Добрата ръка на нашия Бог беше над нас
Неем. 2:8,18
Неем. 2:8,18
/проповед/
Неем.
2:8 „… и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да
направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за
къщата, я която ще се настаня. И царят ми разреши, понеже добрата ръка на моя
Бог беше над мене.”
Неем.
2:18 „И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за
думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим.”
Неемия
свидетелства за добрата ръка на Бог върху него в ст. 8. Ние също можем да
свидетелстваме, че Бог е бил добър с нас в „Нов живот” – Варна, нали? Божията
добра ръка е била и над нас през тази първа година от нашето съществуване. Когато мисля за тази година, си спомням за много победи и чудеса, които
Бог направи за нас. Като погледнем назад можем да благодарим на Бог за „добрата
Му ръка над нас”.
Защо
е важно да говорим за Божията добра ръка над нас и заедно, публично, да
свидетелстваме за нея? Това е важно, защото мотивира останалите. Неемия бе
получил разрешение от царя на Персия Артаксеркс да се върне от плен в Персия и
да възстанови стената на Ерусалим, които бяха съборени още от падането в плен
(587 г.пр.Хр.). Когато се върна, той не каза направо на хората: „Хайде да
съградим стената!” Първо направи оглед, след това събра видните мъже и описа
какво е положението в момента и им каза: „Елате, да съградим отново стената.”
(ст. 17)
Предполагам,
че някои от хората са се усмихнали снизходително. Повече от 100 години тази
стена не беше възстановявана. Мястото беше обрасло с бурени и само камънакът
напомняше, че преди много години е имало стена.
Докато
бяхме в Аспарухово и помагахме за изхвърляне на калта в една къща, отпред спря
кола. Шофьорът посочи остатъците от каменната ограда и попита: „Това ограда ли
е било?” Наистина, само няколко тухли в края показваха, че къщата е имала
каменна ограда. Тя беше изчезнала само за няколко минути.
В
Ерусалим стена нямаше няколко десетилетия. Хората бяха недоверчиви и скептични.
И тогава в 18 ст. Неемия им казва: „ръката на моя Бог беше добра над мене”. Той
им разказва как Бог му е помогнал да стигне до тук – как царят му е дал писма
до областните управители и пазителя на горите, за да му даде дървета за
градската стена, как Бог го е пазил по пътя... Тогава хората спонтанно
възкликват: „Да станем и да градим.” (ст.18)
Днес
искам да споделя с вас как добрата ръка на нашия Бог беше над нашата църква.
Накрая всеки от вас ще има възможност да сподели как Божията ръка е използвала
„Нов живот” да бъде благословение за вас лично.
Като
погледна назад към тази изминала година, виждам многократно как добрата ръка на
Бога е била над нас в Нов живот.
1. Виждаме как добрата ръка на нашия
Бог действаше чрез тези, които Господ ни изпрати да ни помагат да основем
църквата.
Точно
когато завършвахме работа с БХСС и се молихме Бог да ни посочи какво да работим
по-нататък, Бог ни изпрати Тим и Лидия с предложението да основем църква „Нов
живот” във Варна. Те са хората, които ни подкрепят от самото начало и с които
вярвам, ще продължаваме да следваме нашето видение да основаваме още такива
общности от вярващи като нашата църква, които на свой ред основават други.
През
първите три месеца Бог ни даде още едно семейство. Те днес не са сред нас, но
сме благодарни за активната им подкрепа, за хората които канеха и за
насърчението, което получавахме от тях.
Първата служба на „Нов
живот” Варна беше доста странна J. Срещнахме се у нас на Раковски 22. Бяхме само двете
семейства. Накрая взехме Господна трапеза. Тогава изучавахме Битие 11 и 12 - за
земята, която Бог даде на Авраам. Бог беше потвърдил чрез различни хора и
събития, че ни е дал за притежание за Него земя тук, във Варна. Затова още на
първата среща стъпихме на това обещание „На вас ще дам тази
земя!”, което дори написахме на тези книгоразделители.
