бог е свят, следователно Той призовава и нас към святост. „Бъдете святи, понеже Аз съм свят” (Рим.1:7). Тъй като светиите са освободени от осъждението на Божия закон (Рим. 8:1), следва че ние сме призовани към свобода (Гал. 5:1,13). Ние бяхме призовани към общение в хармония и мир въпреки национални и класови различия.

В същото време, понеже непрекъснато ще се сблъскваме с опозиция от невярващия свят, ние сме призовани към понасяне на страданията, свързани с отхвърляне. Но наградата на страданията ни за Бога е участие в Неговото царство и слава. Така че, ние сме призовани към Христос и към святост, към свобода и мир, към страдание и слава. Това е нашата надежда.

Второ, освен че сме призовани към надежда, Павел се моли Бог да ни накара да осъзнаем „какво е богатството между светиите на славното Негово наследство”. Тук той говори за това, което Бог ще ни даде един ден, когато Го видим лице в лице, когато станем подобни Нему не само по тяло, но и по характер и когато се радваме на съвършено общение помежду си.

Така че, ако Божият призив ни връща към началната точка на християнския ни живот, Божието наследство ни насочва към крайната му цел – окончателното наследство, за което Святият Дух е залог.

Трето, Ако Божият призив ни насочва към началото, а Божието наследство към края, тогава Божията сила се простира в периода между тези два момента. Само тя може да изпълни очакваното и да ни отведе невредими до богатствата на славата в окончателното наследство, което Той ще ни даде на небето.

Как можем да сме сигурни в неизмеримото величие на Божията сила? Поради това, че Той я е засвидетелствал пред всички във възкресението и възнесението на Христос (20-23). Бог го възкреси от мъртвите (20), сложи Го да седне от дясната си страна на небесата (20,21) и всичко покори под нозете Му (22). Бог го възцари над силите на злото и му даде власт над Църквата. Той победи смъртта и злото.
Следователно, ние можем да сме сигурни в реалността на Неговата сила и в нашата способност да я познаем чрез духовни опитности.

Често ние се питаме, струва ли си усилията? Защо да се стремя да познавам Бога, неговата надежда, неговото наследство и сила? Защо да чета всеки ден Библията, да се моля, да ходя на църква...?

Понякога и аз се питам това. Особено, когато дойда на църква и освен моето семейство няма други хора 10 минути след 11 ч. Веднъж пак хората закъсняха. Помолих се и след малко по време на хвалението видях, че в залата има 5-6 човека. Накрая на проповедта при мен дойде 1 човек и ми каза колко важно за него е било да чуе точно това послание. Тогава си казах, струва си. Струва си да познаем Бога, неговата надежда, неговото наследство и Неговата сила. Защото тя се проявява в нашата слабост.


Нека се помолим. 

БПЦ "Нов живот" - Варна,
28.09.2014 г.