Тогава за пръв път казахме и
изложението на нашата цел: Църква
„Нов живот” съществува, за да изгражда общности от ученици на Исус Христос,
които споделят Неговата любов и истина и основават мултиплициращи се църкви във
Варна, България, Балканите и по целия свят.
Първото
нещо, което Авраам направи в обещаната му земя беше да издигне олтар на
Господа, с което потвърди, че тази земя принадлежи на Господа. Затова ние също
издигнахме своеобразен олтар на Господа, чрез който показахме, че тази земя
принадлежи на Господа. Взехме камък от грамадата на недоволството пред Общината
и на него написахме: „БПЦ „Нов живот” – Варна, 07.07.2013”. С това казахме, че
искаме да служим на земята, откъдето е взет камъка; че искаме този символ на
протеста да се превърне в символ на вярата и поклонението на Бога. Символ на
новорождение и нов живот. И това правим вече една година.
2. Виждахме добрата ръка на Бога в
хората, които Той водеше при себе си.
Още
на втората и третата служба Бог започна да води нови хора в „Нов живот”.
Най-удивителното нещо за нас беше, че почти всеки път имаше поне един нов
човек. Много от тези хора не идваха постоянно на църква, но за нас беше огромно
насърчение да виждаме, че Бог изпраща хора и благославя нашите усилия да
разпространяваме царството му тук, във Варна.
След
това решихме да излезем от нашия дом и да се преместим на неутрална територия.
Проучвахме много места, но повечето бяха много скъпи и беше невъзможно да
отидем там. Тогава Бог отговори на молитвите ни, като ни даде това място на
една много сносна цена и от октомври до ден днешен се срещаме тук. Бог ни даде
за помощници нашите деца, които днес водят хваление, помагат в неделното и при
пренасянето на апаратурата.
И
Неговата добра ръка продължаваше да изпраща нови хора на службите. Чрез двете
представяния на книгата ми „Защо не съм атеист” се запознахме с още хора, някои
от които също дойдоха. На детската работилница и първата ни Рождествена служба
също дойдоха нови хора.
След
това Бог изпрати едно ново семейство, което да замени първите ни помощници.
Благодарни сме за тяхната любов, подкрепа и активност. С тяхна помощ
организирахме женско парти за 8 март, нова детска работилница на Цветница,
Великденска служба и Хлебна къща, на която дойдоха много жени. Бог изпрати в семейството
на „Нов живот” и чужденци.
3.
Виждахме как добрата ръка на Бога
помагаше на новоповярвалите и на вярващите да израстват във вярата.
15
човека от Нов живот бяха на лагера във Видима и бяха насърчени да се изграждат
като ученици на Христос от срещата с вярващите от църквата в Свищов. Помните ли
какво откровение от Бога получиха някои от вас на тази конференция?
Спомням
си колко духовно незрели бяха някои от хората в нашата църква при първия си
досег с вярата. Някои от вас си спомнят сигурно как не разбирахте какво
означава всъщност да си християнин и да водиш християнски живот. Сега вече
знаете, макар че промяната не настъпва при всички еднакво бързо. Някои от вас
бяхте бебета-християни, но чрез поучението и дискусиите, чрез общението с други
вярващи, започнахте да осъзнавате какво е да израстваш в благодатта на Христос.
2
Пет. 3:18 „Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител
Исус Христос.”
Някои
от вас наистина започнаха да израстват, защото добрата ръка на Бог ви водеше в „Нов
живот”. Някои от вас преминавахте през много борби във вашия брак, но с помощта
на проповедите и разговорите с други християни, сега виждате Божията добра ръка
над вас и вашия брак. Други изпитвахте трудности в отглеждането на децата ви,
но чрез нашите дискусии бяхте насърчени да прилагате библейски принципи в
отглеждането на посветени на Бога деца.
Трети
не познаваха или не бяха чели почти нищо от Божието слово, но чрез нашата
програма за четене на Библията за една година, благодарение на дискусиите и
проповедите, сега имат много по-правилно разбиране върху Него. Четвърти имаха
навици, които отслабваха християнския ви живот, но чрез конфронтирането от Словото,
сега са много по-успешни в борбата с тях.
Един млад
човек водил безпътен живот. Майка му била християнка и дълги години се молила
за неговото спасение. Но той продължавал да затъва все по-дълбоко в греха и
порока. Жената, с която живеел, забременяла. Всичко отивало от зле по-зле в
живота му. Един ден той седял в градината пред къщата си и плачел. Бил изпаднал
в безизходица и не знаел защо изобщо да живее. Тогава чул детски глас: „Вземи и
чети!” Грабнал захвърленото до него послание на Римляните от ап. Павел и
отворил на Рим. 13:13-14: ” Както в
бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и
страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но
облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.” Тези стихове го жегнали дълбоко в сърцето и той
разбрал, че онова което му липсвало било вяра в Исус Христос. Коленичил и го
приел за Господ и Спасител. Словото го конфронтирало и променило.
Словото конфронтираше и променяше и много от вас през тази
година.
За
много от вас беше и все още е предизвикателство да ходите редовно на църква и
да посещавате нашите Библейски домашни групи, но малко по малко изграждате този
незаменим навик. Някои от вас бяхте предизвикани да служите на другите чрез
служение в църква или сред нуждаещите се в Аспарухово и Владиславово.
Други са дошли с неразбиране
относно концепцията за настойничество, десятъка и даренията за работата.
Смятали сте, че ако купите една свещичка или дадете курбан, това ще е добър
бакшиш за Бога. Както съм казвал обаче, и както вече много от вас знаят,
Божието дело има нужда от хора, които да служат и да го подкрепят финансово и с
молитва. Ние даваме от нашите финанси, 1) за
да признаем пред него Неговата собственост над нашите притежания (сътворение);
2) да разрушим материализма в живота си (грехопадение) и 3) следваме примера на
Христос (изкупление)
Ние всички имаме защо да
благодарим за добрата ръка на Бога над нас в „Нов живот”.
Заключение
Когато Давид донесе ковчега на
завета в Ерусалим, след като беше стоял в плен от филистимците, той заповяда да
се принесат жертви на Бог и хората да се съберат, за да хвалят и да се поклонят
на Бог. Давид написа псалм по този повод. Нека прочетем 1 Лет. 16:7-12:
„Тогава, в онзи ден, Давид в
благодарност на Господа за пръв път предаде в ръката на Асаф и братята му този
псалм: Славословете Господа, призовавайте името му; възвестявайте сред народите
делата Му. Пейте Му и псалмопейте Му; говорете за всичките Му чудни дела.
Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят
Господа. Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги. Помнете
пречудните дела, които е извършил, знаменията Му и заповедите на устата Му...”
Подобно на Давид, ние празнуваме
това, което Господ е извършил сред нас – добрата Му ръка над нас. В ст. 9 Давид
ни призовава да хвалим Бог с песни и ние вече направихме това. А в предходния
ст. 8 той казва на хората устно да отдадат благодарност на Господа, да направят
Неговите дела известни пред всички хора.
Тази сутрин говорих за добрата
ръка на Бога върху нас, БПЦ „Нов живот”. Но ще е хубаво да видим по какъв начин
добрата ръка на Бога е използвала църква „Нов живот” и във вашия живот. Искам
сега да ви дам възможност да приложите ст. 8, като споделите своите
свидетелства; като „говорите за всичките Му чудни дела” във вашия живот.
Ако Бог е използвал църква „Нов
живот” или някой вярващ от нея да бъде благословение в живота ви, ако е
използвал дадена проповед, дискусия, поучение или събитие, искам да ви дам
възможност сега да благодарите.
/свидетелства/
Накрая, обърнете внимание какво
казва Давид в 1 Лет. 16:24: „Възвестете между народите славата Му, между всички
племена чудните Му дела.” Като продължаваме напред като църква, нека разказваме
на другите за Божията добра ръка в живота на нашата църква. Кажете на
приятелите си за „Нов живот” и нека те знаят, че Бог е тук! Нека превърнем
църква „Нов живот” в място, където се излива Божията благодат и се проповядва
Божията истина, като свидетелстваме за Исус всеки ден от живота си.
Бог да ви благослови! Нека
се помолим.
06.07.2014 г.,
БПЦ Нов живот
